Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
Велико Търново, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито
съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря - В.Г.и прокурора от Окръжна
прокуратура - СВЕТЛАНА И.
като разгледа докл***аното от съдия Дабкова адм. дело № 10/2021 г. по
описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по Искова молба вх. № 36/06.01.2021г. в
АСВТ, подадена от името на Г.Й.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез
упълномощения ***окат.
Ищецът
твърди, че е
претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни актове на специализиран
състав на НЕЛК – ЕР № 1261/04.06.2020г., и на ТЕЛК - Общи заболявания при МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ В. Търново – ЕР № 460/31.01.2020г. Твърди се, че с
посоченото ЕР на ТЕЛК е намален процентът му на ТНР от 80% на 50%, а специализиран
състав на НЕЛК потвърдил това ЕР. Намирайки потвърждаващото ЕР на НЕЛК за
незаконосъобразно, същото е обжалвано по съдебен ред пред АСВТ като с
определение производството е прекратено поради оттегляне на оспорения административен акт от издалия го орган. В
исковата молба ищецът посочва, че за три месеца от декември 2019г. до март
2020г. останал без доходи, а от този момент до предявяване на ИМ получавал
пенсия за инвалидност в минимален размер, поради което бил принуден да търси
средства за издръжка назаем от приятели. В резултат на това се срамувал от
близки и приятели, чувствал се унизен и безпомощен. Този преживян стрес,
емоционален и психически дискомфорт определя като неимуществени вреди, за които
претендира обезщетение в размер на 15 000 лева. В тази връзка в исковата молба ищецът
претендира да бъдат осъдени солидарно двамата ответници - Национална експертна
лекарска комисия, гр. София, и МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“АД, В. Търново, да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер общо на 15 000 лв., които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните ЕР № 1261/04.06.2020г. на специализиран състав на НЕЛК
и ЕР № 460/31.01.2020г. на ТЕЛК - Общи заболявания при МОБАЛ В. Търново.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск по съображения изложени в ИМ.
Моли за уважаването им, т.к. счита че са доказани по основание и размер.
Претендира разноски за настоящото производство като представя списък на същите
в размер на 1000,00лв. Представя
писмена защита в указан срок.
Ответникът по делото – Национална експертна
лекарска комисия - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
представения отговор на ИМ чрез процесуалния си представител, взема становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Намира, че не са налице
предвидените от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. Счита
че при оттегляне на ЕР не е налице пряка и непосредствена връзка с
претендираните неимуществени вреди, тъй като преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне и висящността на административното
производство е възобновено и е постановено от НЕЛК ново ЕР № 1261/04.06.2020г. Предвид
това според ответника не е налице административен акт, действие или
бездействие, с които производството пред НЕЛК да е решено във вреда на ищеца.
Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди. Не претендира разноски.
Окръжна
прокуратура – В. Търново, чрез участващия в делото прокурор, дава заключение за неоснователност на
предявения иск за неимуществени вреди. Намира, че ЕР на НЕЛК не е окончателен
акт, тъй като след неговото оттегляне от административния орган преписката е
върната за ново произнасяне. Счита че не е налице пряка връзка между акта и
причинените вреди и недоказано твърдението, че неизплащането на пенсията на
ищеца за определен период е в резултат на оттегленото ЕР.
Съдът като взе предвид становищата на страните и приетите
по делото доказателства, приема за установено следното по фактите:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за солидарното осъждане на НЕЛК - гр. София и МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“
АД, В. Търново. Претенцията е за присъждане на парично обезщетение на ищеца за
претърпени неимуществени вреди за
периода от постановяване на ЕР №
460/31.01.2020г. на ТЕЛК - Общи заболявания, при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД,
В. Търново, и ЕР № 1261/04.06.2020г. на специализиран състав на НЕЛК – София до
предявяване на исковата молба. В петитума на ИМ ищецът търси солидарно осъждане
на ответниците за обезщетение в размер на 15 000,00лв.
От съдържащите се по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът Г.Й.Д. периодично е бил преосвидетелстван като с ЕР на
ТЕЛК „Общи заболявания“ към МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“АД, В. Търново, № 460/31.01.2020г.
е била определена 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години ( до 01.01.2023г.) с начална дата на инвалидност
16.04.2015г. с водеща диагноза „наличие на аортнокоронарен шънтов
трансплантант“ и посочени противопоказни условия на труд. Въпросното ЕР на ТЕЛК
е било обжалвано пред НЕЛК – София, която в специализиран състав по вътрешни,
белодробни и ССЗ болести се е произнесла с ЕР № 1261 от заседание
№103/04.06.2020г., с което е потвърдено по всички поводи оспореното пред
комисията ЕР № 460 от 31.1.2020г. на ТЕЛК – Велико Търново. Решение на НЕЛК е
постановено по документи на основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа
на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Недоволен от ЕК на НЕЛК
освидетелстваният Г.Д. го е оспорил чрез административния орган пред съда с
жалба, в резултат на което е образувано АД № 377/2020г. по описа на
Административен съд – Велико Търново. В хода на образуваното съдебно
производство е представен документ с изх. №Ю-694/14.08.2020г. на НЕЛК - София,
съдържащ волеизявление на административния орган за оттегляне на издадения
административен акт на основание чл. 156, ал. 1 от АПК. С протоколно
определение от 24.09.2020г. на състав на АСВТ съдебното производство е
прекратено на основание чл. 159, т. 3 от АПК поради оттегляне на
административния акт.
С Определение № 26 от 25.01.2021г., постановено в
закрито съдебно заседание по настоящото дело, е оставен без разглеждане искът и
е прекратено като недопустимо исковото производство в частта, в която се претендира обезщетението за неимуществените вреди от ответника МОБАЛ „д-р
Стефан Черкезов“АД, В. Търново, в резултат на незаконосъобразно ЕР №
460/31.01.2020г. на ТЕЛК „Общи
заболявания“ при МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“АД, В. Търново. Въпреки дадените от
съда изрични указания от 18.04.2021г. не са представени доказателства въпросното ЕР от
31.01.2020г. на ТЕЛК – Велико Търново да е отменен по съответния ред или
оттеглен от административния орган административен акт, поради което не е
налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване
на правото на иск, визирана в специалната разпоредба на чл.204, ал.1 от АПК.
Това обстоятелство обуславя извод за
недопустимост на производството в тази част. Определението не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 09.02.2021г.
В останалата част съдът приема иска за допустим,
предявен пред родово и местно
компетентния съд съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ, в изключителната
хипотеза на чл. 204, ал. 3, пр. 2-ро от АПК – при оттеглен от издателя му административен
акт (ЕР № 1261/04.06.2020г. на специализиран състав на НЕЛК – София) в хода на
образувано съдебно производство по обжалването му, а именно – адм. дело №
377/2020г. по описа на АСВТ, прекратено с протоколно определение от
24.09.2020г. Определението е влязло в сила на 19.10.2020г.
В хода на настоящото производство са приети като
доказателства приложените към ИМ доказателства и тези, депозирани от ищеца по
опис с вх. №216/19.01.2021г., както и представените от ответника документи с
вх. № 619/15.02.2021г., медицинско експертно досие (МЕД) на Г.Й.Д. и писмо с
изх. №94-192-1/24.03.2021.г на РЗИ – Велико Търново. Приобщено е като
доказателство е и писмо с изх. № 1013-04-441#1/16.04.2021г. относно размерът на
получаваната от ищеца лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за
периода от м.12.2019г. до м.04.2021г.
За доказване на твърденията си ищецът е поискал
събиране на гласни доказателства. Разпитани в качеството на свидетели са ИВ.К.АН.–
близък приятел на ищеца, и Н.Ем.К.– също приятел на ищеца.
Свидетелят Ангелов посочва, че знае за здравословните
проблеми на ищеца със сърцето и за извършените сърдечните операции. Заявява, че
в началото на тази години Г.Д. имал финансови затруднения и му е отказана
пенсия за здравословните проблеми. Твърди, че след решението на ТЕЛК –
В.Търново и потвърждаващото на НЕЛК -
София ищецът се сринал емоционално, не искал да ходи никъде, и здравословно също
не бил добре. Свидетелят посочва, че понякога помагал финансово на ищеца като
последно дал пари за лекарства на баща му. Свидетелят К. също споделя за
сърдечните проблеми на ищеца. Знаел за това, че са му спрели пенсията за
намалена работоспособност и от началото на 2020г. не получава никакви пари.
Твърди, че когато се налага помага на ищеца с храна, с парични средства.
Посочва, че често се налагало на ищеца Д.
да посещава бърза помощ, но не знае по какви причини.
При така установените факти, безспорни между страните
и подкрепени от приложените писмени доказателства, съдът прие следното от
правна страна:
Гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, включително нищожен или оттеглен
(съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или
незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица по реда на чл.203 от АПК. Исковата защита срещу
незаконосъобразна административна дейност е възможна на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически
състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1
от ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства се
установява, че в хода на образуваното адм. дело № 377/2020г. по описа на АСВТ във
връзка с оспорването на законосъобразността на ЕР № 1261 от заседание
№103/04.06.2020г. на специализиран състав на НЕЛК, с което е потвърдено по
всички поводи оспореното пред комисията ЕР № 460 от 31.1.2020г. на ТЕЛК –
Велико Търново, по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК административният орган – НЕЛК
– София, е оттеглил издадения от него административен акт и производството по
делото е прекратено като недопустимо с определение на съда. Видно от копието на
медицинското досие на Г.Д. се установява, че след оттеглянето от НЕЛК на
постановеното от нея ЕР, е последвало издаването на ново такова, а именно ЕР № 0186
от заседание № 012 от 22.01.2021г. на специализиран състав по вътрешни, белодробни
и ССЗ болести на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК по оценката за
работоспособност и е определен 80 % трайно намалена работоспособност за
срок от три години (до 01.01.2023г.).
В конкретния случай съдът приема, че е налице предвидената
в чл. 204, ал. 3 от АПК предпоставка за
допустимост на иска за обезщетение за неимуществени вреди – оттеглен
административен акт (Този оттеглен акт е ЕР № 1261 от заседание
№103/04.06.2020г. на специализиран състав на НЕЛК – София). На основание същата разпоредба
законосъобразността на оттегления административен акт се преценява в
производството по ЗОДОВ от съда, пред който е предявен искът
за обезщетение и който се произнася по валидността на акта само в мотивите на
съдебното решение. Вместо да се води отделно производство, предвидена е
възможност за инцидентно произнасяне на съда по валидността на административния
акт в рамките на исковото производство като една от материалноправните
предпоставки за уважаването на иска по чл. 203, ал. 1 АПК.
От данните по делото се установява, че оттегленият
административен акт е постановен от компетентен административен орган, в
рамките на предоставените му правомощия по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т.
4 от Закона за здравето, при спазване императивната разпоредба на чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и
при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е в
установената от закона писмена форма и съдържа заключения за характера на
заболяванията, вида и степента на увреждане и неговия срок, както и
фактическите и правни основания за издаването му, но е постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Конкретните съображения за този
извод се свеждат до следното:
Принципите и критериите на медицинската експертиза,
както и редът за нейното извършване, са регламентирани в Наредба за
медицинската експертиза /НМЕ/, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ,
бр. 51 от 27 юни 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., със съответните й изменения,
приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.
1 от НМЕ, в приложимата редакция към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК,
така и на решението на НЕЛК, видът и степента на увреждането/степента на трайно
намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска
документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на
заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна
клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни
и функционални изследвания. Според чл. 63, ал. 1 от НМЕ (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от
3.08.2018 г.) установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
съгласно приложение № 1, а съгласно ал. 3 на чл.63 от същия нормативен акт
(изм. – ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.) при наличие на
множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1,
процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане)
се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти
(Методиката), представляваща приложение № 2.
В настоящия случай специализираният състав на НЕЛК със своето ЕР № 1261 от заседание №103/04.06.2020г., с което потвърждава по всички поводи ЕР № 460 от 31.1.2020г. на ТЕЛК – Велико Търново НЕЛК, е изчислила крайния процент трайно намалена работоспособност, приемайки за основа определения такъв за „сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА със систолна и диастолна дисфункция“ - 50 %, съгласно Част Четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“, раздел I, т. 2.2 от Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ.
От събраните по делото доказателства, в т.ч.
изпратеното от НЕЛК медицинско експертно досие на Г.Й.Д., се установява, че
видът и степента на увреждане на ищеца в настоящото производство са определени
в противоречие с неговото обективно състояние, като не са отчетени всички
съществуващи негови заболявания. Според медицинските документи Г.Й.Д.
страда от хронична исхемична болест на сърцето с риск, преживян долен инфаркт
на миокарда през 2008г., персистираща стенокардия с нестабилен характер,
високостепенна артериалната хипертония (трета степен) с оформяне на
хипертонично сърце, троен АКБ през 2018г., имплантирани три стента на ЛАД, по
един стент на ЛСХ и ДКС в периода 2013г. – 2017г., както и следните
придружаващи заболявания – ГЕРБ, дислипидемия и нарушен глюкозен толеранс, и
подлежи на динамичен лекарски контрол от личен лекар и кардиолог. По отношение
на освидетелстваното лице са установени множество увреждания и съдът намира, че
са налице няколко отправни точки от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 на НМЕ. Според
т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти
(Методиката), представляваща Приложение 2 към чл. 63, ал. 1 на НМЕ, в
редакцията действаща към момента на постановяване на ЕР на НЕЛК, при наличие на
няколко увреждания се взима единствено
най-високата оценка, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за
заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка
на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен
отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната
отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите
увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част
на експертното решение. При доказана артериална хипертония, трета степен, с
прояви на симптоми на органно увреждане на сърце – миокарден инфаркт, намиращо
се във пряка връзка с инвалидността на лицето съгласно Част Четвърта
„Заболявания на сърдечно-съдовата система“, Раздел VI, т. 3а от Приложение № 1
към чл. 63 от НМЕ се определят 40 % ТНР. При диагностицирана исхемична болест
на сърцето (ИБС) и имплантиран интракоронарен стент и аортокоронарен байпас с
клинични белези за периферен застой съгласно Част Четвърта, раздел II по
аналогия с раздел I от същата част, т. 3.2 се определят 80 % ТНР. Доколкото в
случая при освидетелстването на лицето са установени множество увреждания, за
които НМЕ предвижда отделни отправни точки (в различните раздели и точки от
част ІV) на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от НМЕ е следвало да бъде определен
съответен процент за всяко увреждане, съобразно съответстващата му отправна
точка след което по реда на методиката от Приложение № 2 от НМЕ да се определи
крайния процент. Видно от мотивната част на ЕР № 1261 от заседание
№103/04.06.2020г. НЕЛК не е съобразила т. III от Методиката при установени повече
от едно сърдечно - съдови заболявания на освидетелствания и при определяне на
процента на трайно намалена работоспособност административния орган не е отчел
най – тежкото от тях. От своя страна медицинския орган е отчел тези заболявания
в ЕР както по вид, така и по степен, но като не е определил отправна точка по
всяко едно от сърдечно съдовите заболявания на освидетелстваното лице е определил неправилен процент за ТНР. Това обуславя
извод за материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Предвид това следва да се приеме, че оттегленото от ЕР
№ 1261 от заседание №103 от 04.06.2020г. на специализиран състав на НЕЛК –
София е постановено в противоречие с материалния закон и се явява незаконосъобразно.
При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на НЕЛК, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразен административен акт.
Разгледан по същество се налага изводът за
неоснователност на иска за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.,
изразяващи се в причинени болки и страдания, стрес, емоционален и психически
дискомфорт от оттегления административен акт.
По аналог с нищожните административни актове и
доколкото обезщетяването на причинени от тях вреди е уредено в една и съща
разпоредба - тази на чл. 204, ал. 3 от АПК, настоящият състав счита, че началният
момент на погасителната давност за иска за вреди от оттеглен административен
акт е момента на постановяването му и същата не е изтекла.
Обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като те следва да бъдат доказани, а не се презюмират единствено от
евентуалното наличие на незаконосъобразен акт, в т.ч оттеглен или нищожен, или
действие/бездействие. В конкретния случай, за ангажиране на отговорността по
ЗОДОВ не е достатъчно наличието на оттеглен административен акт, а е необходимо
да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
волеизявление на административен орган. Преки са вредите, които са нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Настоящата инстанция намира,
че ищецът не доказа настъпването на твърдените от него неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от оттегления от административния
орган акт. Липсват елементи на
фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
държавата, поради недоказана причинена вреда и причинна връзка с оттегленото ЕР
№ 1261/04.06.2020г. на специализиран състав на НЕЛК – София. Още с Определение от 15.02.2021г. за
насрочване на делото съдът разпредели доказателствената тежест като указа, че
доказателствената тежест в исковото производство е на ищеца като в случая той
не се е справил. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК приложима по силата на чл. 144 АПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Вярно е, че
в административното производство служебното начало е засилено, но това не освобождава
ищеца от задълженията му да установи твърдените факти, тъй като в
производствата по ЗОДОВ субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК и
доказателствената тежест в исковото производство, както се посочи, е на ищеца.
По принцип всеки
административен акт, който е неблагоприятен за своя адресат, създава негативни
емоции у последния, стига, разбира се, лицето адекватно да възприема социалната
действителност. Тези негативни последици в личен план са напълно очаквани,
предвидими, случващи се нормално, когато дадено лице като адресат на акта счита
че необосновано е засегната правната му сфера. Важно тук е да се прецени
степента на интервенция в сферата на адресата, която се предопределя от
конкретните обстоятелства, напр. извършено изпълнение по акта, издаването му от
органа при ясното разбиране, че не е налице основание за възникване задължения
на адресата и други подобни. В последните хипотези ще е налице по-сериозно
засягане сферата на адресата, тъй като същият ще е поставен не само в състояние
за евентуална заплаха, а на директна намеса в правната му сфера.
Видно от установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните
свидетели, не се доказва по категоричен начин нито реалното настъпване на твърдените
неимуществени вреди, нито наличието на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между оттегленото ЕР на НЕЛК и твърдените в исковата
молба негативни промени в поведението и изживявания на ищеца. Разпитаните по
делото свидетели не установяват претендираните в исковата молба неимуществени
вреди на ищеца, изразяващи се в негативно влияние върху емоционалната му сфера,
стрес, срам, унижение и безпомощност, които да са последица именно от
оттегления административен акт. Същите не дават точни и ясни показания относно
емоционалното и психическото състояние на ищеца и неговите промени от
постановяване на ЕР на НЕЛК до сега. Единственото, което тези свидетели
установяват, са безпротиворечивите факти за сърдечните проблеми на ищеца, които
са именно причина за неговото преосвидетелстване и получаване на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване с предходни ЕР на ТЕЛК, а не са последица от
оттегления административен акт. Според св. К. ежемесечно на ищеца Д. му се
налагало да посещава лечебно заведение, без да конкретизира причината за това, а
св. а. твърди, че здравословното му състояние не било добре. По принцип
претенции от такъв характер се доказват със съответна експертиза и годни
медицински документи, като тук следва да се посочи, че в исковата молба липсват
твърдения за причинени неимуществени вреди вследствие на влошено здравословно
състояние след постановеното и впоследствие оттеглено ЕР на НЕЛК, а изменение
на иска по реда на основание чл. 214, ал. 1, изр. първо от ГПК във вр. с § 1 от
ЗР на ЗОДОВ не е предприето от ищеца. Единствено св. а. твърди за промени в
поведението на ищеца след постановяване на ЕР на НЕЛК и спрямо което ищецът е предприел съдебна защита на своите
права и интереси с цел увеличаване на процента на трайна намалена
работоспособност. Сезирането на съда от даден субект за разрешаването на правен
спор и очакването за неговото разрешаване нормално предизвиква във страните по
него очакване, безпокойство и притеснение за неговия изход, но това не може да
е основание само по себе си за възникване по право на някаква специална
хипотеза на обезвреда, затова че лицето е било принудено по административен и
съдебен ред да отстоява правата си. Впрочем, твърденият като незаконосъобразен
акт е бил оттеглен от своя издател, с което на практика се удовлетворява
желанието на лицето, т. е. оспореният от него акт не съществува в правния мир. Отделно
от това, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че след оттегляне на процесното ЕР № 1261 от заседание №103 от 04.06.2020г. на
специализиран състав на НЕЛК – София, преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне, т.е административното производството не е
приключило, а е приключило с последващо издадено ЕР № 0186 от заседание № 012 от 22.01.2021г.
на специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ болести на НЕЛК, с което е
отменено ЕР на ТЕЛК по оценката за работоспособност и в крайна сметка е
определен 80 % трайно намалена работоспособност за срок от три години (до
01.01.2023г.). Описаните в исковата молба негативни емоции и
преживявания в резултат на оттегленото по съответния ред ЕР дори и да са породени за ищеца, според
настоящия съдебен състав не се намират в причинна връзка с оттегленото ЕР на
НЕЛК № 1261/04.06.2020г. Защото периода
посочен в ИМ е от м. 01/2020г. до 06.01.2021г. ЕР на НЕЛК е постановено на
04.06.2020г. и оттеглено, считано от 19.10.2020г., т.е. за периода преди
постановяването му, както и след оттеглянето ме това ЕР макар и незаконосъобразно не би могло да бъде в
причинна връзка с преживените неудобства и страдания, защото не съществува в
правния мир. За относително краткия период на съществуване на ЕР на НЕЛК и
факта, че е оттеглено от своя автор, съдът намира, че тези обстоятелства водят
до възмездяване на причинените за лицето неудобства, обичайни за такава
ситуация. Поради това, дори да допуснем, че за този кратък период е налице
причинна връзка с причинените неудобства, посочени в ИМ/което не етака/, съдът
приема, че парично обезщетение в размер на 15 хиляди лева не му се следва, по
съображения за справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД.
Наведените в
исковата молба твърдения, а и свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели за породени финансови проблеми за ищеца в резултат на намаления процент
трайна неработоспособност и обжалването на ЕР на НЕЛК са ирелевантни в случая,
тъй като петитумът на исковата молба не съдържа претенция за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, породени от ЕР № 1261 от заседание №103 от 04.06.2020г.
на специализиран състав на НЕЛК – София. Поради това, съдът не дължи
произнасяне.
Изложените съображения водят
до извод, че ищецът не е доказал при условията на пряко и пълно доказване,
наличието на неимуществени вреди и пряката причинно - следствена връзка между оттегления
акт и моралните вреди. Следователно искът се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
От страна на ответника не се претендират разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изтъкнатите мотиви, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 от АПК, Административен
съд – В. Търново, VІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна Исковата молба на
Г.Й.Д. с ЕГН ********** ***, предявена против Национална експертна лекарска
комисия, гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска от 15
000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от оттеглено ЕР № 1261 на НЕЛК от заседание №103 от 04.06.2020г. на
специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ болести.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: