Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Варна, 09 юли 2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на първи юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.дело № 1037 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по
въззивна жалба на И.Т.Г., чрез адв.Д.
против Решение № 1288 от 28.03.2019 година, постановено по гр.дело № 15
605/2018 година на ВРС, в частта, с което е
била отхвърлена исковата претенция на ищеца за разликата над 480.86 лева
до пълния претендиран размер от 745 лв. представляваща обезщетение за ползване
на съсобствения им недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор
10135.2555.247.1.13, находящ се в гр. Варна, ул. Мир ет. 4, с площ от 85.18
кв.м., състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор и два балкона, за периода
от 05.07.2018 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.10.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
както и в частта за разноските.
Според жалбата, съдът не е отчел наличните по
делото доказателства, други е тълкувал неправилно, което прави атакуваното
решение, незаконосъобразно.Искането е атакуваното решение да бъде отменено в
обжалвана му част, а исковата претенция – уважена.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е депозиран отговор от страна на
В.Ш., чрез адв.Г. /ВАК/, с които се настоява, че решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника се явява
лично и с адв.Д. поддържа въззивната си жалба, като моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на В.М.Ш., се явява
лично и с адв.Г., намира, че жалбата е неоснователна и моли съдът да потвърди
решението в атакуваната му част.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред
първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по искова
молба на И.Т.Г. против В.М.Ш., с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за
осъждане на Ш. да му заплати сумата от 745 лева, обезщетение за едноличното
ползване на съсобствения им недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор 10135.2555.247.1.13, находящ се в гр. Варна, ул. Мир ет. 4, с
площ от 85.18 кв.м., състоящ се от три стаи, баня, тоалет, коридор и два
балкона, за периода от 05.07.2018 година
до 16.10.2018 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.10.2018 г. до окончателното й изплащане.Според твърденията
в молбата с Решение № 3520/04.07.2014 г. по гр.д. № 17069/2013 г. по описа на
ВРС, бракът между страните бил прекратен, като било одобрено постигнатото между
тях споразумение, уреждащо и ползването на съсобственото им семейно жилище.Също
според молбата Г. е предявил иск за прекратяване на съсобствеността, като с Решение
№ 826 от 01.03.2018 г. по гр.д. № 13387/2014 г. на ВРС имота е бил изнесен на
публична продан.Също с това решение Ш. е била осъдена да заплати обезщетение в
размер на 6416.17 лева, за еднолично ползване на съсобствения недвижим имот, за
периода от 11.05.2015 г. - 15.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на претенцията - 16.10.2017г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 31 ал. 2 ЗС.Т.к. против решението е
била подадена жалба, то все още било висящо пред състав на ВОС.
Т.к. Ш.
не предоставяла възможност имота да се ползва и от ищеца, с нова молба той е
поискал тя да бъде осъдена да му заплати обезщетение за едноличното ползване на
съсобствения имот, за периода от 16.10.2017 г. до 04.07.2018 г. Образуваното
гр.д. № 10553/2018 г. по описа на ВРС, към момента също било висящо. Покана за
заплащане на обезщетение по 220
лева/месечно била изпратена още през 2014 г., която обаче реално
достигна до нея на 11.05.2015 г. Покана отправил и с исковата молба, с която
сезирал съда с иска по чл. 34 ЗС, по която било образувано гр.д. № 13387/2014
г. по описа на ВРС.
С
отговора си ответницата оспорила исковата претенция, като заявила, че тя е
неоснователна изцяло, а в условията на евентуалност не дължи такъв размер на
обезщетението.Ш. изложила, че бракът им е бил прекратен с решение на ВРС,
съобразно което ползването на съсобствения им имот било предоставено
безвъзмездно на ответницата.Тя посочила също, че исковата претенция не отчита
правата и на детето, което ползвало наред с майката жилището.
При
тези данни и след като е съобразил доказателствата по делото, ВРС е присъдил
търсеното обезщетение за сумата от 480 лева, като е отхвърлил иска до
претендираната горница от 745 лева.
Становището на съда е следното:
Решението е правилно, а жалбата против него се
явява неоснователна!
По делото не е спорно,
че през 2007 година с н.а. В. Г. е
закупила правото на строеж на складово помещение № 13, тяло Б, с площ от 85.18
кв.м., в гр. Варна, състоящо се от три стаи, баня, тоалет, коридор, два
балкона. От представения по делото договор за покупко-продажба от 2009 г. се
установява, че В. Г. е закупила правото на собственост на 37.02 кв.м. идеални
части от ПИ 10135.2555.247, към складово
помещение 13.
Също не се спори от
страните, че бракът между страните е бил прекратен, а също и че процесното
жилище е предоставено за ползване на Ш., заедно с роденото от бракът на
страните дете.
Пред ВРС е била
изслушаната Съдебно икономическа експертиза, съобразно която пазарната цена на
наема за имота за периода от 05.07.2018 година до 15.10.2018 година, е в размер
на 1442.58 лева.
В съответствие с Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик
съдията И.П.личното ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове.В него ВКС е обобщил още, че претенцията за обезщетение по този текст
ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е
получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
- той или член на
неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик,
- той или член на
неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например
като държи ключа/,
- ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.В друго Тълкувателно решение - № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2014 г., ОСГК, докладчик съдията М.С.нормата на чл.31 ал.2 от ЗС е приложима при съпружеска
имуществена общност, когато при фактическа раздяла общият имот се ползва само
от единия съпруг.Според първото от цитираните ТР - ТР 7/2012 г. на ВКС, ОСГК
хипотезата на чл.31 от ЗС е налице, когато съсобственикът на една вещ е лишен
от възможността да я ползва според нейното предназначение и според притежавания
от него обем права. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт
върху цялата вещ по начин, който препятства достъпа на друг съсобственик,
ползващият имота съсобственик му дължи обезщетение в размер на пазарния наем от
датата на писменото поискване. Когато съсобствениците са уговорили, или е
налице решение на мнозинството, или постановено от съда разпределение на
ползването по реда на чл.32 ЗС, тези обстоятелства са относими към
основателността на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС и следва да бъдат съобразени
от съда, който я разглежда.В конкретния случай ответницата, въззиваема пред ВОС
е навела възражение, че според постигнатото между страните споразумение в
бракоразводния процес ищеца сам се е лишил от правото да търси обезщетение.Този
довод не се споделя от ВОС, т.к. подписаното между вече бившите
съпрузите споразумение по чл. 51 СК може да бъде изменяно по реда на ал.4 от
цитираната норма, само когато касае въпроси, свързани с охраняване нуждите на
децата - местоживеене, родителски права, режим на лични отношения, издръжка. В
останалата си част споразумението има характера на сключен между бившите
съпрузи договор и доколкото в него е уговорено майката, на която е предоставено
упражняването на родителските права, да ползва семейното жилище без да заплаща
наем на бащата, както и не е уговорен срок, то следва да се приеме, че между страните
е възникнало правоотношение като по договор за заем за послужване. Същото е
безсрочно по своя характер, поради което и няма пречка то да бъде прекратено от
заемодателя- ищец във всеки един момент. С искането за заплащане на обезщетение
за ползване на имота, квалифицирано като „наем“ от страна на Г., същият е
упражнил правото си да прекрати ползването на жилището от въззивницата
безвъзмездно, както и правото си по чл.31 ал.2 ЗС.Неправилно и двете страни
акцентират върху факта дали въззиваемата е ползвала или не, процесното
жилище.Този въпрос се явява ирелевантен за спора и без всякакво правно
значение.От значение е само факта, че тя не е била лишена от ползването върху
имота, а въззиваемия не е получил достъп до имота, т.е. бил е лишен от такъв.
Правилно и в съответствие с установената практика, ВРС е отчел
присъствието на роденото брака между страните, дете.Доколкото ползването на
семейния имот е било предоставено на майката именно във връзка с уреждане на
отношенията между съпрузите, във връзка с упражняване на родителските права по
отношение на детето Т., съдът приема, че и следва да се отчете фактическото
ползване от страна на детето на делбения имот.Дори и детето да не е пребивавало
постоянно в имота, то съдът приема, че безспорно се установи, че то е ползвало
имота наред със своята майка, която е ползвала имота и във връзка със
задоволяване нуждите на детето и осигуряване на негови потребности. И доколкото
съобразно нормата на чл.143 ал.1 СК въззивника Г. - като баща на детето Т. е длъжен
да осигурява съобразно възможностите си и материалното си състояние условия на
живот, необходими за развитието на детето, както и съобразно ал.2 му дължи
издръжка, то и осигуряването на жилище на детето от страна на родителя
съобразно притежавана от него в делбения имот квота представлява изпълнение на
визираните в нормата задължения.В съвкупност, за да присъди обезщетението по чл.31 ал.2
от ЗС ВРС е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, поради което
и съдържащите се в жалбата оплаквания за неправилна преценка на същите и
необсъждане от страна на решаващия съд на поддържаните от въззивника доводи,
довели до необоснован извод за дължимост на обезщетение за лишаване от ползването
му, не обосновават противоречие на решението с практиката на ВКС и ВС, по
приложението на разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС.
Предвид изложеното, ВОС
намира, че в атакуваната част от решението не е налице порок, поради което е
редно същото да бъде потвърдено.С оглед изхода на спора, в полза на Ш. следва
да бъде присъдена сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща съдебно –
деловодни разноски пред ВОС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1288 от 28.03.2019 година, постановено по
гр.дело № 15 605/2018 година на ВРС, в
частта, с което е била отхвърлена
исковата претенция на ищеца за разликата над 480.86 лева до пълния размер от
745 лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствения им недвижим
имот, представляващ апартамент с идентификатор 10135.2555.247.1.13, находящ се
в гр. Варна, ул. Мир ет. 4, с площ от 85.18 кв.м., състоящ се от три стаи,
баня, тоалет, коридор и два балкона, за периода от 05.07.2018 година до
16.10.2018 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.10.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 31, ал. 2
ЗС, както и в частта за разноските.
В останалата му част решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.Т.Г.,
ЕГН ********** да заплати в полза на В.М.Ш., ЕГН **********, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски – адвокатски
хонорар пред ВОС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: