Р Е Ш Е Н И Е
Номер 216 03.05.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На двадесет
и четвърти април две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Ганка
Атанасова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. 2587/2018
г.
Производството е с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „Първа инвестиционна банка“АД със седалище
гр.София, с която са предявени обективно съединени искове срещу „Скорпион“ЕООД със седалище гр.Разград за
установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумите 12580 евро просрочена
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението, сумата 4 377,06 евро просрочена договорна лихва за периода
24.06.2012 г. – 25.07.2018 г., сумата 8 339,31 евро просрочена наказателна
лихва за периода 24.07.2012 г. – 16.08.2018 г., сумата 379,61 евро годишни
комисионни за обработка и управление на
кредита, 138,34 евро разноски за подновяване на ипотеката, 1009,78 . държавна такса за издаване на изпълнителен
лист и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение . Твърди, че за тези суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „Първа инвестиционна
банка“АД от 21.08.2018 г. по ч.гр.д.№1606/2018 г. по описа на РС Разград, срещу
която е подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Сочи, че на
24.07.2008 г. между „Скорпион“ЕООД и ищеца е сключен договор за кредит за
сумата 20 400 евро. Също така сочи, че „Скорпион“ООД е трансформирано в
„Скорпион“ЕООД, че с анекси към договора от 25.02.2009 г. и 28.01.2011 г. е
променен лихвения процент по договора, както и че с договор от 02.10.2013 г. са
направени промени в погасителния план, както и че съответните плащания не са
направени от ответника. В о.с.з. процесуалният представител сочи, че кредитът
не е бил обявяван за предсрочно изискуем и към датата на депозиране на
заявлението за издаване на изпълнителен лист е настъпил падежа на кредита и
счита, че със заявлението от 02.10.2013 г. ответното дружество е потвърдило и
декларирало, респ. признало съществуването на вземането.
Ответникът
оспорва обективно съединените искове. Твърди, че срокът за обслужване на кредита
е 25.07.2013 г. и последвалите анекси не
засягат този краен срок, че кредитът е обслужван нередовно до 24.06.2012 г., че
в началото на 2012 г. са поискали предоговаряне на кредита и на 02.10.2013 г.
са депозирали предложение за извънсъдебно споразумение. Прави възражение за
изтекла погасителна давност, тъй като в продължение на повече от пет години
ищецът не е предприел никакви действия за събиране на вземането си. Сочи, че не
е установено дали ищецът е придобил правата по договора, който първоначално е
бил сключен с ТБ „МКВ Юнионбанк“АД. В о.с.з. процесуалният представител на
ответното дружество счита, че при решаването на последния въпрос следва да се
има предвид възможността към датата на прехвърлянето на предприятието
задължението по кредита да е било отнесено като загуба в счетоводството на ТБ
„МКВ Юнионбанк“АД съгласно правилата на Наредба №9/03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./. Също така сочи, че с действията си ищецът е
нарушил принципите на дължимата грижа и
добросъвестност, като с действията
си е поставил в забава ответника
и шест години не е предприел никакви действия по събиране на вземането си.
Като
прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните,
съдът установи следното: На 10.07.2008
г. „Скорпион“ООД са поискали отпускане на кредит и с договор от 24.07.2008 г. с
№РЗ.0079 ТБ „МКБ Юнионбанк“АД е
предоставила на „Скорпион“ООД кредит в размер на 20 400 евро. Крайният
срок за издължаване на кредита е уговорен на 25.07.2013 г. при 120 броя
погасителни вноски по главница в размер на 170 евро. В чл.15 от договора са
уредени случаите, в които банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В
чл.5 от договора е записано, че главницата се олихвява с лихва не по-малка от
8,94%. В чл.31 е посочено, че неразделна част от договора са погасителния план
Приложение №1 и записа на заповед/приложение№2/. Договорът е обезпечен с
договорна ипотека, учредена на 29.07.2008 г., която ипотека е подновена по
молба на кредитора от 16.07.2018 г., както и със запис на заповед, подписана от
двамата съдружници в ООД-то.
С анекс от
25.02.2009 г. към договора е променен лихвения процент по кредита. С анекс от
28.01.2011 г. отново е променен лихвения процент – на 11.01%, както и клаузи,
касаещи застраховането на обезпеченията по договора.
По делото са
представени два погасителни плана, подписани от двете страни в които са посочени 120 вноски - всеки месец на 25-то число от 25.08.2008 г.
до 25.07.2018 г. В двата е посочено, че
са за срок от 10 години при лихва съответно 8,94% при първия и 11,01% при
втория план. Върху всеки от двата погасителни плана е записано „Приложение№1“. Очевидно първият е към първоначалния договор
от 24.07.2008 г. , а вторият – към анекса от 28.01.2011 г. Основание за този
извод е посочения размер на лихвения процент. Според първият погасителен план
договорната лихва е в размер на 9204,92 лв., а според втория – 11115,29 лв.
При това
положение има разминаване в крайния срок, посочен в договора – 25.07.2013 г. и
този, посочен в погасителния план – 25.07.2018 г. Същевременно в искането за кредит
„Развитие“ /л.62/ , депозирано от „Скорпион“ООД
е посочено, че същият се иска за 120 месеца. В протокола от заседанието
на общто събрание на съдружниците в дружеството /л.64/ е посочено, че е взето
решение за кандидатстване за кредит в размер на 20 400 евро за
срок от 10 години. В договорът за
учредяване на ипотека от 29.07.2008 г. /л.65/ също е посочено, че задължението
по кредита ще се заплати в срок от 120 месеца, но не по-късно от 25.07.2018 г.
В записа на заповед /л.71/, издадена от „Скорпион“ООД и авалиран от двамата
съдружници датата 25.10.2018 г. е посочена като краен срок за предявяване на
заповедта за плащане. Всичко това води до извода, че верният краен срок е
посочения в погасителния план /л.21/, който е неразделна част от договора, а не
в чл.11 от договора /л.13/, следователно кредитът е следвало да бъде издължен
до 25.10.2018 г.
На
02.10.2013 г. „Скорпион“ООД е депозирало в деловодството на ТБ“МКБ
Юнионбанк“ЕАД предложение за извънсъдебно споразумение. В него потвърждава, че
е страна по договора за кредит, че изпитва затруднение с обслужването на
задължението по кредита, както и че просрочените лихви са в размер на 1913
евро, а просроченият дълг е в размер на 2550 евро. На това предложение
ответникът не е получил отговор.
Видно от
справката от Търговския регистър и системата „Дакси“ „Скорпион“ООД е
преобразуван в „Скорпион“ЕООД.
С
договор за преобразуване от 29.11.2013 г.
ТБ“МКБ Юнионбанк“ЕАД се е вляла в „Първа инвестиционна банка“АД. В
чл.2.1 от договора изрично е записано, че в резултат на вливането цялото
имущество на ТБ“МКБ Юнионбанк“ЕАД ще премине към „Първа инвестиционна банка“АД
и съответно „Първа инвестиционна банка“АД ще стане универсален правоприемник на
ТБ“МКБ Юнионбанк“ЕАД.
На
17.08.2018 г. ищецът „Първа инвестиционна банка“АД е депозирала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “Скорпион“ЕООД,
по което на 21.08.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите 12 580 лв.
главница по договор за предоставяне на кредит, ведно със законната лихва от 17.08.2018
г. до окончателното изплащане, 4 377,06 евро договорена лихва за периода
24.06.2012 г. – 25.07.2018 г., 8 339,31 евро наказателна лихва за забава
за периода 24.07.2012 г. – 16.08.2018 г., сумата 379,61 евро годишни комисионни
за управление на кредита, 138,34 евро разноски за подновяване на договорна
ипотека, 1 190,78 лв. разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
законният представител на „Скорпион“ЕООД е депозирал възражение, че не дължи
сумата, за която е издадена заповедта.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводства експертиза ТБ“МКБ Юнионбанк“ЕАД е предоставила на
„Скорпион“ООД сумата 20 400 евро на два транша съответно 13 000 евро
и 7 400 евро. По този кредит „Скорпион“ООД е погасил 10 821,36 евро,
а „Скорпион“ЕООД – 4 384,65 евро, като с тях са погасени съответно
7 820 лв. главница – редовна и просрочена, 6 815,55 лв.
възнаградителна лихва, 120,81 лв. лихва за забава и 449,65 лв. такси за
управление. От 24.06.2012 г. „Скорпион“ЕООД не е правил погасителни вноски по
кредита. Съответно просрочието по
отношение на главницата и договорните лихви
е от 24.06.2012 г., а по отношение на наказателните лихви – от
24.07.2018 г. до 16.08.2018 г. Съответно по договора са били заплатени
15 206,01 евро и при погасяването е бил спазен реда по чл.76, ал.2 от ЗЗД.
В счетоводните книги на банката не е отразена предсрочна изискуемост на
кредита. Счетоводно същият е падежирал на 25.07.2018 г. Към 03.10.2013 г. размерът и структурата на
задълженията по кредита са съответно 12 580,00 евро главница,
1 669,77 евро просрочена договорна лихва, 396,26 евро наказателна лихва за
просрочие и 128,01 евро дължими годишни комисионни.
При така
установената фактическа обстановка Съдът намира, че предявените искове за
установяване на задължения са допустими
предвид издадената заповед за изпълнение. По същество същите са основателни и
доказани. Между праводателя на ищеца и ответника е сключен договор за кредит и
по силата на този договор ответникът е получил договорените средства, респ. за
него е възникнало задължението да плати тези средства. Същият не е изпълнявал
редовно своето задължение, но в договора липсва клауза за автоматична
предсрочна изискуемост – на банката е предоставена преценката дали и в кой
момент да направи кредита предсрочно изискуем в случай на неплащане на вноските
по същия. По делото не бяха представени
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което
ТБ“МКБ Юнионбанк“ЕАД не е имала задължение да го отнесе като загуба в
счетоводството. След вливането на тази банка в „Първа инвестиционна банка“АД
последната е станала титуляр на всичките й
вземания, вкл. и на тези по процесния договор за кредит. Тъй като
задължението за погасяване на кредита е едно общо задължение, чието изпълнение
е разсрочено във времето и не е периодично плащане по смисъла на чл.111 ал.1
б“в“ от ЗЗД, то погасителната давност по отношение на отделните вноски не е три, а петгодишна. Ето защо към датата на
депозиране на заявлението – 17.08.2018 г. не са били погасени всички вноски с
падеж след 17.08.2013 г. Това е така, защото според разпоредбата на чл.422 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
едномесечния срок за неговото предявяване. Тази дата за предявяване на иска има
значение и за последниците, уредени в чл.116, б „Б“ от ЗЗД, следователно на
17.08.2018 г. е прекъсната давността. По
отношение на вноските, чийто падеж е настъпил след 24.06.2012 г. , когато
ответникът е изпаднал в просрочие до 17.08.2013 г., за които давността не е
прекъсната с предявяването на заявлението, съдът приема, че е налице
извънсъдебно признание от длъжника, обективирано в предложението за
извънсъдебно споразумение от 02.10.2013 г. В него законният представител на
ответното дружество е посочил точния размер на просрочения дълг и по този начин
на осн. чл.116, б“а“ от ЗЗД давността е прекъсната. От прекъсването на тази
давност е започната да тече нова, която път съответно е прекъсната на
17.08.2018 г. с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК.
Така към
датата на депозиране на заявлението ответникът е дължал на ищеца сумите 12580 евро просрочена главница по договор за кредит,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата
4 377,06 евро просрочена договорна
лихва за периода 24.06.2012 г. – 25.07.2018 г., сумата 8 339,31 евро
просрочена наказателна лихва за периода 24.07.2012 г. – 16.08.2018 г., сумата
379,61 евро годишни комисионни за обработка
и управление на кредита, 138,34 евро разноски за подновяване на
ипотеката, за които е издадена заповед за изпълнение.
В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Така на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по ч.гр.д.№1606/2018 г., а именно 1 109,78 лв.
По отношение на предявения иск за
установяване дължимостта на разноските по ч.гр.д.№ 1606/2018 г., съдът следва да прекрати производството поради
липсата на правен интерес от водене на същия.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца и направените по настоящото производство
разноски в размер на 1209,78 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Скорпион“ЕООД, със седалище гр.Разград, че същият дължи на „Първа
инвестиционна банка“АД сумата 12580
евро /дванадесет хиляди петстотин и осемдесет евро/
просрочена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 17.08.2018
г. до окончателното плащане на сумата , сумата 4 377,06 евро /четири хиляди триста седемдесет и седем
евро и шест евроцента/ просрочена договорна лихва за периода 24.06.2012 г. –
25.07.2018 г., сумата 8 339,31 евро /осем хиляди триста тридесет и девет
евро и тридесет и един евроцента/ просрочена наказателна лихва за периода
24.07.2012 г. – 16.08.2018 г., сумата 379,61 евро /триста седемдесет и девет
евро и шестдесет и един евроцента/годишни комисионни за обработка и управление на кредита, 138,34 евро /сто тридесет и осем евро и тридесет и четири
евроцента/ разноски за подновяване на ипотеката, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1606/2018 г. описа на РС Разград.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
иска, предявен от „Първа инвестиционна банка“АД срещу „Скорпион“ЕООД за
установяване на задължението за заплащане на сумата 1 109,78 лв. разноски
по ч.гр.д.№ 1606/2018 г. описа на РС Разград.
ОСЪЖДА „Скорпион“ЕООД ДА
ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка“АД, със седалище гр.София сумата 1109,78
лв. /хиляда сто и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/ за направените по делото разноски по ч.гр.д.№ 1606/2018г.
и сумата 1209,78 лв. / хиляда двеста и
девет лева и седемдесет и осем стотинки/ съдебни разноски и 150 лв. /сто и
петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение
по настоящото гр.д.№2587/2018 г. на РС Разград.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: