№ 12970
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110158837 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
17.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 58837/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТТС“ ЕАД срещу П. Я. Д., като се твърди, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
..........................., аб. № 221379. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 3951,03 лева за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Навежда доводи, че ответника не била заплатила
топлинната енергия, поради което била изпаднала в забава и дължала мораторна лихва в
размер на 481,63 лева за периода от 15.09.2019 г. до 01.07.2021 г. Излага съображения, че
била предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 44,39 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на
1
сумата от 9,02 лева за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г. Сочи, че била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но ответницата била
възразила, поради което имал правен интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за
установено, че ответницата дължи претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище, че отчитането и разпределението на ТЕ в процесния
имот и сграда е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна
уредба.
С Определение от 13.05.2022 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалата страна П. Я. Д. наследниците й по закон – В. Й. С. и М. С. С..
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
2
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том LXLVI, нот.
дело № 18693/1997 от 21.07.1997 г. от който се установява, че СММ дарява на дъщеря си П.
Я. Д.а собствения си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
...................... В нотариалния акт е инкорпорирана конститутивна сукцесия, чрез която
прехвърлителят си е запазил правото на вещно ползване до края на живота.
От удостоверение за идентичност на административен адрес, блок със строителен
номер 73А, вход 6 /Е/ - гр. София, ж.к. „Младост-1“ има граждански номер блок 73, вход 6 -
гр. София, ж.к. „Младост-1“.
Представена е молба-декларация от 04.01.1997 г. от СММ за откриване на партида и
доставяне на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, .....................
Със заявление-декларация от 25.10.2006 г. СММ е поискала да бъде закрита
съществуващата на нейно име партида за недвижим имот, находящ се в гр. София,
...................., тъй като последният бил дарен на П. Д.а.
Със заявление-декларация от 27.11.2006 г. П. Д.а е поискала да бъде закрита
откритата на нейно име партида за горепосочения недвижим имот, тъй като върху същия
майка й СММ била запазила вещното си право на ползване.
От удостоверение за наследници изх. № СОА22-ВУ51-180/24.03.202 се установява, че
П. Я. Д. е починала на 27.11.2021 г., като е оставила за наследници по закон – 1) В. Й. С.
(преживял съпруг – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН); 2) М. С. С. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН – наследник
от първи ред).
Като се има предвид гореизложеното следва да се приеме, че по делото не се доказва
ответниците да са страна по облигационно отношение с ищеца, тъй като и наследодателят
им – П. Д.а, не е била в такова. Това е така, тъй като се установявя, че върху процесния имот
Станка Маринова е запазила вещното си право на ползване до края на живота си. В
хипотеза, при която е налице учредено вещно право на ползване по отношение на
топлоснабдения имот, носител на задължението за заплащане на консумативните разноски
3
по имота, вкл. за доставена топлоенергия, тежи за вещния ползвател, а не за собственика на
обекта – аргумент от чл. 57, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС). Нормата на чл. 59 ЗС
изчерпателно сочи основанията, на които вещното право на ползване се погасява – със
смъртта на ползвателя, погиването на вещта или при неупражняване на правото на ползване
в продължение на повече от пет години. На основание чл. 99 ЗС, вр. чл. 100 ЗС, вещното
право на ползване се погасява, когато неговият титуляр се откаже от правото си, като от този
момент правото на ползване се връща в патримониума на досегашния носител на голата
собственост върху имота. По делото от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест
за установяването наличието на облигационно отношение, нито се твърди, нито се
ангажират доказателства вещното право на ползване на Станка Маринова е погасено на
някое от посочените основания. Поради тази причина следва да се приеме, че не се доказва
за П. Д.а, респ. – за нейните наследници – ответниците в настоящото производство, да е
възниквало задължение за заплащане на ТЕ за процесния имот през процесния период.
Дори обаче да се приеме, че за П. Д.а е съществувало задължение да заплаща ТЕ,
съдът приема, че не се установява, то да е придобито от нейните наследници – ответници в
настоящото производство. С откриване на наследството наследниците придобиват правото
да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51,ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр.2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което
не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът
за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
4
Предвид гореизложените принципни съображения, съдът приема, че по делото не е
доказано категорично – при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са
приели оставеното от П. Д.а наследство, поради което следва да се приеме, че не се
установява да са придобили и процесните задължения. Мълчаливото приемане на
наследството е налице при извършване на фактически или правни действия от наследника,
които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Действията не
трябва да са двусмислени, т.е. от тях да е възможно да се направят и други изводи.
Наследникът трябва да е извършил такива фактически действия, които по безспорен и
несъмнен начин да създават убеждението, че приема или има намерение да приеме
наследството. При изясняването на въпроса дали има мълчаливо приемане на наследство е
от значение както поведението на наследниците, така и конкретните обстоятелства, от които
може да се направи несъмнен извод за намеренията им да се приеме оставеното наследство.
В посочения смисъл са: Решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 309/2010 г., II г.
о., ГК; Решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., ГК; Решение
№ 133 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1929/2008 г., III г. о., ГК и Решение № 112 от
19.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 520/2003 г., I г. о. В настоящото производство не се
доказват такива фактически или правни действия от наследниците, от които несъмнено да се
установява тяхното намерение да приемат наследството. Действително, в последното
проведено на 31.10.2022 г. открито съдебно заседание се е явил лично ответникът В. С., но
нито този факт, нито направените от ответника изявления пред съда могат да се считат за
извършено мълчаливо приемане на наследството.
Тъй като първата материална предпоставка не е налице, то съдът намира, че не
следва да обсъжда останалите предпоставки за основателност на предявените искове, както
и събраните доказателства в тази насока – заключения на СТЕ и ССчЕ.
Следователно претенциите за стойността на доставената топлинна енергия и за
припадащата се част от стойността на услугата дялово разпределение са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като неоснователни са главните (обуславящи) искове, то такива се явяват
акцесорните (обусловените) искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а така също и за главницата за дялово
разпределение. Следователно тези искове също следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат само ответниците, но такива нито са сторени, нито се претендират от последните.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ..................... срещу В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
...................... с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В.
Й. С., ЕГН: ********** дължи на „ТТС“ ЕАД, ЕИК: ................... сумата от 1975,51 лева,
представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. ..........................., аб.
№ 221379, за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 240,81 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.07.2021 г.,, както и сумата от 22,19 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
5
м.06.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 4,51 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до
01.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 40819/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ..................... срещу М. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
..................... с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че М.
С. С., ЕГН: ********** дължи на „ТТС“ ЕАД, ЕИК: ................... сумата от 1975,51 лева,
представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. ..........................., аб.
№ 221379, за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 240,81 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.07.2021 г.,, както и сумата от 22,19 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 4,51 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до
01.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 40819/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „...“ ЕООД на
страна на ищеца „ТТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6