Решение по дело №1167/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Я. И. У., [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, чрез процесуален представител насочена срещу Решение № 76 от 19.03.2025 г. постановено по а.н.д.№ 62/2025 г. на Районен съд, [населено място].

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на закона, представляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че от събраните по делото пред РС-Хасково писмени доказателства не били изяснени всички обстоятелства от значение за делото, а именно – при направено искане за събиране на доказателства за съществуването на знак с ограничение 60 км.ч. на 01.09.2022 г. на разклон за завод „Астика“ в посока [населено място] на път І-5 км. 287+705, съдът не събрал исканите доказателства и така постановил необоснован съдебен акт. На следващо място се аргументира липса на доказателства за повторността на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, а именно представената справка не представлявала годно доказателство, поради което било невъзможно установяването на датата на връчване на електронен фиш серия К, № 4207258 от ОД на МВР Пловдив и съответно съставомерния белег на повторността. С тези аргументи се моли за отмяна на Решение № 76/19.03.2025 г. по а.н.д.№ 62/2025 г. на Районен съд, [населено място] и отмяна на електронен фиш серия К,№ 6483144 на ОД на МВР Хасково. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. В писмено становище се поддържат доводите изложени в жалбата. Прави се искане за разноски.

Ответникът ОД на МВР Хасково, не изпраща представител по закон или пълномощие, не взима отношение по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 6483144, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на касатора Я. И. У. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал. 4, вр. с ал. 2 , т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева, за извършено на 01.09.2022 г. в 09.34 ч. нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си, районният съд приел, че оспореният пред него електронен фиш е правилен и законосъобразен тъй като законосъобразно е ангажирана отговорността на адресата му в качеството му на ползвател на автомобила, нарушението е заснето с изправно АТС, като при използването му са спазени изискванията на Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г., надлежно е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 на горецитираната Наредба, който е доказателство относно времето мястото и посочените в него обстоятелства, включително и факта на наличното към мястото на контрол ограничение от 60 км.ч. поради наличие на знак В (26).

Решението е валидно, допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението е неправилно, но не на основанията, посочени в касационната жалба, а поради нарушение на закона опорочило установяването на административнонаказателно отговорното лице.

Обжалваният пред районния съд електронен фиш е издаден спрямо Я. И. У. от [населено място]. Видно от приетите от въззивния съд писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка, същият е вписан в базата на данни на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Хасково като ползвател на процесното м.п.с. с рег. № [рег. номер], по отношение на което на 01.09.2022 г. с автоматизирано техническо средство № 120ссеf е установено, че при разрешена стойност на скоростта 60 км/час, се е движело с превишение от 42 км/ч, или със скорост от 102 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. Собственик на процесния автомобил е „Райфайзен лизинг България“ ЕООД.

Приложимата хипотеза на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП предвижда налагане на наказание на законния представител на юридическото лице - собственик на МПС или на лицето, посочено от него, на което е предоставено неговото управление. В административнонаказателната преписка липсва декларация от собственика за управление на МПС в деня и часа на нарушението от посочения във фиша деец, а лицето, посочено като нарушител е без установена връзка с дружеството-собственик.

Както многократно е посочвала в практиката си касационната инстанция, тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, чл. 188 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че електронният фиш може да се издаде само по отношение на собственика на м.п.с. или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с декларация по реда на чл. 189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето извършило нарушението. В закона не е предвидена възможност за съкращаване на тази нормативно уредена процедура. В случая от доказателствата става ясно, че касаторът не е собственик на процесното м.п.с. и същевременно липсват доказателства за депозиранe на изискуемата декларация от дружеството-собственик, а именно представляващия на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД. Следователно незаконосъобразно се явява ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице, доколкото не се установява по надлежен начин от доказателствата, че именно той е лицето, което на конкретната дата и час, посочени в електронния фиш, е бил водач на процесното моторно превозно средство. Предвид което неправилно последният е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. Това обстоятелство е основание за отмяна на електронния фиш. Като е достигнал до обратен извод районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което и следва решението да се отмени и да се постанови отмяна на електронен фиш Серия К № 6483144, издаден от ОДМВР – Хасково.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че не следва да обсъжда възраженията, направени с касационната жалба, доколкото същите касаят доказателствената обезпеченост на решението и в случай на уважаването им би се достигнало до резултат отмяна на решението и връщането на делото на друг състав на въззивния съд, за попълване на доказателствената съвкупност, което обаче би се явило безрезултатно в светлината на горното изложение.

Ето защо касационната жалба се явява основателна и Решение № 76/19.03.2025 г. по АНД 62/2025 г. по описа на РС Хасково следва да се отмени, като вместо него се постанови и отмяна на ЕФ Серия К № 6483144, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на Я. И. У. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал. 4, вр. с ал. 2 , т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева, за извършено на 01.09.2022 г. нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл: Решение № 1203/20.06.2024г., постановено по к.а.н.д. № 261/2024г. на АдмС- Кюстендил, Решение № 15749 от 9.05 2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 2257/2025 г., Решение № 2187 от 2.05.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 327/2025 г., Решение № 738 от 22.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 170/2020 г., Решение № 1849 от 25.10.2023 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 403/2023 г, Решение № 3853 от 16.04.2025 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 374/2025 г., Решение № 92 от 8.02.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1060/2022 г., Решение № 871 от 17.11.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 819/2023 г., Решение № 4804/18.11.2024г. постановено по канд № 789/2024г. на АдмС-Хасково

При този изход на спора основателна се явява претенцията на адв. П. за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за двете инстанции, за които се доказва да са в размер на 800 лв. по договор за защита и съдействие от 18.11.2024 г. и от 11.04.2025 г. Определеното възнаграждение е израз на свободното договаряне между страните, не води до обогатяване на едната страна за сметка на другата и не надвишава минимума определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението направено от ОД на МВР Хасково във въззивната инстанция следва да се остави без уважение, а разноските следва да се присъдят в пълен размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 76/19.03.2025 г. постановено по а.н.д.№ 62/2025 г. на Районен съд, гр.Хасково, като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К, № 6483144, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на Я. И. У. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева, за извършено на 01.09.2022 г. нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП

ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково да заплати на Я. И. У., [ЕГН] от [населено място], [улица], *** сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Особено мнение на докладчика по делото Силвия Алексиева:

О.М.

на съдия Силвия Алексиева

 

Съдията-докладчик по настоящото производство намира, че видно от представената справка за собственици на превозното средство е, че процесното МПС е с регистриран ползвател Я. И. У.. Правилото на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП изрично сочи, че за извършеното нарушение отговорността се носи от собственика на МПС или неговия ползвател. Възможността за вписване на ползвател е предвидена в чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. С оглед установеното вписване в свидетелството за регистрация на автомобила на ползвател на превозното средство, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ, постига последиците на представяне на декларация от собственика в производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. При така установените факти, електронния фиш е законосъобразно не е издаден на регистрирания собственик, а на регистрирания ползвател на превозното средство, като липсата на нарочна декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение. В този смисъл: Решение №650/14.4.2022 г., Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, КАНД № 111/2022 г.; Решение № 172 / 04.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3012/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 8678 от 5.11.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1258/2024 г.; Решение № 229 от 16.03.2021 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 53/2021 г.; Решение № 7769 от 6.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 12586/2024 г.; Решение № 27239 от 16.12.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 8170/2024 г.; Решение №1425/21.7.2022г. на Административен съд - Пловдив, ХХIІ състав КАНД № 1473 по описа за 2022 г.; Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338/2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив