Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1608 13.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4394 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Е.Е.Т., ЕГН **********, в качеството й
на ЕТ с фирма „Юник Бломстер дизайн” /регистрирана в Д./ против Р.Р.Х., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 82, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че 28.03.2017 г. възникнало облигационно правоотношение с
ответника, съгласно което възложила в качеството си на едноличен търговец с
фирма „Юник Бломстер дизайн”, регистрирана в Д, изработка на количка за
продажба на варена царевица за цена от 1270 лева. Чрез кореспонденция по Вайбър
били уговорени външният вид, надписите, като договореното капаро от 381 лева
било преведено на 30.03.2017 г.
Твърди
неизпълнение на договора, т.к. зададеният проект не бил изпълнен според
уговореното. Въпреки настъпване на падежа /10-11 април 2017 г./ и многократните
разговори, вещта не била предадена, а ответникът отрекъл да имат договорни
отношения.
Допълва, че
във връзка с неизпълнението, претърпяла вреди и пропуснати ползи. Тъй като
планирала да реализира печалба чрез бизнес идеята си за продажба на царевица в
Д. където от 10 години живеела и работела, сключила договори за наем на
търговски площи – на 18.04.2017 г. с Б. Ф.А. в гр. О. за периода май- декември
2017 г., по който платила 5973 лева депозит, както и наем за 8 месеца, но
поради липса на количка, не могла да реализира приходи. Сключила и наемен
договор с г. о. Й. М., по който платила 199,12 лева наем, но отново не могла да
реализира печалба, поради невъзможността да продава царевица на организирания
там фестивал през 2017 г. В тази връзка поддържа, че ответникът следва да
възстанови сумите, платени като наемни средства и депозити по двата договора,
възлизащи на общо 14 724,48 лева – сбор от 14 525,36 лева по дог. с
Б. Ф. и 199,12 лева с Й. М.
Отделно, тъй
като не могла да реализира печалба, заявява да са налице и пропуснати ползи в
размер на очакваните приходи от продажбата на царевица в размер на общо
11 734,99 лева по двата договора за наем, пряко следствие от
неизпълнението на ответника.
Предвид
изложеното се моли за осъждането му да плати следните суми: 381 лева – платено и подлежащо на
връщане капаро по разваления договор за изработка; 3619 лева – частично от общо 14 724,48 лева – обезщетение за
вреди в размер на платения наем и депозити във връзка с двата договора за наем;
1000 лева – част от общо
11 734,99 лева – размер на пропуснати ползи, предвид нереализиран приход
от продажба на царевица във връзка с договорите за наем, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда до
погасяването. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Отрича да е сключвана търговска сделка, т.к. поръчката и уточняващите
разговори били водени между физически лица. Също така обещал съдействие за
намиране на подходяща количка за ищцата, но не получил възнаграждение за това.
Признава, че осъществил контакт с Т. във връзка с възможността да намери и
продаде количка за варена царевица, като положил усилия да я изпълни и да бъде
максимално полезен. Възразява да носи отговорност за вреди в размер на платени
наеми и депозити. Единствено можело да се търси връщане на капарото, но от
лицето, извършило плащане. Твърдението за наличие на пропуснати ползи не било
подкрепено с доказателства, а се базирало на собствени прогнозни изчисления на
ищцата, които не били реалистични. Моли се за отхвърляне на исковете. Не се
претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по договор за изработка на количка за продажба на
варена царевица със соченото в исковата молба съдържание; превеждане и
получаване на уговореното капаро от ответника; разваляне на договора; настъпили
вреди в размер на платени наеми и депозит по сключени договори за наем на
търговски площи с трети лица; причинна връзка между неизпълнението и вредите;
размер на обезщетението; наличието на пропуснати ползи в размер на сигурен, но
нереализиран доход, с който имуществото й би се увеличило при продажба на
царевица с оглед договорите за наем за сочения период, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на ответника по дог. за изработка.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като установи точно
изпълнение на задълженията си и възраженията си в отговора, както и такива
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните
вземания, а при доказване на горното от ищеца – да установи плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира исковете за неоснователни.
От представените доказателства не се установява
възникването на твърдяното облигационно правоотношение по договор за изработка
от 28.03.2017 г. От представената ел. кореспонденция не може да се направи
категоричен извод за параметрите на договора, като тези писмени доказателства
не установяват, че страна при водени преговори е ищцата в качеството й на ЕТ.
Не се установява и, че именно ответникът е насрещна страна, т.к. надлежна
индивидуализация на лицето липсва. Дори да се приеме, че комуникация е имало
между физическите лица, след анализ на приобщените доказателства, се
установява, че ответникът е действал не в лично качество, а като представител
на трето за спора ЮЛ. Видно от кореспонденцията, отговорите на ищцата са
предоставяни от лице с наименование … Същевременно самата ищца поддържа, че от
интернетсайта на …..е видяла телефонен номер на ответника и се е свързала с
него. Видно от писм. док-ва /л.121-125/ на сайта на посоченото лице
действително се предлагат колички за царевица, с определени размер и при
съответни цени. В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата
заяви, че след разговор със страната, се прави изрично уточнение, че сделката
била сключена не с ответника в лично качество, а като представител на фирмата
„Г. Р“. Именно в тази насока са и данните по делото. Въпреки изричните указания
обаче, замяна на ответник, не бе поискано. Предвид изложеното и липса на пълно
и главно доказване на твърдяното облигационно отношение, което да е възникнало
именно между страните в производството, конкретното му съдържание – предмет, срок,
права и задължения, нито такива за отпадане интереса от изпълнението, поради
което и да се претендират последиците на развалянето му /с получаване на ИМ/, съдът намира, че исковете са неоснователни.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи
елементите от фактическия състав на претенцията си, пълно и главно доказване не
е проведено и предявеният главен иск като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователни са и исковете за обезщетение за вреди и
пропуснати ползи. Договор не се доказва, в т.ч. да е налице неизпълнение на
конкретни задължения на ответника. Липсват и всякакви доказателства за това –
да е налице причинна връзка с настъпили вреди в размер на платени наеми и
депозит по сключени договори за наем с трети лица. Относно размера на
претенциите също не са ангажирани доказателства, като представените от ищцата
такива не могат да бъдат кредитирани, т.к. са лични изчисления и пресъздават
изгодни за нея обстоятелства, които не могат да обвържат ответника. Не са
ангажирани доказателства и за наличието на сигурен, но нереализиран доход, с
който имуществото й би се увеличило при продажба на царевица, което да е
непосредствена последица от неизпълнение на договорни задължения. Обективни
данни за това да е било възможно да се реализира определен приход, не са
налице.
За тези претенции липсват данни за установяване на
всички елементи от фактическите им състави. Доказва се единствено, че ищцата е
имала правоотношения с трети лица по договори за наем на търговски площи. Дори
да се приеме наличието на правоотношение именно с ответника обаче, платеният
наем не представлява вреда, пряко свързана и следваща от неизпълнение на
задължение за предаване на количка за царевица, поради липсата на
непосредствена причинна връзка. Това се отнася и за пропуснатите ползи, като
относно тях да е имало възможност да се реализира сигурен доход и то именно в
претендирания размер, в производството не се установява.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявените
искове са недоказани, поради което – неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал
.3 ГПК, но искане не е направено, нито са представени доказателства за сторени
такива.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е.Е.Т., ЕГН
**********, в качеството й на ЕТ с фирма „Ю” /с фирмен номер …, регистрирана в
Д./ против Р.Р.Х., ЕГН ********** искове за присъждане на сумите от: 381 лева –
подлежащо на връщане капаро по развален договор за изработка от 28.03.2017 г.
на количка за продажба на варена царевица; 3619 лева – частично от общо
14 724,48 лева – обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за
изработка, в размер на платени наеми и депозити за търговски площи; 1000 лева –
част от общо 11 734,99 лева – пропуснати ползи, предвид нереализиран
приход от продажба на царевица, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от постъпване на исковата молба в съда до погасяването.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП