Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ-ви състав, в публично заседание на девети май две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
Председател: Стоян
Колев
при секретаря АННА Д., като разгледа докладваното
от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 560 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на делото е жалба
на Т.Д. *** с искане за прогласяване на нищожност на Удостоверение за търпимост
№34/04.07.2014г. на главен архитект на район Одесос при Община Варна.
Производството по
делото първоначално е образувано по искова молба на жалбоподателката, с която е
предявен иск срещу община Варна, представлявана от кмета на общината по чл. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер
на 203 026 лв. настъпили в следствие издаване на оспореното удостоверение
по §127 ДР на ЗИД ЗУТ. С оглед конкретно заявено с молба с.д. №
9194/31.07.2020г. искане за произнасяне на съда относно нищожността на
удостоверението за търпимост с отделен диспозитив, с определение № 1683/05.08.2020г.
съдът е разделил производството по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ за причинени имуществени
вреди в следствие незаконосъобразно издаденото удостоверение за търпимост, като
производството по настоящото дело е продължило по жалбата за обявяване
нищожността на Удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г. на главен архитект
на район Одесос при Община Варна.
Жалбоподателят, твърди
че оспореното удостоверение за търпимост издадено при условията на §127 ДР на
ЗИД ЗУТ представлява нищожен акт. Твърди се че пороците в този документ са
толкова тежки, че правят невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност. На първо място се твърди, че удостоверението за търпимост е
издадено от некомпетентен орган. В този смисъл се навеждат доводи, че Заявление
вх. № АУ 208998 ОД/19.06.2014г. на М.Ф., с което е било инициирано
производството по издаването на удостоверението за търпимост е подадено до кмета на района, явяващ се
компетентен орган. Административното производство по издаването на документа
било недопустимо т.к. е имало процесуални пречки за провеждането му, а именно -
висящ съдебен процес по адм.д. № 1406/2014г. на Административен със Варна. Предмет
на това дело е Заповед на РДНСК Варна с която се потвърждава Отказ за
узаконяване № 03/02.05.2012г. на Главен архитект на район Одесос за незаконен
строеж находящ се в гр. Варна, ***. Според жалбоподателя този висящ съдебен
процес се явявал преюдициален, защото в него е следвало да се установи дали
строежът ще бъде узаконен или е незаконен. Релевира се и липса на форма за
оспорения документ. В тази връзка сочи непосочване на органа, който издава
документа, непосочен адресат, участници в строителството, инвеститори на
строителството. Не били посочени фактическите и правни основания защо строежа е
незаконен и кога е станал незаконен и на фактически и правни основания защо
строежа е „търпим” съгласно §127 ДР на ЗИД ЗУТ. Според жалбоподателката липсват
необходимите данни с които да е индивидуализирана сградата с размери, височини,
застроена площ, разгъната застроена площ, отстояния към вътрешни, външни
граници на имота и към съседни имоти, индивидуализиране на сградата и на
обектите в сградата, данни за степента на завършеност на сградата, на общите и
части и на отделните обекти в сградата, липсва нотариално заверено съгласие от
всички собственици на имота и на обекти в строежа, липсва необходимото нотариално
заверено съгласие на собствениците на съседни имоти при свързано застрояване на
странична регулационна линия, липсва декларация (по образец) за годината на
построяване на строежа - нотариално заверена, липсват конструктивно становище с
подробно описание на строежа, липсват обстоятелства и доказателства - геодезическа
снимка на достигнати абсолютни нива на строителството, одобрени проекти за
строежа, протоколи за строителна линия установяващи допустимостта на строежа по
разпоредбите, които се действали по времето, когато същия е извършен ( ЗТСУ и
ППЗТСУ), или съгласно действащия ЗУТ и снимков материал на строежа към момента
на издаване на удостоверението. Твърди се, че при издаване на акта са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Сочи липса на
препращане към главния архитект на района, на уведомяване на заинтересуваните
страни по започнатото административно производство и присъединяването им, не са
събрани на основание чл. 35 АПК необходимите доказателства, вкл. и от заинтересуваните
страни, игнориране на несъгласието на жалбоподателката за издаване на
удостоверение за търпимост, на измервания на място. Излагат се и доводи за
материална незаконосъобразност на акта, като се релевират твърдения за липса на
предпоставките на § 127 ЗУТ, тъй като незаконния строеж е в отклонение и не
съответства на плана за имота ЧКЗСП Заповед № Г-72 от 01.03.1994г. на Кмета на
Община Варна, не бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето,
когато е строен, не е допустим по тях и към момента. Според жалбоподателя
издаденото удостоверение за търпимост не съответства на целите на закона - правната
норма на § 127, ал. 1 ЗУТ е неприложима към процесния строеж защото за строеж,
който не е обявен за незаконен по съответния ред не следва да се издава
удостоверение за търпимост. Поради тези съображения намира, че удостоверението
за търпимост е нищожно, тъй като последиците му са правно нетърпими.
В съдено заседание и в
представено писмено становище жалбоподателката поддържа жалбата и моли за
уважаването ѝ.
Ответната страна – Главен
архитект на Район „Одесос“ при Община Варна, чрез юрк. М., оспорва жалбата. Изразява
становище, че не са налице визираните от жалбоподателя пороци на акта, които да
доведат до неговата нищожност. Посочва, че констатираните от вещото лице
несъответствия касаят законосъобразността му, но предвид факта, че е влязъл в
сила, то не са налице предпоставки за прогласяването му за нищожен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са писмени бележки, в
които подробно излага своите съображения за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни
Н.И.Г., П.С.Г., Г.Г.П., В.Д.А., М.А.Ф. и Н.Й.Н., чрез пълномощника си адв. М.Т.
изразяват становище за недопустимост на жалбата, с довода, че удостоверението
за търпимост не е подлежащ на обжалване административен акт, в евентуалност
поддържат становище за неоснователност на жалбата с доводи за наличие на всички
предпоставки обуславящи валидността на акта.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
С нот.акт. № 2, том
XXVIII, дело № 8445/1995г. от 22.08.1995г. на нотариус при ВРС (л. 24 от
преписката) Т.Д.И., П.Т.М. и В.И.И.
прехвърлят на ЕТ „М. 92 М.Р." гр. Варна 80/305 кв.м. идеални части
от дворно място идентично с имот с идентификатор 10135.1501.326 по КК на гр.
Варна, цялото с площ от З05 кв.м. (З02 кв.м. по скицата на л. 6 от преписката) както и част от учреденото
право на строеж съгласно Договор за групов строеж нотариално заверен на
22.08.1995г. за изграждане на четириетажна жилищна сграда с приземен етаж с подробно
конкретизиране на обектите в същия нот. акт. Срещу получените право на собственост
и право на строеж преобретателят ЕТ "М. 92 М.Р." гр. Варна е поел
задължението да изгради със свои средства на прехвърлителите обекти в
четириетажната с приземен етаж жилищната сграда, по отношение на които П.Т.М., Т.Д.И.
и В.И.И. си запазват правото на строеж и същевременно учредяват помежду си
взаимно и безвъзмездно право на строеж на тези обекти. Видно от цитирания
нотариален акт жалбоподателката си е запазила право на строеж върху бъдещи
обекти в сградата, а именно: Апартамент № 6 с площ
93.13кв.м. находящ се на трети жилищен етаж, Маза № 8 с площ 20.14кв.м., Офис „
А" с площ 23.80кв.м. находящ се на партерен етаж и Гараж № 3 с площ
18.9бкв.м. на партерен етаж.
С нот.акт. № 57, том II, дело № 481/1996г. от 22.01.1996г. на нотариус при
ВРС и с нот.акт. № 61, том II, дело № 485/1996г. от
22.01.1996г. ЕТ„ М.
92-М.Р." град Варна продава на М.Ф. за посочена в двата нот. акта цена
9,95/305 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от З05 кв.м.
както и учреденото право на строеж върху ап. 10 в строящата се в имота сграда,
ведно с изба и съответни общи части в същата
На 22.07.1999г.
главният архитект на Район Одесос издава разрешение за строеж № 216 от същата дата за
строителство на жилищната сграда в имота. Същото е отменено със Заповед № 272/09.03.2001г. ДНСК
София (л. 13). Заповедта на Началника на ДНСК София е потвърдена с Решение №
10287/23.10.2006г. на Върховен административен съд (л. 14-15).
Със Заповед № С-152/18.11.2002г.
на Началник на РДНСК Варна строежът на сградата в имот с идентификатор
10135.1501.326 по КК на гр. Варна е
забранен за достъп и извършване на СМР (л. 16).
Със свое Решение № 03/02.05.2012г.
главният архитект на Район „Одесос" постановява отказ за узаконяване на
груб строеж. Това решение е потвърдено със Заповед № ДК-10-СИР-12/25.03.2014Г.
на Началника на РДНСК Варна. Последната е потвърдена с Решение № 2539 от
06.11.2014г. по адм. дело № 1406/2014г. на Административен съд Варна (18-23).
Със Заявление вх.
