Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 25.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на втори февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана С.
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10491/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Й.И.С. твърди, че е пострадала от ПТП,
реализирано на 21.11.2017 г., в гр. София, в следствие противоправното
поведение на водача на л.а. „Мерцедес”, с рег. № ******Г.Н.К.,
който при предприемане на маневра движение на заден ход не е съобразил
поведението си с нея и я е блъснал като пешеходка. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.” АД отговаря
за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от
претърпените увреждания – пертохантерно счупване закрито в ляво, фрактура
пертохантерика ферморис син, фрактура пелвис осис пубис син.рамус суп.;
фрактура осис сакри си, довели до затруднение движението на левия долен
крайник. Сочи, че веднага след настъпване на деликта, поради наличието на
оплаквания от болки в областта на таза, тялото и главата е закарана в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е извършена оперативна репозиция на фрактурата и
последваща стабилизация чрез интрамедуларен пирон. Твърди, че първоначално
лечението й е било на постелен режим с невъзможност да се обслужва сама и е
била зависима от чужда помощ, а в последствие започнала да се придвижва с
помощни средства, като през целия период на лечение търпяла интензивни болки и
страдания и социално-битови ограничения. Сочи, че и към момента на предявяване
на иска все още има накуцваща походка и нужда от чужда помощ. Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер от 80 000 лева и претендира същите /допуснато
увеличение на иска в о.с.з., проведено на 02.02.2021 г./. Твърди, че е сторила
разходи за лечението си в размер на 1870,15 лева, които също претендира. Претендира
и лихва за забава от 28.11.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска. Оспорва да е
налице противоправни поведение на застрахования при него водач, като твърди, че
се касае за случайно събитие, евентуално прави възражение за съпричиняване,
поради неправилно пресичане от страна на ищеца на пътното платно. Оспорва и
наличието на причинна връзка между посочените в исковата молба телесни
увреждания и претендираните за тях неимуществени вреди и твърдяното
противоправно поведение, както и размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване критериите посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото
си възражение за настъпване на произшествието при условията на случайно деяние
– че застрахованият при него водач не е могъл да предвиди и/или да предотврати
настъпването на вредоносния резултат, евентуално възражението си съпричиняване
– поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
С влязло в сила решение по н.а.х.д. № 7293/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Г.Н.К. е
признат за виновен за това, че на 21.11.2017 г., в гр. София, при управление на
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ******с посока на движение от ул. Никола
Обретенов към бул. Царица Йоана, в района на Търговски център „Сан Марино“
нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 40, ал.1 и ал.2 ЗДвП като
водач на лекия автомобил, преди да започне извършването на маневра движение
назад не се е убедил, че пътят зад него е свободен и е реализирал ПТП с пешеходеца Й.И.С., като я е ударил със задната
част на автомобила и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в пертрохантерно счупване на лява бедрена кост, счупване на
горното рамо на срамната кост в ляво счупване на сакрума в ляво, което
представлява трайно намаление на движението на левия долен крайник за период
по-дълъг от 30 дни.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца, както и по отношение на елементите от
състава на престъплението, в т.ч. и причинените телесни увреждания. Няма пречка
гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на
други увреждания, наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд,
както и наличието на противоправно поведение на пострадалия допринесло за
настъпване на противоправния резултат.
Фактите от фактическия състав на
отговорността на застрахователя не са спорни между страните, в това число и
обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност
на деликвента към датата на настъпване на ПТП, като те се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателства.
Според показанията на свидетелката Т.Ц.тя познава Й.С.
от 25 години и знае за настъпилия с нея пътен инцидент. Сочи, че С. около 10
дни била в болница, след което се прибрала на домашно лечение. Около един месец
била на легло, като през това време в дома й идвали физиотерапевти да я
раздвижват и да облекчат болката, като
приемала и силни обезболяващи . След един месец започнала да се придвижва с
патерици за около 1-2 месеца. След това започнала да се движи с бастун, но
изпитвала болка и страх и не можела дълго да излиза сама. Свидетелката сочи, че
след инцидента ищцата започнала да се буди през нощта, да изпитва страх и ужас
от пресичане, като за това посещавала психолог или психиатър. Според Ц.преди
произшествието ходела на села, садила, копаела, а след това – не, тъй като
имала болки.
Според показанията на свидетеля С.С.той е съпруг на
ищцата. За произшествието му се обадили, той отишъл на пазара и с личния си
автомобил я закарал в Пирогов. Около 10 дни съпругата му била в болницата на
лечение и всеки ден той й носел храна, памперси, вода, като и през първия месец
в къщи тя била на памперси, тъй като само лежала. Свидетелят сочи, че е водил
жена си на рехабилитация, но тя получили някакъв стрес от произшествието и се
променила, станала апатична. Свидетелят сочи, че сега съпругата му стъпва на
крака си, но я боли и ходи с бастун. За произшествието С. му разказала, че
видяла лекият автомобил да се движи напред и тя пресякла след него, но
автомобилът тръгнал назад и я ударил, тя му чукнала по капака, но той продължил
и я ударил пак.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза в следствие на произшествието ищцата е получила средни телесни
увреждания, изразяващи се в петрохантерно счупване на
лява бедрена кост, счупване на горното рамо на срамната кост в ляво и счупване
на сакрума /кръсцовидната/ кост в ляво, които самостоятелно и в съвкупност
водят до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за повече от
30 дни. Периодът на лечение е около 1 година, като през първите 3 месеца
интензитета на болките и страданията е бил голям. При извършен личен преглед
вещото лице установило наличието на 4 оперативни белега от поставянето на
металната остеосинтеза и функционален дефицит в обема на движението на лявата
тазобедрена става от 20%. Според отговорите на вещото лице в о.с.з. това
ограничение в движението се очаква да е пожизнено, като посочения оздравителен
период от 1 година е свързан със заздравяване на самите кости. Очаква се при
натоварване, промяна на времето и подобни пострадалата да има болки в областта
на счупванията. Вещото лице сочи, че напрените от ищцата разходи са свързани с
лечението на тези увреждания.
Според заключението на приетата авто-техническа
експертиза по делото няма данни за точния механизъм на настъпване на
произшествието – нито каква точно маневра е предприел водачът на лекия
автомобил и в коя част на платното да движение, нито за скоростта, посоката на
движение и други обективни характеристики на поведението на пешеходеца. Видно
от сателитните снимки, онагледяващи в експертизата мястото на произшествието,
касае се за улица, на която от едната страна – дясната се намира стоков пазар,
а в дясно е посочено конкретното положение на магазина за месо, срещу който в
протокола за оглед е посочено, че е настъпило произшествието. Спрямо това място
на разстояние малко по-голямо от това на дължината на две паркирани коли е
налице кръстовище. Според заключението, а и според отговорите на вещото лице в
о.с.з., проведено на 06.10.2020 г. на мястото на произшествието не е имало
обозначена пешеходна пътека, нито същото представлява продължение на пешеходен
коридор. Вещото лице сочи, че пешеходецът обективно е могъл да възприеме
движението на лекия автомобил и е могъл да съобрази поведението си с него.
По отношение поведението на
пешеходеца е важало правилото на чл. 113, ал.1, т.1, вр. с ал.2 ЗДвП, което
възлага в задължение на пешеходеца преди да навлезе на платното за движение независимо
дали на пешеходна пътека или не да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства. По делото липсват преки доказателства за поведението на
пешеходеца непосредствено преди настъпване на произшествието, как той е
навлязъл на пътното платно и е извършвал пресичането му, липсват данни и в кой
момент, на какво разстояние и на кое място спрямо това на пешеходеца е
предприел маневрата за движение за заден ход, за да се прецени възможността за
съобразяването му от пешеходеца. Ето
защо съдът намира, че противоправното поведение на пешеходеца се изразява
единствено в не предприемане на пресичане на пътното платно на намиращата се в
близост пешеходна пътека по смисъла на §6, т.54, изр. второ ЗДвП.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Според задължителната практика на ВКС - решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК, решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. №
540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
Съдът достигна до извод за наличие
на противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в пресичане на пътното
платно на неопределено за това място, при наличие в близост на пешеходна
пътека, тип „пешеходен проход“. При определяне приноса на пешеходеца в
настъпване на противоправния резултат съдът съобразява и следните други
обстоятелства около настъпване на произшествието – времето на произшествието -
около 17, 30 ч., на улица с интензивен човекопоток с оглед наличните множество
търговски обекти от двете страни. При тези обстоятелства вниманието на водача
на МПС е следвало да бъде допълнително увеличено с оглед предприетата от него
маневра. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на ищеца в настъпване на
противоправния резултат следва да бъде определен на 1/5.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Й.И.С., болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 65 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на
пострадалата към датата на произшествието, обстоятелството, че настъпилото
увреждане засяга няколко кости, фиксирането на които самостоятелно е с
поставяне на остеосинтезни материали и общо 4 оперативни белега. Съдът
съобразява, че общият оздравителен период е продължителен – от около 1 година,
като през първите 3 месеца болките са били интензивни, а около 1 месец и 10 дни
ищцата е била на постелен режим. От значение е и обстоятелството, че при ищцата
не е налице прогноза за пълно оздравяване, като ще остане ограничение
функционалността на левия долен крайник с около 20 %, както и ще са налице
болки при натоварване и промяна на времето. От значение при определяне на
обезщетението е и обстоятелството, че при ищцата се установява, да е преживяла
по-интензивен от обичайния стрес от произшествието свърза с по-продължителна апатия,
кошмари и уплах. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и
икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените
в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 52 000,00 лева, при отчитане приноса на
пострадалата и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 80 000,00
лева.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява,
че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 10.01.2018
г. /видно от признание за получена покана в писмо лист 6 от делото, изходящо от
ответника от 25.01.2018 г. и известие за доставяне лист 16 от делото/, поради
което на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава от дата 26.01.2018 г.
до окончателното плащане, като искът за лихва за забава
бъде отхвърлен за периода от 28.11.2017
г. до 25.01.2018 г..
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2270,27 лева с
ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 2986,10 лева и
разноски за депозити за вещи лица в размер на 115,61 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното
между ответника и адв. Г. адвокатско възнаграждение.
Видно от договор за правна защита и съдействие, сключен
между адв. Г. и ответника, в същия е уговорено и платено в брой възнаграждение
в размер на 4000,00 лева (адвокатското възнаграждение е изчислено без ДДС, тъй
като въпреки регистрацията си по ДДС адв. Г. не представя доказателства да е
уговорил възнаграждението с ДДС и да е начислил такова, в която хипотеза
единствено същото е дължимо от насрещната страна като разноски по делото).
Съгласно чл.
78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави
на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали
размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното такова в настоящия случай
възлиза в размер на 2986,10 лева. Настоящето дело не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което съдът намира, че уговореното
възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер от
3500,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице в размер на 1320,14 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: ******, да заплати на Й.И.С., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 52
000лв. представляваща дължима застрахователно обезщетение за претърпените
от реализирано на 21.11.2017 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие
противоправното поведение на Г.Н.К., като водач на лек автомобил „Мерцедес“, с
рег. № ******, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило
петрохантерно счупване на лява бедрена кост, счупване на горното рамо на
срамната кост в ляво и счупване на сакрума /кръсцовидната/ кост в ляво, наложили
поставянето на метална остеосинтеза с пирон и винтове и преживян стес, както и
сумата от 1870,15 лева – разходи за лечение, ведно с лихва за забава,
считано от 26.01.2018 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 80 000 лева, както и иска за лихва за забава за периода от 28.11.2017 г. до 25.01.2018 г.
ОСЪЖДА
ЗК „Б. И.” АД, ЕИК: ****** да
заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
2270,27 лева с ДДС.
ОСЪЖДА ЗК „Б. И.” АД, ЕИК:
****** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 2986,10 лева –
държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 115,61 лева.
ОСЪЖДА Й.И.С., ЕГН: ********** ***” АД,
ЕИК: ****** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 1320,14
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: