Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 15.01.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена
Иванова
Златка Чолева
при участието на
секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 13270 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 88 състав от 10.04.2018г., постановено по гр.дело
№ 53668/ 2017г. в частта, с която е признато за установено по предявените
обективно съединени положителни установителни искове
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, че Г.К.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД ,
на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ –
сумата от 1 041,66лв.- стойност на потребена
топлинна енергия за периода м.03.2014г.- м.04.2016г. за имот- ап.№ 8, находящ се в гр.*******с аб.№
142749, ведно със законната лихва от 28.04.2017г.- до окончателното изплащане,
както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата от 196,44лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 15.04.2014г.-
24.04.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 27084/ 2017г. по
описа на СРС, 88 състав. Решението се обжалва и в частта, с която Г.К.П. е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД - сумата
от 504,77лв.- разноски по делото за първоинстанционното
исково производство и сумата от 75,23лв.- разноски за заповедното производство.
Решението
на първоинстанционния съд в горепосочената част се
обжалва от ответника.
Въззивникът Г.К.П. обжалва
решението на първата инстанция в горепосочената част с бланкетна
въззивна жалба, с която е заявено искане за отмяна на
атакуваното решение.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД – не депозира
отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното
производство заявява искане за отхвърляне на жалбата. При условия на
евентуалност- в случай на уважаване на жалбата, поддържа възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от въззивника-ответник.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК.
Предвид бланкетния характер
на въззивната жалба, с която не са заявени конкретни
пороци на обжалваното решение и в съответствие с разпореждането на нормата на
чл.2869,предл.2 от ГПК, настоящият съдебен
състав дължи произнасяне по съществото
на правния спор само досежно спазването на императивните
правни норми. Проверка на обжалвания съдебен акт извън посочения обхват би била
в нарушение на нормата на чл.269, предл.2 от ГПК,
която ограничава правомощията на въззивния съд само в
рамките на доводите, заявени с жалбата. При дадения казус, настоящият съдебен
състав приема единствено, че незаконосъобразен е изводът на първата инстанция,
с който е прието за доказана дължимостта на вземането
за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, като намира, че искът по
чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 196,44лв. се явява неоснователен и като такъв -
следва да бъде отхвърлен по следните мотиви: Настоящият съдебен състав приема,
че върху процесната главницата от 1 041,66лв.,
представляваща дължима стойност на ТЕ за м.03.2014г.- м.04.2016г., ответникът не е изпаднал в забава за плащане, поради
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от
време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи
е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира,
че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон
/, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените
технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1
и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от
Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание
чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за процесния
период м.03.2014г.- м.04.2016г., за който приложими са ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като
липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно
изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение в частта, с която е уважената исковата претенция по чл.422,ал.1
от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 196,44лв., претендирана
като мораторна лихва върху главницата- стойност на
ТЕ, следва да бъде отменено и вместо него– да бъде постановено друго, с което
искът за това вземане да бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана от ответника част на решението,
с която искът за главницата е уважен за сумата от 1 041,66лв., настоящият
съдебен състав приема, че то следва да бъде потвърдено, доколкото договорното
правоотношение между страните, от което произтича и се дължи това вземане, се
регламентира от диспозитивни правни норми и предвид бланкетния характер на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав приема, че решението в горепосочената част е
законосъобразно , като препраща към мотивите на първата инстанция на основание
чл.272 от ГПК, с които е обоснована дължимостта на
вземането. Допълнителният довод на въззивника за недължимост на
вземанията, основан на подмяна на
уредите за отопление от ламинирани радиатори с
чугунени, както и с местонахождението на жилището на последния етаж на
сградата, съдът не осъжда, като преклудирани, тъй като не са заявени с жалбата, а с
депозирана допълнителна молба от 23.07.2018г. в хода на въззивното
производство, поради което тези доводи не променят и не се отразяват на бланкетния характер на жалбата.
По разноските
по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с
уважената част от исковете от 416,72лв. /държ.такса,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение/, поради което за разликата над тази сума- до пълния присъден
размер от 504,77лв. – обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено. За заповедното производство ищецът има правото
на разноски за държ.такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете от 62,10лв., като за
разликата над тази сума – до пълния присъден размер от 7523лв.- обжалваното решение
следва да бъде отменено.
За възивното производство
ищецът има правото на разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на
ответника. Ищецът не е направил искане
за присъждане на такива, поради което те остават в негова тежест така, както са
направени.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответникът има право на разноски за първата
инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете и за въззивното
производство- съразмерно на уважената част от жалбата му, но тъй като от него
искания за присъждане на разноски както за първата , така и за настоящата
инстанция не са направени, съдът приема, че те остават в негова тежест така,
както са извършени.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на СРС, 88 състав от 10.04.2018г., постановено по гр.дело
№ 53668/ 2017г. в частта, с която е признато за установено по предявения установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1
от ГПК, че Г.К.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД , на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата
от 196,44лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия от 1 041,66лв., натрупана за периода 15.04.2014г.-
24.04.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 27084/ 2017г. по
описа на СРС, 88 състав, както и в
частта, с която Г.К.П. е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД - разликата над
дължимата сума от 416,72лв.- до пълния присъден размер на сумата от 504,77лв.-
разноски по делото за първоинстанционното исково
производство и разликата над сумата от 62,10лв- до пълния присъден размер на
сумата от 75,23лв.- разноски за заповедното производство, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.К.П. положителен установителен
иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, с предмет- признаване за установено,
че Г.К.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД - сумата от 196,44лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия от 1 041,66лв., натрупана за
периода 15.04.2014г.- 24.04.2017г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 27084/ 2017г. по описа на СРС, 88 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
на СРС, 88
състав от 10.04.2018г.,
постановено по гр.дело № 53668/ 2017г. в
останалата обжалвана част, с
която е признато за установено по предявения положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1
от ГПК, че Г.К.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД , на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ – сумата от 1 041,66лв.- стойност
на потребена топлинна енергия за периода м.03.2014г.-
м.04.2016г. за имот- ап.№ 8, находящ се в гр.*******с
аб.№ 142749, ведно със законната лихва от 28.04.2017г.-
до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 27084/ 2017г. по описа на СРС, 88 състав, както и в частта, с която Г.К.П. е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД - сумата от 416,72лв.- разноски по
делото за първоинстанционното исково производство и
сумата от 62,10лв.- разноски за заповедното производство.
В останалата отхвърлителна
част като необжалвано първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
15.01.2020 г. по гр.д.№ 13270/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на интернет
страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет, за което обстоятелство е направено
изрично възражение във въззивната жалба.
СЪДИЯ:
А.Александрова