№АУ208998 от 19.06.2014г. на район Одесос М.А.Ф., легитимираща се като носител
на право на строеж в имот с идентификатор 10135.1501.326 по КК на гр. Варна относно
ап. 10 и ап. 11 в построената в същия имот сграда, прави искане до кмета на Район
„Одесос" за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на жилищна
сграда с адрес в гр. Варна, *** (л. 4 от преписката). Посочила е че същото
ѝ е необходимо за прехвърлителна сделка. Към заявлението е приложена и
декларация от М.А.Ф., с която същата е декларирала, че в сградата има напълно
завършени обекти с прекарани ток и вода, което е извършено през лятото на 2000
г. (л. 4 от преписката). Приложена е и декларация от Т.Д. и П.М., с която
същите декларират, че строежът в имота е започнат през 1995 г. и е завършен
през м. Април 2000 г. (л. 10 от преписката). Заявлението е разпределено на служител - инж. Салабашева,
която заедно с арх. Марков на 01.07.2014 г. изготвят констативен протокол в
който са изразени констатации , че строежът е изпълнен преди 31 март 2001 г. и
е приведен в съответствие с действащия за имота ПУП, ЗРП и КЧЗСП.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. С оглед липсата на
ограничение във времето за искането да обявяване на нищожност, жалбата не е
просрочена. Жалбата е и допустима, като изхождаща от лице с правен интерес - оспорващият е съсобственик на имота и
ситуираната в него сграда. Подадена е срещу подлежащ на оспорване
административен акт. В тази връзка съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на част от заинтересованите страни адв. Т., че жалбата
е недопустима, тъй като е подадена срещу документ отразяващ изявление на орган,
което няма характеристиките на административен акт. Съобразно практиката на ВАС
удостоверението за търпимост има статут на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като е документ от значение за упражняване на
права (така напр. Определение № 947 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. №
15903/2010 г., VII о., докладчик съдията П.Н., Решение № 12706 от 23.11.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 4517/2016 г., II о., докладчик председателят Г.К., Решение
№ 8410 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 243/2017 г., II о., докладчик
съдията Т.Р., Решение № 5106 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13800/2016
г., II о., докладчик съдията А.А.и др.).
При отсъствието на
легална дефиниция за нищожен административен акт са били разработени
практически критерии, които характеризират като нищожни онези актове на
администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата, съдържанието
или компетентността на техния издател и засягащи ги в такава степен, че те
нямат правна сила.
Основанията за нищожност на административните
актове са същите, както и за унищожаемостта им, с разликата, че при нищожността
юридическите факти, свързани с нарушаване на изискванията за законосъобразност
на акта, изключват въобще възникването на целените с акта правни последици.
Следва да се установи по делото дали е налице съществено, тежко и основно
нарушение на изискванията по чл. 146 АПК за законосъобразност на акта, за да се
направи извод за основателността на жалбата с искане за прогласяване на нищожност
на акта.
Съобразно горното и с
оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията
и практиката са изградили следните критерии кога един порок води до нищожност и
кога до унищожаемост: Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
административния акт. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато
е толкова сериозен, че практически се приравнява на липсата на форма и от там
на липсата на волеизявление. Съществените нарушения на административно производствените
правила са основание за нищожност, само тогава когато са толкова съществени, че
нарушението е довело също до липса на волеизявление.
В разглеждания случай удостоверението
за търпимост, предмет на настоящия съдебен контрол е издадено от компетентния
за това административен орган – Главен архитект на Район Одесос при община
Варна, съобразно правомощията посочени в чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ и съгласно т.
7 от заповед № 005/17.02.2017 г. на Главния архитект на Община Варна. Поради
това не се споделят възраженията на жалбоподателката, че компетентен да се
произнесе по искането за издавен на удостоверение за търпимост е кметът на
общината или района. Обстоятелството, че заявлението на М.Ф. е било подадено до
кмета на Район Одесос, а не до съответния главен архитект, не опорочава
процедурата по издаване на удостоверението за търпимост. Сезирането на
некомпетентен орган не е водещо до нищожност нарушение на
административнопроизводствените правила. Освен това кметът на района в
съответствие с изискването на чл. 31, ал. 2 АПК е изпратил преписката на
главния архитект на същия район по компетентност, при което последният се е
произнесъл по искането.
Произнасянето на
административния орган по Заявление за издаване на удостоверение по §127 от ДР
ЗУТ подадено преди произнасяне на съда по адм. дело № 1406/2014г. на
Административен със Варна също не може да се характеризира като водещо до
нищожност нарушение на административнопроизводствените правила. Отказът за
узаконяване на сградата не е преюдициален относно статута ѝ на търпимост,
тъй като се касае за различни състояния. Издаването на удостоверение за търпимост,
изследване на търпимостта, както и съставянето на акт за узаконяване са
различни правни институти. Удостоверението за търпимост не превръща сградата в
законна, нито дори в търпима по смисъла на §127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. То само
осигурява възможност незаконни строежи да бъдат предмет на прехвърлителни
сделки, с оглед преодоляване на ограниченията по чл. 26 ЗЗД.
Не са допуснати
нарушения на административни правила, които да са съществени в такава степен,
че да водят до липса на волеизявление от страна на издателя на акта.
Не може да се приеме като
нарушение на процесуалните норми и липсата на изразено нотариално заверено съгласие
за издаване на удостоверение по §127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ на останалите
съсобственици в имота и сградата и неуведомяването им за образуваното
административно производство. Наличие на
такова съгласие не е изрично посочено в нормите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127,
ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Това изискване е свързано с процедурата по узаконяването на
строежа, но не и с неговата търпимост. Правните последици при двете хипотези са
различни - при узаконяването въпросният строеж става законен, а в случаите на
установена търпимост той остава незаконен, но не подлежи на премахване и може
да е обект на прехвърлителна сделка. Затова неспазването на изискванията на чл.
183 ЗУТ, респ. на чл. 56, ал. 2 ЗТСУ, не се отразява на статута на търпимост на
строежа, а това обстоятелство е от значение и рефлектира на неговата законност.
Съдът намира, че е спазена
и изискуемата писмена форма. Налице писмено волеизявление което определено се
явява ясно и разбираемо относно конкретния поземлен имот и построената в него
сграда, за която е прието от органа, че притежава статут на търпимост. Налице
са и ясни мотиви, в които подробно са описани фактите и обстоятелствата въз
основа на които органът е приел, че сградата се явява търпима по смисъла на §
127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ. В противоречие с твърденията на жалблоподателката съдът
установява, че е надлежно посочен и органът издал удостоверението за търпимост.
По правило, нарушенията
на материалния закон касаят законосъобразността на административния акт, а не
неговата валидност, поради което на посоченото основание нищожен би бил само
този акт, който изцяло е лишен от законова основа, т.е. не е издаден на
основание на нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. В тази връзка само пълната липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материално правна норма и липсата на каквото и да е
било основание и изобщо възможността за който и да е орган да издаде акт с
такова съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Удостоверението за
търпимост е издадено на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ на 04.07.2014 г.
Съгласно цитираната правна норма строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Практиката на ВАС
на РБ приема, че нормата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ няма обратно действие,
т. е. тя се отнася за административни актове издадени след влизането й в сила
след 26.11.2012 г. и то само за строежи завършени преди 31 март 2001 г. По
делото няма спор, а и видно от представените по административната преписка
декларации, включително и тази изхождаща от жалбоподателката, е че строежът е
реализиран преди тази дата, което сочи приложимост именно на разпоредбата на §
127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, която е част от действащото право към момента на
издаване на удостоверението.
По делото бяха назначени
и изслушани вещи лица, заключенията на които съдът възприема за компетентно
изготвени и неоспорени от страните по делото. Противно на твърденията на
жалбоподателя от заключенията на същите се установява, че отклоненията от правилата
и нормите действали към момента на изграждането на описания в удостоверението
строеж не са съществени и същият е допустим. Освен това допустимостта на
строежа съобразно правилата и нормите действали към момента на изграждането му
е въпрос касаещ законосъобразността на удостоверението за търпимост и не засяга
неговата валидност.
В заключение следва да
се приеме, че процесното удостоверение за търпимост е издадено от компетентен
орган, в писмена форма, със съдържание, от което се установява волята на
административния орган, при липса на съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да го противопоставят в значителна степен на
обществения ред, поради което същото не е нищожно и жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът в съдебното
производство – Главен архитект на Район Одесос, чрез процесуалния си
представител е направил искане за присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт, което съдът съобразно нормата на чл.
24 НЗПП, фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед броя на проведените
съдебни заседания определя на сумата от 150 лв. От страна на заинтересованите
лица Н.И.Г., П.С.Г., Г.Г.П., В.Д.А., М.А.Ф. и Н.Й.Н.
също е направено искане за присъждане на разноски под формата на адвокатско
възнаграждение, съобразно представен от процесуалния им представител списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане на същото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и
ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д. *** с искане за прогласяване на
нищожност на Удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г. на главен архитект на
район Одесос при Община Варна издадено по отношение на Строеж представляващ
Жилищна сграда построена в имот с идентификатор 10135.1501.326 по КК и КР на
гр. Варна с административен адрес гр. Варна, ***.
ОСЪЖДА
Т.Д. ***
да заплати в полза на Община Варна, сумата от 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Т.Д. ***
да заплати в полза на Н.И.Г.,
П.С.Г., сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.Д. ***
да заплати в полза на Г.Г.П., сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.Д. ***
да заплати в полза на В.Д.А., сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.Д. ***
да заплати в полза на М.А.Ф., сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.Д. ***
да заплати в полза на Н.Й.Н., сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: