№ 260063
гр.
Дулово, 04.11.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Дуловският районен съд, граждански състав, в публично заседание
на двадесети юли две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
при секретаря Росица
Радева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 498 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и
чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба
ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Република Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон България твърди, че на 12.01.2017 г.
сключило с ответницата Л.М.А., ЕГН **********, договор за потребителски кредит
№ CREX-*********, по силата на който предоставило на последната сума по кредитна
карта № CARD-14833748 с максимален
кредитен лимит в размер на 1 500.00 лева.
На 14.06.2017 г. Л.М.А. е активирала предоставената ѝ от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С. А., Париж, peг. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А., клон България, кредитната карта № CARD- 14833748, с максимален
кредитен лимит в размер 1 500.00 лв.
Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява, посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM,
плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът Л.М.А. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта
на 01.04.2018 г., когато е последното плащане по нея, като балансът по същата е
в размер на минус 1 102.53 лв. Това принудило кредитора да блокира използването
ѝ. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани
да погаси натрупалите се задължения доброволно, той виновно не изпълнил това
свое задължение и дължимата сума останала непогасена.
Поради това ищецът
депозирал пред РС-Дулово заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч. гр. д. №
208/2019 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на Л.М.А.
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Моли, съдът да
постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато
за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу
ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 208/2019 г. по описа на РС-Дулово: в размер
на 916.22 лв., представляващо главница по револвиращ кредит, сключен между
страните; в размер на 186.31 лв., представляващо задължение за плащане на
договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; в размер
на 47.78 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за
забава, за периода 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска (депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК) – 27.03.2019 г. до окончателното плащане, като претендира и
разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени доказателства. В
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за сумите, предмет на
установителният иск.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК особеният представител на ответницата е депозирал писмен отговор на исковата молба. Излага аргументи, че предявеният установителен иск е
допустим и
вероятно основателен. Относно предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск, счита, че същият е допустим и вероятно също основателен.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
Видно от
приложения по делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта CARD- 14833748 от
12.01.2017 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр. София, предоставило на Л.М.А.
кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 1 500.00 лв., която
е активирана от последната на 14.06.2017 г.
Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съобразно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1
и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Според чл. 3 от
договора, при забава на една или повече погасителни вноски, заемополучателят
дължи лихва за забава. Съгласно същият текст, при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането става
предсрочно изискуемо. Видно от приложената покана от 12.09.2018 г., ищецът
поканил ответницата да изпълни задълженията си.
От приложеното
ч. гр. д. № 208/2019 г. по описа на ШРС се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С. А., клон България, подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на
27.03.2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 110/29.03.2019 г. срещу ответницата за
сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове,
законната лихва, считано от 27.03.2019 г. до окончателното плащане и за
разноски в общ размер 75.00 лв., направени в заповедното производство.
Заповедта е връчена на Л.А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта
на исковете:
Исковете са
предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Република Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответницата Л.М.А. в
качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 110/29.03.201 г. по ч. гр. д. № 208/2019 г. на РС-Дулово и
след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран
с положителни установителни искове за признаване за установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи
от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта CARD- 14833748 от
12.01.2017 г.
Предявяването на
иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
връзка с издаване заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуване на посочените
в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената
тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока,
доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч. гр. д. № 208/2019 г. на ДРС, представените писмени документи
в настоящото исково производство.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на
12.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр. София, и ответницата
Л.М.А. бил сключен договор за потребителски кредит, въз основа на който ѝ
е предоставена за ползване кредитна карта с максимален кредитен лимит от
1 500 лева, която е активирана на 14.06.2017 г.
По делото
се установи, че след 01.04.2018 г. не са извършвани плащания по кредитната
карта, поради което следва да се приеме, че ответницата А. не е изпълнила
задължението си да погаси натрупаното задължение от 1 102.35 лв.
Съобразно
предвиденото в договора, кредиторът-ищец не е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
По делото е
назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните. От заключението на вещото лице се установява, че претендираните от
ищеца суми са дължими в размерите, посочени в исковата молба и за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Особеният
представител на ответника, счита че предявеният установителен иск се явява
основателен както по основание, така и по размер.
Предвид така
установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Република
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, от Л.М.А.
за парична сума в размер на 916.22 лв., представляващо дължима главница по
договор за кредит от 12.01.2017 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.03.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Относно
претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:
В конкретния
случай страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера
на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпване на
изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период –
01.04.2018 г. до 05.09.2018 г.
Предвид така
установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Република
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, от Л.М.А. за парична сума в размер на 186.31 лв.,
представляващо задължение за плащане на възнаградителна лихва върху усвоената и
ползвана сума по договор за кредит от 12.01.2017 г. чрез извършени
тегления и плащания от и с предоставената на ответника кредитна карта, активирана
на 14.06.2017 г.
Относно иска с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и
чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Относимата
разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните са
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно, в размер на законната
лихва, както и че Л.А. не е изпълнила в срок задължението си да върне на
ищцовата страна дължимата сума по главното парично задължение. Ето защо,
съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като по отношение на страните
бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува
вземане от ответницата за парична сума в размер на 47.78 лв.,
представляващо задължение за плащане на обезщетение за забава, за периода
05.09.2018 г. – 11.03.2019 г.
На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал.
2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100.00 лв.
При направеното
искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С. А., гр. София, направените разноски по
настоящото исково производство в размер на 725.00 лв. и по заповедното
производство в размер на 75.00 лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.М.А., ЕГН **********,***, и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, клон на чуждестранен търговец, с ЕИК *********,
със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 4”,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, че съществува
вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, от Л.М.А., ЕГН **********, в размер на 916.22 лв. (деветстотин и
шестнадесет лева и двадесет и две стотинки), представляващо дължима главница по
револвиращ кредит от 12.01.2017 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.03.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 110/29.03.2019 г. по ч. гр. д. № 208/2019 г. по
описа на Районен съд – Дулово.
На основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.М.А., ЕГН **********,***, и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, клон на чуждестранен търговец, с ЕИК *********,
със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 4”, Бизнес
парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, че съществува вземане
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, от Л.М.А., ЕГН **********, в размер на 186.31 лв. (сто
осемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки), представляващо дължима
договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 110/29.03.2019 г. по ч. гр. д. № 208/2019 г. по описа на Районен съд –
Дулово.
На
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл.
288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.М.А., ЕГН **********,***, и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, клон на чуждестранен търговец, с ЕИК *********,
със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 4”, Бизнес
парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, че съществува вземане
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, от Л.М.А., ЕГН **********, в размер на 47.78 лв.
(четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки),
представляващо дължимо обезщетение за забава, за периода 05.09.2018 г. до
11.03.2019 г. по договор за кредит от 11.08.2016 г., сключен между
страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 110/29.03.2019 г. по ч. гр. д. № 208/2019 г. по
описа на Районен съд – Дулово.
ОПРЕДЕЛЯ в полза
на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, разноски в
настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер
на 100.,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, клон на чуждестранен търговец, с
ЕИК *********, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, ЖК
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 725.00 лв. (седемстотин двадесет и
пет лева).
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”, клон на чуждестранен търговец, с
ЕИК *********, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, ЖК
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, направените деловодни разноски по ч. гр.
д. № 892208/2019 г. на РС-Дулово, в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет
лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
Районен съдия: