О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260144
гр. Пловдив, 25.03.2021 година
Пловдивският апелативен съд, първи
търговски състав, в закрито заседание на двадесет
и пети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинова
въззивно частно т. дело № 192 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по
чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение № 260266 от
23.12.2020 по т. дело
№ 192/2019 година по описа на Окръжен съд –Пазарджик /
производство по несъстоятелност на „А.-*“ ООД, ЕИК *********/, е спряно производството по делото на основание чл. 229
ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на досъдебно производството № 10/2019 година по описа на ОСО при ОП-П. с влязъл в сила акт.
Срещу определението за спиране на
производството по несъстоятелност са подадени пет частни жалби, които са
предмет на разглеждане в настоящото въззивно частно производство. Във всички
частни жалби се поддържа незаконосъобразност на определението на ОС – Пазарджик
за спиране на производството по несъстоятелност по съображения, които ще бъдат
обсъдени от съда по-долу и с искане за отмяна на определението за спиране и
продължаване на производството по несъстоятелност.
Първата частна жалба
е с вх. № 264122/30.12.2020 година Тя е подадена от длъжника в производството по
несъстоятелност „А.-*“ ООД, ЕИК *********.
Писмени отговори срещу тази частна жалба с изразено становище за нейната
основателност са подали И.К. – синдик на
„А.-*“ ООД, „Д.А.“ ЕООД – кредитор в производството по несъстоятелност, П.У., кредитор в
производството по несъстоятелност и „А.П.“ ООД – кредитор в производството по
несъстоятелност.
Частна жалба с вх. № 264142/31.12.2020
година срещу определението за спиране на производството по несъстоятелност е
подадена от „Д.А.“ ЕООД, ЕИК *********. Писмени отговори с изразено становище
за основателност на тази частна жалба са подадени от синдика И.Л.К., от П.У. и
от „А.П.“ ООД, ЕИК *********, в
качеството им на кредитори в производството по несъстоятелност.
Третата частна жалба е с вх. №
260639/19.01.2021 година и е подадена от П.У. като кредитор в производството по
несъстоятелност. Срещу нея са подадени писмени отговори от „Д.А.“ ЕООД и И.К. като синдик на „А.-*“ ООД
с изразено становище за нейната основателност.
Частна жалба с вх. №
260640/19.02.2021 година срещу определението на спиране на производството по
несъстоятелност на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК е подадена от кредитора
„А.П.“ ООД. Писмени отговори с изразено становище за нейната основателност са
подадени от „Д.А.“ ЕООД и от синдика на
„А.-*“ ООД И.К..
Петата частна жалба с вх. №
261626/09.02.2021 година е подадена от НАП. Писмени отговори с изразено
становище за нейната основателност са подадени от синдика И.Л.К., кредиторите „
Д.А.“ ЕООД, П.У. и „ А.П.“ ООД. Писмен отговор е подаден и от името на длъжника
„А.-*“ ООД чрез Д. Д. в качеството й на управител и представляващ дружеството,
вписана в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 01.02.2021 година. В него се
изразява становище за неоснователност на частната жалба, подадена от НАП.
Срещу първите четири частни жалби,
описани по-горе, са подадени и писмени
отговори от Д. Д., която към момента на тяхното подаване е имала само качеството на съдружник в дружеството-длъжник „А.-*“ ООД и по чиято молба с вх. №
263654/11.12.2020 година, подадена в
производството по несъстоятелност по т. дело № 192/2019 година по описа на ОС –
П. е постановено обжалваното по настоящото дело определение. Писмените становища
на Д. Д. са за неоснователност на подадените частни жалби.
Настоящият съдебен състав намира, че
писмените становища на Д. Д. и приложените към тях писмени доказателства не
следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, доколкото към момента на
тяхното подаване тя е имала само качеството на съдружник в „А.-*“ ООД, но не и на представляващ дружеството / до
01.02.2021 година/, в което качество не е разполагала с възможност да обжалва
постановените актове в производството по несъстоятелност и да изразява
становища по подадени жалби срещу такива актове.
Обстоятелството, че Д. Д. е
съдружник, притежаващ 3/5 от капитала на дружеството-длъжник, й дава само правото да предложи оздравителен план съгласно
изричната разпоредба на чл. 697 ал. 1 т. 5 от ТЗ, но не я превръща в участник в производството по несъстоятелност на ООД и не й дава възможност да изразява самостоятелни становища, различни
от тези на дружеството-длъжник чрез
представителя, вписан в ТРРЮЛНЦ.
Пловдивският апелативен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
следното:
Частните жалби
са процесуално допустими, подадени са срещу определение за спиране на производството
по делото, попадащо в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК. При подаването им
е спазен едноседмичния срок по чл. 275
ал. 1 от ГПК. Лицата, подали частните жалби, са легитимирани да обжалват
определението за спиране на производството по несъстоятелност, доколкото става
дума за длъжника и за част от кредиторите в това производство.
Разгледани по същество, частните
жалби са основателни.
Обжалваното определение на
първоинстанционния съд, освен че е постановено по молба на физическо лице, което не е участник в производството по
несъстоятелност / длъжник или кредитор/, е незаконосъобразно по следните
съображения:
С решение № 126 от 07.10.2019
година, постановено по т. дело № 192/2019 година по описа на Окръжен съд –
Пазарджик е открито на основание чл. 630 ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност на „А.-*“ ООД град П. с начална дата на
неплатежоспособността 30.07.2019 година. Видно от обявените по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ актове, към
настоящия момент са изготвени, обявени и
одобрени от съда списъците на
кредиторите по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, дружеството има назначен постоянен
синдик. Действията, които се извършват след откриване на производството по
несъстоятелност, са насочени към
попълване масата на несъстоятелността съобразно разпоредбите на чл. 643
– 654 от ТЗ, към оздравяване на
търговското дружество или обявяването му в несъстоятелност, осребряване на
имуществото и неговото разпределение между кредиторите.
Мотивите на първоинстанционния съд
за спиране на производството по несъстоятелност са, че има образувано досъдебно
производство № 10/2019 година на ОСО при ОП-П. за престъпление по чл. 219 ал. 1
във връзка с чл. 26 от НК за това, че през периода от 07.07.2017 година до 21.07.2017 година при
условията на продължавано престъпление не са положени достатъчно грижи за
ръководенето и управлението на „А.-*“
ООД от неговия управител.
Служебно събраните от ОС – Пазарджик данни за образувано досъдебно
производство, по което разследването не е приключено и до момента
няма привлечено лице в качеството на обвиняем, не са основание
за спиране на производството по
несъстоятелност по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ТЗ. Воденото досъдебно
производство по никакъв начин не би могло да се отрази на хода на
производството по несъстоятелност, респ. на масата на несъстоятелността. В правомощията на синдика съгласно чл. 658 от ТЗ е да предприеме необходимите действия по издирване и уточняване на
имуществото на длъжника, принадлежащо към масата на несъстоятелността, включително по завеждането на дела, свързани
с попълване масата на несъстоятелността. Това може да стане и с предявяването
на специалните искове по чл. 649 от ТЗ.
Производството по несъстоятелност е
уредено от ТЗ с императивни норми,
предвиждащи преклузивни срокове за
извършването на всички действия от участниците в него, гарантиращи бързина с
цел предотвратяване на загуби от масата на несъстоятелността и удовлетворяване
на кредиторите във възможно най-пълна степен. Спирането на това производство, което не е исково, а
производство за универсално принудително изпълнение, се извършва на предвидените за това основания
в самия ТЗ и за посочените в него срокове.
Спирането на производството по несъстоятелност
на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК е
незаконосъобразно.
Видно от текста на цитираната
разпоредба, тя е приложима тогава,
когато в хода на разглеждане на едно гражданско дело се разкрият престъпни
обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор,
които не могат да бъдат установени по гражданското дело. В случая не сме
изправени пред такава хипотеза. В мотивите на
първоинстанционния съд не се сочат
престъпни обстоятелства, разкрити в хода на производството по несъстоятелност,
които да дават основание за спиране на делото по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК. Има
само позоваване на постъпилата молба от Д.
Д., която не е участник в производството по несъстоятелност и на служебно
събраните данни за досъдебното производство. Освен че не са посочени конкретни престъпни обстоятелства, разкрити в
производството по несъстоятелност, липсват мотиви за това как тяхното установяване би повлияло на това производство.
В трайната и непротиворечива съдебна
практика на ВКС се приема, че за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е
нужно съдът, който разглежда гражданския спор, сам да констатира, че са налице
престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното му решаване и да не
е възможно те да бъдат установени в гражданското производство. Приема се, че производството по гражданско
дело се спира на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, когато твърдените престъпни
обстоятелства имат значение за решаването му и
са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза
или на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, когато гражданският съд сам е
събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - решение №
116/15.05.2013 ВКС, IV г.о., по гр. д. № 745/2012; решение по гр. д. № 745/2012
г., IV г.о. на ВКС ; определение № 136
от 27.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 511/2018 г., III г.о; определения по гр. д. 5301/2013 г., IV г. о., гр. д. №
7165/2013 г., IV г. о., ч. гр. д. № 6790/2013 г., IV г. о., ч. на ВКС.
В настоящия случай не сме изправени
пред нито една от двете хипотези.
С оглед характера на производството по
несъстоятелност въпросът налице ли
е или не престъпно поведение, изразяващо се в проявена
безстопанственост в период преди началната дата на неплатежоспособността на „А.-*“
ООД, установена с решението по чл. 630 от ТЗ със сила на пресъдено нещо, е без
значение. Защитата срещу евентуални
действия, довели до намаляване на масата на несъстоятелността може да бъде
реализирана с предявяване на исковете, изрично уредени в Част ІV от ТЗ,
като в хода на тези производства следва да бъдат установени обстоятелствата, на които
те се основават и които са от значение за тяхното уважаване.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното определение на Пазарджишкия окръжен съд за спиране на производството по несъстоятелност
следва да бъде отменено. Делото следва
да бъде върнато на ОС – Пазарджик за продължаване на производството.
Ето защо Пловдивският апелативен
съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 260266 от 23.12.2020 по т.
дело №
192/2019 година по описа на
Окръжен съд –Пазарджик / производство по несъстоятелност на „А.-*“ ООД, ЕИК *********/, с
което е спряно производството по делото
на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на досъдебно производството № 10/2019
година по описа на ОСО при ОП-П. с влязъл в сила акт.
ВРЪЩА делото на ОС- Пазарджик за по-нататъшното му разглеждане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.