Определение по дело №321/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 392
Дата: 26 юни 2019 г.
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20195000600321
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 392

гр. Пловдив, 26.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА                                                                                                                               ВЕЛИНА АНТОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Велина Антонова  ВЧНД № 321 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:                                                                         С протоколно определение № 437 от 18.04.2019 г. по НОХД № 56/2019 г., Пловдивският окръжен съд e приел, че е налице нарушение на процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснато в досъдебното производство.             В подадения срещу определението протест се застъпва  тезата, че обвинителният акт отговаря на всички изисквания на чл. 246 от НПК, като забелязаният от страна на първия съд пропуск по отношение на едно от повдигнатите на Ч.обвинения касае техническа грешка, възникнала поради предходно обвинение за по-тежко престъпление. Доводите за констатирано от инстанцията съществено процесуално нарушение на досъдебното производство по отношение на обвиняемия К., прокурорът е счел за несъобразени с всички изисквания на закона.                                                   Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в протеста доводи и след като провери атакуваното определение, прие че протестът е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.                                                                             С протестираното определение ОС-Пловдив е приел, че обвинителният акт не отговаря на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на двама от обвиняемите. Първият съд е съобразил, че в рамките на досъдебното производство е било съставено постановление от 12.07.2018 г. за повдигане на обвинение и привличане на П.С.К. като обвиняем. Последният бил потърсен на един от известните по делото негови адреси в *, но според докладна от посещаването му на конкретна дата, лицето не живеело там. К. бил призован отново да се яви пред разследващия на адресите му в * и в *. Призовката от първия адрес била върната в ОСлО с отметка, че К. не живее в *, а в с. *. По повод втората призовка се установило, че К. действително живеел във вилната зона на *, но от около 20 дни не бил забелязван от съседа си. Процедурата по издирване на обвиняемия, което продължила по-малко от седмица се изчерпала с горепосочените действия.  Въз основа на тях следователят приел, че К. не бил намерен на адреса, променил същия без да уведоми съответния орган и местоживеенето му в страната не било известно, защото се укрива. Така на основание чл. 206 във  вр. с чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК се пристъпило към привличане и предявяване на новото му обвинение задочно. Според първия съд, при тези данни, не са били налице основанията за повдигане на задочно обвинение, с което било допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК - обвиняемият К. бил лишен от правото да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да даде или да откаже да дава обяснения по обвинението, както и да участва в наказателното производство. Инстанцията отбелязала, че зачитането на правото на обвиняемия да участва в наказателното производство е гаранция за упражняването на целия каталог с представени му по НПК права, а същевременно и средство на защита, чрез което реализира и правото си на справедлив процес. Всяко отклонение от принципа за непосредствено  участие, каквото е задочното наказателно производство, без да са били налице строго установените предпоставки за това, представлява негово заобикаляне. Първият съд изрично е отбелязал, че липсват данни да проявена процесуална активност за призоваване на К. чрез неговия защитник, по телефона или за принудителното му водене. Първият съд е отбелязал, че липсват и данни да е бил обявен за общо държавно издирване, търсен многократно на известните по делото адреси и да не е намерен, с което да се приеме, че се укрива от органите на досъдебното производство и след щателно издирване местоживеенето му в страната не е било установено, съгласно хипотезата на чл. 269, ал. 3 т. 1 и т. 2 от НПК.                                                                                               По отношение на диспозитива на обвинителния акт, който се отнася до Г.П.Ч.за едното от вменените му престъпления по чл. 248а, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл.  26, ал. 1 от НК, първият съд е посочил, че словесно в правната квалификация на деянието е отразено, че било осъществено посредством лице, което управлява и представлява юридическо лице без в обстоятелствената част на акта да се съдържат такива твърдения. По този начин е било прието наличието на противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, както и противоречие в самия диспозитив между словно  изписания състав на престъпление и несъответстващата му  правна квалификация. Първият съд е приел, че така формулираното обвинение е неясно и неточно и затруднява защитата.                                                                           Настоящият съд намира, че производството по НОХД № 56/2019 г. по описа на ОС-Пловдив е било образувано след петото внасяне с обвинителен акт в съда на материалите по досъд. пр. № 211/2012 г., водено под формата на следствие от ОСлО при ОП – Пловдив срещу пет лица за престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 предл. 1, т. 6 предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК, чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чл. 248а, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 248а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.                                                  Действително така, както е било посочено от първия съд, предпоставките за задочно протичане на производството, визирани в разпоредбите на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК за обв. К., не са били налице. Оценката на първия съд за спецификите на конкретното дело и необходимите действия по разследването с участие на обвиняемия К. се споделя от настоящия съд и няма да бъде ревизирана в искания от обвинението смисъл. Несподеляеми са доводите в протеста, че в случая са били налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. Правилно е било отчетено от първия съд, че не са налице данни обвиняемият да не е бил намерен на посочения от него адрес, или да е променил същия без да уведоми съответния орган /съгласно т. 1 на чл. 269, ал. 3 НПК/. За подобни изводи следва да се установят поне няколко неуспешни опита за редовно призоваване на конкретен адрес. Само по себе си обстоятелството, че връчителят не е заварил търсения на  адреса му, не налага извод, че лицето го е напуснало, защото гражданите нямат задължение да пребивават на него 24 часа в денонощието. При изложените по-горе факти, не може да се приеме, че обвиняемият е променил адреса си без да уведоми за това съответния орган. Несподеляеми са и останалите доводи в протеста, че са били налице основанията на т. 2 на чл. 269, ал. 3 НПК - местоживеенето на обвиняемия в страната не е било известно и след щателно издирване не е установено. Действително когато местоживеенето на обвиняемия в страната не е известно, задочно разследване е допустимо, само, ако след щателно издирване това местоживеене не е установено. Предпоставката по т. 2 на чл. 269, ал. 3 НПК предполага липсата на данни за местоживеенето на лицето, при все издирването на данни за неговия постоянен или настоящ адрес, както и такива за евентуалното му  пребиваване в местата за лишаване от свобода. Законът изисква провеждане на щателно издирване от органите на МВР, за да може да се приключи разследването в задочна форма. В тази насока е и трайната съдебна практика – например решение № 473 от 16.07.2002 г. на ВКС по н. д. № 379/2002 г. на ІІІ н. о., където се сочи следното:  „…разглеждането на наказателното дело в отсъствие на подсъдимия е допустимо от закона само когато са извършени всички необходими действия по неговото издирване и са налице категорично данни, че въпреки щателното издирване не е намерен, недопустимо е насрочване и разглеждане на делото, ако издирването не е приключило“. В същата насока е и решение № 423 от 18.11.2009 г. по н. д. № 445/2009 г. на ВКС, ІІ н. о., където се сочи, че „когато съдът решава въпроса дали да проведе съдебното производство в отсъствие на подсъдимия при формално наличие на основанието на чл. 269, ал. 3 НПК, то е нужно не само да се констатира невъзможността той да бъде намерен на посочения адрес /т. 1/, но и да провери дали има друго известно местоживеене в страната, което да е възможно да бъде установено след щателно издирване /по т. 2/. Такова издирване предполага изискване на информация дали междувременно лицето не се намира в условията на задържане с мярка за неотклонение задържане под стража или е лишено от свобода в изпълнение на присъда“.  Правилно първият съд е обвързал претенцията на разследването за неоткриване на обвиняемия на посочения от него адрес и неговата промяната с изискването за провеждане на щателно издирване, защото неоткриването на обвиняемия на посочения от него адрес или неговата промяната без уведомяване, всъщност представлява неизвестно местоживеене в страната, което налага провеждане на издирвателни мероприятия.                                                        Във връзка с втория аргумент на инстанцията, протестиращият прокурор сам е посочил, че действително е  налице констатирания от първия съд пропуск, но го е оценил като техническа грешка, свързана с привнасяне на текст от по-тежко обвинение. Във връзка с посоченото по-горе от първия съд, действително е възникнала неяснота по въпроса за приета от прокурора фактическа и юридическа рамка, както и по въпросите как и при какви обстоятелства обвиняемият е осъществил едно от вменените му деяния. Първият съд, с основание, е отчел този порок като съществен, тъй като възникналото противоречие в обвинителната теза е лишило обвиняемия Ч.от възможност да разбере в пълнота фактическите и юридическите параметри на обвинението, за да може да се защити адекватно, което е в разрез с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК.                               Ето защо, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

        ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 437 от 18.04.2019 г. по НОХД № 56/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е било прекратено съдебното производство по делото.                                                                     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

       

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: