Р Е Ш Е Н И Е
№………………………./ 03.02.2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XIV
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия Зирковска,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1681 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. 107 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Т.И.Й., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Р.Д. *** –
АУ – 2456 – 1/ 26.11.2020 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от гл. инспектор към дирекция „Местни данъци“ към община Варна,
потвърден с Решение МД – Т21000758ВН 001ВН от 25.01.2021 г. на Директора на
дирекция „Местни данъци“ към община Варна в частта с която са установени
задължения за жалбоподателя Й., както следва:
-
данък върху превозните средства за 2018 г. в размер на 705 лева (главница) и
160, 09 лева (лихва);
-
данък върху превозните средства за 2019 г. в размер на 705 лева (главница) и
88, 71 лева (лихва);
-
данък върху превозните средства за 2020 г. в размер на 705 лева (главница) и
16, 94 лева (лихва).
Жалбоподателят Т.И.Й. намира оспорения Акт
№ МД – АУ – 2456 – 1/ 26.11.2020 г. за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, издаден от гл. инспектор към дирекция „Местни данъци“ към община
Варна за незаконосъобразен в частта, с която са определени данъчни задължения
за товарен автомобил марка „Камаз“ с рег. № ***, двигател № ***, рама № *** за процесния период 2018 г. – 2020 г., като
представя един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно, че не е
собственик на процесното превозно средство.
Поради гореизложената причина, моли за
отмяна на Акт № МД – АУ – 2456 – 1/ 26.11.2020 г. за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК в оспорената от него част.
Ответната страна Директорът на дирекция „Местни
данъци“ към община Варна е депозирал писмен отговор на жалбата, в която
изразява становище за нейната неоснователност, като поставя акцент върху
обстоятелството, че жалбоподателят Т.И.Й. лично е депозирал декларация в дирекция
„Местни данъци“ към община Варна, в която е декларирал собственост върху процесното
моторно превозно средство марка „Камаз“ с рег. № ***.
В
проведеното на 26.01.2022 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1681 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, жалбоподателят Т.И.Й. не се
явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията
му в дадения ход на делото по същество.
В
проведеното на 26.01.2022 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 1681 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответникът Директорът на
дирекция „Местни данъци“ към община Варна се представлява от своя упълномощен
процесуален представител юрисконсулт Ж.Х., който моли за отхвърляне на
оспорването като неоснователно, отново поставяйки акцент върху факта, че
жалбоподателят Й. лично е декларирал собствеността върху превозното средство,
за притежанието на което са начислени данъчни задължения.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят Т.И.Й., с
ЕГН: ********** притежава собствеността върху товарен автомобил марка „Камаз“ с
рег. № ***, двигател № ***, рама № ***.
На 28.08.2006 г. Й. е депозирал
декларация в дирекция „Местни данъци“ към община Варна по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, с която декларирал собствеността върху товарен автомобил марка „Камаз“ с
рег. № ***, двигател № ***, рама № ***.
Считано от дата 01.06.2006 г.
регистрацията на товарен автомобил марка „Камаз“ с рег. № *** била прекратена в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна по служебен ред, на основание
пар. 3, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба Ⅰ – 45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
На 26.11.2020 г. бил издаден от гл.
инспектор към дирекция „Местни данъци“ към община Варна Акт № МД – АУ – 2456 –
1/ 26.11.2020 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с
който били установени данъчни задължения за жалбоподателя Й., както следва:
- данък върху превозните средства за
2018 г. в размер на 705 лева (главница) и 160, 09 лева (лихва);
- данък върху превозните средства за
2019 г. в размер на 705 лева (главница) и 88, 71 лева (лихва);
- данък върху превозните средства за
2020 г. в размер на 705 лева (главница) и 16, 94 лева (лихва).
Жалбоподателят Й. оспорил по
административен ред Акт № МД – АУ – 2456 – 1/ 26.11.2020 г. за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, жалбата му била разгледана, но след като
била преценена за неоснователна, на 25.01.2021 г. Директорът на дирекция „Местни
данъци“ към община Варна постановил Решение МД – Т21000758ВН 001ВН, с което изцяло
отхвърлил жалбата срещу процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока, предвиден в
разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК вр. чл. 144 ДОПК, след изчерпване на
задължителното административно обжалване, изхожда от надлежна страна с активна
процесуална легитимация, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, съдът я намира
за неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2
от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния
акт (в случая акт за установяване на задължение по декларация), като преценява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му.
Представените Заповед № К
– 056 от 19.09.2019 г. на Кмета на община Варна, Заповед № 2888 от 15.07.2019
г. на Кмета на община Варна и на Директора на дирекция „Правно – нормативно обслужване“,
и Заповед № К – 056 от 19.09.2019 г. на Кмета на община Варна установяват
материалната компетентност на органа, издал процесния Акт № МД – АУ – 2456 – 1/
26.11.2020 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което
определя самия акт като валиден, съобразен с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
Закона за местните данъци и такси.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ възлага
задължението за заплащане на данъка по чл. 52 от същия закон, включително този
за превозните средства, които са регистрирани за движение по пътната мрежа на Република
България, на собственика на съответното превозно средство. Следователно,
задължението за заплащане на данъка по т. 1 на чл. 52 от ЗМДТ изисква
кумулативното наличие на две предпоставки – право на собственост върху превозно
средство и това превозно средство да е регистрирано за движение по пътищата на
страната.
Съдът намира за доказано от събраните
по делото доказателства правото на собственост на жалбоподателя върху
процесното превозно средство марка „Камаз“ с рег. № ***. Подаването на
декларация по реда на чл. 54 от ЗМДТ на 30.08.2006 година от Т.И.Й. с изявление
от него за придобито право на собственост върху автомобила, при съпоставянето
на данните по договора – печат на нотариус Р.К.и посочването на номера на
договора – № 1239 от 18.11.2004 година в декларацията, налагат един единствен
възможен обоснован извод за наличие на първата предпоставка за дължимост на
данъка по чл. 52, т. 1 от ЗМДТ. Данните от Автоматизираната информационна
система на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, че от 29.06.1993
година регистриран собственик на превозното средство с рег.№ *** е К.Д.Г.с ЕГН:
********** не оборват извода на съда относно правото на собственост на Т.И.Й.
върху превозното средство.
На л. 25 от адм. дело № 1681 по описа
за 2021 г. на Административен съд – Варна е приложено Удостоверение от
15.11.2021 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна,
видно от което, считано от дата 01.06.2006 г. регистрацията на товарен
автомобил марка „Камаз“ с рег. № *** била прекратена в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна по служебен ред, на основание пар. 3, ал. 3 от
Преходните и заключителните разпоредби на Наредба Ⅰ – 45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
С влизане в сила на разпоредбата на
пар. 3, ал. 3 от Наредба № I -45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, считано от 01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията
на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят
на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, поради което
следва да се приеме, че в процесния период превозното средство не е било
регистрирано за движение по републиканските и общински пътища на страната,
който фактически състав изпълва хипотезата на ал. 4 на чл. 58 от ЗМДТ.
Същевременно обаче, съгласно разпоредбата
на чл. 58 ал. 5 от ЗМДТ (влязла в сила на 01.01.2018 г.) Алинея 4 не се прилага
и данъкът се дължи за превозни средства за превозните средства със служебно
прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер,
които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС
15980 и БДС ISO 7591.
Предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 5
от Закона за местните данъци и такси, товарен автомобил марка „Камаз“ с рег. № ***
не попада сред изключенията, регламентирани в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и
ал. 2 от ЗМДТ и за него се дължат данъчни задължения.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира за законосъобразен Акт № МД – АУ – 2456 – 1/ 26.11.2020 г. за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от гл. инспектор
към дирекция „Местни данъци“ към община Варна, в частта с която са установени
задължения за жалбоподателя Й., както следва: данък върху превозните средства
за 2018 г. в размер на 705 лева (главница) и 160, 09 лева (лихва); данък върху
превозните средства за 2019 г. в размер на 705 лева (главница) и 88, 71 лева
(лихва); данък върху превозните средства за 2020 г. в размер на 705 лева
(главница) и 16, 94 лева (лихва), поради което и самото му оспорване следва да
бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид
изхода на спора, предмет на разглеждане по адм. дело № 1681
по описа за 2021 г. по описа на Административен съд – Варна, претенцията на
ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се
явява основателна, поради което и на основание разпоредбите на чл. 143, ал.
3 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответната
страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
С оглед гореизложеното и на основание
разпоредбата на чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Т.И.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Акт № МД – АУ – 2456 – 1/
26.11.2020 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден
от гл. инспектор към дирекция „Местни данъци“ към община Варна, потвърден с
Решение МД – Т21000758ВН 001ВН от 25.01.2021 г. на Директора на дирекция „Местни
данъци“ към община Варна в частта с която са установени задължения за жалбоподателя
Й., както следва:
- данък върху
превозните средства за 2018 г. в размер на 705 лева (главница) и 160, 09 лева
(лихва);
- данък върху
превозните средства за 2019 г. в размер на 705 лева (главница) и 88, 71 лева
(лихва);
- данък върху превозните
средства за 2020 г. в размер на 705 лева (главница) и 16, 94 лева (лихва).
ОСЪЖДА Т.И.Й., с
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Директора на дирекция „Местни данъци“
към община Варна парична сума в размер на 100 лева (сто лева) представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
пред Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: