РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2033
гр. Пловдив, 17 ноември 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1905
по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба предявена от „ПЛАС
ОУ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Б.Б., чрез пълномощника си адвокат Д.С.,
против Решение № 2153-15-186/06.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ
Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г. издадени от контролен
орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен
акт. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото.
Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив (ТП на
НОИ – Пловдив), чрез процесуалния си
представител, е на становище че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения се излагат в писмена защита приложена по
делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Със задължителни предписание изх. № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023
г., на основание чл. 108, ал. 1, т, 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция №
1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „ПЛАС ОУ“ ЕООД е вменено
задължение, в срок от 14 работни дни от получаване на предписанията, да заличи
данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Г. В. К. , ЕГН **********,
за периода от 08.03.2021 г. до 30.04.2023 г.
Посочено е, че заличаването на данните
следва да се извърши, поради обстоятелството, че на „ПЛАС ОУ“ ЕООД, ЕИК *** е
извършена проверка по разходите на ДОО, при която не е установено по безспорен
и категоричен начин, че лицето Г. В. К. действително е полагало труд в осигурителя на
08.03.2021 г., 20.09.2022 г., 21.09.2022 г. и 23.09.2022 г. Обстоятелствата са
обективирани от контролния орган в констативен протокол.
6.
Спорните Задължителни
предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г., са обжалвани от дружеството пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с 2153-15-186/06.07.2023 г.
ги е потвърдил. За да постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ –
Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:
6.1. Със Заповед № ЗР-5-15-01373629/07.06.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив е възложена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „ПЛАС ОУ“ ЕООД от контролен орган на ТП на
НОИ - Пловдив. Проверката е приключила с Констативен протокол (КП) №
КП-5-15-01380808/19.06.2023 г., при която по отношение на Г. В. К. , ЕГН **********
за периода от 08.03.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл. е установено следното:
Съгласно Трудов договор № 1/08.03.2021
г., Г. В. К. , ЕГН ********** е назначена в осигурителя „ПЛАС ОУ“ ЕООД, на
длъжност "Продавач-консултант" с икономическа дейност с код 4771 -
Търговия на дребно с облекло, с продължителност на дневното работно време 8
часа при 5-дневна работна седмица и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 650.00 лв., считано от 08.03.2021 г. Трудовият договор е сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда КТ)
(трудов договор за неопределено време). Трудовото правоотношение с лицето не е
прекратено. Подадените данни в регистър „Трудови договори" съответстват на
данните в трудовия договор.
По време на проверката от осигурителя
е представена длъжностна характеристика за длъжността
"Продавач-консултант", на която Г. К. е назначена. Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността "Продавач-консултант", К. е следвало да изпълнява дейности, свързани с
обслужване на клиенти и запознаването им с качествата на продаваните продукти в
търговския обект с основни задължения: посрещане и обслужване на клиенти в
търговския обект; консултиране на клиентите за качествата на предлаганите
стоки; информиране на клиентите за характеристиките, в това число състав,
опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и
поддържане, цената и количеството, влиянието върху други стоки при евентуална
съвместна употреба; при поискване от клиента, когато видът на стоката позволява
това, показва начина на нейното действие или употреба; поддържа търговския вид
и хигиената на работното място; аранжиране на стоките на щанда и витрините;
следене за търговския вид и годността на предлаганите стоки; следене за
наличието на етикети и означение за продажната цена на предлаганите стоки;
приемане на парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури;
информиране на прекия ръководител за нередности; изпълнение на функцията на
материалноотговорно лице; изпълнение и на други задължения, възложени от прекия
ръководител или от управителя на търговския обект, свързани с работата му.
По данни от ведомостите за работна
заплата на „ПЛАС ОУ“ ЕООД, за Г. К. е отразена следната информация за месеците:
март 2021 г., юли 2021 г. и септември 2022 г.:
- месец март
2021 г.: 1 отработен ден и 17 раб. дни във временна неработоспособност с
осигурителен доход в размер на 118.18 лв. и сума за изплащане в размер на 74.00
лв.;
- месец юли
2021 г.: 0 отработени дни; 2 раб. дни в неплатен годишен отпуск; 14 раб. дни
във временна неработоспособност и 6 раб. дни в бременност и раждане с
осигурителен доход в размер на 0.00 лв. и сума за изплащане в размер на 0.00
лв.;
- месец септември
2022 г.: 3 отработени дни; 5 раб. дни във временна неработоспособност; 9 раб.
дни в отглеждане на малко дете и 3 раб. дни в бременност и раждане с
осигурителен доход в размер на 213.00 лв. и сума за изплащане в размер на 0.00
лв.;
Към момента на проверката за К. са подадени данни с декларация образец № 1 за
периода от март 2021 г. до април 2023 г.
По данни от Таблицата за отчитане на
явяването/неявяването на работа на работниците в „ПЛАС ОУ“ ЕООД за месеците:
март 2021 г., юли 2021 г. и септември 2022 г. е установено:
- месец март 2021 г.: лицето е
отработило 1 раб. ден по календар - 08.03.2021 г. и е било 17 раб. дни във
временна неработоспособност;
- месец юли 2021 г.: лицето няма
отработени дни; 2 раб. дни е било в неплатен годишен отпуск - на 21.07.2021 г.
и 22.07.2021 г. (съгласно приложени молба и заповед за ползване на неплатен
годишен отпуск); 6 раб. дни е било в отпуск по майчинство и 14 раб. дни - в
отпуск по болест;
- месец септември 2022 г.: лицето е
отработило 3 раб. дни - 20.09.2022 г.; 21.09.2022 г. и 23.09.2022 г.; 12 раб.
дни е било в отпуск по майчинство и 5 раб. дни - в отпуск по болест.
За периодите: от 09.03.2021 г. до
20.07.2021 г. вкл.; от 23.07.2021 г. до 19.09.2022 г. вкл. и от 26.09.2022 г.
до момента Г. В. К. ползва отпуск за
временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и
отглеждане на малко дете.
На 14.06.2023 г. Г. К. се е явила в ТП
на НОИ - Пловдив, като на основание чл. 108, ал. 2 от КСО на същата е била
предоставена за попълване анкета с въпроси относно извършваната от нея трудова
дейност в проверявания осигурител, която е приета в ТП на НОИ - Пловдив с вх. №
1034-15-327#1/14.06.2023 г. К. е дала
следните обяснения:
За работата разбрала от управителя на
дружеството - С. Б. (лицето е с името С. Б. ), който бил съученик на мъжа й.
Коментирали "отварянето" на оналйн магазин
за дрехи и разработването му. Изискванията на работодателя относно изпълнението
на длъжността били: запознанство и консултация на клиенти и комуникация с тях -
онлайн чрез сайт и по фейсбук. Трудовият договор бил подписан на 08.03.2021 г.,
като не описва какви документи са й били връчени при сключването му. Заявява,
че не си спомня дали й била дадена длъжностна характеристика. Започнала работа
на 08.03.2021 г. като търговски консултант. На същия ден по обед двамата с
управителя били до София, от където той закупил стока (дрехи), по спомен от фирам "Пъзел". След като се върнали от София,
управителят оставил дрехите, които закупили при нея на личния й адрес: Пловдив,
ул. "Хан Крум". Късният следобед започнала да снима и описва стоката,
във връзка с което прилага снимки/ разпечатки от мобилния си телефон. На
следващия ден получила кървене и повръщане във връзка с бременността, което
наложило да лежи, не можела повече да работи и следователно трябвало да ползва
отпуск поради временна неработоспособност. На 08.03.2021 г., единствения й
работен ден, не била подписвала никакви документи във връзка с трудовата си
дейност (освен тези, относими към самото сключване на трудовия договор). Щяла
да работи от дома си на адрес: Пловдив, ул. "Хан Крум" № 6, като
нямала определено работно време. С работата била запозната от самия управител
на „ПЛАС ОУ“ ЕООД - г-н "С. Б. " (лицето е с името С. Б. ),
контактувала само с него. Размерът на заплатата й бил минималният такъв „с
тенденция за увеличение“, получила около 100.00 лв., като не си спомня как й
били изплатени - по банков път или в брой, не си спомня и дали е подписвала
ведомости за заплати.
За останалите дни - 20.09.2022 г.;
21.09.2022 г. и 23.09.2022 г., за които в представените документи (ведомости за
заплати и присъствени форми) се води, че е работила, К. не е предоставила никакви обяснения относно
трудовата си дейност и естеството на работата, която е изпълнявала;
Към представени от осигурителя
документи е приложено и обяснение с вх. № 1019-15-725#1/23.05.2023 г. от
упълномощено от дружеството лице - С. Н. Н. . В същото Н. твърди, че „ПЛАС ОУ“ ЕООД „възнамерявало“ да
започне развиване на нова търговска дейност „Онлайн търговия с дрехи“. За целта
бил проведен разговор с Г. В. К. , като се сключил и трудов договор. С
търговската дейност следвало да се занимава именно К. . От управителя била
въведена съответната организация, бил създаден сайт за дрехи с наименованието
www.yourplacebg.соm и Фейсбук страница
„yourplace“, била закупена и стока, за което е
приложена фактура, но служителката - Г. К. получила усложнения, свързани с
бременността и „не успели да започнат уговорената търговска дейност“. Г. К. представила
болнични листове от 09.03.2021 г. до момента.
В хода на проверката е представено
писмено обяснение и от управителя на дружеството С.Б.Б.,
прието с вх. № 1034-15-327#2/16.06.2023 г. Според същото Г. К. била наета
посредством познанството на Б. с бащата
на децата й. Двамата обсъждали идеята за онлайн бизнес, която той имал, уточнил
реализацията, вкл. създал сайт, Фейсбук страница и така К. била наета като "Продавач-консултант"
сутринта на 08.03.2021 г. Следвало да изпълнява всички дейности за бизнеса,
включващи подготовка, продажба и комуникация с клиенти с цел развитие на новия
бизнес. Не била изготвяла документи. Лицето работило единствено на 08.03.2021
г. от 08.00 ч. до 18.00 ч., след което Б. повече „не я бил викал, защото за един или два
дни нямало смисъл“. В хода на разговора управителят е уточнил, че на 20.09.2022
г., 21.09.2022 г. и 23.09.2022 г., К. не
била идвала на работа. Със задълженията й била запозната именно от него, той
бил прекият й ръководител. Не може да си спомни размера на заплатата на К. , но
декларира, че полагащите й се възнаграждения били изплатени „на ръка“ от него
самия. Била подписала ведомости за заплати, но не може да си спомни за кои
месеци.
За единствения работен ден на К. - 08.03.2021 г., С. Б. е дал следните обяснения: На 08.03.2021 г.
двамата с Г. К. закупили стока от „ПЪЗЕЛ БРАНДС“ АД - София, като след
прибирането им от там, К. започнала
подготовка за „качването на стоката в онлайн магазина“, като направила снимки
на продуктите. На следващия ден получил обаждане от служителката, която го
уведомила, че има проблеми с бременността и съответно представила болничен
лист. Повече не била работила.
6.2. След преценка и анализ на събраните доказателства е
прието, че Г. К. е сключило трудов договор с осигурителя „ПЛАС ОУ“ ЕООД, но не
е доказано същата реално да е упражнявала трудова дейност в „ПЛАС ОУ“ ЕООД в
единствения ден, в който се твърди, че е работила - 08.03.2021 г. и въз основа
на който в последствие същата ползва обезщетения за временна неработоспособност
поради общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете за
двете си деца, както и за дните 20.09.2022, 21.09.2021 г. и 23.09.2022 г.
Ето защо на основание чл. 108, ал. 1,
т. 3 от КСО със задължителни предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г. на
осигурителя „ПЛАС ОУ“ ЕООД, е вменено задължение, в срок от 14 работни дни от
получаването им, да заличи подадените по чл. 5, ал. 4 от КСО данни с декларация
образец № 1 в РОЛ за Г. В. К. , ЕГН ********** за периода от 08.03.2021 г. до
30.04.2023 г.
6.3. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО и на легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“,
съдържаща се в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на КСО, ответният административен орган е приел, че за възникване на
общественото осигуряване е необходимо упражняването на трудова дейност. В този
смисъл, трудовото правоотношение е предпоставка за възникването и
съществуването на осигурителното такова, но последното не възниква автоматично
въз основа на него.
В тази връзка е посочено, че наличните
по административната преписка доказателства не сочат Г. К. реално да е
упражнявала трудова дейност като „Продавач-консултант“ в „ПЛАС ОУ“ ЕООД за
периодите: 08.03.2021 г.; 20.09.2022 г.; 21.09.2022 г. и 23.09.2022 г. Като
доказателство за възникнало осигуряване за лицето К. , от страна на „ПЛАС ОУ“
ЕООД са представени трудов договор № 1/08.03.2021 г., сключен на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ (трудов договор за неопределено
време) и други счетоводни документи. Не са представени такива, които реално да удостоверяват
изпълнението на каквито и да било трудови дела от страна на Г. К. като
продавач-консултант в проверяваното дружество. Представената фактура за
закупуване на стока от проверявания осигурител, както и разпечатани писма от
електронна поща на осигурителя - "yourplacebg.gmail.соm" с потвърждение за
активиране на онлайн магазина, не са приети за доказателства за упражнявана
трудова дейност, тъй като в тях не фигурира името на К. . По време на
проверката и управителят на „ПЛАС ОУ“ ЕООД - С. Б. и Г. К. заявяват, че на 08.03.2021 г., когато
е бил сключен трудовият й договор, двамата са пътували до София за закупуването
на стока, но от никой от тях двамата не е представено командировъчно, от което
да е видно, че на К. е възложено такова
служебно пътуване. Посочено е също така, че приложените към административната
преписка по време на проверката доказателства - снимки на дрехи от мобилен
телефон също не доказват извършване на трудова дейност от страна на Г. В. К. като служител на „ПЛАС ОУ“ ЕООД, тъй като от
същите не би могло да се прецени дали действително са заснети от К. и дали въобще по някакъв начин са свързани с
търговската дейност на „ПЛАС ОУ“ ЕООД.
В хода на административното производство
не е установено Г. К. да е имала работно място и определено работно време, като
в обясненията си, същата е заявила, че е „щяла да работи от вкъщи“ и че „не е
имала определено работно време“, неправилно е цитирала дори името на
работодателя си, дала е кратка информация от общ характер относно извършваната
от нея трудова дейност в „ПЛАС ОУ“ ЕООД за този един единствен ден 08.03.2021
г., не е дала такава за останалите дни, в които се твърди, че е работила -
20.09.2022 г.; 21.09.2022 г. и 23.09.2022 г.
В направеното от упълномощеното лице -
С. Н. Н. обяснение (с вх. № 1019-15-725#
1/23.05.2023 г.) същият пояснява, че служителката Г. К. е получила усложнения,
свързани с бременността и „не са успели да започнат уговорената търговска
дейност“, от което се налага обоснованият извод, че г-жа К. всъщност не е започнала упражняването на
трудова дейност.
Липсата на обективни доказателства и
моменталното ползване на осигурителни права от Г. В. К. още в деня, следващ този на сключване на
трудовия й договор с „ПЛАС ОУ“ ЕООД, са дали основание на осигурителният орган
да заключи, че не е налице реално изпълнение на конкретни трудови функции от
страна на К. по сключения с дружеството
трудов договор № 1/08.03.2021 г. Ето защо ведомостите за работна заплата за
проверяваните периоди, както и таблиците за отчитане на явяването/неявяването
на работа на служителя за месец март 2021 г., месец юли 2021 г. и месец
септември 2022 г., които би следвало да се съставят след полагането на труд, не
са приети като доказателства за реално положен труд по цитирания трудов
договор.
При това положение е направен извод,
че след като на 08.03.2021 г. Г. К. не е упражнявала трудова дейност като „продавач-консултант“
в „ПЛАС ОУ“ ЕООД, същата не е осигурено лице по смисъла на КСО и за нея не
следва да се подават данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“.
За неспорно е прието обстоятелството,
че на 08.03.2021 г. от „ПЛАС ОУ“ ЕООД е била закупен стока, което се потвърждава
от представената фактура с № **********/08.03.2021 г. и касов бон от същата
дата. Като получател, обаче е вписано името на Б. , а не това на К. , което според
решаващия орган само доказва, че на 08.03.2021 г. трудова дейност е извършвана
именно от Б. , но не е от К. .
За неоснователна е прието възражението
на жалбоподателя, че при съмнения относно действителността на трудовия договор,
ДОО е следвало да инициира производство по неговото установяване. В тази връзка
е посочено, че в конкретния случай, контролният орган не е изразил съмнение
относно действителността на самия трудов договор, а е констатирал, че въз
основа на него не е възникнало осигуряване съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО във
връзка с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
6.4. С тези съображения е обоснован крайният извод на
решаващия орган за законосъобразност на спорните задължителни предписания.
ІV. За правото:
7. Оспореният административен
акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него
задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила.
В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз
основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. Основният спорен
въпрос по делото е дали Г. В. К. е упражнявала
трудова дейност по сключения с „ПЛАС ОУ“ ЕООД трудов
договор и в този смисъл има ли качеството на осигурени лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР
КСО. Именно отговорът на този въпрос ще обоснове извод за
законосъобразност, съответно за незаконосъобразност на спорните в процеса
задължителни предписания.
9. За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде
съобразено следното:
Трудовото
правоотношение възниква от различни, изброени в Кодекса на труда, юридически
факти и състави. Един от тези факти е трудовият договор, който задължително се
сключва в писмена форма. Трудовото правоотношение възниква от уговорената с
договора дата, а ако такава не е уговорена - от подписването му от двете
страни. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в законоустановения
или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало,
освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил
работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ).
Щом
трудовото правоотношение е възникнало обаче, съответното лице е задължително
осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.
Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (чл. 10, ал. 1 КСО). В
случаите на трудово правоотношение изпълнението на задълженията по трудовия
договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се
удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ). В
представения по делото трудов договор ( л. 8 и л. 99 по делото), сключен между „ПЛАС ОУ“ ЕООД като
работодател и посоченото по-горе лице, са вписани съществените удостоверявания,
че този договор, заверено уведомление от ТД на НАП и длъжностната характеристика
са връчени на работника още в същия ден и че Г. К. е постъпила на работа на датата
на сключване на този трудов договор (08.03.2021 г.), а това според чл. 63, ал. 4 КТ означава, че е започнато изпълнението на задълженията по трудовия
договор. Оттук и изводът, че осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО на К. е
възникнало на 08.03.2021 г.
(Така
Решение № 5117 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 915/2015 г., VI о.).
10. Наличието на
трудов договор между дружеството-жалбоподател
и Гергана К. , като и обстоятелството, че в самия договор е удостоверено с
подпис, че лицето е постъпило на работа на 08.03.2021 г. не е спорно между
страните. Спорът, както вече бе казано, се концентрира във въпроса дали
наистина К. е упражнявала фактически
трудовата дейност по сключения трудов договор, за да възникне за нея
осигуряване, съгласно изискването на чл. 10 от КСО.
В случая следва да се съобрази, че на практика,
макар това да не е изрично отразено в оспореното решение, административният
орган е счел, че по трудовия договор няма изпълнение от страна на работника,
сиреч същият е бил само привиден договор, т.е. налице е опит за заобикаляне на
закона с цел получаване от К. на обезщетение
за временна неработоспособност поради
общо заболяване, бременност и раждане високо парично обезщетение за
безработица. Очевидно е, че административният орган навежда довод за недействителност
на трудовия договор по чл. 74, ал. 1 от КТ като основание за решението си, но
според разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ в случаите, когато контролен или
друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое
от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе
по действителността на трудовия договор, защото според чл. 74, ал. 2 от КТ недействителността
на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ – от общите
съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според нормата на чл.
74, ал. 5 от КТ пък страните не могат да се позовават на недействителност на
трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и
решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На още по-голямо
основание не може административен орган да се позовава на недействителност по
собствени констатации и при възникнали съмнения във валидността на трудовия
договор, при условие, че правомощие за такава преценка не му е предоставена от
закона, с оглед изричното указание, че недействителността, включваща и
нищожността, следва да се прогласи от съответния районен съд. Ако се приеме на
база събраните от органа доказателства, че има данни, от които да се направи
извод, че действително трудово правоотношение не е било налице, то редът за
установяване на действителните отношения между работник и работодател е
специален и само съдът (в случая съответния районен съд) може да се
произнесе по този въпрос. Административният съд също не е компетентен да се
произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността на
трудов договор в производството по оспорване на административен акт, с оглед
изрично предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ и поради
това и настоящият съд не би могъл да обсъжда по същество събраните
доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудови функции
от К. по трудовия й договор. В този
смисъл са Решение № 4512/2019 г. по адм. дело № 1298/2019 г., Решение № 6843/2019
г. по адм. дело № 14502/18 г. Решение № 534 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 4787/2020 г., VI о., и трите на ВАС.
При това положение се налага извода, че преди да
издаде задължителни предписания при наличие на съмнения относно действителността
на трудовото правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност
на трудовия договор, административният орган е следвало да изпълни задължението
си по чл. 74, ал. 3 от КТ и едва след решаване на въпроса относно наличието или
не на действителен трудов договор да прецени и дали ще е налице основание за
издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от
осигурителя данни по този договор. В случая, по делото липсват доказателства, а
няма и такива твърдения от ответната страна, че органите на ТП на НОИ - Пловдив
са инициирали и провели подобно съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3
от КТ. Затова и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на
трудовия договор, задължителните предписания се явяват неоснователно и
преждевременно издадени и поради това, като ги е потвърдил Директорът на ТП на
НОИ е издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни
изисквания на закона и подлежи на отмяна.
В подкрепа на изложеното е и обилната и трайна съдебна
практика на ВАС, обективирана в Решение № 15600/2014 г. по адм. дело №
8693/2014 г., Решение № 13287/2014 г. по адм. дело № 7724/2014 г., Решение №
8837/2015 г. по адм. дело № 55/2015 г., Решение № 15452/2017 г. по адм. дело №
11276/2016 г., , Решение № 17274/2019 г. по адм. дело № 3052/2019 г., Решение №
10586 от 21.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2808/2022 г .и др.
11. Изложените
до тук съображения, обосновават крайния извод за основателност на жалбата. Това
има за последица отмяна на Решение № 2153-15-186/06.07.2023 г. на Директора на
ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023
г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.
V. За разноските:
12. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат
извършените разноски по производството. Според цитираната норма на КСО, при
уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него
разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.
Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е
необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение.
В конкретния случай по делото са представени доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Според разпоредбата
на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по
Кодекса за социално осигуряване възнаграждението е 500 лв. При това положение,
настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото приема, че на жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 700 лева.
С
оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени
на жалбоподателя, се констатират в размер общо на 750
лева, от които 700 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева заплатената
държавна такса.
Така
мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-186/06.07.2023 г.
на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни
предписания № ЗД-1-15-01380790/19.06.2023 г. издадени от контролен орган на ТП
на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
София, да заплати на „ПЛАС ОУ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя С.Б.Б., сумата
от 750 лв., представляваща сторените от последното разноски по производството
за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: