Решение по дело №918/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1041                         10 юни 2019 година                         град  Бургас

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав в състав:                                              

                                                                                 Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар: Б. Н.

като разгледа административно дело  номер  918   по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по  чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***, против ревизионен акт №Р-02002817005888-091-001 от 26.03.2018 г., издаден от началник, сектор „Ревизии“ - възложител на ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП, Бургас, потвърден с решение № 114 от 23.05.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/- Бургас при ЦУ НАП, с който са определени допълнителни задължения в общ размер на 35 840.66 лева/32 830.92 лева-главница и лихва в размер на 3 009.74 лева/, произтичащи  от непризнато право на преотстъпване на данък по чл.48, ал.6 ЗДДФЛ за 2016 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Оспорва допълнително определените му задължения за 2016 г., в резултат на непризнато право на преотстъпване на данък по чл.46, ал.8 ЗДДФЛ. Твърди, че ревизионния акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска да се отмени. Излага подробни съображения. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на  дирекция „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, редовно уведомен,  чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Делото се разглежда за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение № 5856/17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 15035/2018 г. на ВАС, е отменено решение № 1835/24.10.2018 г., по адм. дело № 1427/2018 г. по описа на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Видно от представената административна преписка, ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02002817005888-020-001 от 05.09.2017 г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас, подписана по заместване, съобразно заповед №РД-619 от 24.08.2017 г.  на директора на ТД НАП Бургас, л.79 от адм.дело №1427/2018 г. на Адм.съд Бургас/, със срок на ревизията до три месеца от връчване на заповедта/връчена на жалбоподателя по електронен път на 11.09.2017 г.,  35 от делото/, с обхват на ревизията- данък върху добавената стойност /ДДС/ за период месец юли 2017 г./л.34 от делото/; изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ № Р- 02002817005888-020-002 от 06.10.2017 г., като ревизията следва да завърши до 11.12.2017 г. и е разширен нейния обхват-включен е корпоративен данък за 2016 г./л.36 от делото/; изменена със ЗИЗВР № Р-  02002817005888-020-003 от 07.12.2017 г. с посочен срок на ревизията до 11.01.2018 г./л.38 от делото/; последната изменена със ЗИЗВР № Р- 02002817005888-020-004 от 11.01.2018 г., като ревизията следва да завърши до 09.02.2018 г./л.40 от делото/. Цитираните заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от  датите на издаването им/л.7-10; 15- 17 от делото/.

Ревизионният доклад/РД/№ Р-02002817005888-092-001 от 23.02.2018 г., е издаден от ревизиращия екип, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/л.11-14; 18 и 19 от делото/, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, и е връчен по електронен път на 26.02.2018 г./л.25-33 от делото/. Срещу ревизионния доклад, задълженото лице, в срока по чл.117, ал.5 ДОПК, е депозирало възражение, вх.№94-00-353 от 08.03.2018 г./л.73-75 от адм.д №1427/2018 г. на Адм.съд Бургас/, което не е уважено от органа по приходите.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт № Р-0200287005888-091-001 от 26.03.2018 г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л.7, 8, 13, 14,  17 и 18 от делото/, след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по административен ред и е потвърден с решение № 11 от 23.05.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас, относно определените допълнителни задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 32 830.92 лева-главница и лихва в размер на 3009.74 лева и съгласно който са направени следните констатации и правни изводи:

Органът по приходите е счел, че след като жалбоподателя Д.А.Д. не е регистриран като едноличен търговец за него не възниква право да ползва преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б ЗКПО. По тези съображения са установени задължения за корпоративен данък за 2016 г., в размер на ползвания от лицето преотстъпен данък като земеделски производител.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Не се спори, че Д.А.Д. е регистриран като земеделски производител по смисъла на §1, т.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ през ревизираната 2016 г. Основната му дейност е производство и реализация на растителна и животинска селскостопанска продукция. Същият обработва собствена и наета земеделска земя в землищата на общините Тунджа, Елхово и Болярово. За целите на дейността си Д. притежава собствен животновъден обект в с.Ситово, община Болярово, както и сгради, транспортни средства, селскостопанска техника-трактори, плуг, зърнокомбайн и др., стопански инвентар и оборудване.

Няма спор, че земеделският производител е регистриран по ЗДДС, считано от 22.112010 г. и че е подал в предвидения от закона срок декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2016 г., като в приложение 2, е декларирал приходи от продажба на непреработена продукция, формирал е облагаем доход от стопанска дейност по реда на чл. 26 ЗДДФЛ, т.е. като едноличен търговец и е ползвал право на преотстъпен данък.

Спорът се свежда до това, дали жалбоподателят като физическо лице, регистриран като земеделски производител, е имал право да се ползва от преференцията по чл.48, ал.6 ЗДДФЛ, след като не е бил регистриран като едноличен търговец.

Съгласно разпоредбата на чл.166 ЗКПО/ ред. ДВ, бр.105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон.

Общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък са регламентирани в нормата на чл.167, ал.1 ЗКПО, в същата редакция, и те са: към 31.12 на съответната година данъчно задълженото  лице да няма - 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения,  2.  задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и  3.  лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.  Изпълнението на тези изисквания се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация/чл.167, ал.2 ЗКПО/ и не се оспорват от органа по приходите. Последният не оспорва и изпълнението на условията по чл.189б ЗКПО.

          Според нормата на чл.48, ал.6 ЗДДФЛ/ ред.ДВ, бр.12/2015 г./, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. Допълнението като „едноличен търговец“ е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходи. Данъчното облекчение по чл.48, ал.6 ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма- чл.29а, ал.1 ЗДДФЛ. Последната, в ред.ДВ, бр.12/2015 г., сочи, че физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, т.е. като еднолични търговци. По силата на чл.48, ал.2 ЗДДФЛ данъчната ставка за годишната данъчна основа на посочените лица за доходите им от тази дейност е 15%, каквато е и за доходите от стопанска дейност на ЕТ. Следователно, физически лица, регистрирани по ЗДДС за доходи от дейността им като земеделски производители, макар и да не са регистрирани като еднолични търговци, се облагат върху годишна данъчна основа като ЕТ и с корпоративен данък върху данъчната си печалба.

          Съобразно §26 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ/обн.ДВ, бр.95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, действието на предвиденото в чл.48, ал.6 ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение на Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата на държавните помощи. Според §10 от положителното решение на ЕК /решение от 11.02.2011 г. относно държавна помощ-България/, помощта ще бъде предоставена чрез данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% корпоративен данък върху данъчната печалба на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението ЕК следва, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Разпоредбата на §9 от решението предпоставя извод, че целта на помощта, за която е искано становището на ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. За изясняването на понятието „земеделско стопанство“ на плоскост българско законодателство следва да се ползва легалното определение на §1, т.1 от ДР на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. Тази дефиниция е основана на възприетото от законодателството на европейския съюз в областта на селското стопанство и сочи, че „земеделско стопанство“ или „стопанство“ е отделна единица както технически, така и икономически, която има единно управление и която произвежда селскостопанска продукция или поддържа земеделски земи, които вече не се използват за производствени цели, в добро земеделско и екологично състояние по смисъла на чл. 2, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 1166/2008.

 

 

 

 

От определението следва, че правноорганизационната форма не е съществена при дефинирането на понятието земеделски стопанство и всеки регистриран земеделски производител, следва да попада в това родово определение.  

 

 

 

Затова, при тълкуването на разпоредбата на чл. 48, ал.6 ЗДДФЛ следва да се изхожда от целта, по повод на която тази мярка е въведена от българската държава - подпомагане на инвестициите в земеделските стопанства, и в контекста на изложеното по-горе, по повод на изясняването на понятието „земеделско стопанство“ на още едно основание следва да се приеме, че на основание чл.48, ал.6 ЗДДФЛ, субекти на тази държавна помощ са всички регистрирани земеделски производители, подлежащи на облагане по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, независимо дали са еднолични търговци.

           Ето защо, съдът 

 

 

 

 

 

 

 приема, че неправилно органът по приходите е определил на жалбоподателя да заплати допълнителни публични задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за 2016 г., непризнавайки правото на преотстъпване при положение, че същият като регистриран земеделски производител, без да е едноличен търговец, е субект на преференцията по чл.48, ал.6 ЗДДФЛ.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 1630.00/хиляда шестстотин и тридесет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 1620.00/хиляда шестстотин и двадесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд  Бургас, осми състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-02002817005888-091-001 от 26.03.2018 г., издаден от началник, сектор „Ревизии“ - възложител на ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП, Бургас, потвърден с решение № 114 от 23.05.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/- Бургас при ЦУ НАП, с който на Д.А.Д. *** са определени допълнителни задължения в общ размер на 35 840.66 лева/32 830.92 лева-главница и лихва в размер на 3 009.74 лева/, произтичащи  от непризнато право на преотстъпване на данък по чл.48, ал.6 ЗДДФЛ за 2016 г.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, да заплати на Д.А.Д. *** разноски в размер на 1 630.00 /хиляда шестстотин и тридесет/ лева.

Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България. 

 

 

                                                          

                                                  СЪДИЯ :