РЕШЕНИЕ
№ 1166 17.09.2020
година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми
август, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: К. Л.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1447 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Р.К.К., чрез адв. Б.К.,
против решение № 1591/17.12.2019г. на Районен съд – Бургас постановено по
а.н.д. № 1906/2019г., в частта с която е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 02-73/23.04.2019г. на началник отдел
"Рибарство и контрол – Черно море" гр. Бургас към Главна дирекция
"Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА), с което за нарушение на чл.17, ал.1, т. 1 от Закона
за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на основание чл.56, ал. 1 от с.з. на
касатора е наложена глоба в размер на 1 500 лв. и на основание чл. 90, ал.1 от
ЗРА в полза на държавата са отнети 5 кг риба от вида „платика“, 5 кг. риба
„сулка“, 5 кг. риба „сребърна каракуда“, 1 бр. пластмасова лодка с дължина 4
м., бял цвят, 2 бр. хрилни мрежи по 100 м. всяка и 2 бр. гребла.
В касационната жалба се излагат възражения, че
решението е постановено при съществени нарушение на процесуалните правила,
недоказано и постановено в несъответствие с целта на закона, поради което
същото следва да бъде отменено в обжалваната му част. Посочва, че неправилно
съдът е кредитирал показанията на свидетелите и липсват доказателства, че в
лодката е имало улов. Счита че не е изяснена фактическата обстановка и не се
установява дали въпросните мрежи са могли да бъдат използвани за улов на посочения
вид риба, като е непосочен размера на „окото“ им. Иска се отмяна на решението и на частично
потвърденото НП.
В съдебно заседание, касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява, представлява се от адв. Костадинов, който поддържа
жалбата.
Ответната страна – Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури - Бургас, редовно призована, се представлява от юрисконсулт
Петрова, която оспорва жалбата. Представя по делото писмен отговор и претендира
за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на ответника и прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С наказателното постановление Р.К. е санкциониран за това, на
28.10.2018 г. в 11.45ч. в язовир Мандра – местност „Помпена станция“, с Присад,
е извършвал стопански риболов във водоем различен от Черно море и река Дунав, с
пластмасова лодка и 2 броя хрилни мрежи, по 100 м всяка, без да има
разрешително за такъв риболов, и без придобито разрешително за усвояване на
рибен ресурс.
За
установеното нарушение е издаден акт за установяване на нарушението /АУАН/,
който е предявен на представител на нарушителя и въз основа на който е издадено
НП.
За
да постанови оспореното решение, РС – Бургас е приел, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да
доведат до нарушаване правото на защита на лицето, съответно до незаконосъобразност
на НП. По същество намира за несъмнено установено, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно
и правилно е определено наказанието. Съдът е преценил и приложението на чл. 28
от ЗАНН, както и основателността на отнемането по чл. 90, ал. 1 от ЗРА на
уредите и средствата, послужили за извършване на нарушението и отнемане на
описаните в НП количества риба. Счел е, че липсват факти обосноваващи извод за
нанесена вреда върху рибните ресурси, за да е приложима нормата на чл. 90, ал. 2 от ЗРА, поради което е отменил НП в
тази му част.
Така
постановеното решение е правилно.
Предвид установената фактическа обстановка
и с оглед събраните в производство доказателства се обосновава извод за
правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за
нарушение на чл. 17, ал.
1, т. 1 от ЗРА. С нормата, право да
извършват стопански риболов във водите на Черно Море и река Дунав имат
физически и юридически лица и еднолични търговци, притежаващи разрешително за
стопански риболов и за придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и
други водни организми. В случая несъмнено са налице признаците от състава на
нарушението, доколкото касаторът е бил установен с поставен риболовен уред –
хрилна мрежа и по смисъла на § 1, т. 28,
изр. второ, предл. първо от ДР на ЗРА е извършвал стопански риболов - риболов, извършван с уреди, различни от
тези по чл. 24, ал.
1 от същия закон. В тази насока са и
възприятията на контролните длъжностни лица, които безспорно сочат, че
касаторът е установен на посоченото място да борави с уред - хрилни мрежи, като
от проверяващите е констатиран и улов на риба около 15 кг.
Правилно за установеното нарушение,
касатора е санкциониран на основание чл. 56, ал.
1 от ЗРА, съгласно която разпоредба "Който
извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от
Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000
лв. ". Съгласно чл. 27 от ЗАНН административното наказание се определя
съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Настоящия съдебен състав, изцяло
споделя доводите на първоинстанционния съд за размера на наложената санкция.
Правилно с наказателното постановление е
отнето в полза на държавата и средството послужило за извършване на
нарушението, тъй като съгласно чл. 90, ал.
1 от ЗРА, в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл.
66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85,
85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и
приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.
Не се установяват твърдените от касатора съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати от АНО. Макар в АУАН да не е
посочена конкретната правна норма от кой нормативен акт е, санкционираното лице
се защитава срещу твърденията, отразени в наказателното постановление, където
тази норма е ясно посочена. Действително нормата на чл. 42, т. 5
от ЗАНН изисква в АУАН да се посочат нарушените разпоредби, но в случая този
процесуален пропуск се преодолява по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Чрез коригиране на установения
пропуск в съдържанието на АУАН, административнонаказващият орган е изпълнил
задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която правна норма,
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства.
Настоящият касационен състав намира
оспореното съдебно решение за правилно. Районният съд е обсъдил събраните доказателства
и въз основа на правилно установените факти е извел законосъобразни правни
изводи. Предвид изложеното, не се констатират отменителни основания, поради
което същото следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.
Процесуалния
представител на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание
за присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт.
Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание
чл.143 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд -
Бургас, ХІХ – ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1591/17.12.2019г. на
Районен съд – Бургас постановено по а.н.д. № 1906/2019г.
ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН **********, адрес ***, да
заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за
направените по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
1.
2.