Решение по дело №3110/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260359
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20203230103110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Добрич, 17.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                          

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: Детелина Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3110/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба на В.И.И. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Ж.П. ***, с искане да бъде допусната по отношение на Община – гр. Д. промяна във фамилното им на молителя, като същото занапред да бъде: „Г“.                                                                                             

Заинтересованите страни Община – гр. Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана от кмета Й. Т. Й., и Община – гр. В., с административен адрес: гр. В., бул. „***, представлявана от кмета И.Н. П., не представят становище по делото.

Добричка районна прокуратура, в качеството й на контролираща страна, не се ангажира с позиция по делото.

Според наведените в молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание лично и чрез упълномощения адвокат, фамилното име на рода на молителя е „Г“. Поради неизвестни причини при раждането си молителят получава за фамилно име бащиното име на своя баща И. И. Г. вместо неговото фамилно име.

В.И.И. настоява да бъде допусната исканата промяна в неговата фамилия, като проявна форма на уважение към родовата традиция и памет на семейството му, а на следващо място се изтъква неговата известност и популярност сред близки, познати колеги и родственици с фамилията „Г.“ вместо сегашното „И.“.

Добричкият районен съд, на основание чл. 188 от ГПК, прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от депозирания по делото, във вид на заверен препис, Акт за раждане № ***** издаден от Общински народен съвет – гр. Т. /чийто правоприемник е Община – гр. Д./, молителят е роден на *** г. в гр. Т./сега гр. Добрич/, и произхожда от родители: И. М. Г. и И. И. Г., като е записан с имената: В.И.И..

По делото са събрани и гласни доказателства, като са изслушани свидетелите: Н. А. Н. – без родствени връзки с молителя и Г. В. К. – първа братовчедка на В.И.. И двамата свидетели депозират единодушни и непротиворечиви показания в подкрепа молбата на В.И.

Свидетелите разказват пред съда за изключително голямото желание на молителя да бъде „променено” неговото фамилно име, тъй като сегашното такова му е чуждо, създава му затруднения и предизвиква душевен дискомфорт. Сочи се, че фамилията „Г.” ще бъде своеобразна форма на уважение към родовата традиция и памет в семейството на молителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е ***, **** или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името, в качеството му на постоянно словесно обозначение на физическото лице служи за неговата индивидуализация и идентификация, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по-горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените права, свързано с определен гражданско-правен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред (в този смисъл е Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. дело № 513/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.).

Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части – собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка са установени различни критерии за формиране на различните части на името – свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, и до стриктни правила за съдържанието на бащиното име.

Предвид функцията на фамилното име, дадена му от закона в чл. 14 от ЗГР, а именно да удостоверява произхода на лицето, което може да се образува само по посочените в този текст начини с изключенията, предвидени в тях, а именно, когато етническите и семейни традиции на родителите не налагат друго. Тези разпоредби са императивни и не могат да бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. По този ред фамилното име не може да бъде променено извън рамките на посочените от закона начини за образуване на това име, освен ако важни обстоятелства не налагат това, наличието на каквито се твърди в настоящия случай.

Кои обстоятелства са „важни” Законът не дава отговор, поради което този въпрос подлежи на изследване при всяка конкретна хипотеза. Съдебната практика приема, че според основните принципи на гражданското право и господстващият обществен морал, „важни” по смисъла на чл. 19 от ЗГР са тези лични и обществени обстоятелства, които биха направили името лично или обществено неудобно и/или неподходящо. Уважаването на молбата за промяна имената на едно лице е не само възможност за легитимиране на установилото се фактическо положение, свързано с идентификацията на лицето, но би довело и до преодоляване на евентуалните затруднения, свързани със словесното обозначение на лицето в документите му за самоличност.

В конкретния случай твърденията на молителя, подкрепени напълно и от събраните по делото доказателства, са за известността му в обществото с фамилното име „Г“. Фамилията, с която В.И. е вписан в документите си за самоличност се явява обществено неудобна, тъй като създава пречки при контактите му с различни лица.

Не са налице данни и не се твърди от заинтересованите лица и прокуратурата, исканата промяна да засяга чужда правна сфера, да преследва цели, различни от заявените в молбата, и да противоречи на императивни разпоредби на закона.

Субективното желание на лицето, търсещо промяна, също е „важно обстоятелство” по смисъла на закона и следва да бъде зачетено /виж решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 486/2011 г., ІІІ г.о., ГК на ВКС; решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г., ІІІ г.о., ГК на ВКС/. В конкретния случай това субективно желание е продиктувано от желанието на молителя да уеднакви фамилното си име с това на своите родители.

Следва да се отбележи, че по делото не събраха доказателства В.И. да е осъждан или да има някакви висящи наказателни или други производства срещу него, респ. да се налице някакви користни подбуди, които да го мотивират да претендира промяна на своето име.

Името като необходим елемент от гражданско-правния статус на физическото лице не може да бъде променяно произволно, а само на основанията, предвидени в закона – чл. 19 от ЗГР. Настоящото фамилно име на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но нуждата от неговата промяна е породена от факта, че същият желае да продължи именната традиция в неговия род да носят фамилията Г.

Изложените по-горе мотиви са съобразени с практиката на Добричкия окръжен съд – решение № 295 от 15.10.2015 год. по въззивно гражданско дело № 498/2015 год., и решение № 170 от 22.06.2016 год. по въззивно гражданско дело № 258 по описа за 2016 год.

Описаната фактическа обстановка обуславя основателността на претенцията на ищеца, попадайки в хипотезата на чл. 19 от ЗГР, съгласно която при установено наличие на “важни обстоятелства” е предоставена възможността за допускане на претендираната промяна. В настоящия случай тя се изразява в промяна на фамилното име на молителя, с което фигурира в акта за раждане, като след влизане в сила на съдебното решение същото следва да бъде Г.

Посочената промяна е допустима и съответстваща на предписанието на новелата на чл. 19 от ЗГР, поради което молбата следва да бъде уважена.

Водим от горното, Районният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ДОПУСКА промяна на фамилното име на В.И.И. с ЕГН ********** ***, с което фигурира в Акт за раждане № ***** г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр. Д., като занапред се именува – В.И. Г.

РАЗПОРЕЖДА (след влизане в сила на решението) на длъжностното лице по гражданското състояние при Община – гр. Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул. ***, представлявана от кмета Й. Т. Й., да извърши надлежно отбелязване на промяната в акта за раждане на лицето.

РАЗПОРЕЖДА (след влизане в сила на решението) на длъжностното лице по гражданското състояние при Община – гр. В., с административен адрес: гр. В., бул. „**** представлявана от кмета И.Н. П., да извърши надлежно отбелязване на промяната в регистрите на населението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                            

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: