Решение по дело №1929/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 28.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Елка Цигуларова и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 1929/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 20-1085-003371/20.10.2020г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Русе, против М.-М. М.Р., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба в законоустановения срок от М.-М. М.Р., чрез адв. Г.С., която е допустима. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не реливира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.09.2020 год., в 17,10ч. в гр.Русе, св.В.П. /пол. служител в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе/ и св.Т.М. /работник в БЧК/ се движили със служебен пол. автомобил по ул.“Плиска /след кръстовището с ул.“Воден“ и в посока ГКПП „Дунав мост“/. Малко след горепосоченото кръстовище и на около 15-20 метра пред пол. автомобил се движил л.а. марка „Мерцедес ЦЛК 230“, с рег.№ РВ 4929 СВ, който преминавайки през нарушена пътна настилка във връзка с извършен ремонт /чакъл и пръст/ и след намираща се преди ремонтираното място пешеходна пътека се поднесъл със задната си част наляво и надясно с отклонение от около метър няколко пъти /според св.П./, а според св.М. процесния автомобил се отместил със задната си част наляво и надясно един или два пъти, без да е контролирано от водача и умишлено това поведение на автомобила. С оглед визуално-установеното св.П.    застигнал със служебния си автомобил автомобила на жалбоподател принуждавайки га спре, извършил му пол. проверка и му съставил АУАН бл.№841048/16.09.2020г. за извършено от него нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос.В.П. и св.Т.М..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Допуснато е съществено нарушение на чл.52, ал.4 ; чл.6 от ЗАНН, като по този начин нарушението не е доказано по несъмнен и безспорен начин да е извършено от жалбоподателя.

Съдът приема, че фактическите констатации отразени в АУАН и НП не са доказани по делото по несъмнен начин. Гласните доказателства по делото водят на извод, че повдигнатото административно нарушение против жалбоподателя  е недоказано, поред което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Съдът, счита, че в АУАН и НП съставени спрямо жалбоподателя, точно е индивидуализирано мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Съдът счита, че събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите П. и М. /очевидци/ са противоречащи си и не може да се изведе еднозначен извод за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. От една страна св.П. твърди, че жалбоподателя умишлено е боравил с уредите за управление на автомобила, като е нарушил многократно устойчивостта му на пътя, а от друга страна св.М. твърди, че автомобила на жалбоподателя е променил движението си не – повече от 2 пъти и при условие, че това се е случило в района на ремонтираното пътно платно /чакъл и пръст/, като изразява съмнение, че това негово поведение може да е породено и от узнаването/уплахата за наличие на пол. автомобил зад него с пуснати звуков и светлинен сигнал. За да е налице умишлено променяне на треакторията на движение на даден автомобил, трябва да е несъмнено доказано по делото, че водача на този автомобил го е управлявал по такъв начин, че движението на този автомобил да е несъмнено породено от желанието му да извърши т.н. движение „дрифт“ /например излизайки от кръстовище/, какъвто не е настоящия случай, още повече, че несъмнено на пътното платно е имало разпилян строителен материал /камъчки и пръст/. Съдът констатира, че от АНО несъмнено е извършено нарушение по чл.52, ал.4 от ЗАНН, според който преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая от АНО са дали вяра едностранно на приложената по делото Докладна записка попълнена от св.П., като са игнорирали изцяло писменото възражение заявление на жалбоподателя, а и в противоречие на показанията на въззивното производство на другия очевидец и свидетел по АУАН – св.М.. Недоказването от страна на АНО по безспорен начина на обстоятелството – извършено ли е по умишлен начин нарушението от жалбоподателя води до незаконосъобразност на обжалваното НП, т.к. тежестта на доказване на административното нарушение в адм. производство е възложена изключително в тежест на АНО, а не на лицето – жалбоподател.

Допуснатите нарушения на чл.52, ал.4 ; чл.6 от ЗАНН са съществени, като по делото не е доказано по несъмнен и безспорен начин процесното нарушение да е извършено от жалбоподателя, поради което НП като незаконосъобразно следва да се отмени.

Предвид посочените съображения, и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, издателят на процесното НП – ОДМВР – Русе, следва да заплати на жалбоподателя и направените по настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., видно от приложения договор за правна помощ и фактура.

По гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-003371/20.10.2020г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Русе, против М.-М. М.Р., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „Глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Осъжда ОДМВР- Русе да заплати на М.-М. М.Р., с ЕГН-**********, сумата от 240лв. -  направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

            Районен съдия :