М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 7811/2016г. по описа на
ПРС, Втори нак.състав
Районна прокуратура гр.Пловдив, след
проведено досъдебно производство № 263/2015г. по описа на РУ на МВР –Труд, е повдигнала обвинение срещу В.М.Х. ***, ЕГН:
********** и същия е предаден на съд за извършено престъпление
по чл.182, ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл.187, ал.1 от НК, както
и е повдигнала обвинение срещу С.К.Х. ***, ЕГН: ********** и
същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.187, ал.1 от НК.
На основание внесения обвинителен акт
е било образувано НОХД № 5338/2016г. по описа на ПРС, по което дело с
Разпореждане № 17972/2016г. на съдия – докладчик от 23.08.2016г. е прекратено
съдебното производство по образуваното наказателно дело и върнато на Районна
прокуратура гр.Пловдив, поради констатиране на допуснати отстраними процесуални
нарушения, за отстраняването им и изготвянето на коректен, пълен и ясен
обвинителен акт, в който да липсват противоречия между обстоятелствената част и
диспозитивите на предявените по чл.187, ал.1 от НК спрямо двамата подсъдими
обвинения, както и да бъдат изложени съставомерни фактически обстоятелства по
отношение на обвинението за престъпление по чл.182, ал.1 от НК.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала ново обвинение срещу В.М.Х. ***, ЕГН: ********** и същия е
предаден на съд за това, че за времето от месец
август 2014г. до 28.01.2015г. в
с.Войводиново, обл.Пловдив, като родител е оставил лице, намиращо се под
родителски грижи – детето си М.В.Х., ЕГН ********** без надзор и достатъчна
грижа и с това е създал опасност за неговото физическо и душевно развитие –
престъпление по чл.182, ал.1 от НК
както и за това, че за времето от неустановена дата от месец октомври 2014г. до 28.01.2015г. в с.Войводиново,
обл.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, е изтезавал малолетно
лице – М.В.Х.,
ЕГН **********, намиращо се под негови грижи, като извършеното не представлява
по-тежко престъпление – престъпление по чл.187, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала
обвинение и срещу С.К.Х. ***, ЕГН: ********** и същата е предадена на съд за това, че за времето от неустановена дата на месец август 2014г. до 28.01.2015г. в с.Войводиново,
обл.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, е изтезавала малолетно
лице М.В.Х., ЕГН **********, намиращо се под нейни грижи, като извършеното не
представлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.187, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
По делото като частен обвинител бе конституирана М.В.Х. с особен
представител адв.С.М., назначен от разследващ полицай от досъдбенто
производство.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Пловдив поддържа обвинението и пледира подсъдимите В.Х. и С.Х. да бъдат признати
за виновни за извършени умишлени престъпления с посочената в обвинителния акт
правна квалификация. По отношение на
подсъдимата Х. от представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив се поиска да
бъде освободена от наказателна отговорност и да и бъде наложено административно
наказание Глоба по реда на чл.78а от НК. По отношение на подсъдимия В. се
поиска да му бъдат определени наказания лишаване от свобода и по двете
обвинения, в размер към минималния, чието изпълнение да бъде отложено за срок
от три години, както и да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК и определи
едно общо най-тежко наказание а именно лишаване от свобода, в размер към
минималния, чието изпълнение да се отложи за срок от три години. Представителят
на прокуратурата поиска на подсъдимите В.Х. и С.Х. за се възложат направените
разноски по делото.
Частният обвинител, чрез своя
особен представител пледира доказателствена обезпеченост на обвинението и установеност
на всички релевантни обстоятелства спрямо подсъдимите В.Х. и С.Х..
Подсъдимите В.Х. и С.Х. се явяват и лично участват в проведеното
наказателно производство. Не се признават за виновни и дават обяснения в насока
не извършителство на престъпленията за
които са предадени на съд. Подсъдимият Х. посочи, че е шамаросал дъщеря си
защото нищо не е знаела. При последната си дума поискаха от съда да вземе
правилното решение.
Адв.Д.П. - защитник на подсъдимите В.Х.
и С.Х. оспорва обвиненията, пледира недоказаност на същите и признаване на подзащитните му за невинни и оправдаване
изцяло по предявените им обвинения.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди
доводите и съображенията на страните и с оглед принципите
визирани в чл.13 и чл.14 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият
В.М.Х. е роден на *** ***, адресно
регистриран и живущ ***, б., български гражданин, с основно образование, женен,
неосъждан, безработен, с
ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост на В.Х. / лист 94 от ДП/ се установя, че същия е осъждан един път с
Присъда № 156/13.11.1999г. по НОХД № 525/1997г. по описа на ПРС, 6 н.с. с която
е признат за виновен за извършено на 14.07.1992г. в с.Войводиново престъпление
по чл.252, ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2, и т.5, вр. чл.194 от НК,
чл.251, ал.1 от НК и му е наложено
наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 27.11.1997г.
От 28.11.2000г. по отношение на това
осъждане спрямо В.Х. е настъпила реабилитиране по право с настъпили всички
правни последици, определящи го като не осъждан.
В посочения от обвинителния акт
времеви период подсъдимият В.Х. упражнявал трудова дейност – ****, чрез МПС – камион.
Подсъдимата С.К.Х.
е
родена на *** ***, адресно регистрирана в с.****, б., българска гражаднка, с основно образование, безработна,
омъжена, неосъждана, с
ЕГН **********.
Подсъдимите В.М.Х. и С.К.Х. от 2009 година живеели на съпружески начала. През
2015 година сключили граждански брак.
Подсъдимият В.Х. имал предишен брак, прекратен
на 13.03.2007г. поради смъртта на съпругата му Н. Х.. Свидетелката М.В.Х. е първо дете от брака на В. и Н. Х.. След смъртта на
майката през 2007 година, грижите за М.Х. били поети от бащата – В.Х.. Грижите
за второто дете от брака на В. и Н. Х. - П. Х., родена на ***г., със съгласието
на бащата – В.Х. били поети от свидетелката К.Д.Ш. - майка на подсъдимия Х..
През 2011 година отношенията между
подсъдимия В.Х. и свидетелката К.Ш. се влошили / лист - 22 от ДП, Решение на РС Пловдив/ поради
различия за отглеждането на двете малолетни деца. На неустановено по делото
дата подсъдимият В.Х. поискал от свидетелката К.Ш. грижите за детето П. Х. да бъдат поети от него.
Последвалият отказ от свидетелката Ш. да предостави на сина си В.Х. грижите за детето П. Х., довело до
търсене на съдействие от страна на В.Х. от различни институции, но без да
постигне желаното от него. На 14.09.2012г. свидетелката К.Ш. подала молба до
отдел „Закрила на детето“ – Община Марица да и бъде предоставено за
отглеждането на детето П. Х.. След узнаването от страна на В.Х., в отношенията му към свидетелката Ш.
настъпила провяма, което довело и до издаване на Заповеди за защита по Закона
за защита от домашното насилие, а именно по по гр.дело № 21570/2012г. на
Софийски районен съд, чието решение е било изменено по гр.дело № 5283/2014г. по описа на Софийски
градски съд, / лист 16-20 от ДП и лист 31- 35 от ДП/ , и по гр.дело № 14823/
2012г. по описа на РС Пловдив / лист 30 от ДП/.
През 2013 година с искова молба до Районен съд гр.Пловдив В.Х.
предявил иск с правна квалификация чл.126, ал.2 от СК против К.Ш., за връщане детето П. Х.. С Решение от 28.03.2014г. по гр.дело №
8981/2013г. по описа на ПРС / лист 22 – 29 от ДП/ иска е бил отхвърлен. С
Решение от 24.02.2015г. по въззивно гр.дело
№ 1688/2014г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив е било потвърдено
Решението постановено по гр.дело № 8981/2013г. по описа на ПРС.
Постановените съдебни решения не
променили отношенията между подсъдимия В.Х. и свидетелката К.Ш..
Свидетелката М.Х.
до 29.01.2015г.
живеела в с.Войводино, при баща си, в семейно жилище представяващо втори етаж от
къща. Семейното жилище
се състояло от
детска стая, спалня, хол, кухня и баня. Посоченото жилище се е обитавало и от
подсъдимата С.К.Х. и нейната дъщеря Й..
Свидетелката М.Х. ползвала детската стая заедно със Й.,
дъщеря на С.Х., със собствено легло, при и осигурено лично пространство и
възможност за развитие. Подсъдимият Х. купувал нужните на М.Х. дрехи, обувки, училищни принадлежности и всичко друго,
от което имала
нужда. През ваканциите свидетелката М.Х.
заедно с баща си – подсъдимият Х., и другите членове на семейството ходели на
почивка в различни райони в страната, включително и на море и планина. Семейството разполагало с басейн в двора на имота който
ползвали през лятото.
Свидетелката М.Х. посещавала училище в с.Войводиново. Не е имала
проблеми с усвояването на учебния материал.
На 04.05.2014г. /неделя/ в
с.Войводиново, в двора на къщата
свидетелката М.Х. пострадала от електрически ток при изключване на водна
помпа. Следствие на токовия удар свидетелката М.Х. получила изгаряния на 3 и 4 пръсти на лявата ръка.
Подсъдимият Х. потърсил медицинска помощ от д-р Ф. А. – ***, с практика в с.***,
който поради почивния ден не работил и дал съвети по телефона. На следващия ден
свидетелката Х. и подсъдимият Х. посетили д-р А. който констатирал начало на
инфекция и предписал медикаментозно лечение с антибиотик. След инцидента
свидетелката М.Х. продължила да посещава училището си. На неустановена по
делото дата М.Х. е била заведена от свидетелката К.К. нейна *** на преглед при
свидетел д-р Г.Д., който е бил семеен
лекар на свидетелката М.Х. до 2007 година, по повод получените изгаряния на
пръстите на Х.. Бил извършен преглед, след което д-р Д. дал предписание за провеждане
на лечение с друг медикамент както и за извършване на преглед в медицинско
заведение в гр.Пловдив, което предписание свидетелката К. предала на подсъдимата
С.Х.. В хода на лечението, поради установено намаляване функциите на пръстите
д-р А. предписал и провеждане на физиотерапия. Същата била проведена в
медицинско заведение в гр.Пловдив от свидетелката д-р З.С. в периода
16.07.2014г. – 24.07.2014г. / амбулаторни листове – лист 143 – 144 от
наказателното/. Свидетелката Х. е била придружавана от подсъдимите Х. поради
факта, че към този период е била малолетна. В периода от 16.07.2014г. до
28.07.2014г. по отношение на свидетелката М.Х. е било провеждано и лечение за
остро серозно възпаление на средното ухо.
През учебната 2014 година – 2015
година, до 29.01.2015г. свидетелката М.Х. посещавала ОУ „****” с.Войводиново.
Била добра ученичка.
На 28.01.2015г., вечерта, в дома им
находящ се в с.Войводиново свидетелката М.Х. била ударена с пръчка от нейния
баща свидетел В.Х. „възпитателно” / докладна на Директора на ДСП Марица – лист
53, стр.2 от ДП/ заради ползване на мобилен телефон в училище.
На 29.01.2015г. свидетелката М.Х.
била на училище, като посетила само първите часове. След голямото
междучасие свидетелката Х. не била в часовете, за което около 14 часа бил
уведомен директора на училището от нейния класен ръководител – свидетелката Т.Т..
От свидетелката Т.Т. – класна на М.Х.
бил уведомен и бащата на свидетелката – подсъдимият В.Х. за отсъствието на детето
му.
Подсъдимият Х. веднага отишъл в
училището. Директора на училището позвънил на телефон 112 за да уведоми за
отсъствието на детето и не наличие на знание относно нейното местонахождение.
Директора на училището бил посъветван веднага да се обади на полицейското
управление по местонахождение на учебното заведение, в случая РУП на МВР
с.Труд, което и направил. Бил свързан с полицейски служител – *** Л., която
вече била уведомена, че детето е в гр.София, при баба си К.Ш., която го е взела
от училището в с.Войводиново в същия ден. / лист 53 страница втора от ДП – доклад от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Марица /. Директора на училището бил уведомен, че детето
е без видими белези от насилие и е заведено от свидетел Л.С. ***, както и че ще
бъде освидетелствано, тъй като е заявило че е бито с пръчка от баща си.
На 29.01.2015г. по желание на свидетел
Л.Х.С. от медицинско лице е била освидетелствувана М.Х.. Установените при
прегледа кръвонасядания и двойни ивици на кръвонасядания по дясната ръка и
двата крака са били отразени в изготвеното СМУ № 22/2015г / лист 49 от ДП/. Относно механизма на причиняването им вещото
лице е посочило че те са резултат от действие на твърди тъпи предмети, и мога
да бъдат получени по време и начина, както съобщава прегледаната. Съгласно
издаденото СМУ следствие на телесните увреждания е причинено болка и страдание.
На 29.01.2015г. в ДСП – Марица е
бил проведен разговор на който са присъствали инсп.Л. от РУП с.Труд, Директора
на ОУ „****” с.В. в което е учила
свидетелката М.Х., д-р А. – *** на М.Х., представител от ДСП – Красно село и
бащата на М.Х. – подсъдимият В.Х.. При проведен
разговор с бащата на свидетелката Х. – В.Х., същия съобщил на служителите ДСП –
Марица че е ударил с пръчка дъщеря си поради ползване на мобилен телефон в учебните
часове, за което му е било предадено от училището. В хода на проверката извършвана от служители на отдел
„Закрила на делото” към ДСП - Марица е било установено, че до 29.01.2015г.
сигнали относно детето М.Х. не е имало подадени до Отдела.
Със заповед ЗД-ЗД-16/19 /02.02.2015г.
на директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село, гр.София временно е
настанена М.В.Х. в семейството на К.Д.Ш., баба по бащина линия на
непълнолетната до промяна на обстоятелства, респективно до произнасяне на съда
с Решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
За нуждите на полицейските органи във
връзка с образувана преписка № 620700-2259/15г. на 6-то РУ гр.София е бил
изготвен социален доклад / лист 14-15 от ДП/ от директора на ДСП Марица и
изпратен на 19.05.2015г. с изх. № ЗД-0402/0031 , както и друг социален доклад /
лист 115-116/ от директора на ДСП Марица и изпратен на 14.07.2015г. с изх.№
ЗД-0402/0045, съгласно които бащата на детето М.Х. е полагал необходимите
грижи, осигурявал е основните потребности на детето, свързани с хранене, лични
дрехи, спане, отопление, здравеопазване и образование, както и че докато детето
е живяло при баща си, не е съществувал риск за живота и здравето на детето.
Съгласно същия доклад в ОЗД – Марица не е отварян случай по реда на Закона за
закрила на детето.
На основание установеното при
извършената проверка по пр. преписка № 1574/2015г. по описа на Районна
прокуратура гр.Пловдив с постановление
на прокурор при РП Пловдив от 23.06.2015г. е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.187 от НК през
месец януари 2015г. в с.Войводиново – изтезавал малолетно лице М.В.Х. намиращо
се под негови грижи.
От заключението на вещото лице по извършената съдебна психиатрично-психологична експертиза в хода на ДП / лист 104-112 се установява, че свидетелката М.В.Х. е способна правилно да възприема фактите и
да дава достоверни обяснения за тях.
Заключението на вещото лице В.П.К.
не се оспори от страните в съдебно заседание.
Съдът не кредитира така представеното
заключение поради правно недопустимостта на съвместяването от една лице на
психиатрични и психологични заключения. Психиатърът е лекар, който работи
с хора с различни разстройства на психиката.
Тъй като е лeкар, той следва медицинския модел и обяснява
промените в психиката, тяхното протичане и повлияването им със законите на
биологията. Психолозите,
за разлика от психиатрите, нямат медицинско образование, което значи, че не са
лекари, а оттам и че имат различен подход към хората при психично страдание. Психолозите са хора, които успешно са завършили
академична специалност „Психология“. Използвайки различни тестове
(тогава, когато това се налага) и психологично консултиране, те могат да
направят оценка и да изготвят хипотези за различни поведенчески и личностови
характеристики. В случай, че това е необходимо,
психологът може да насочи вас или детето ви за консултация с психиатър, на
който има доверие. Ако психиатърът прецени, може
да насрочи медикаментозно лечение (защото той е лекар), подходящо за вас или вашето дете, което да
подпомогне работата на психолога.
Психологическата подкрепа обикновено не включва продължителна
и задълбочена психотерапевтична работа.
От
заключението на вещо лице по извършена съдебномедицинска експертиза в хода на
ДП / лист 99 – 100 от ДП/ се установи, че причинените на свидетелката М.Х.
телесни увреждания – множество кръвонасядания и отоци по крайниците са и
причинили болка и страдание.
Заключението на вещото лице
д-р З.Х.Н. не се оспори от страните в съдебно заседание. Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област
По досъдебното производство като обвиняеми са
привлечени В.Х. и С.Х., които не се признават за виновни.
В хода на съдебното следствие по искане на
страните се установиха и разпитаха като свидетели освен посочените в
обвинителния акт и лицата: Д.С.С., А.Й.Я., М.С.В., П.В.З., К.А.Т., д-р Ф.Д.А., М.Г.Г.,
д-р З.Г.С..
От Регионалната здравноосигулителна
каса /РЗОК/ се представи справка относно проведени медицински дейности по отношение
на М.Х. / лист 176 – 177 от наказателното /, при което се установи, че
по отношение на лицето има отчетени дейности: консултация на 15.07.2014г. при д-р А., консултация на 16.07.2014г.,
28.07.2014г. при д-р З.С., консултация
на 16.07.2014г., на 21.07.2014г., на 24.07.2014г. и 28.07.2014г.
при д-р Р.Л.с диагноза остро серозно
възпаление на средното ухо.
Така изложената
фактическа обстановка
съдът приема за
установена от следните, събрани по делото
доказателствени материали - от обясненията на подсъдимите В.Х. и С.Х., дадени в
съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, от показанията на свидетелите М.В.Х.,
К.Д.Ш., Л.Х.С., К.К.К., Р.Е.В., Т.Г.Б., Р.М.Ш., Й.Д.Б., П.М.Л., В.И.Д., д-р Г.Л.Д.,
Д.С.С., А.Й.Я., М.С.В., П.В.З., К.А.Т., д-р Ф.Д.А., М.Г.Г., д-р З.Г.С. дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, както
и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал съдържащи се в ДП № 263/2015г. по описа на РУ на МВР
с.Труд, справка съдимост на подсъдимите / лист 94 и 95 а от досъдебното/, характеристична справка на
подсъдимите / лист 96 и 97 от досъдебното/ включително и актовете на
служителите от Дирекция „Социално
подпомагане” – Марица и Дирекция „Социално
подпомагане – Красно село” гр.София.
За обосноваване на своето заключение
съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства. За достоверни
се ценят писмените доказателствени средства – официални документи и веществени
доказателствени средства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира
изцяло.
За
установеността на изложената фактическа страна, съдът ползва и приетите по
делото гласни доказателства каквито са обясненията на подсъдимите В.Х. и С.Х. и
показанията на свидетелите изложени устно и непосредствено в хода на настоящето
производство. Обясненията на подсъдимите, както и показанията на свидетелите са
средство за събиране на доказателства предвидено от НПК, чрез което се
установяват факти и обстоятелства възприети от подсъдимите и свидетелите имащи
значение за делото.
За да бъдат обясненията на подсъдимите преценени като достоверни, законът
не изисква те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а
единствено да не се опровергават от тях.
По
отношение на свидетелките показания посочените от тях факти и обстоятелства
следва да бъдат надлежно доказани по реда и със средствата на НПК.
В
хода на съдебното следствие подсъдимите В.Х. и С.Х. не се признаха за виновни
по предявените им обвинения и дадоха обяснения, които освен доказателствено
средство са и основно средство за упражняване правото им на защита. Във връзка
с изложеното по-горе, след подробен и критичен анализ на обясненията на
подсъдимите на плоскостта на собствената им логическа последователност и
вътрешна непротиворечивост и на съотносимостта им към останалите доказателства
съдът ги възприе изцяло като достоверни. За част от съществените обстоятелства
от предмета на доказване те намират опора в целия доказателствен материал, а в
останалата си част не се опровергават от никакви обективни данни по делото. За
да бъдат обясненията на подсъдимите преценени като достоверни, законът не
изисква те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено
да не се опровергават от тях.
Относно свидетелските показания като гласните
доказателства събрани по настоящето дело съдът намира, че относно тяхното
кредитиране следва да се произнесе за всяко едно от тях, в контекста на всеки
един от отделните обвинения предмет на настоящето дело, като разглеждането им
ще следва реда на изложение съгласно обвинителния акт.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 2/2002г. на ОСНК при ВКС, обвинителният акт определя предмета на доказване по
делото и очертава рамките, в които ще се развие процеса на доказване в съдебната фаза и
осъществяване на правото на защита. Задължително обвинителният акт
следва да посочи фактите, обуславящи съставомерността на конкретно деяние и
участието на обвиняемия в осъществяването му – времето, мястото на извършване
на деянието, пълни данни за личността на обвиняемия, правна квалификация на
деянието. Липсата на посочване на факти от тази категория съставлява винаги
съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с нарушаване правото на
защита.
В
настоящият случай, видно от изготвения обвинителен акт против В.М.Х. същият е
обвинен в това, че за времето от месец август 2014г. до 28.01.2015г. в с.Войводиново,
обл.Пловдив, като родител е оставил лице, намиращо се под родителски грижи –
детето си М.В.Х., ЕГН ********** без надзор и достатъчна грижа и с това е
създал опасност за неговото физическо и душевно развитие – престъпление по чл.182, ал.1 от НК
както и за това, че за
времето от неустановена дата от месец октомври 2014г. до
28.01.2015г. в с.Войводиново, обл.Пловдив, в условията
на продължавано престъпление, е изтезавал малолетно лице – М.В.Х.,
ЕГН **********, намиращо се под негови грижи, като извършеното не представлява
по-тежко престъпление – престъпление по чл.187, вр. чл.26,
ал.1 от НК поради
което и съдът ще се произнесе за всяко едно от тези обвинения, включително и
отделно по обвинението спрямо подсъдимата С.Х..
Във
връзка с изложеното по – горе и
при така изложената като установена фактическа обстановка, при анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства настоящия съдебен състав при
Районен съд Пловдив приема, че подсъдимият
В.М.Х. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъплението по чл.182,
ал.1 от НК поради следните съображения:
Съгласно чл.102, т.1 от НПК в наказателното производство
подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.
Съдът е длъжен да разгледа
делото само по отношение на посочените в обвинителния акт обвиняеми, за
вменените с него деяния и във връзка с отразените в него фактически
обстоятелства, така както прокуратурата ги е приела за установени. Сред
обстоятелствата, подлежащи на задължително отразяване в обвинителния акт, са
фактическите данни относно съставомерните признаци на всяко конкретно
престъпление, за което обвиняемият е привлечен да отговаря, като задължително
следва да се опишат начина и механизма на осъществяване на престъпното
посегателство / изпълнителното деяние /, както и доказателствените материали,
от които те се установяват.
Съгласно Тълкувателно решение
№2/2002г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата, „главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване правото на защита“, като в обвинителния
акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в неговото
осъществяване.
С текста на чл.182, ал.1 от НК
законодателят е приел да се наложи наказание за родител или
настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или
настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за
неговото физическо, душевно или морално развитие.
Субект на това престъпление е лице, което има качеството на родител или
настойник. По делото са събрани достатъчно
доказателства, които установяват, че именно подсъдимият В.Х. е родител на малолетната към 29.01.2015г. М.Х.,
както и че той е лицето което е упражнявало
родителските права по отношение
на това дете. Установи се също, че до 29.01.2015г. М.Х. е живеела
постоянно при своя баща в с.Войводиново, както и че е била ученичка в ОУ „****”
в с.В.
За да е доказано престъпление по
чл.182, ал.1 от НК следва да се
установи, че лицето, имащо горните качества на първо място е оставило без
надзор и достатъчна грижа лицето или лицата, за които е задължено да полага
грижи и на следващо място, че с това свое поведение / действия или бездействие/
е създала опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие. С оглед обвинението предмет
на разглеждане по настоящето дело, от значение за това производство е дали е установено В.Х. да е оставил без надзор и достатъчна грижа за
инкриминираният период – месец август 2014 година – до 28.01.2015г.
малолетната М.Х. и дали оставяйки я без надзор и такава грижа за
този период е създал опасност за нейното физическо и душевно развитие
По делото са събрани писмени и най-вече гласни
доказателства, като нито едно от тези доказателства, преценени и поотделно и в
съвкупност не установяват В.Х. да е оставял детето си М.Х. си без постоянен надзор или да
не е полагал достатъчна родителска грижа и това негово бездействие или негови вредоносни действия да са станали за един
продължителен период, съвпадащ с инкриминирания. Периода от
месец август до 15 септември на 2014 година / 15 септември е първи учебен ден и
за 2014 година е ден понеделник / е период в който учащите в началния и средния
курс на обучение са в лятна ваканция. По отношение на този период от страните
не се представиха доказателства че подсъдимия В.Х. е оставял детето си М.Х. без
надзор, или с действия или бездействайки да е създал опасност за нейното
физическо и духовно развитие. В хода на съдебното следствие в обясненията си
подсъдимия В.Х. посочи, че в летните месеци той и семейството му, включително и
свидетелката М.Х. да ходили на почивка на море и платина. След началото на
учебната година, до датата 29.01.2015г. в хода на проведеното съдебно следствие
не се представиха от страните и не се установи наличието на доказателства които
да удостоверяват че В.Х. да е оставял детето си М.Х. си без постоянен надзор или да
не е полагал достатъчна родителска грижа, да е бездействал или
извършил вредоносни действия, което да е създало опасност за нейното физическо и душевно развитие. От
приетияте по дело два доклада от Агенция за сциално подпомагане – Дирекция
„Социално подпомагане“ – Марица / лист 53 – 54 от ДП/ от 09.03.2015г. и / лист
115 – 116 от ДП / от 14.07.2015г. се
установява, че служители от агенцията са извършили обследване на семейството на
подсъдимите Х. и установили, че докато М.Х. е живяла при баща си, същия е
полагал необходимите грижи, осигуравал е основните потребности на детето М.Х.,
свързани с хранене, лични дрехи, спане, отопление, здравеопазване и
образование. Било е установено и че
докато детето М.Х. е живяла при бащата, не е е съществувал риск за
живота и здравето на детото, както и че в ОЗД-Марица не е отварян случай по
реда на Закона за закрила на детето и не са не е са предприемани мерки за
закрила по реда на ЗЗДетето.
В хода на съдебното следствие освен
разпитаните в ДП свидетели М.В.Х., К.Д.Ш., Л.Х.С., К.К.К., Р.Е.В., Т.Г.Б., Р.М.Ш.,
Й.Д.Б., П.М.Л., В.И.Д., д-р Г.Л.Д., устно и непосредствено се изслушаха и
поисканите от страните свидетели Д.С.С., А.Й.Я., М.С.В., П.В.З., К.А.Т., д-р Ф.Д.А.,
М.Г.Г., д-р З.Г.С.. От показанията на посочените свидетели съдът не установи
нито един потвърден по надлежния ред факт за наличието на случай когато
подсъдимия В.Х. е оставил детето М.Х. без грижи и надзоз, катто и за наличие на
действие или бездействие от негова страна и с което да е създал риск за живота
и здравето на детето.
Свидетелката М.Х., както и свидетелите К.Ш., Л.С., Р.Е.В., Т.Г.Б., П.М.Л. които са
най-близки в отношенията си със свидетелката М.Х. като свидетели в съдебното
следствие посочиха само факти за прекомерен контрол от страна на подсъдимия Х.
по отношение на М.Х., за забрани да ползва мобилен телефон, за непредоставяне
или предоставяне на малко средства, поради което М.Х. не си е купувала закуска. Но не и факти,
доказуеми съгласно изискванията на НПК, че подсъдимият В.Х. е оставил без надзор и достатъчна грижа и
с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие.
Свидетелските показания са
процесуално средство за събиране на доказателства, предвидено от НПК. Свидетелят давайки показания
представя, излага твърдения за съществуването на конкретни факти от
действителността, които факти следва да са достатъчно конкретизирани по
съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и по отношение на
лицата, които са негов адресат, така че да може да се извърши проверка за тяхната
истинност. Фактите са обективни
дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект.
Те са конкретни, реално настъпили, определени по време и място събития,
състояния, предмети на външния мир и на човешкия душевен живот.
Дадено обстоятелство е достатъчно конкретизирано, ако проверката за
неговата истинност като конкретен реален факт, определен по време, място и
съдържание не е „непреодолима“ или
„прекомерно затруднена“ поради неясните му фактически граници и параметри.
Във връзка с изложеното и при изпълнение на задължението за
извършване проверка на истинността на твърденията представени по делото от
посочените по-горе свидетели съдът констатира, че от посочените факти от тези
свидетели реално няма нито един такъв факт който да е определяем по времеви и
пространствени параметри. Такива факти не съществуват и в обвинителния акт, тъй
като се основава на показанията на свидетели, чиито твърдения не са доказуеми
по надлежни ред.
Единствено представеното като
доказателство в обвинителния акт е претърпения битов инцидент при който от
токов удар М.Х. е получила увреждания – изгаряния на лявата ръка и засегнати
функционално 3 и 4 пръст, при който подсъдимият Х., както и лицето с което
тогава е живеело на съпружески начала – подсъдимата С.Х. са проявили
бездействие/ съгласно показанията на свидетелката М. Х./ оставяйки я да лежи
часове в безсъзнание и без да получи медицинска помощу, както и че този
инцидент е настъпил през есента / месец
октоври/ на 2014 година.
В хода на съдебното следствие от представените
от подсъдимите писмени доказателства се установи, че инцидента е станал на
04.05.2014г. в почивен ден – ден неделя, както и че подсъдимият В.Х. не е
проявил бездействие по отношение на настъпилото у М.Х. увреждане, а е предприел
действия по оказване на медицинска помощ на пострадала, осъществявайки контакт
с д-р А., последващи консултации с д-р А.,
както и проведена рехабилитация на ръката при свидетел д-р С.. Указанията
дадени от д-р Д. при проведена при него консултация /преглед също така са били
уважени, като са били представени пред д-р А. който е променил използваните при
лечението лекарства. По същото време са провеждани и консултации с медицински
лица по отношение заболяване на средното ухо на М.Х.. Такова увреждане не е било причинявано на М.Х.
в инкриминираният с обвинителния акт период. Алогично и лишено от житейска
логика са представените в съдебната зала твърдения че е било проведено
лечението на пострадалата ръка на детето М.Х. през месец септември, когато от
писмените доказателства надлежно се установяват всички направени прегледи,
установени с епикризите увреждания и провежданото лечение. От д-р З.С. която е
провела рехабилитацията се посочи в съдебна зала, че рехабилитация се прави при
завършен оздравителен процес, който е бил надлежно установен. Но също така се
установява, че това увреждане не е станало през есента на 2014 година, или през
месец октомври на 2014 година а на 04.05.2014г. в почивен ден - ден неделя.
Липсват сериозни юридически
основания същите обстоятелства, макар и безспорни по делото, да се свържат по
определен начин с поведението – активно или пасивно, на подсъдимия В.Х.. Тук
следва да бъде специално подчертано, че действително, съобразно действащата
правна уредба в СК, родителите имат редица задължения във връзка с надзора,
грижите и възпитанието на своите деца. В наказателното производство обаче – а и
дори чисто житейски – не би могло да се приеме априорно това, че не
задоволяване нуждите на едно дете в обема искан от него, както и по – слабите
му образователни резултати, във всеки случай и независимо от всичко, са
резултат от някакво определено поведение от страна на неговия баща. По отношение
на свидетелката М.Х. нямаме установено девиантно поведение / девиантен –
отклонен, извън нормата/. Нейното поведение е като на децата от нейната
възраст, и отделните негови прояви би могло да се дължат както е недостатъчен
така и от прекомерен родителски контрол; липса на желание у детето да се
съобразява с родителския контрол и активно противопоставяне от негова страна на
родителския контрол; отрицателно въздействие от страна на трети лица;
комбинация от изброените или други. За да се приеме обаче която и да било от
тези възможности, са необходими надлежни доказателствени материали в нейна
подкрепа – каквито по делото, не са налице. С други думи, с еднаква „убедителност“
би могло да се твърди, че причина за поведението на М. Х. е всяка една от изброените възможности, както
и редица други, които биха могли да бъдат възможни. Изпадането в подобни
допускания обаче е абсолютно недопустимо и неуместно в правосъдната дейност.
Също така за което е повдигнато
обвинение спрямо подсъдимия В.Х. по чл.182, ал.1 от макар от рода престъпления
на поставяне в опасност, по съществото си е резултатно. С други думи, за да
бъде довършено, налага се да е настъпил и предвидения в диспозицията на
наказателноправната норма престъпен резултат: възникване на опасност за
физическото, душевно или морално развитие на лицето, намиращо се под родителски
грижи. По делото не се събраха каквито и да било доказателства за възникването
на някаква подобна опасност, а още по – малко – в резултат на някакво активно
или пасивно поведение от страна на В.Х.. Впрочем, следва да бъде напомнено, че
разглежданото престъпление се осъществява чрез бездействие, но в този случай
възникват въпросите: какви действия, за които е бил правно задължен да извърши
- и по какъв начин, се е въздържал. От събраните по делото доказателствени
материали обаче не може да се приеме – а още по – малко, за доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият В.Х. се е въздържал някакви определени действия,
които са бил правно задължен да извърши и оттук – че е настъпил предвидения в чл.182,
ал.1 от НК престъпен резултат.
Въз основа на представените дотук
съображения, следва и окончателния извод, че повдигнатото спрямо В.Х. обвинение
за извършено престъпление по чл.182, ал.1 от НК е напълно неподкрепено от
събраните по делото доказателства, а обвинителната теза, застъпена във внесения
обвинителен акт, по същество представлява хипотеза, т.е. основава се единствено
на предположения. В тази връзка, следва да бъде особено отчетливо подчертано,
че някои от изтъкнатите по – горе проблемни моменти на обвинителния акт, в т.ч.
– липсата на посочване на факти, върху които обвинението се основава,
множеството обобщения без съответна конкретика, за които стана дума и по - горе
и т.н., са изтъкнати още в Разпореждане № 16264/15.11.2016 г., с което
съдебното производство по образувано НОХД № 5338/2016г.
по описа на ПРС е прекратено и делото е върнато на РП Пловдив за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните
правила.
В
съответствие с изложеното съдът призна подсъдимия В.Х. за невиновен за това, че за времето от
месец август 2014г. до 28.01.2015г. в
с.Войводиново, обл.Пловдив, като родител е оставил лице, намиращо се под
родителски грижи – детето си М.В.Х., ЕГН ********** без надзор и достатъчна
грижа и с това е създал опасност за неговото физическо и душевно развитие – престъпление по чл.182, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК го правда по така повдигнатото обвинение.
С
обвинителния акт е предаден на съд В.Х. и за извършване на престъпление по
смисъла на чл.187, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
а именно за това, че за
времето от неустановена дата от месец октомври 2014г. до
28.01.2015г. в с.Войводиново, обл.Пловдив, в условията
на продължавано престъпление, е изтезавал малолетно лице – М.В.Х.,
ЕГН **********, намиращо се под негови грижи, като извършеното не представлява
по-тежко престъпление.
Със същия обвинителен акт е предавена на съд и С.Х. за
извършено престъпление по смисъла на чл.187, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК а именно че за времето от
неустановена дата на месец август 2014г. до
28.01.2015г. в с.Войводиново, обл.Пловдив, в условията
на продължавано престъпление, е изтезавала малолетно лице М.В.Х., ЕГН **********,
намиращо се под нейни грижи, като извършеното не представлява по-тежко
престъпление.
Двете обвинения
са идентични, като само се отличават от приетия инкриминиран времеви период,
който и за двете е до 28.01.2015г.
От събраните по делото доказатества
първо не се установи че е налице продължава дейност от страна на подсъдимите Х.
при извършване на престъплението по смисъла на чл.187, ал.1 от НК. За да е налице квалификацията по чл.26, ал.1 НК на деянията на подсъдимите, следва да се касае за две или повече отделни
деяния, всяко едно от които осъществява поотделно състав на едно и също
престъпление – такова по чл.187, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
първото. В
тази връзка, следва да бъде отново подчертано, че някои от изтъкнатите по – горе
проблемни моменти на обвинителния акт, в т.ч. – липсата на посочване на факти,
върху които обвинението се основава, множеството обобщения без съответна
конкретика, за които стана дума и по - горе и т.н., както и относно
приложението на разпоредбата на чл.26 от НК са изтъкнати още в Разпореждане №
16264/15.11.2016 г., с което съдебното производство по образувано НОХД № 5338/2016г.
по описа на ПРС е прекратено и делото е върнато на РП Пловдив за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните
правила.
От приетите по делото доказателства,
както и от проведеното съдебно следствие съдът не уснови наличието на
доказателсва удосворевящи такива деяния, които да осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление – такова по чл.187, ал.1 от НК, да са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
първото. В обвинителния акт е посочено като такова деяние само случилото се на
28.01.2015г. което деяние е изключено с обвинението в инкримининирания период,
поради което и съдът не може да вземе отношение по въпроса за неговата
доказаност.
От събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимите В.Х. и С.Х. с действия да са осъществили престъпния
състав на чл.187 от НК. От събраните по делото доказателства не могат да се установят действия на подсъдимият
В.Х. и С.Х. които да осъществяват състава на престъплението по чл.187 от НК в посочените
в обвинителния акт периоди. В насока на упражняване на някакво физическо
насилие над малолетната М.Х. в посочените
времеви периоди са събрани като
доказателства единствено нейните показания, които както се посочи по – горе не
представят факти конкретизирани по време, място, начин на извършване, както и
като по причинени последици – както физически, така и душевни. Налице са и
коствени показания на нейните приятелки,
в които само се сочи че свидетелката М.Х. е била бита, но без
конкретизация по време, масто, начин на извършване и последици. Тези доказателства не са достатъчни /а и не
могат да бъдат събрани други/, за да се приеме, че спрямо свидетелката М. Х. е било
извършвано престъпление по чл.187 от НК.
В съответствие с
изложеното съдът призна подсъдимия В.Х. за невиновен за това, че за времето от неустановена дата от месец октомври 2014г. до 28.01.2015г. в с.Войводиново,
обл.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, е изтезавал малолетно
лице – М.В.Х.,
ЕГН **********, намиращо се под негови грижи, като извършеното не представлява
по-тежко престъпление – престъпление по чл.187, ал.1 от НК,
вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го правда по така
повдигнатото обвинение.
В съответствие с изложеното съдът
призна подсъдимата С.Х. за невиновна за
това че за времето от неустановена дата на месец август 2014г. до 28.01.2015г. в с.Войводиново,
обл.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, е изтезавала малолетно
лице М.В.Х., ЕГН **********, намиращо се под нейни грижи, като извършеното не представлява
по-тежко престъпление -
престъпление по чл.187, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК я правда по така повдигнатото обвинение.
В заключение съдът счита че следва
да посочи че борбата между подсъдимия Х. като баща на двете малолетни тогава
деца М. и П. и свидетелката Ш. във връзка с упражняване на родителските права
върху тях, за което са се водили и граждански спорове, е рефлектирала негативно
върху отношението на свидетелката М.Х. към двамата подсъдими, и в частност
върху баща и В.Х.. И ако прокурорът е счел, че следва да ги защити, като
служебно събере и повдигне обвинение на подсъдимите В. И С. Х. за умишлени
престъпления, включително и за физическо
насилие над М.Х. ангажираните от него
доказателствени материали не са осигурили възможност за постигане на осъждането
им, поради което и същите бяха признати
за невинни и оправдани.
С оглед изхода на делото
съдът присъди направените по делото разноски да останат за сметка на държават.
По
изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.