Мотиви
по НОХД № 5125/2017 г. по
описа на СГС, НК, 14 състав
СГП е
внесла обвинителен акт против А.Г.Ч. за това, че на 07.05.2015г., около 00.30 часа,
в гр.София, по пътното платно на ул.”Околовръстен път”, с посока на движение от
бул. ”Братя Бъкстон” към бул. „Черни връх”, в района на връзката с кв. „Бояна”,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Шевролет”, модел
„Нубира”, с ДК № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно:
чл.20,
ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват;
чл.20,
ал.2 от ЗДвП – водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, ……, със
състоянието на пътя, ……, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходеца А.С.А. на 26 години, която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка с получените при ПТП травматични увреждания /тежка съчетана черепно
мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, травми на крайниците/ -
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Настоящото
производство е второ по ред първоинстанционно.
По
НОХД № 714/2016г. по
описа на СГС 2-ри състав
е конституирал Г.М.К.
като
частен обвинител.
С
присъда по НОХД № 714/2016г. по
описа на СГС, НО, 2-ри състав
е признал подсъдимия А.Ч. за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.343, ал.1, б. „в”, вр.
чл.342, ал.1 от НК, за това, че при управление на МПС нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
А.С.А., като
го е оправдал да е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Срещу
така постановената присъда е постъпила жалба единствено от страна на подсъдимия
и неговия защитник. По
повод на
депозираната жалба от
подсъдимия е образувано
ВНОХД № 1222/2017г. по
описа на САС, по което с решение
№ 466/10г. от 01.11.2017г. 2 с-в на НО при САС е отменил първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 714/2016г. по
описа на СГС и е върнал делото на
СГС за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Пострадалото лице Г.М.К. е
конституирано като частен обвинител в наказателното производство.
Представителят
на СГП не поддържа обвинението, като счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не може да се установи по несъмнен начин, подсъдимият
да е нарушил правило или правила за движение по пътищата, поради което пледира
същият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Поверениците на частния обвинител намират обвинението за
доказано по несъмнен начин, като считат, че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен по повдигнатото обвинение. Излагат доводи, че не следва да бъдат
кредитирани обясненията на подсъдимото лице, показанията на свидетеля С.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и заключението на допълнителната
КМАТЕ, а да се кредитира заключението на КМАТЕ, тъй като същото кореспондирало
в най-пълна степен с останалия събран по делото доказателствен
материал. Пледират на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище за недоказаност на обвинението и пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие, по
категоричен начин се установи коренно различен механизъм на деянието от
описания в обвинителния акт. Счита показанията на свидетеля С. и обясненията на
подсъдимия за непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани.
Предвид това защитата счита, че следва да бъде кредитирано заключението на
допълнителната КМАТЕ. Пледира подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, като твърди, че се е движел
в най-крайна дясна лента за движение по ул. „Околовръстен път” със скорост
около 50-60 км/ч, с включени „къси светлини” на фаровете. Твърди, че в района
на ПТП-то нямало друго осветление, освен това на фаровете на автомобила.
Възприел пешеходеца именно в резултат на осветлението на фаровете, но когато го
възприел за първи път, всъщност е помислил, че е силует в аварийната лента,
който приличал на пътен знак от вида на тези, които се поставят временно при
ремонт на пътя. В следващ момент, около секунда по-късно, когато се приближил
установил, че е човек, който стои на едно място. Тогава човекът рязко навлязъл
в лентата за движение на подсъдимия, в резултат на което настъпил удар
В
последната си дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, като взе предвид всички събрани
по делото доказателства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК ги съобрази в
тяхната цялост приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
А.Г.Ч. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Ч. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
категория В и М. Към 07.05.2015г. работел като таксиметров шофьор към
таксиметрова компания „Радио СВ такси” ООД.
На
07.05.2015г., около полунощ, свидетелите А.С. и Д.Т. били на бензиностанция „OMV” на ул. „Околовръстен път”. Били
седнали на външни маси, пиели кафе и си говорели. Забелязали, че към тях се
приближава момче, което залитало докато се движело. Това бил А.С.А.. Същият
имал отпечатъци от кръв по ръцете, както и петна по тениската в областта на
корема. След като се приближил до С. и Т., А. поискал запалка. Двамата
свидетели му дали запалка и той си запалил цигара. На С. и Т. им направило впечатление, че А. е под
въздействието на алкохол или наркотици. След като си запалил цигарата, А. се
отдалечил, като тръгнал пеша по ул. „Околовръстен път”, движейки се срещу
движението. След като се отдалечил на около 100 метра от тях, го изгубили от
поглед.
На
07.05.2015г. подсъдимият бил на работа и управлявал лек автомобил, марка “Шевролет”,
модел „Нубира”, с ДК № *******. Приел поръчка за
таксиметров превоз на адрес гр. София, кръстовището на ул.”Околовръстен път” и
бул. „А.С.Пушкин”. На същия адрес имало поръчка и за втори таксиметров автомобил,
която била приета от свидетеля В.К.. Поръчката била направена от свидетелите Т.Д.
и С.С.. Двамата били заедно на посещение при приятел,
но си тръгнали с два автомобила, тъй като били в различни посоки. Свидетелят Д.
се качил в автомобила на подсъдимия, а свидетелят С. – в автомобила на В.К.,
като и двамата седнали на предна дясна седалка. Двата автомобила потеглили
почти едновременно от адреса и се движели по ул. ”Околовръстен път”, с посока на
движение от бул. ”Братя Бъкстон” към бул. „Черни връх”. Пътното платно било
сухо. Настилката била покрита с асфалт, без дупки и неравности. Пътното платно
било двупосочно, с по три ленти за всяка посока и една аварийна лента. По
средата имало обособена мантинела с разделителна
площ, разделяща лените в двете посоки на движение. Трите ленти за движение в
посоката на двата таксиметрови автомобила били разделени с единична прекъсната
линия. Първоначално, управляваният от свидетеля В.К. автомобил се движел зад
автомобила на подсъдимия, в най-крайна дясна лента. И двата автомобила се
движели бавно. В един момент, водачът В.К. се преустроил в съседната лява лента
за движение и започнал да изпреварва управлявания от подсъдимия автомобил, като
се движел с около 60-65 км/ч. Управляваният от подсъдимия автомобил се движел с
не по-малка скорост от 50 км/ч. В района нямало улично осветление. Когато двата
автомобила били почти изравнени, свидетелят С. видял момче, което стояло на
края на пътното платно с лице към него. Свидетелят го видял в лице. В този
момент пешеходецът предприел пресичане на платното, по което се движел
управлявания от подсъдимия автомобил. След като видял пешеходеца, свидетелят С.
успял да каже на свидетеля К. „Мале, виж го този” и тогава настъпил удар между
автомобила на подсъдимия и пешеходеца А.С.А., който бил на пътното платно, в
най-дясната лента за движение. Автомобилът ударил с предната си дясна част
челно в зоната между средния и десния габарит тялото на пешеходеца А. от лявата
му страна, от който удар то се качило върху предния капак на автомобила,
докосвайки и счупвайки с глава предното стъкло, след което отхвръкнало на около
13.5 метра напред в посока на движението на лекия автомобил. В резултат на
произшествието на А.А. била причинена съчетана
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма и травма на крайниците, изразяващи се
в кръвонасядане на дясната челна половина, кръвонасядане на клепачите на лявото око, охлузвания на
лявата челна половина и лявата лицева половина, разкъсно-контузна
рана на брадата, кръвонасядане на меките черепни
покривки вляво задно слепоочно, подлежащо многолинейно счупване на черепа,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на дясната голямомозъчна
хемисфера, контузия на десния слепоочен и десния тилен дял на главния мозък,
кръв в мозъчните стомахчета, охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, счупване на първо до
четвърто ребра вляво и вдясно по една фрактурна линия
с кръвонасядане на околните меки тъкани и разкъсване
на пристенната плевра вляво, контузия на двата бели
дроба, набиране на въздух в дясната половина на гръдния кош, кръвонасядане на белодробните хилуси
и средостението, както и на около сърдечната
торбичка, охлузвания и кръвонасядания в областта на
корема, хълбоците и срамната област, разкъсване на слезката,
разкъсване на десния дял на черния дроб с експлозивно разкъсване на паренхима му в дълбочина, излив
на 3000 мл кръв в коремната кухина, масивно кръвонасядане
на мастните капсули на двата бъбрека, кръвонасядане
на панкреаса, кръвонасядане на стомаха по голямата му
кривина към пилора, кръвонасядания
на тънкочревния опорак, кръвонасядане на дебелото черво в областта на чернодробната
му извивка, масивен ретроперитонеален кръвоизлив,
охлузвания, кръвонасядания и рани по крайниците,
счупване на лявата бедрена кост, кръв в лявото коляно и дълбоки кръвонасядания в мускулатурата на долните крайници. След
привеждане на автомобила в покой, подсъдимият излязъл от него, приближил се до
тялото на пострадалия и се обадил на телефон 112 в 00.39 часа, за да уведоми за
случилото се. Междувременно, свидетелят С.С. казал за
възприетото от него на В.К.. Последният спрял автомобила и двамата се върнали
на мястото на инцидента, където междувременно пристигнали и свидетелите А.С. и Д.Т.. След подадения от подсъдимия
сигнал, на местопроизшествието пристигнали екип на Спешна помощ и полицейски
служители. Пострадалият бил откаран в ИСМП „Пирогов“, но въпреки предприетите
спешни медицински грижи, починал в 02.20 часа на 07.05.2015г. в резултат на
настъпилата от пътно-транспортното произшествие тежка съчетана травма и последващи усложнения. При извършената му впоследствие аутопсия
и химическо изследване на проби кръв и урина, взети от тялото на А., било
установено наличие на етилов алкохол в концентрация 1.8 промила в кръвта и 3.20
промила в урината му.
От заключението съдебномедицинската експертиза на
труп /л.25 от ДП/ се установяват горе описаните травматични увреждания.
От заключението на СХЕ /л.33 от ДП/ е видно, че в
кръвта и урината на Ахмет А. не са установени Алкалоиди / синтетични и опиеви наркотични вещества/, Барбитурати,
Салицилати, Фенотиазинови, Бензодиазепинови, Имипраминови
лекарствени средства.
От заключението на СХЕ /л.34 от ДП/ е видно, че в
кръвта и урината на Ахмет А. е установено наличието на етилов алкохол, а именно
в кръвта – 1.80 промила, в урината – 3.20 промила.
От заключението на автотехническата
експертиза /л.51 от ДП/ се установява, че лек автомобил, марка “Шевролет”, модел
„Нубира”, с ДК № ******* е бил технически изправен.
Според заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.53
от ДП/, скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил към
момента на удара е била не по-малка от 50 км/ч., при нормативно разрешена
скорост за движение в района - 80 км/ч. Според експертите, действителната
скорост на автомобила преди удара не може да бъде определена, поради липсата на
обективни критерий за това /не са регистрирани спирачни следи/.
Опасната зона за спиране на автомобила в конкретната
пътна обстановка и натоварване при скорост на движение 50 км/ч е около 37
метра, а опасната зона при скорост на движение 80 км/ч е около 72 метра.
Вещите лица са изследвали и посочили в експертизата
осветената от късите светлини на автомобила част на пътното платно, а именно:
-
Пред
фронта на автомобила – на около 50-55 метра;
-
Левия
сектор на автомобила – на около 35-40 метра напред и на около 3-4 метра вляво от левия габарит;
-
Десния
сектор пред автомобила – на около 55-60 метра напред и на около 5-6 метра
вдясно от десния габарит на автомобила.
Вещите лица са заключили, че при сравняване на осветената
зона пред автомобила с опасната му зона за спиране се вижда, че ако водача се е
движел със скорост по-ниска от 63 км/ч, то тогава би имал възможност да спре в
рамките на осветената зона, а при по-висока скорост от 63 км/ч, автомобилът не
би могъл да спре в зоната осветена от „късите” светлини на фаровете. Според
заключението, в момента на навлизане на пешеходеца в осветената от късите
светлини на фаровете част на пътното платно, предната част на автомобила на
подсъдимия е отстояла на около 40-50 метра от мястото на удара. От техническа
гледна точка, вещите лица са заключили, че при скорост на автомобила до 63 км/ч
и 50 метра възможност за възприемане на пешеходеца в осветената част на пътното
платно, ударът е бил предотвратим, чрез аварийно спиране. При по-висока скорост
от 63 км/ч водачът не би могъл да спре в осветената зона пред автомобила, като
по този начин с подбиране на висока скорост при движение с включени „къси
светлини”, той се е поставил в невъзможност да предотврати удара.
Относно причината за смъртта на А.А., експертното становище е, че същата е настъпила в
резултат на тежка съчетана травма и настъпилите усложнения от нея. Между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка. Установените травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети и тъпоръбести
предмети с голяма кинетична енергия и могат да са получат при ПТП.
В съдебно заседание вещите лица заявяват, че не
могат да определят движението на пешеходеца, но могат да посочат с
категоричност, че към момента на удара пострадалият А. е бил с лявата си
предно-странична част на тялото към автомобила, в крачка.
В хода на съдебното следствие е допусната и
изслушана допълнителна КМАТЕ, приложена от л.132, според заключението на която
се установява, че в момента на навлизане на пешеходеца в дясната лента на
пътното платно, предната част на управлявания от подсъдимия автомобил е
отстояла на 21 метра от мястото на удара при „бърз ход” на пешеходеца.
Експертното становище е, че от техническа и професионална гледна точка, при
сравняване на опасната зона за спиране на автомобила, при скорост на движение
50 км/ч, а именно 36 метра, с отстоянието на което се
е намирал автомобила в момента на навлизане на пешеходеца във видимата част на
пътното платно, ударът е бил непредотвратим, чрез аварийно спиране. В съдебно
заседание на вещите лица беше поставена задача, да отговорят на въпроса бил ли
е предотвратим удара, ако пешеходецът е пресичал със спокоен ход. След
направените съответни изчисления, експертите заключиха, че по статистически
данни скоростта на движение на пешеходеца е била 5.7 км/ч, при което отстоянието е 26.3 метра, т.е. отново в опасната зона,
което налага извода, че и в този случай ударът е бил непредотвратим, чрез
аварийно спиране. За да е възможно предотвратяването на удара в конкретния
случай, максималната скорост на автомобила е следвало да бъде по-ниска от 30
км/ч.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Т.Д. дадени в хода
на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК дадени в хода на досъдебното
производство на л.37 от ДП, С.С. дадени в хода на
съдебното следствие, приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.2 от НПК дадени в хода на досъдебното производство на л.41 от ДП и
приобщените по реда чл.281, ал., т.1 от НПК показания, дадени по НОХД №
714/2016г. по описа на СГС, В.К., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
НПК дадени в хода на досъдебното производство на л.45 от ДП, Г.К., А.С. дадени
в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК дадени в хода на досъдебното
производство на л.43 от ДП, Д.Т. дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2
от НПК дадени в хода на досъдебното производство на л.39 от ДП; протокол за
оглед на местопроизшествие – л.10 от ДП, заключението на СМЕ на труп, приложена
на л.25 от ДП, СХЕ, приложена на л.33 от ДП, СХЕ, приложена на л.34 от ДП, автотехническа експертиза, приложена на л. 51 от ДП, комплексна
медико-автотехническа експертиза, приложена на л.53
от ДП, допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза, приложена на л.132 от съдебното дело; свидетелство за съдимост и
писмените доказателства.
Относно
съществените обстоятелства, включени
в предмета на доказване по делото
и релеватнти за правилния му изход
факти между събраните по делото
доказателства противоречие не съществува, защото наличните по делото доказателствени
материали обективно са еднозначни и еднопосочно обосновават изведените от състава
фактически положения.
Фактите, относно срещата между А.А. и свидетелите А.С. и Д.Т. на бензиностанция „OMV” на
ул. „Околовръстен път” и техните
впечатления от поведението и състоянието на А., се установяват от показанията
им, които кореспондират със заключението на СХЕ, в което е отразено, че в
кръвта и урината на А. е констатирано наличието на алкохол.
От събрания по делото доказателствен
материал, безпротиворечиво се установиха и фактите,
относно направената от свидетелите Т.Д. и С.С. поръчка на два таксиметрови автомобила на адрес
гр. София, кръстовището на ул.”Околовръстен път” и бул. „А.С.Пушкин”, която била приета от подсъдимия и свидетеля В.К.,
потеглянето на двата автомобила и движението им по ул. ”Околовръстен
път”, с посока на движение от
бул. ”Братя Бъкстон” към бул.
„Черни връх”.
Няма противоречие в доказателствените източници и относно предприемането на
маневра „изпреварване” от страна на водача В.К. и преустрояването му в лява, по
отношение на управлявания от подсъдимия автомобил, лента за движение. Безпротиворечиви са и фактите, относно местоположението на
свидетеля С. в автомобила на свидетеля К., а именно на предна дясна седалка. Не
е в противоречие с други доказателствени източници и
факта, установяващ се от показанията на свидетеля С., че същият е наблюдавал
движението по пътя и участниците в него, както и възприемането на А.А. в аварийната лента и навлизането му на пътното платно, в
лентата за движение на подсъдимия. Твърдения в тази насока са направени от
свидетеля С. както в показанията му дадени в хода на досъдебното производство,
така и в съдебното следствие, проведено по НОХД № 714/2016г. по описа на СГС,
приобщени по делото. В досъдебното производство, свидетелят С. заявява „при
самото изпреварване, когато се бяхме изравнили с таксиметров автомобил
„Шевролет”, аз гледах настрани – надясно видях един силует да се поклаща на
пътното платно. … Стори ми се, че той се поклаща напреки срещу движението. Беше
ми странно на къде се движи, не можах много да преценя. Помислих си, в първия
момент, че се движи по пътното платно – в аварийното платно…. В момента, в
който го възприех вече почти бяхме изпреварили „Шевролета”. Аз се завъртях още
настрани – надясно и видях удар между таксиметровия автомобил „Шевролет” и
човека.”. В съдебно заседание по НОХД № 714/2016г., свидетелят заявява: „…. В
момента на изпреварването аз видях едно момче на ръба на пътното платно …… и в
следващия момент виждах как го удря съседното такси…. Аз видях момчето да седи
на пътното платно и гледаше напречно и с лице към платното го видях. …. Беше
тръгнал да пресича.” Цитираните показания на свидетеля С. не са в противоречие
и с тези дадени в хода на съдебното следствие по настоящето производство,
доколкото по отношение на конкретните факти, касаещи местоположението на
пешеходеца, когато го е възприел първоначално и движението му след това до
мястото и времето на удара, свидетелят заявява, че не си спомня. Показанията на
свидетеля С. кореспондират и с обясненията на подсъдимия. Последният твърди, че
когато за първи път е възприел пешеходеца, всъщност е възприел силует в
аварийната лента, който приличал на пътен знак от вида на тези, които се
поставят временно при ремонт на пътя. В следващ момент, около секунда по-късно,
когато се приближил установил, че е човек, който стои на едно място. Тогава
човекът рязко навлязъл в лентата за движение на подсъдимия, в резултат на което
настъпил удар.
При
изграждане на доказателствените си изводи съдът кредитира
показанията на свидетеля С. и обясненията
на подсъдимия, тъй като същите кореспондират по между си и не са в противоречие
с нито един друг доказателствен източник. Освен това,
се подкрепят от становището на вещото лице д-р Т.Ш., според което от
травматичните увреждания на А.А. категорично се
установява, че към момента на удара същият се е движел, контактът с автомобила
е осъществен в лявата странично-предна част на тялото, а предвид уврежданията
на десния долен крайник, най-вероятно е бил в крачка, когато е настъпил удара. От
така изразеното становище на експерта, изградено въз основа на обективни данни,
каквито са травматичните увреждания се налага извода, че към момента на удара
пешеходеца не е бил с лице към автомобила, а със странично-предна част на
тялото, което е в подкрепа на горецитираните гласни доказателствени източници, за предприето от страна на
пешеходеца пресичане на пътното платно.
Предвид изложеното, съдът кредитира
изцяло обясненията на подсъдимия. По отношение на същите следва
да се отбележи
следното: твърденията на привлеченото към наказателна отговорност лице, приобщени в процеса, чрез неговите
обяснения, безспорно са с двояка природа.
Те са доказателствено
средство и средство за защита. От
друга страна принцип в наказателното съдопроизводство е, че подсъдимият и неговият защитник нямат задължение да доказват своите
твърдения по фактите. За да
им се даде
вяра и да се ползват за
база на фактически
изводи, тези твърдения е достатъчно да не бъдат
преодоляни, опровергани или оборени от
другите доказателства по делото, какъвто е конкретния случай. Всички
събрани по делото доказателства са еднопосочни относно движението на пешеходеца
по пътното платно и начина на навлизането му в лентата за движение на
подсъдимия, поради което съдът намери обясненията на подсъдимото лице за
неопровергани. Същите не се опровергават и от заключението на КМАТЕ, изготвена
в хода на досъдебното производство, доколкото вещите лица са дали своето
заключение въз основа на изчисления, направени при различни от възприетите от
съда фактически положения. При извода си за предотвратимост
на удара, чрез аварийно спиране от страна подсъдимия, вещите лица са изчислили
опасната зона, при отстояние на пешеходеца в
най-отдалечената част на осветената такава от светлините на автомобила,
фактическо положение, по отношение на което по делото не се събраха никакви
доказателства.
Предвид горното съдът кредитира
заключението на допуснатата и изслушана в хода съдебното следствие
допълнителна КМАТЕ, според заключението на която, в момента на навлизане на
пешеходеца в дясната лента на пътното
платно, предната част на управлявания
от подсъдимия автомобил е отстояла на 21 метра от
мястото на удара при „бърз
ход” на пешеходеца, а при „спокоен ход” отстоянието
е било 26.3 метра, като и при двата
начина на предвижване, пешеходецът се е намирал в опасната зона на автомобила,
управляван от подсъдимия. Експертното становище е, че при това отстояние и в дата му варианта, максималната скорост, с
която е следвало да се движи подсъдимия, за да успее да предотврати удара, е 30
км/ч. Осветената от фаровете му част на пътното платно фронтално е около 50-55
метра, което позволява движение на автомобила със скорост до 63 км/ч, за да
може да спре в рамките на осветената част.
Съставомерният
резултат – смъртта на А.С.А.
и причините за това се установяват
от заключението на заключението на СМЕ на труп,
заключението на КМАТЕ, обясненията на подсъдимия и свидетелските показания по делото.
Състоянието
на пътното платно и неговите характеристики, атмосферните условия в момента на настъпването на произшествието също по категоричен
начин се установяват от последователните гласни доказателства, събрани по делото и констатациите
в огледния протокол.
Събраните
по делото писмени доказателства допълват гласните и ги подкрепят,
безпротиворечиви са и съдът ги цени
в тяхната цялост.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема,
че
подсъдимият А.Г.Ч. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
За да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия Ч. по посочения наказателен състав е необходимо да
бъде установено, че същият като водач на МПС е нарушил правило или правила за
движение по пътищата, и в резултат на нарушението или нарушенията е причинил общественоопасния резултат – смъртта на пешеходеца А.А.. Също така е необходимо
да съществува пряка причинно-следствена връзка между поведението на
дееца - водач и настъпването на съставомерните общественоопасни последици.
По делото безспорно се установи, че
подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която е
бил длъжен непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което
управлява. Събраните по делото доказателства не водят до извод, подсъдимият Ч.
да не е контролирал управляваното от него пътно превозно средство. До същият
извод е стигнал и съдебният състав по НОХД № 714/2016г. по описа на СГС, който
е признал подсъдимият Ч. за невиновен да е нарушил това правило за движение по
пътищата, като срещу оправдателната част на постановената от СГС присъда не е
бил подаден протест от СГП или жалба от частния обвинител.
По делото безспорно се установи, че подсъдимият не е
нарушил разпоредбата и на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която при избиране на
скоростта водачът е длъжен да се съобрази с интензивността и характера на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие и да намали скоростта, а в случай на
необходимост и да спре, когато възникне опасност за движението. По делото се
установи по безспорен начин, че общественоопасният
резултат не е настъпил в резултат на това
или друго нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от
подсъдимия. Както беше посочено по-горе, пътно-транспортното произшествие е
било непредотвратимо, чрез аварийно спиране на управлявания от подсъдимия автомобил,
тъй като пешеходецът А.А. е предприел пресичане на
лентата му за движение, когато управляваният от подсъдимия лек автомобил е бил
на такова отстояние, което дори и при незабавно
предприемане на спиране, подсъдимият не е бил в състояние да предотврати удар
между автомобила и пешеходеца.
От
правна страна се налага извода, че подсъдимият не е нарушил правило или правила
за движение по пътищата, а настъпилата смърт на пешеходеца А.А. е вследствие на случайно деяние, тъй като спазването на
всички правила изключва непредпазливостта и изобщо вината.
По
изложените съображения и на основание чл.304 от НПК съдът оправда
подсъдимият А.Г.Ч. по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: