№ 199
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001001025 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№338853 от 20.07.2021г. по описа на Софийски
градски съд на „КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Г. Г. М., срещу решение № 260902 от 04.06.2021г., постановено по
т.д. № 1014 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-23 състав,
с което са отхвърлени предявените от „КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********,
срещу „НЕТЕРА“ ЕООД, с ЕИК *********, искове с правно основание чл.79, ал.1,
вр. чл.82 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 37 473, 70 лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди, със законната лихва за забава от
датата на исковата молба /26.08.2019г./ до окончателното плащане, и
„КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати
на „НЕТЕРА“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 2 900 лв. разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, както и да заплати по сметка на Софийски
градски съд /депозити за вещи лица/ сумата от 200 лв. възнаграждение за изслушаната
съдебна техническата експертиза, на основание чл. 77 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
по подробно изложени съображения, като се иска отмяната му и постановяване на
съдебно решение по същество, с което да бъдат уважени изцяло предявените
1
обективно съединени искове срещу ответника и на ищеца бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Твърди се, че съдът не е тълкувал доказателствата в тяхната систематична логическа
и функционална обвързаност, поради което правните му изводи и заключения са непълни
и неверни.
Според въззивника, предмет на сключения между страните по делото договор от
01.04.2008г. е регистриране за 4 бр IP Мрежи Class “ С - „ PI“ Provider Independent, от което
следва неверността на твърдението на ответника, че мрежите формиращи пространството
обозначено като 87.121.124.0/22 са му били дадени под наем /само за ползване/.
Въпросът за статута на мрежите - предмет на договора, е от решаващо значение
за изхода на спора. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да
регистрира по надлежния ред на негово име 4 броя С мрежи по Процедура 356 съгласно
правилника на RIPE NCC, като вместо това насочва към автономната система AS42398
- собственик на ищеца 4 броя мрежи тип - С 87.121.124.0/22 и наименува блока „
COMTECH RANGE “ създавайки за изпълнение на договорните си задължения. В този
смисъл е и изявлението на вещото лице изготвило СТЕ, което потвърждава - „Не видях в
RAPE да има следи за дефиниране, че тези мрежи се предоставят от „НЕТЕРА“ под
наем на ищеца. Не съм установил регистрация на въпросния/процесния договор в RIPE.“.
Ищецът е приел дължимата му още от сключването на договора престация, изразена
в регистрацията на мрежите на негово име, да бъде изпълнена от ответника на по - късен
етап, чрез трансформирането на същите, предвид факта, че ако ответника
изпълни задължението си ефекта за него би бил същия.
През 2013г. ответника започва да включва във месечните фактури тези същите 4 броя
мрежи /87.121.124.0/22 / макар и с нулева стойност, с цел да защити твърдение, че тези
мрежи са отдадени под наем.
През месец март 2017г., ищеца получава статут LIR от RIPE NCC и настоява
ответника да трансферира мрежите в неговия AS, което ответникът отказва. По тази
причина ищеца прекратява договора си с ответника.
Не са взети в предвид фактическите разяснения на Управителя на ищцовото
дружество относно действителния характер на заявените и предоставените му мрежи от
страна на ответника.
Оспорва извода на съда, че „Регистрацията на „Class С мрежи“ - 4 броя, е лично
незаместимо действие, което ответникът е дължал при конкретните съществували
обстоятелства към датата на сключване на договора - като дружество, което разполага
с L1R contact account, като изпълни и допълнителни правни и фактически действия,
които са били дължими в тази връзка — добавяне на ответника като потребител с достъп
до LIR данните, при статут на мрежите Provider Agqreqatable.“ Според него, от
цялата документите по делото се налага противоположен извод - че по силата на договора
ответника е дължал на ищеца регистрация на предоставените му мрежи в системата на RIPE
2
NCC като мрежи тип INDEPENDENT, което не е сторил, а в последствие, за да оправдае
това свое неизпълнение е възприел позицията на субект, който е отдал единствено за
ползване тези мрежи на ищеца и е съставил фактурите си именно на едно такова
несъществуващо правно основание.
Чрез изтриването на мрежите, действие което е извършено неправомерно, поради
факта, че ответника не е имал право да се разпорежда с тях като собствени, ответникът
е нанесъл твърдените и доказани в хода на съдебното дирене вреди на ищеца, като му
е отнел неправомерно правото да осъществява търговската си дейност и е причинил загубата
на клиентите му и драстично намаляване на приходите от дейността му.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „НЕТЕРА“ ЕООД, с ЕИК *********, е представил
отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно
и обосновано, по подробно изложени съображения, като претендира разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка
с атакувания съдебен акт, намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.82, ал1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, от „КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, за сумата от 37 473, 70 лв. - претърпени имуществени вреди от
отнемане/прекъсване достъпа на дружеството до собствените му мрежи, обозначени с
Приложение № 1 към договор № СО 1080/01.04.2008г. като клас С мрежа - 4 броя, както и
лихви за забава от датата на исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 01.04.2008г. между „НЕТЕРА“ ЕООД и „КОМТЕХ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен Договор СО 1080 за предоставяне на телекомуникационни
услуги, по силата на който „НЕТЕРА“ ЕООД предоставя на клиента – „КОМТЕХ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, услуги описани в приложенията към договора.
Ищецът заплатил еднократно предоставянето и регистрацията на 4 броя клас С
мрежи сумата от 805,80 лв. В приложените фактури по делото въпросните С мрежи не
са фактурирани допълнително. Съгласно точка 4.2. от Приложение № 1 към
Договор СО 1080 от 01.04.2008г. мрежите са регистрирани на името на „КОМТЕХ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Тези 4 броя мрежи попадат в категорията предплатени и еднократни
услуги, които не са обвързани със срок съгласно Общите условия към Договор СО 1080 и
„КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ разполага изцяло с тях.
След отправено искане от ищеца за прехвърляне на 4 броя С мрежи ответникът ООД
прави отказ и изпраща проект за Поръчка № 16/15.03.2017г., в която предлага нова цена за
мрежите в размер на 252 евро на месец периодична такса за услуга, която според
Общите условия и Приложението към Договор СО 1080 е еднократна и предплатена и
по този начин претендира да се заплати за нещо, което е вече платено още
С писмо от 16.03.2017г. ищецът заявил, че прекратява сключения договор
за представяне на изброените в исковата молба телекомуникационни услуги.
От имейл, изпратен от ответника било видно, същият предоставил на ищеца проект
3
на договор за ползване на мрежи, които вече били собственост на „Комтех България“ ЕООД,
и след отказа на ищеца да сключи нов договор на 03.04.2017г. мрежите са били изтрити.
В резултат на прекъснатия достъп „Комтех България“ ЕООД е претърпяло
имуществени вреди. Налице било спадане на приходите, дължащо се на масова загуба на
клиенти, последвала спирането на предоставените услуги от страна на ответника, в частност
поради изтриването на платените мрежи, което е саботирало изцяло дейността на
дружеството.
Сумата от 37 473, 70 лв. е формирана като загуба за месец юни 2017г.
от 10 344, 85 лв. и 27 128, 85 лв. за месец юли 2017г. От дневника на покупките и
продажбите е видно, че оборотите през месеците са спаднали драстично. През месец май
2017г. оборотът е бил 27 844, 98 лв., през месец юни 2017г. – 17 500, 97 лв., а през
месец юли 2017г. - 7 165, 13 лв.
Ответникът „НЕТЕРА“ ЕООД е оспорил предявените искове, като неоснователни,
по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба и отговора
на допълнителната искова молба.
В обжалваното решение първоинстанционния съд, след като е описал представените
по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
е приел исковете за допустими, но разгледани по същество за неоснователни
по следните съображения:
Страните са обвързани от договора от 01.04.2018г. за предоставяне
на телекомуникационни услуги, съгласието за който е било е било
постигнато изрично и писмено. Конкретно предоставяните услуги са уточнявани
допълнително /в приложения/, а към договора да били приложими Общи условия. Предвид
съдържанието на съществените уговорки в договора, ведно с допълнителните приложения и
с общите условия, той е включвал елементи на договор за изработка и договор за
поръчка.
Задължение на ответника по договора е било да осигури достъп до адресно
пространство в интернет - IP /Internet protocol/ адреси. Всяка информация в Интернет се
пренася през пакети, съдържащи IP адреси на изпращач и получател, и всеки доставчик на
Интернет услуги предоставя на своите клиенти реален IP адрес за свързване в мрежата.
В случая адресите са задавани от поддържащата за региона на Европа организация -
RIPE NCC, на която ответникът към датата на сключване на договора от 01.04.2008г. е бил
член и е разполагал с LIR contact account, което не е било за ищеца. За осигуряването
на необходимия достъп /конкретен клас мрежа като множество от IP адреси при
IP адресирането/ в договора между страните е било предвидено заплащането на еднократна
такса, а месечни такси - за услугите „Премиум Интернет“ и „БГ Интернет“ със съответната
скорост.
Достъп до адресно пространство е осигурен от ответника по уговорения
в Приложение № 1 начин - адресното пространство 87.121.124.0/22, което
4
ищецът е ползвал, при условията Provider Aggregatable. He е установена уговорка Provider
Independent относно мрежата, при зачертаването на това обстоятелство в Приложение № 1
към договора, и липсата на изрични уговорки в следващото приложение от
01.09.2008г.
Ищецът имал претенции към ответника във връзка с изпълнението на договора и
на 16.03.2017г. е направил изявление за неговото прекратяване, с което ответникът
се е съгласил, считайки, че отношенията между страните са преустановени.
Прекратяването на договора по взаимно съгласие е била предвидена в Общите условия
възможност. По това обстоятелство страните по делото нямат спор, като е без
значение клаузата на чл.19.2 от Общите условия.
Спорът е дали ищецът е можел да запази достъпа си до адресното пространство
в интернет, което е ползвал, съответно бил ли длъжен ответникът съгласно договора
да трансферира /прехвърли/ мрежата, което при условията на Provider Aggregatable,
в рамките на RIPE NCC, е допустимо.
Съдът е приел, че при тълкуване на клаузите на Приложение № 1 към договора
от 01.04.2008г. съответно на изискванията на чл.20 от ЗЗД, такова задължение на ответника
не може да се изведе.
Регистрацията на „Class С мрежи“ - 4 броя, било лично незаместимо действие, което
ответникът е дължал при конкретните съществували обстоятелства към датата на сключване
на договора - като дружество, което разполага с LIR contact account, като изпълни
и допълнителни правни и фактически действия, които са били дължими в тази
връзка - добавяне на ответника като потребител с достъп до LIR данните, при
статут на мрежите Provider Aggregatable. Също съгласно договора ответникът е
дължал да поддържа достъпа до мрежите. Липсва задължение ответникът да трансферира
мрежи при действието на договора или с оглед прекратяването му. Това е правно и
фактическо възможно действие в рамките на правилата на RIPE NCC, но няма уговорка на
страните в този смисъл. Поради това с оглед прекратяването на договора между страните
достъпът на ищеца до адресното пространство е бил преустановен.
При така изложените мотиви, съдът е приел, че: не може да бъде споделено;
твърдението на ищеца, че неоснователно и в нарушение на договора между страните
ответникът е отказал да трансферира закупените по договора с фактура
№**********/09.04.2008г. и регистрирани в RIPE 4 броя клас С мрежи, които ищецът
ползва, за да обслужва клиентите си от 2008г.; не се установява ответникът да се е
задължавал да трансферира /прехвърля/ мрежите със статут Provider Aggregatable, макар
това да е било възможно; твърденията на ищеца за уговорки между страните, свързани с
евентуално придобиване от ищеца на качеството LIR са недоказани /липсват такива
условности/, както и такава уговорка не може да се изведе от стойността на уговорената
еднократна такса; не се установява уговорен статут на мрежата Provider Independent,
съгласно възприетото от фактическа страна.
5
Не е налице договорно неизпълнение на ответника, от което ищецът да е претърпял
имуществени вреди под формата на загуба, които да бъдат компенсирани, и предявеният иск
по чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Като акцесорен
неоснователен е и предявеният иск за лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа
на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно
установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен
състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272
ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК,
от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването,
срещу подлежащо на въззивно обжалване решение по силата на чл.258 ГПК.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав,
в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и
допустимо.
По основателността на въззивната жалба:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че :
- на 01.04.2008г. между „НЕТЕРА“ ЕООД и „КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
като клиент, е сключен Договор СО 1080 за предоставяне на телекомуникационни
услуги /л.78/, описани в приложение № 1 /л.79/;
- на 16.03.2017г. „КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е заявило, че прекратява договора
/в този смисъл са твърденията на ищеца с отговора на исковата молба и насрещен
иск – уточнение;
- представен е отговор от „КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до „НЕТЕРА“ ЕООД
6
и имейл кореспонденция между страните от 16.03.207г., 13.04.2016г., 10.02.2017г.
и 13.03.2017г. /л.9-16/, в който е посочено, че ако не си променят становището,
договорните отношения между тях по Договор СО 1080 01.04.2008г. да се считат
прекратени, считано от 01.04.2017г.
- по искане на страните, в съдебно заседание на 16.02.2021г. /л.159/ съдът е приел
за безспорно обстоятелството, че не е сключено тристранно споразумение с RIPE NCC
по вътрешните правила на тази нестопанска организация, съответно не е завършвано
с надлежен акт на RIPE NCC и не е обективирано в надлежно споразумение
прехвърлянето на изключителното ползване и собственост на процесните 4 броя С клас
мрежи;
- на 03.04.2017г. мрежите на „КОМТЕХ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са изтрити от „НЕТЕРА“
ЕООД.
По делото е представено приложение № 1 към Договор СО 1080 /01.04.2008г./л.79/,
подписано от страните, като в същото е посочено: максимален срок за ползване на
описаните услуги 12 месеца; в т.3 са описани услугите, като в т.3.3 е посочено –
„регистрация и поддръжка на „Class C мрежи – Provider Independent“ – 4 броя,
като последното е задраскано и има подписи на страните; задълженията на доставчика и
клиента, както и цените на услугите. С допълнително споразумение от 01.09.2008г.
приложение № 1 към Договор СО 1080 се изменя с приложение № 1.1 в т.3.3 в което е
посочено – „регистрация и поддръжка на „Class C мрежи – Provider Independent“ – 4 броя“.
Представена е публично обявена информация на интернет адрес на RIPE NCC
и процедура по прехвърляне на ресурси на Интернет номера и промяна пред RIPE
/л.122 и сл./ – преведени от английски на български /л.83 и сл./.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
заявил, че „договорното неизпълнение на ответника се състои от две неизпълнения.
От една страна с прехвърлителния договор той е поел задължението да прехвърли
собствеността върху мрежите, което задължение след постигането на съгласие по предмета
и цената в случая е следвало да бъде изпълнено чрез изпълнението на допълнителни
действия за регистрация на процесните 4 мрежи в неправителствената организация RIPE
NCC, която поддържа регистъра на ай пи адресите. Налице е предварителен договор,
който не поражда незабавно прехвърлително действие, а е било необходимо да се извърши
това допълнително действие. Това именно ответникът не е изпълнил като свое задължение.
Ако беше настъпил прехвърлителния ефект с отнемането на мрежите щеше да бъде
извършена на практика една кражба на чужда собственост. В случая те просто не са
преминали в собственост на ищеца, тъй като не са били извършени тези действия“.
По делото е прието заключение на съдебно - техническа експертиза, представена по
делото на 02.02.2021г., в което вещото лице е посочило: видът на предоставените от
Нетера, респективно ползвани от Комтекс България услуги за процесния период; видът на
предоставените от Контекс България, респективно ползвани от крайни клиенти услуги за
7
процесния период; има ли през процесния период промяна в количествено и качествено
отношение не предоставяните от Нетера респективно ползвани от Комтех услуги и какви са
тези промени.
По делото е разпитан свидетелят Х. Г., който в качеството си на
председател на БЧК, е дал показания за търговските отношение между представляваната от
него организация и ищцовото дружество в началото на 2017г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, представена
по делото на 01.02.2021г., в което вещото лице отговорило на поставените от страните
въпроси.
По делото е прието заключение на съдебно - техническа експертиза, представена по
делото на 15.04.2021г., в което вещото лице е разяснило:
- какъв вид организация е RIPE NCC - независима организация с нестопанска цел,
която поддържа инфраструктурата на Интернет чрез техническа координация, предоставяща
глобални интернет ресурси и свързани услуги (IPv4. IPv6 и AS Number ресурси) на
членовете в нашия регион на услуги;
- че Нетера е един от така наречените LIR(local Internet Registry) или локален
интернет регистратор, който отговаря за България и като такъв, има право да предоставя
интернет ресурси за крайни потребители, а именно интернет мрежи;
- посочило е видовете мрежи: Provider Independent (PI) - не се и не могат да се
предоставят от LIR (Локален интернет регистратор). Всички преотстъпвания на PI мрежи се
регистрират в базата данни единствено и само от RIPE NCC. За да може краен потребител да
получи PI ресурс, то не е необходимо той да има качеството на Локален интернет
регистратор, но той задължително трябва да поиска съдействието на някой Локален
интернет регистратор. За да се одобри PI, зависи изцяло от преценката на RIPE. Ако бъде
одобрен, означава, че крайният потребител, който получи независимо IP адресно
пространство, не е зависим от доставчика на интернет - когато той е регистриран като
Provider Independent, то той може да смени доставчика си на интернет с друг и да продължи
да има достъп до мрежите; Provider Agreggetable /PA/ - свързано с Интернет доставчика IP
адресно пространство под наем. Това е вид услуга, която Нетера е предоставяла и
продължава да предоставя на своите клиенти. За да получи РА, клиентът не трябва да
извършва допълнителни постъпки и/или регистрации, освен да подпише договор с Нетера.
РА ресурсите действително могат и да се продават, като това е еднократна
услуга. За нея обаче е задължително получателят да има статут на LIR. Ако получателят не е
ЛИР, то той не може да ги закупи, а може да ползва ресурсите единствено под формата на
наем от LIR.
След направените разяснения, вещото лице е отговорило на поставените от страните
въпроси, като е дало следните отговори:
- Нетера не е регистрирала в RIPE 4 броя С мрежи (Provider Independent) за нуждите
на Комтех България съгласно сключения договор;
8
- Нетера не са попълнили формуляр RIPE-356 в RIPE NCC за регистрация на мрежите
със статус PI (Provider Independent) съгласно сключения договор;
- Комтех България е разполагал с Автономна система;
- Нетера е насочила процесните мрежи 87.121.124.0/22 към AS на Контех като РА
мрежи;
- Нетера не разполага със съответната кореспонденция с RIPE, касаеща отдаването
под наем на мрежи 87.121.124.0/22,
които е допълнило в съдебно заседание на 22.04.2021г., при устното представяне на
заключението си, отговаряйки на допълнително зададените от страните въпроси.
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на съда приема,
че предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.82, ал1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни.
Ищецът твърди неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника,
изразяващо се в отнемане/прекъсване достъпа на дружеството до собствените му мрежи,
обозначени с Приложение № 1 към договор № СО 1080/01.04.2008г. като клас С мрежа - 4
броя, и претендира обезщетение имуществени вреди - за пропуснати ползи, в размер
на сумата от 37 473, 70 лв. - формирана като загуба за месец юни 2017г. от 10 344,
85 лв. и 27 128, 85 лв. за месец юли 2017г.
Безспорно страните са обвързани от действителен и не страдащ от пороци на волята
договор - Договор СО 1080 за предоставяне на телекомуникационни услуги от 01.04.2008г.,
който е прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.04.2017г.
Страните спорят, имал ли е право ответникът да отнеме/прекъсне достъпа на
ищеца до собствените му мрежи след прекратяване на договора, съответно като
последица от действията на ответника настъпили ли са претендираните вреди.
От съдържанието на договора, приложенията № 1 и допълнително споразумение № 1
от 01.09.2008г., тълкувайки действителната обща воля на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 20 ЗЗД, не следва извод, че ответникът е имал задължението и е прехвърлил на ищеца
процесните мрежи. В т.3.3 и т.4.2 от приложение № 1 и Приложение 1.1 към договора /л.79 и
л.92/ ответникът се е задължил да предостави на ищеца услугата – регистрация и поддръжка
на „Class C мрежи – Provider Independent“ – 4 броя, съответно регистрация и поддръжка на
IP адреси: „Class C мрежи – Provider Independent /4 х 256бр./, за което е заплатена
еднократна такса, съгласно т.6.1.1, но това не е достатъчно да се приеме, че ответникът е
имал задължението и е прехвърлил на ищеца собствеността върху посочените мрежи.
Видно от заключението на съдебно - техническа експертиза, представена по делото на
15.04.2021г., което съдът кредитира като обосновано и правилно, преотстъпвания
на PI мрежи се регистрират в базата данни единствено и само от RIPE NCC, за
което е необходимо съдействието на някой Локален интернет регистратор,
какъвто е ответникът; Нетера не е регистрирала в RIPE 4 броя С мрежи /Provider
9
Independent/ за нуждите на Комтех България съгласно сключения договор; Нетера не са
попълнили формуляр RIPE-356 в RIPE NCC за регистрация на мрежите със статус PI
/Provider Independent/ съгласно сключения договор; Нетера е насочила процесните мрежи
87.121.124.0/22 към AS на Контех като РА мрежи.
По искане на страните, съдът е приел за безспорно обстоятелството, че не е сключено
тристранно споразумение с RIPE NCC по вътрешните правила на тази нестопанска
организация, съответно не е завършвано с надлежен акт на RIPE NCC и не е обективирано в
надлежно споразумение прехвърлянето на изключителното ползване и собственост на
процесните 4 броя С клас мрежи. От изложеното следва извод, че процесните мрежи не
са собственост на ищеца, съответно, че след прекратяване на договора между
страните /01.04.2017г./, ответникът не е имал задължението да предоставя на ищеца
телекомуникационните услуги, предмет на договора, включително и достъпа до мрежите /
на 03.04.2017г. мрежите на ищеца са „изтрити“ от ответника/, т.е. не е налице твърдяното
неизпълнение, поради което предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.82,
ал.1 ЗЗД е неоснователен, съответно неоснователен е и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подкрепа на този извод са и изявленията на ищеца, направени от процесуалният му
представител и управителя на дружеството в първото по делото съдебно заседание, според
които с процесния договор ответникът е поел задължението да прехвърли собствеността на
процесните мрежи на ответника, който е имал техническата обезпеченост, но не е направил
това, т.е. налице е съдебно признание на релевантен за спора факт от страна на ищеца по
смисъла на чл.175 ГПК, който следва да бъде преценен с оглед всички обстоятелства по
делото, и в случая е в подкрепа на направения от съда извод.
Следва да се има в предвид, че в случая ищецът претендира вреди от неизпълнение
на договорно задължение от страна на ответника - отнемане/прекъсване достъпа на
дружеството до собствените му мрежи, а не от неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника – да прехвърли собствеността на процесните мрежи, като при
постановяване на решението си в съответствие с изискванията на чл.235 ГПК съдът е
обвързан от твърденията на ищеца относно обстоятелствата, на които се основава иска,
предвид разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК. Това уточнение е важно, тъй като с оглед
предмета на делото съдът определя релевантните факти и извършва преценка на
доказателствата за да постанови решението си.
Предвид изложеното неоснователно е възражението във въззивната жалба за
допуснати от съда нарушение от страна на съда на императивната разпоредба на
чл.236, ал.2 ГПК. Към решението си съдът e изложил мотиви, в съответствие с изискванията
на чл.236, ал.2 ГПК. По същество възраженията на въззивника са срещу правните изводи
на съда, което само по себе си не може да обоснове твърдяната неправилност.
Твърденията за избирателен подход от страна на съда са бланкетни – не се сочат допуснати
от съда конкретни нарушение, поради което основателността им не може да бъде преценена
от настоящият състав на съда.
Във въззивната жалба са посочени фактологически твърдения, които според
10
въззивника доказват основателността на предявените искове, което не се споделя от
настоящият състав на съда. Съгласно чл.2.1 от договора - предмет на договора
е предоставянето от ответника на ищеца на телекомуникационни услуги,
описани в приложенията на договора, като видно от съдържанието на
приложенията ответникът се е задължил да извърши регистрация и поддръжка на
„Class C мрежи – Provider Independent“ – 4 броя. Вещото лице изготвило
заключението на съдебно - техническа експертиза, представена по делото на 15.04.2021г., е
посочило – „Не видях в RAPE да има следи за дефиниране, че тези мрежи се
предоставят от „НЕТЕРА“ под наем на ищеца. Не съм установил регистрация на
въпросния/процесния договор в RIPE.“, но това не доказва твърденията на ищеца, тъй като
не доказва че той е собственик на мрежите, които е ползвал за срока на действие на
договора.
Дори и да се приеме за вярно твърдението на ищеца относно статута на процесните
мрежи, както и че ответникът не е изпълнил задължението си да регистрира по надлежния
ред на негово име 4 броя С мрежи по Процедура 356 съгласно правилника на RIPE NCC не
се доказва основателност на предявените искове, с оглед предмета на делото и задължението
на съда по чл.6, ал.2 ГПК. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, доколкото
съдът е следвало да съобрази дали в изпълнение на задължение по договора ответникът
е прехвърли собствеността на процесните мрежи на ищеца, преди прекратяването на
договора. Но след като между страните е прието за безспорно обстоятелството,
че собствеността върху процесните мрежи не е прехвърлена, разрешението на
този въпрос няма решаващ характер за правния спор, тъй като както бе отбелязано, вредите
се претендира от ищеца за „отнемане/прекъсване достъпа на дружеството до
собствените му мрежи“ и то за период от време след прекратяване на договора /м.юни и
м.юли 2017г./, а не от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника
– „да прехвърли собствеността на процесните мрежи“. В този смисъл и заключенията на
съдебно – техническите експертизи; представените по делото фактури;
действията на ответника през 2013г. – да включва в месечните фактури процесните мрежи,
макар и с нулева стойност; заключението на съдебно-счетоводна експертиза и счетоводните
записвания на страните относно договора; получаването през месец март 2017г. от
ответника на статут LIP от RIPE NCC; твърденията за водени разговори между страните
относно правата и задълженията им по договора, също не са в подкрепа на твърденията на
ищеца, тъй като по същество не установяват прехвърляне на собствеността на процесните
мрежи, преди прекратяването на договора.
Фактическите разяснения от управителя на ищцотово дружество, относно характера
на заявените и предоставените му мрежи по договора, направени в с.з. на 16.02.2021г.,
преповтарят твърденията в исковата молба и не могат да обосноват промяна в направените
изводи, предвид изложените по-горе мотиви.
По тези съображения и поради съвпадане на крайните изводи на градския и
апелативния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
11
законосъобразно.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът държи заплащане
на направените разноски от ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска.
С отговора на въззивната жалба, с молба от 01.02.2022г. и в последното по
делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил искане за
присъждане на разноски за един адвокат – 4 000лв., и е представил списък за разноски по
чл.80 ГПК, но не доказано извършването на тези разноски, в съответствие с
разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, за да могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.
В представеното по делото пълномощно от 26.01.2022г. не е указан вида на плащане
– по банков път или в брой, а само е посочено, че пълномощниците имат право на
възнаграждение в размер на 4000лв. – „дължими и заплатени авансово от доверителя“.
Документално не е установено плащане по банков път на претендираните разноски, а и
в представеното пълномощно не е посочено, че възнаграждението е заплатено в
брой, за да може да има характер на разписка, удостоверяваща този факт.
Предвид изложеното, след като ответникът не е доказал извършването
на претендираните разноски, искането за присъждане на разноски е
неоснователно и такива не следва да бъдат присъждани, съответно не се налага да бъде
обсъждано направеното възражение от ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
По тези съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК ,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260902 от 04.06.2021г., постановено по т.д.
№ 1014 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-23 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12