Решение по дело №1860/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на подзаконови нормативни актове, по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Оспорваща страна е прокурор в Окръжна прокуратура Бургас.

Ответник по оспорването е Общински съвет Несебър. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.

По делото няма встъпили страни по реда на чл.189 ал.2 от АПК.

Предмет на оспорване са разпоредбите на чл.15 ал.3 т.1, 2, 3, 4 и 5 от Наредбата за реда и условията за платено паркиране на пътните превозни средства на територията на община Несебър, приета с решение № 279 по протокол № 14/17.12.2020г.

В обстоятелствената част на протеста е посочено, че оспорените разпоредби от Наредбата на общинския съвет са приети в противоречие с чл.99а от Закона за движението по пътищата, уреждащ същата материя. Според прокурора, законът регламентира правото на всички хора с трайни увреждания да получат карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране и общинският съвет не е имал право да ограничава това право само до очертаните в оспорените разпоредби на Наредбата категории хора с трайни увреждания. Иска се съдът да отмени оспорените разпоредби и да присъди на прокуратурата разноските по делото. Представят се доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на оспорената част от наредба, съдът взе предвид следното.

Като доказателства по делото Общински съвет Несебър е представил заверени преписи от текста на оспорената Наредба за реда и условията за платено паркиране на пътните превозни средства на територията на община Несебър, приета с решение № 279 по протокол № 14/17.12.2020г., заедно с всички материали по преписката. Тези писмени доказателства доказват пред съда приемането на наредбата, както и реда по който това е било осъществено от административния орган.

Съдът в изпълнение на правомощията си по чл.168 ал.1 АПК извърши цялостна проверка относно наличието на основания за незаконосъобразност на оспорената разпоредба по чл.146 АПК.

Във връзка с компетентността на органа да приеме посочените нормативни правила съдът прие следното.

Съгласно чл.8 от ЗНА, вр. с чл.76 ал.3 от АПК, вр. с чл.21 ал.2 от ЗМСМА общинският съвет може да приема подзаконови нормативни актове – наредби, за неуредените обществени отношения в актове от по-висока степен, но при съобразяването на основните принципи от последните и ако отношенията са от местно значение. Чрез тази регламентация законодателят е ограничил нормотворческите правомощия на общинския съвет в две насоки – по отношение на териториалния обхват, както и от гледна точката на предмета на регулиране.

В чл.21 ал.1 от ЗМСМА неизчерпателно са изброени значителна част от правомощията на общинският съвет. В тази разпоредба на закона липсва предоставена компетентност за приемане на подзаконови нормативни актове, уреждащи правоотношения, свързани с организацията на движението по пътищата на територията на общината и частност относно престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, включително липсва делегация за определяне кръга на лицата с увреждания, които имат право да ползват особените правила за престой и паркиране, облекчаващи дейността им, чрез издаването им на карта по чл.99а от ЗДП. Самата разпоредба на чл.99а от ЗДП дава ясна и пълна регламентация на кръга от лицата, имащи право на карта, а именно хора с трайни увреждания. Използвания от законодателя израз „хора с трайни увреждания“ не подлежи на интерпретация или допълнителна подзаконова регламентация, тъй като е ясно дефиниран в §1 т.2 от ДР на Закона за хората с увреждания. Липсва делегация от законодателя към общинските съвети за приемане на подзаконови правила в тази насока.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че въпроса относно кръга на лицата, имащи право на карта за паркиране по чл.99а от ЗДП, като пряко регламентиран от законодателя, не е от местно значение, а единствено издаването на картата е възложено на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице (а не на общинския съвет) и то при спазване на визираните в ал.2 наднационални правила за стандартизирано оформяне на документа.

Не може да се обоснове извод за компетентност на общинския съвет да уреди с наредба кръга на лицата, имащи право на карта за паркиране по чл.99а от ЗДП, и въз основа на правилата на чл. 63, вр. с чл.8 ал.2 от ЗХУ. Съгласно чл.8 ал.2 от ЗХУ държавните и местните органи съгласно своите правомощия приемат, съответно издават нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с правата на хората с увреждания. Това създаващо компетентност правило е приложимо само, когато съответните обществени отношения от местно значение не са уредени по общ начин от друг орган.

Съгласно чл.63 от ЗХУ местните органи осигуряват в рамките на предоставената им компетентност: 1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията по чл.53 ал.2 т.1 и 2 – общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение; 2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства; 3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с увреждания, до местата за обществено ползване; 4. специални транспортни услуги за хората с увреждания; 5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания; 6. условия за подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности. С цитирания текст на закона лимитативно са изброени сфери на действие, в които местните органи следва да осигурят съдействие за гарантиране правата и подобряване качеството на живот на хората с увреждания, като между изброените не са посочени паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания.

Сумирайки изложеното съдът прие, че Общински съвет Несебър не разполага с материална компетентност да издава подзаконови нормативни актове, регламентирайки кръга на лицата с трайни увреждания, които имат право да ползват особените правила за престой и паркиране, облекчаващи дейността им, чрез издаването им на карта по чл.99а от ЗДП. (В този смисъл е правораздавателната практика, обективирана в решение № 7657/09.08.2022г. по а.д. № 1066/2022г. на ВАС, VІІ о.) Липсата на компетентност налага оспорените разпоредби от наредба на Общински съвет Несебър да бъдат обявени за нищожни от съда.

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.143 АПК, следва община Несебър да бъде осъдена да заплати на Окръжна прокуратура Бургас 30лв. разноски по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите на чл.15 ал.3 т.1, 2, 3, 4 и 5 от Наредбата за реда и условията за платено паркиране на пътните превозни средства на територията на община Несебър, приета с решение № 279 по протокол № 14/17.12.2020г.

ОСЪЖДА община Несебър да заплати на Окръжна прокуратура Бургас 30лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните.

Ако няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от касационния съд, да се извърши обнародване на решението по начина, по който е била обнародвана Наредбата. В последния случай решението влиза в сила от датата на обнародването му.

Председател:
Членове: