№ 182
гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГА.НА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000090 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №Р-118 от 28.10.2021г., по т.д. №118/2019г. Окръжен съд-
Велико Търново е постановил следния диспозитив, а именно: Осъдил е
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати на С. С. А.
сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди в резултат настъпилата на 23.09.2018г. смърт на сина й
М. К. М., при ПТП от същата дата, заедно със законната лихва върху тази
сума считано от 18.04.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част за разликата до
пълния предявен размер от 200 000 лева /т.е. за 130 000 лева/, като
неоснователен и недоказан. Осъдил е Застрахователна компания Лев Инс АД-
гр.София да заплати на наследниците на К. М. А.ев, починал на 02.12.2019г., а
именно: С. С. А.-съпруга; С. К. М. и А. К. М. – синове, както и на
ненавършилите пълнолетие внуци: К. М. К., роден през 2012г.; М.а М. К.,
родена през 2013г. и А. М. К., роден през 2016г., действащи чрез своята майка
и законна представителка С. А. Е.; и малолетната С. М. К., родена през 2012г.,
1
действаща чрез своята майка и законна представителка К. К. общо сумата от
70 000 лева, за неимуществени вреди резултат на същия деликт, заедно със
законната лихва върху тази сума считано от 18.04.2019г. до изплащането й,
като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в останалата му
част, до пълния предявен размер от 200 000 лева /или за разликата от 130 000
лева/, като неоснователен и недоказан. Великотърновският окръжен съд е
осъдил Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София на основание чл.38
ал.2 от ЗА да заплати на адвокат С. Чаталбшев, от Адвокатска колегия-София,
сумата от 5 260 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Осъдил е
С. С. А.; С. К. М.; А. К. М.: К. М. К., роден през 2012г.; М.а М. К., родена през
2013г. и А. М. К., роден през 2016г., действащи чрез своята майка и законна
представителка С. А. Е.; и малолетната С. М. К., родена през 2012г.,
действаща чрез своята майка и законна представителка К. К., всички от
с.Върбица, Община Горна Оряховица, да заплатят на Застрахователна
компания Лев Инс АД-гр.София сумата от 6 324,50 лева, представляваща
направени по делото разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска.
Със същото решение Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Застрахователна
компания Лев Инс АД-гр.София да заплати на Държавата държавна такса по
сметката на съда в размер на сумата от 5 600 лева, върху уважената част от
исковете, както и сумата от 200 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице,
както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С решение от 04.02.2022г., постановено по т.д. №118/2019г.,
Великотърновският окръжен съд по реда на чл.247 ал.1 от ГПК е допуснал
поправка на очевидна фактическа грещка в решение №Р-118, в смисъл
навсякъде в решението, както в диспозитива, така и в мотивите, да се чете С.
К. М. и М. М. К. като наследници на починА.я ищец К. М. А.ев, както и е
прецизиран регистрационният номер на процесния лек автомобил, в смисъл
че е ВТ 97****.
С определение от 04.02.2022г. по т.д. №118/2019г. Окръжен съд-Велико
Търново по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е допълнил решение №Р-118 като е
осъдил ЗК Лев Инс АД-гр.София да заплати на адвокат С. Ч. на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата върху определеното адвокатско
възнаграждение от 5 260 лева и сумата 1 052 лева ДДС, но е оставил без
уважение искането на ищците, чрез адвокат С. Ч. за отмяна на решение №Р-
2
118 в частта, с която същите са осъдени да заплатят разноски в полза на ЗК
Лев Инс АД в размер на сумата от 6 324,50 лева, като неоснователно.
Против решение №Р-118 е постъпила въззивна жалба от ищците С. С.
А.; С. К. М.; А. К. М.; К. М. К., роден през 2012г.; М. М. К., родена през
2013г.; А. М. К., роден през 2016г., тримата действащи чрез своята майка и
законна представителка С. А. Е.; както и малолетната С. М. К., родена през
2012г., действаща чрез своята майка и законна представителка К. К.; всички с
адрес с.Върбица, Община Горна Оряховица, всички чрез процесуален
представител адвокат С. Ч., от Адвокатска колегия-София.
Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното
решение.
Въззивниците ищци молят Апелативният съд да отмени атакуваното
решение в отхвърлителната му част и вместо него да постанови решение, с
което да присъди допълнителни обезщетения за претърпените
неимуществени вреди от ищците, вследствие на посочения деликт, а именно
от настъпилата смърт на наследодателя им М. К. М., при ПТП на 23.09.2018г.,
по следния начин: на С. С. А. и К. М. А.ев, починал в хода на процеса и
заместен от неговите наследници С. С. А., С. К. М., А. К. М., К. М. К.,
действащ чрез законен представител С. А. Е.; М. М. К., действаща чрез
законен представител С. А. Е.; А. М. К., действащ чрез законен представител
С. А. Е.; С. М. К., действаща чрез законен представител К. К., в размер на още
по 130 000 лева за всеки един от първоначалните ищци, заедно със законната
лихва считано от 24.01.2019г. до окончателното плащане.
Правят оплакване, че Първоинстанционният съд бил нарушил
материалния закон и по-конкретно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не
бил извършил индивидуална преценка на моралните вреди, които били
претърпели и търпят понастоящем, в смисъл че не били взети предвид
множеството обстоятелства и взаимовръзки, от значение за правилното
решаване на този въпрос, поради което атакуваният съдебен акт останал
необоснован. При определяне на обезщетението, счита че съдът следва да се
ръководи от следните конкретни обективно съществуващи обстоятелства
като: начинът на извършване на деликта, възрастта на увредения,
общественото му положение, степента на родство, отношенията между
пострадА.я и близките му. В случая при ПТП-то пострадА.ят бил едва на 29
3
години т.е. в началото на жизнения си път, когато полагат значителни грижи
за своите близки, когато е опора и подкрепа за своите роднини със своя труд,
средства и съвети. Между ищците и пострадА.я била изградена много силна
връзка с искреност, обич и разбирателство, живеели заедно, виждА. се всеки
ден, споделяли както щастливите, така и трудните моменти.
Първоинстанционният съд не бил взел предвид застрахователните лимити
като в тази връзка се позовава на ежегодно нарастващите нива на
застрахователно покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди
като обективен израз на динамичните промени в икономическата обстановка.
Не била съобразена в достатъчна степен и последователната практика на
съдилищата за определянето на критерия за справедливост и икономическата
конюнктура в страната, както и общественото възприемане за справедливост
на всеки отделен етап от развитието на обществото. Неправилно в
обжалваното решение не били посочени размерът на справедливото според
съда обезщетение за репариране на търпените от ищците неимуществени
вреди без да се взема предвед нА.чието на съпричиняване, ккакто и не бил
посочен процентът на приетото от съда съпричиняване от страна на
пострадА.я, за де се стигне до извод за справедлив размер на обезщетение за
неимуществените вреди от 70 000 лева. Ответникът не бил навел в отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадА.я,
поради това че същият се бил движил по средата на пътното платно. По
делото не било доказано такова неправомерно движение от страна на същия,
което да е в причинна връзка с настъпилия резултат. Молят Апелативният съд
да приеме, че поведението на М. М. е било изцяло правомерно и той не бил
нарушил нито едно от правилата за движение по пътищата. Навеждат довод,
че решение, с което се приема че не е нА.це съпричиняване, би било в унисон
с практиката на Съда на ЕС, в смисъл че правото на обезщетение може да
бъде ограничено само при изключителни обстоятелства след индивидуална
преценка./Решение по дело Ambrosio Lavrador r Olival Ferreira Bonifacio/.
Въззивниците правят оплакване и за неправилно определена начална дата на
дължимост на законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди. Считат, че лихва се дължи от датата на отказа от
страна на застрахователя да определи и да изплати извънсъдебно обезщетение
при отправената до него претенция.
Въззиваемият ответник Застрахователна компания Лев Инс АД-
4
гр.София, чрез юрисконсулт РА.ца Ч., в писмен отговор, моли Апелативният
съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и
недоказана.
Неоснователни били твърденията на въззивниците за необоснованост и
неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част.
Окръжният съд бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз
основа на тях бил формулирал законосъобразни изводи относно фактическата
обстановка, както и бил направил законосъобразни правни изводи. Дори
присъдените обезщетения били завишени по размер. Не било доказано
родителите-ищци да са живели заедно със загинА.я си син. Не били доказани
нА.чни близки отношения на пострадА.я с летален изход и неговите
сродници, различни от обичайните, поради което не следвало да се присъжда
обезщетение, предвид моралната категория на нанесените вреди. ПочинА.ят
бил алкохолно зависим и бил намерен пиян замръзнал. Присъдените
обезщетения не били съобразени с присъжданите от съдилищата за
аналогични случаи, в смисъл че били прекалено завишени по размер. Тези
обезщетения биха били довели до неоснователно обогатяване на ищците.
Първоинстанционният съд бил обосновал подробно и обективно нА.чен
принос на пострадА.я за настъпване на вредоносния резултат. Счита
атакувания съдебен акт за мотивиран относно неправомерното поведение на
праводателя на ищците при процесното ПТП, включително и с експертни
становища.
Против определението от 04.02.2022г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е постъпила въззивна частна жалба от всички ищци, чрез процесуалния
им представител адвокат С. Ч..
С частната жалба въззивниците ищци молят Апелативният съд да
отмени обжалваното определение в отхвърлителната му част, с която са
осъдени да заплатят на Застрахователната компания разноски по делото, или
при условия на евентуалност да ги намА. до сумата 364 лева.
В писмен отговор въззиваемият ответник Застрахователна компания
Лев Инс АД-гр.София, чрез юрисконсулт РА.ца Ч., моли Апелативният съд да
остави изцяло без уважение частната жалба, заедно с всички законови
последици, като неоснователна. Първоинстанционният съд бил определил
правилно дължимите суми, съобразявайки изхода на спора. Правилно били
5
определени разноски в тежест на ищците, присъденото възнаграждение било
обосновано по размер с оглед Наредбата. Същото отразявало реално
положения юридически труд. Освен това било съразмерно с уважената част от
исковата претенция. Правилно било определено дължимото възнаграждение
за процесуално представителство съразмерно на вложения труд. В
постановеното решение Първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно бил присъдил дължимите суми за разноски за процесуално
представителство в полза на ищеца и на ответника.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните адвокат
Станислав Радославов за въззивниците и юрисконсулт Захариев за
въззиваемия поддържат съответно въззивната жалба, частната жалби и
отговорите на същите, излагайки съображения в подрепа на становищата си.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
оплакванията във въззивната частна жалба; възраженията в двата отговора,
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение и
на обжалваното първоинстанционно определение в границите на
правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена от страна по делото, която
притежава интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване
съдебен акт и е подадена в срок.
Въззивната частна жалба също е допустима по аналогични
съображения.
При обсъждане основателността на жалбата против
първоинстанционното решение приема за установено следното.
Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба, отговора и
допълнителния отговор, поради което въззивният съд няма какво да добави
по този въпрос.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение и
обжалваното определение, Апелативният съд приема за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът при служебната проверка,
6
която е длъжен да извърши, намира че обжалваното първоинстанционно
решение е вА.дно и допустимо, както и обжалваното определение е вА.дно и
допустимо, тъй като са постановени от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвени са в писмена форма, подписани
са и са разбираеми.
ОТНОСНО ОБЖАЛВАНОТО РЕШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД:
След като констатира, че първоинстанционното решение е вА.дно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При тази проверка на правилността на първоинстанционното решение
съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Със събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Видно от присъда №114 от 02.12.2019г., постановена по НОХД
№212/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново, влязла в сила на 18.12.2019г.,
подсъдимият К. А. С., собственик и управител на К.-Алфата ЕООД-гр.Велико
Търново, е признат за виновен в това, че на 23.09.2018г. на първокласен път
гр.Русе-гр.Свиленград, малко преди входа за гр.Велико Търново по
ул.Орълченска, при управление на лек автомобил Крайслер Вояджър с рег.№
ВТ 97****, негова собственост, като се движил със скорост 84,5 км/ч,
нарущил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20 ал.2 от ЗДвП,
съгласно който „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия за видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко
предвидимо препятстие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по
непредпазливост причинил смъртта на М. К. М. от с.Върбица, като е избягал
от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3 б.Б във
връзка с чл.36 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 4-ри години, намалено на основание чл.58а от НК с 1/3, поради което
му е определено окончателно наказание 2-години и 8-месеца лишаване от
7
свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено за
изпитателен срок от 4-ри години.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дА. е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Относно механизма на процесното ПТП Великотърновският окръжен
съд е назначил съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която
се установява че на 23.09.2018г., около 22 часа, на посоченото в присъдата
място, в посока на юг от с.Поликраище, се движел лек автомобил Крайслер
Вояджър, с рег.№ ВТ 97****, управляван от К. С., собственост на неговата
фирма К.-Алфата ЕООД-гр.Велико Търново. При навлизане в гр.Велико
Търново, почти на входа откъм ул.Опълченска автомобилът се движил със
скорост 84 км/ч, при опасна зона за спиране 74 метра, на къси светлини, при
видимост до 50 метра, а на 70 метра напред се движел М. М., по посока на
движение на автомобила т.е. към гр.Велико Търново.
По делото не е доказано при условията на главно и пълно доказване в
коя част на пътното платно се е движел пешеходецът. С оглед принципа на
непосредственост мотивите към присъдата на наказателния съд, че от
показанията на други водачи на МПС – свидетели по наказателното дело - се
установявало, че М. вървял по средата на пътното платно, не могат да се
ползват като доказателство в настоящото производство, тъй като по
граждансокото дело не са ангажирани свидетелски показания за установяване
на това обстоятелство.
Според вещото лице инж.Н. А., когато автомобилът достигнал на около
50 метра от пешеходеца, същият попаднал в зоната на осветеност на фаровете
и коридора на движение на автомобила, но водачът продължил да кара със
същата скорост, не я намА.л, въпреки че имал техническа възможност за това,
не спрял и последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца – челен за
автомобила, в левия крак на М., вследствие на който удар М. попада върху
предния капак до челното стъкло, преминава през тавана и изпада встрани от
автомобила. Мястото на удара е в западната пътна лента – отбивката /пътната
лента за пристрояване/ към ул.Опълченска, на 2,95 м южно от мерната линия
и на 3 м източно от западния край на платното за движение.
8
ПострадА.ят с летален изход М. М. е роден на 19.09.1989г. и към датата
на произшествието е бил само на 29 навършени години.
По делото са разпитани само свидетели на ищцовата страна, тъй като
ответникът не е ангажирал гласни доказателства. От показанията на
свидетелите С. М., М. М.-чичо на загинА.я и Е. М. – съпруга на чичото, се
установява че родителите на загинА.я при ПТП-то – ищци по делото- са
понесли много тежко внезапната смърт на сина си, няколко пъти се наложило
да дават успокоителни на С. А., която продължава да взема такива лекарства
и досега, също на успокоителни бил и К. А.ев, който започнал да
злоупотребява с алкохол, поради което не можел да работи толкова точно,
колкото преди смъртта на сина му в автоработилницата, която имал и
клиентите му намаляли. Ищците се затворили в дома си и започнА. да
общуват само с близки и раднини. Свидетелите твърдят, че ищците и синът
им М. М. живеели заедно, в едно домакинство, имА. много добри
взаимоотношения и много си помагА..
За изясняване на здравословното съС.ие на ищцата С. А. в Окръжния
съд е назначена съдебно психиатрична експертиза с вещо лице д-р КА.н Г., от
чието заключение се установява че вследствие внезапната смърт на сина й
при процесното ПТП ищцата получила остра стресова реакция, преминала в
посттравматично стресово разстройство, първоначално не могла да повярва
че синът й е починал, не могла да присъства при погребението му, тъй като
изгубила съзнание за около час, след това станала много тревожна, не спяла,
имала повърхностен сън, непрекъснато мислела за сина си, не искала и не
можела да остава сама, получила главоболие и сърцебиене, отношенията й
със съпруга й-вторият първоначален ищец, починал след завеждане на делото,
на 02.12.2019г., се влошили. Мислите й станА. негативни, настроението й
поС.но било лошо, изпитвала непрекъснато тъга, започнала да се отделя от
реалността, не можела да осъзнава околния свят, трудно се концентрирала,
при нея се проявила депресия с чувство за безнадежност и тъга, умора,
внезапен и безпричинен плач, намалени апетит и тегло. Според вещото лице
психиатър и досега психическото съС.ие на ищцата е тежко и споменът за
травмата ще остане при нея пожизнено. Прогнозата без лечение била
неблагоприятна, а с подходящо лечение не би могло да се стигне до пълно
оздравяване, но подобрение би имало след около 2-години.
9
Безсполно е и е доказано по делото, че лекият автомобил, с който е
станал пътният инцидент е вА.дно застрахован при ответника
Застрахователна компания Лев Инс по задължителната застраховка
гражданска отговорност за периода от 01.03.2018г. до 28.02.2019г. т.е. и към
момента на ПТП-то на 23.09.2018г.
На 18.01.2019г. при ответната страна – Застрахователната компания е
входирано заявление от първоначалните ищци С. А. и К. А.ев за изплащане на
застрахователно обезщетение предвид настъпилото на 23.09.2018г.
застрахователно събитие. Застрахователят им отказал с писмо от 24.01.2019г.,
тъй като приел че не били представени достатъчно доказателства, от които да
се направи извод, че в случая се дължи заплащане на застрахователно
обезщетение.
В хода на съдебното производство пред първата инстанция, а именно на
02.12.2019г., при положение ча исковата молба е подадена на 23.05.2019г.,
ищецът К. А.ев е починал, поради което с нарочно определение от
03.06.2020г. Великотърновския окръжен съд по реда на чл.227 от ГПК е
конституирал като ищци неговите наследници, а именно: С. С. А.-съпруга, С.
К. М., с ЕГН **********; А. К. М., с ЕГН **********; К. М. К., с ЕГН
**********, действащ чрез майка си и законен представител С. А. Е., с ЕГН
**********, М. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен
представител С. А. Е., А. М. К., с ЕГН ********, действащ чрез майка си и
законен представител С. А. Е. и С. М. К., с ЕГН **********, дейтваща чрез
майка си и законен представител К. К., всички от с.Върбица, Община Горна
Оряховица.
Апелативният съд приема изцяло заключенията на съдебно
автотехническата и на съдебно психиатричната експертизи, като компетентни
и обосновани.
С оглед на приетото за установените по делото факти и обстоятелства
въззивната инстанция стига до извода, че в първоинстанционното решение са
съобразени всички събрани по делото доказателства, както и че Окръжният
съд е изяснил всестранно и правилно фактическата обстановка по делото,
която съвпада с установената в настоящото решение, но въз основа на същата
не е направил правилните правни изводи само относно основният спорен
въпрос има ли в случая съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
10
пострадА.я с летален изход, както и относно размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. Правните изводи на
Първоинстанционния съд относно основателност на предявените искове за
неимуществени вреди, причинени на наследниците на загинА.я при ПТП-то
на 23.09.2018г. в гр.Велико Търново М. М., предвид противоправното и
виновно деяние на вА.дно застраховаия при ответната застрахователна
компания водач на лекия автомобил, с който е причинен пътният инцидент, от
който е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, което се установява с
влязлата в сила присъда на наказателния съд, претърпените от ищците
неимуществени вреди вследствие смъртта на праводателя им, описани
подробно по-горе, по начало са правилни, предвид и съществуващите между
тях взаимна обич и подкрепа, възрастта на загинА.я – бил е само на 29
навършени години към момента на смъртта.
Настоящият съдебен състав не споделя само изводите на
Великотърновския окръжен съд за нА.чие на съпричиняване от страна на
пострадА.я с летален изход, както и относно размера на необходимото,
подходящо и дължимо обезщетение в случая.
Преди всичко Апелативният съд съобрази, че възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. М., с конкретизиране
че именно поради това че се е движел по средата на пътното платно, с което
нарушил правилата за движение по ЗДВП, е допринесъл за настъпване на
ПТП-то, не е направено в отговора на исковата молба. В отговора е посочена
обща формулировка за съпричиняване, без да уточнено как е станало това
съпричиняване. Срокът за възражение в този смисъл е изтекъл с изтичането
на срока за подаване отговор на исковата молба.
При условията на главно и пълно доказване ответникът не е доказал
нА.чието на твърдяното след срока за отговор съпричиняване, тъй като
мотивите на присъдата на наказателния съд не могат да се ползват като
доказателство за това обстоятелство, а други доказателства в настоящото
производство не са ангажирани, като доказателствената тежест е за
застрахователя.
По изложените съображения Апелативният съд, в настоящият състав,
като приема че по делото са предявени искове по чл.432 от Кодекса за
застраховането от първоначалните ищци – родители, срещу застрахователя на
11
виновния водеч на лекия автомобил за ПТП-то, при което е загинал синът им,
в размер на по 200 000 лева за майката и за бащата, който е починал в хода на
делото и на негово място производството продължава като ищци са
конституирани неговите наследници, намира че предявените искове следва да
се увагат в размер на 100 000 лева за нсеки един от двамата ищци
респективно за наследниците на втория първоначален ищец.
Изводите на Първостепенния съд относно размера на необходимото,
подходящо и достатъчно обезщетение за конкретните претърпени
неимуществени вреди, както и за нА.чие на съпричиняване от страна на
пострадА.я, не съвпадат със становището на Апелативния съд.
Въззивната инстанция, като има предвид конкретните правно значими
обстоятелства, намира че в случая обезщетение в размер на сумата по 100 000
лева за майката и за бащата /за неговите наследници/ на починА.я при
процесното ПТП, за претърпените от тях неимуществени вреди, е
подходящото, необходимо и достатъчно застрахователно обезщетение, на
основата на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването
му, а именно: много добрите взаимоотношения и взаимна обич между тях,
обстоятелството че тримата са живеели в едно домакинство, възрастта на М.,
който е починал вследствие на процесното ПТП само на 29 навършени
години, много тежките душевни преживявания и страдания, които са
преживели и приживяват ищците поради смъртта на сина им, подробно
посочени от разпитаните свидетели и от вещото лице-психиатър,
недоказаното в настоящото производство твърдение за съпричиняване от
страна на загинА.я, житейски оправданото, присъжданите обезщетения за
аналогични случаи, както и справедливостта. Този размер обезщетения
съответства и на нивата на застрахователно покритие и на обществено
икономическите условия. Дължимото в случая обезщетение не следва да бъде
редуцирано, тъй като Въззивният съд приема, че ответникът не доказва при
условията на пълно и главно доказване твърдяното то него съпричиняване,
тъй като не са ангажирани доказателства за това по делото.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд е
влязло в сила, тъй като не е обжалвано, в частта с която на ищците са
присъдени по 70 000 лева, като обезщетения за претърпените неимуществени
вреди, с посочения произход.
12
Спорен въпрос по делото, поставен и във въззивната жалба, е относно
началният момент на дължимост на законната лихва върху присъдените
обезщетения за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че по реда на чл.86 от ЗЗД
ответникът дължи на ищците и законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от 18.01.2019г., на която дата е входирано заявлението
им за заплащане на застрахователно обезщетение за случая при ответното
Застрахователно дружество. В тази насока е актуалната съдебна практика като
Апелативният съд се позовава на решение №50135 от 11.11.2022г.,
постановено по т.д. №2026/2021г., на Върховния касационен съд, Търговска
колегия, 1-во т.о. В случая обаче, тъй като ищците претендират лихвата от
24.01.2019г. – датата на която им е отказано от застрахователя, с полученото
от тях на тази дата писмо, изплащането на обезщетения, следва законната
лихва да им се присъди от тази дата, от която искат ищците, а не от
18.01.2019г.
Поради това Апелативният съд приема, че предявените 2- иска за
неимуществени вреди са основателни и доказани до размер на сумата по 100
000 лева, всеки един от тях, при положение че е безспорно обстоятелството,
че застрахователят не е заплатил извънсъдебно никаква сума, в какъвто
размер следва да бъдат уважени, като главниците се дължат заедно със
законната лихва, считано от 24.01.2019г. до окончателното им изплащане.
По изложените съображения Апелативният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която Окръжен съд-Велико
Търново е отхвърлил предявените 2- иска по чл.432 от ГПК за разриката над
уважените по 70 000 лева до дължимите по 100 000 лева, обезщетения за
неимуществени вреди т.е. следва да се присъдят още по 30 000 лева,
обезщетения за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва
върху тези главници от 24.01.2019г. до окончателното им изплащане, на
основание чл.86 от ЗЗД.
В частта за присъдените обезщетения от по 70 000 лева за
неимуществени вреди, първоинстанцзионното решение не е обжалвано,
поради което е влязло в сила.
ОБЖАЛВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 04.02.2022Г. ПО РЕДА НА
ЧЛ.248 ОТ гпк СЪЩО СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТМЕНЕНО във връзка с
13
въззивното решение по съществото на спора, като бъде изменено и
първоинстанционното решение в частта за присъдените с него разноски,
които следва да се разпределят съобразно уважените от настоящата
инстанция искове, по следния начин:. След отмяна на първоинстанционното
решение в частта му за разноските и отмяна на определението от 04.02.2022г.,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, следва да се присъдят следните суми:
държавна такса 12 000 лева за двете инстанции по сметката на Апелативния
съд, както и 5,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист;
сумата 200 лева по сметката на Великотърновския окръжен съд, както и 5,00
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на адвокат
С. Ч., от Адвокатска колегия-София, като процесуален представител на
ищците, адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на сумата
от 6 636,00 лева, с включен в нея ДДС, тъй като по делото е представено
удостоверение, че адвокатът е регистриран по ЗДДС в НАП; както и сумата
от 2 796,00 лева адвокатски хонорар за втора инстанция, с включен ДДС,
съразмерно съответно на уважените искове, както и с оглед частично
уважената жалба; въззивниците следва да заплатят на въззиваемия
направените разноски в първата и във втората инстанция, по съразмерност с
отхвърлените искове/жалба, по следния начин: 5 730,00 лева, направени
разноски в първа инстанция, от които 5 730 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и 200 лева заплатени за възнаграждение на вещо лице, както
и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция,
съответно по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като за първата инстанция
е представено редовно пълномощно, с което Застрахователната компания е
упълномощила адвокат Златка Томова за процесуално предтавителство прид
Окръжния съд като към полномощното е представен документ, видно от
който тази сума е декларирана пред НАП като получена от адвоката т.е.
видно е че му е заплатена от упълномощителя, а във втората инстанция
застрахователят се представлява от юрисконсулт.
Водим от изложеното Апелативният съд
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определението от 04.02.2022г., постановено по т.д. №118/2019г., на
Окръжен съд-Велико Търново.
ОТМЕНЯ решение №Р-118 от 28.10.2021г., постановено по т.д.
№118/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново В ЧАСТТА с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането над присъдените 70 000 лева до дължимите 100 000 лева на
всеки един от първоначалните ищци С. С. А. и К. М. А.ев, починал след
завеждане на делото на 02.12.2019г., представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази разлика от
24.01.2019г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА за началната дата на
дължимата законна лихва върху присъдените с първоинстанционното
решение обезщетения за неимуществени вреди; както И В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от Кодекса за застраховането
Застрахователна компания Лев Инс АД, със седА.ще и адрес на управление
гр.София, бул.Симеоновско шосе №67А, с ЕИК ********* да заплати на С. С.
А., с ЕГН ********** и К. М. А.ев, с ЕГН**********, починал на
02.12.2019г., респективно на неговите наследници: С. С. А.-съпруга, С. К. М.,
с ЕГН **********; А. К. М., с ЕГН **********; К. М. К., с ЕГН **********,
действащ чрез майка си и законен представител С. А. Е., с ЕГН **********,
М. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител
С. А. Е., А. М. К., с ЕГН ********, действащ чрез майка си и законен
представител С. А. Е. и С. М. К., с ЕГН **********, дейтваща чрез майка си и
законен представител К. К., всички от с.Върбица, Община Горна Оряховица
още по 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ на всеки един от двамата
респективно на първоначалната ищца и общо на наследниците на втория
ищец, освен присъдените 70 000 лева с решението на Окръжен съд-Велико
Търново /или общо по двете решения по 100 000 лева/, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от пътно транспортно
произшествие на 23.09.2018г., заедно със законната лихва върху тези
главници, считано от 24.01.2019г. до окончателното им изплащане.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата, от която се дължи законната лихва върху
15
присъдените с първоинстанционното решение обезщетения за неимуществени
вреди в размер на по 70 000 лева за всеки един от двамата първоначални
ищци, датата 24.01.2019г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК *********,
със седА.ще и адрес на управление гр.София 1407, бул.Черни връх №51Д да
заплати на Държавата държавна такса в размер на сумата от 12 000 лева за
двете инстанции, по сметката на Апелативен съд-Велико Търново, върху
уважените искове, както и 5,00 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК *********,
със седА.ще и адрес на управление гр.София 1407, бул.Черни връх №51Д да
заплати по сметката на Окръжен съд-Велико Търново сумата от 200 лева,
заплатено възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА Застрахователна компания
Лев Инс АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.София
1407, бул.Черни връх №51Д да заплати на адвокат С. Ч. от Адвокатска
колегия-София сумата от 6 636,00 лева адвокатски хонорар за първа
инстанция, с включен ДДС, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА Застрахователна компания
Лев Инс АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.София
1407, бул.Черни връх №51Д да заплати на адвокат С. Ч. от Адвокатска
колегия-София сумата от
2 796,00 лева адвокатски хонорар за втора инстанция, с включен ДДС,
съразмарно с частично уважената жалба.
ОСЪЖДА С. С. А., с ЕГН ********** и наследниците на К. М. А.ев, с
ЕГН**********, починал на 02.12.2019г., а именно: С. С. А.-съпруга, С. К.
М., с ЕГН **********; А. К. М., с ЕГН **********; К. М. К., с ЕГН
**********, действащ чрез майка си и законен представител С. А. Е., с ЕГН
**********, М. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен
представител С. А. Е., А. М. К., с ЕГН ********, действащ чрез майка си и
законен представител С. А. Е. и С. М. К., с ЕГН **********, дейтваща чрез
майка си и законен представител К. К., всички от с.Върбица, Община Горна
16
Оряховица, да заплатят на Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление гр.София 1407, бул.Черни
връх №51Д сумата от 5 730,00 лева, направени разноски в първа инстанция,
от които 5 730 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева
заплатени за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА С. С. А., с ЕГН ********** и наследниците на К. М. А.ев, с
ЕГН**********, починал на 02.12.2019г., а именно: С. С. А.-съпруга, С. К.
М., с ЕГН **********; А. К. М., с ЕГН **********; К. М. К., с ЕГН
**********, действащ чрез майка си и законен представител С. А. Е., с ЕГН
**********, М. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен
представител С. А. Е., А. М. К., с ЕГН ********, действащ чрез майка си и
законен представител С. А. Е. и С. М. К., с ЕГН **********, дейтваща чрез
майка си и законен представител К. К., всички от с.Върбица, Община Горна
Оряховица, да заплатят на Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление гр.София 1407, бул.Черни
връх №51Д сумата от 450 лева за юрисконсултско възнаграждение в
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕ №47 от 16.02.2022г., постановено по гр.д. №285/2021г., на
Окръжен съд-Русе Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в останалата му необжалвана част.
РЕШЕНИЕТО от 04.02.2022г., постановено по т.д. №118/2019г., на
Великотърновския окръжен съд, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, като необжалвано.
Настоящото решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17