№ 31
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502201 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. № 54994/10.08.2022г., подадена от
МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД, ЕИК *********, чрез адв. О. Т. – К., срещу
Решение № 2540/28.07.2022г., постановено по гр.д. №815/2022г. на ВРС, В
ЧАСТТА, с която е осъден въззивникът да заплати на д-р Г. Д. Ш., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Аврора" № 3, сумата от 9000
лева /девет хиляди лева/, представляваща невъзстановена гаранция за
добро управление, внесена от ищеца в качеството му на член на Съвета на
директорите и изпълнителен директор на дружеството, съобразно Договор за
възлагане на управлението на МБАЛ „Света А. - Варна" АД от 08.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 445 лева /четиристотин четиридесет и пет лева/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9000 лева,
начислено за периода от 01.08.2021г. до 25.01.2022г. и разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че решението е
неправилно и необосновано. Сочи се, че самият факт на вземане на решение
на общото събрание на акционерите, по силата на които ищецът не е
освободен от отговорност за част от периода на управление на болницата, е
достатъчно основание сумата да се счита дължима, още повече, че решенията
са приети на база финансовото състояние на дружеството. Моли се за отмяна
на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. В открито
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Г. Д. Ш. не е
депозирал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание не се
явява.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от д-р Г. Д.
Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Аврора" № 3, срещу
МБАЛ "Света А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Цар Освободител" № 100, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: – иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3
ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 9000 лева, представляваща внесена гаранция за добро управление по
Договор за възлагане на управлението на МБАЛ „Света А. - Варна" АД от
08.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
– иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 575 лева, представляваща обезщетение за забава
върху претендираната главница, начислено за периода от 10.06.2021г. до
25.01.2022г.
Твърди се в исковата молба, че през периода 08.04.2015г. – 03.02.2017г.
ищецът е участвал в управлението на ответното дружество МБАЛ „Света А. -
Варна" АД като член на Съвета на директорите /СД/ и изпълнителен директор
на дружеството. Сочи се, че след сключване на договора за възлагане на
управлението на дружеството ищецът внесъл по сметка на същото сумата
9000 лева, представляваща гаранция за добро управление. С решение на
Общото събрание на акционерите, членовете на СД били освободени от
отговорност за 2015г. За 2016г. и 2017г. последните не били освободени от
отговорност, без да бъдат изложени мотиви за това. Ищецът излага, че в
рамките на предвидената в закона тригодишна давност, както и до настоящия
момент, към него не са предявявани претенции за причинени вреди от
действията му като изпълнителен директор. Сочи, че с писмо вх. №
761/10.06.2021г. поканил действащия изпълнителен директор на ответното
дружество да му заплати внесената през 2015г. гаранция за добро управление,
ведно със законната лихва, в срок до 31.07.2021г., но до настоящия момент
сумата не му е възстановена.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва, че между страните е сключен Договор за възлагане на
управлението на МБАЛ „Света А. - Варна" АД от 08.04.2015г. Не се оспорва
и обстоятелството, че членовете на СД, сред които е бил ищецът, са
освободени от отговорност за 2015г. с решение на Общото събрание на
акционерите на дружеството, но не и за 2016г. и 2017г., като за последните
две години превес е взела позицията по въпроса на основния акционер на
дружеството, а именно – Министерство на здравеопазването. Застъпва се, че
самият факт на неосвобождаване от отговорност на членовете на СД,
обективиран в протоколите от проведените заседания на Общото събрание на
акционерите, е достатъчно основание лечебното заведение да не възстанови
внесените гаранции. В тази връзка се излага, че не фигурира нормативна
разпоредба, задължаваща акционерите да мотивират решенията си и се
оспорва последното да е предпоставка за валидност на решението. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ТЗ, членовете на Съвета на
директорите задължително дават гаранция за своето управление в размер,
определен от Общото събрание, но не по-малко от 3-месечното им брутно
възнаграждение, като ал. 2 на същия член предвижда солидарна отговорност
на членовете на съвета за вредите, които са причинили виновно на
дружеството.
По силата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
От публичните данни в Търговския регистър се установява, че ищецът
д-р Г. Д. Ш. е бил член на Съвета на директорите на ответното дружество
МБАЛ „Света А. - Варна" АД за периода 16.04.2015г. – 06.10.2017г.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК в първоинстанционното производство
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на
08.04.2015г. между страните е сключен Договор за възлагане на управлението
на МБАЛ „Света А. - Варна" АД. Видно от същия, приет като писмено
доказателство по делото, Съветът на директорите на лечебното заведение е
възложил на ищеца д-р Г. Д. Ш., в качеството му на изпълнителен директор,
управлението и представителството на МБАЛ „Света А. - Варна" АД. Не се
спори, а и се установява от приетия като писмено доказателство препис от
Служебна бележка №127 от 19.01.2022г., издадена от МБАЛ „Света А. -
Варна" АД, че в изпълнение на задължението си по чл.240, ал.1 ТЗ, като член
на Съвета на директорите ищецът е внесъл в дружеството парична гаранция
за своето управление в размер на 9000 лева.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е прието и
обстоятелството, че с решения на Общото събрание на акционерите на МБАЛ
„Света А. - Варна" АД членовете на Съвета на директорите са освободени от
отговорност за дейността си през 2015г., но не и за тази през 2016г. и 2017г.
Посоченото обстоятелство се установява и от приобщените като писмени
доказателства преписи от Протокол от редовно общо събрание на
3
акционерите на МБАЛ „Света А.[1]Варна“ АД, проведено на 07.06.2016г.,
Протокол от редовно общо събрание на акционерите на МБАЛ „Света А.-
Варна“ АД, проведено на 26.06.2017г. и Протокол от редовно общо събрание
на акционерите на МБАЛ „Света А.-Варна“АД, проведено на 13.06.2018г.
С оглед гореизложеното, безспорно се установява, че към датата на
исковата молба въззиваемият е бил освободен като член на Съвета на
директорите на въззивното дружество.
Действително е налице и решение на ОС на акционерите
въззиваемият да не бъде освободен от отговорност за част от периода, в който
е бил изпълнителен директор, но следва в това решение да има изложени
мотиви и доводи защо последният не се освобождава от отговорност, каквито
в случая липсват. Въззивникът не е навел и доводи за лошо изпълнение от
страна на ищеца за задълженията му по договора за управление, което да е
причинило вреди на дружеството, нито е предприел действия по реализиране
отговорността на члена на Съвета на директорите по реда на чл.240, ал.2 ТЗ,
провеждайки и доказване на наличие на предпоставки за реализиране на
отговорност. По този начин, само наличието на решение за неосвобождаване
от отговорност, не може да бъде достатъчно основание за задържане на
представената гаранция, която подлежи на връщане като дадена на отпаднало
основание.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за обезщетение за забава, считано от датата на
поканата за връщане на гаранцията. Във въззивната жалба липсват конкретни
оплаквания срещу присъденото обезщетение за забава.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
От въззиваемата страна не се претендират разноски, поради което и
съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2540/28.07.2022г., постановено по гр.д.
№815/2022г. на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА , с която е осъдено МБАЛ
„Св. А. – Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Цар Освободител" №100, да заплати на д-р Г. Д. Ш., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Аврора" № 3, сумата от 9000
лева /девет хиляди лева/, представляваща невъзстановена гаранция за
добро управление, внесена от ищеца в качеството му на член на Съвета на
директорите и изпълнителен директор на дружеството, съобр. Договор за
възлагане на управлението на МБАЛ „Света А. - Варна" АД от 08.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 445 лева /четиристотин четиридесет и пет лева/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9000 лева,
начислено за периода от 01.08.2021г. до 25.01.2022г..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5