Р Е Ш Е Н И Е
№……../………..02.2018г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА ЧЛЕНОВЕ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Дарина Баева
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 1625 по описа за 2017г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
В.т.д.№
1625/2017г. по описа на
Окръжен съд Варна е образувано по на „ТЪРГОВСКА БАЗА” ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Академик
Курчатов” № 1 чрез пълномощник адв.Н.Т. ***, срещу решение № 3222 от 03.08.2017г.
по гр.д.№ 3747/2017г. по описа на ВРС, с което въззивникът Е ОСЪДЕН да
заплати на „ЕП КОМЕРС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Ниш” № 5, представлявано от управителя И.А.С., сумата от 2405 лева, представляваща невърнат
гаранционен депозит по Договор за отдаване под наем от 29.01.2007г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 12.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и сумата от 1152 лева, представляваща невърнат гаранционен
депозит по Договор за отдаване под наем от 28.08.2008г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 12.01.2017г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно
поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй
като събраните доказателства не са
преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Твърди се, съдебния акт е незаконосъобразен
с оглед разпоредбата на чл.233 ЗЗД и явно необоснован, защото изведените правни
изводи не съответстват на установените по делото факти. Настоява се за отмяна
на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с което претенцията за
прихващане да бъда уважена. Конкретните оплаквания се основават на неправилната
преценка на двустранно подписаните частни документи, установяващи състоянието
на предмета на договорите за наем към двата релевантни за спора моменти - при
сключване на договора и при прекратяването му. Сочи се, че доказателствената
стойност на тези протоколи неправилно е игнорирана, включително и като се
допуща чрез свидетелски показания да се опровергае съдържанието на подписан от
всяка от страните писмен документ. Твърди се, че без коментар не е зачетено
значението на проведената експертиза, която заедно със свидетелските показания
установява по безспорен начин, че състоянието на обектите при връщането на
наетите вещи не е било такова, каквото е било при предаването им. Твърди се на
следващо място, че ако повредите се дребни и се дължат на обичайното
употребление на вещта, задължението за репарирането им е на наемателя, а ако
повредите не са резултат от такова употребление, то тогава те са последица от
липсата на грижата на добър стопанин и отново се дължат от наемателя, което
обосновава основателността на възражението за прихващане. Твърди се наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в произнасяне „плюс петитум", с оглед присъждане на законна лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда, без това да е заявено.
|
|
В
срока по чл.263 ГПК,
въззиваемата страна „ЕП КОМЕРС” ООД ЕИК *********, депозира писмен
отговор на въззивната жалба, в който развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се, че въпреки недоброто състояние, в което обектите
са предадени за ползване, по време на 10- годишния период на екплоатирането им,
наемателят е извършвал ремонти и освежителни работи с цел поддържането им в
адекватно състояние. Според въззиваемия с оглед едностранното подписване на
приемо-предавателните протоколи, установяването на състоянието на обектите,
посредством събиране на гласни доказателства не е извършено в нарушение на ГПК.
Възразява се относно твърдението за произнасяне на съда свръх петитум, като си
сочи, че искането за присъждане на законна лихва е сторено в открито съдебно
заседание. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
атакуваното решение.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. Присъждането с диспозитива
на съдебното решение на законна лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, е направено при своевременно заявено от ищеца искане в съдебно
заседание от 21.07.2017г., поради което възражението на въззивника за
произнасяне на исковия съд свръх петитум е неоснователно.
От
представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява,
че на 29.01.2007г. между „ТЪРГОВСКА
БАЗА“ ООД ЕИК *********, като наемодател, и „ЕП КОМЕРС“ ООД ЕИК *********, като
наемател, е сключен Договор за наем на недвижим имот, по силата на който
наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване свой
собствен недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.Академик Курчатов 1, и
представляващ склад на площ от 300 кв.м. На 28.08.2008г. между същите страни е
сключен втори Договор за наем, с който е предоставена за временно и възмездно
ползване още 144 кв.м. от собствената на наемодателя складова площ. За
предаването на двата обекта за ползване са съставени взаимно разписани от
страните по договора приемо-предавателeн протоколи №1 от 16.02.2007г. и протокол от 28.08.2008г.
С платежни
документи – фактура №456 от 28.08.2008г., преводно нареждане от 26.01.2007г. и
преводно нареждане от 09.03.2007г. в полза на наемодателя са предадени сумите,
представляващи гаранционни депозити по двата договора, уговорени в чл.12 от
същите, и съгласно Анекс от 01.03.2007г. към договора от 29.01.2007г.
Не се спори,
че след изтичане срока на договорите, ползването на имотите е продължило със
знанието и без противопоставяне на наемодателя, при което срочните договори са
били мълчаливо подновени.
На
01.09.2016г. наемателят депозира пред „ТЪРГОВСКА БАЗА“ ООД ЕИК *********
предизвестие за прекратяване на двата наемни договора, считано от 15.10.2016г.,
като се позовава на предвидената в същите възможност за едностранно им
прекратяване с едномесечно предизвестие /чл.19/.
На
14.10.2016г. в присъствието на представители на двете страни в правоотношението
са изготвени приемо-предавателни протоколи. Същите са ръкописни, трудно четими,
със съкращения и символи.
На
16.11.2016г. от страна на наемодателя е изготвен печатен текст на
приемо-предавателните протоколи, за които се твърди, че представляват
разшифровка на ръкописно изготвените такива.
По делото са
представени обилно количество разходо-оправдателни документи за закупени от
ищеца строителни материали за полагане на ламинатна настилка, фаянс и
санитария, в и к и ел.инсталация,
подмяна дограма.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищеца свидетели
– Р.Т.и З.В.и свидетеля на ответната страна – М.Н.. И двамата свидетели на
ищеца са дългогодишни служители на ищцовото дружество; и двамата са работили в
помещенията от момента на ползването им, както и са присъствали при връщането
им след прекратяването на договорите. Показанията им са еднопосочни,
кореспондират с приетите писмени доказателства, и не са опровергани от
насрещната страна. Установява се от същите, че още при първоначалното приемане
на обектите, складовете не са били нови, а видимо експлоатирани. И двамата
споделят, че по време на ползването за имотите е била полагана добра грижа от
страна на наемателя, който за своя сметка е положил ламинат в офисната част,
сменил е старата дограма /винкелна/ в същата част на помещенията, ремонтиран е
тоалета, боядисал е външните порти, както и измазал външните стени. Свидетелите
сочат, че управителят на ответното дружество ежемесечно е посещавал обектите;
ремонтите са извършвани с негово съгласие и с помощта на работници от същото
дружество. Според свидетелите подът на помещенията е от груб, а не полиран
бетон – чакълест цимент. И двамата споделят, че в деня на връщане на
помещенията управителят не е заявил никакви забележки, като е настоял само да
се почисти двора пред складовете. Според св.В. счупено стъкло е имало и към
момента на получаване на обекта, но това не е попречило същия да се ползва,
т.к. е било вътрешно и на голяма височина. Останалите стъкла са били подменени
с нова дограма. Св.Т. изнася, че едната тоалетна е била неизползваема от
началото на договорните отношения, а другата е била отремонирана от
наемателя.
Св.М.Н. е
счетоводител, който е бил натоварен от управителя на ответното дружество да
присъства на връщането и да приеме двата обекта през 2016г. Именно тя е
съставила двата ръкописни текста, както и в последствие печатните варианти. За
последните изнася, че освен констатираните щети за складовото помещение има и
част, в която са описани „финансовите отношения и щетите, които са нанесени и
по които „ЕП КОМЕРС“ ООД има отношение по приключването“. Сочи, че в
ръкописните протоколи били отразени изкъртване на стени в офиса и нащърбена
подова настилка в складовата част.
По делото е
назначена СТЕ, изготвена въз основа на приетите писмени доказателства –
протоколи от 2007г. и 2008г. и печатния вариант на приемо-предавателните
протоколи от 14.10.2016г. /неразписани от наемателя/, както и след оглед на място. Според експертизата
разходите за възстановяване на щетите по договора за наем от 29.01.2007г. общо
са в размер на 4615.53 лева, а по договор за наем от 28.08.2008г. – в размер на
2646.54 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.231 от ЗЗД наемателя е длъжен да пази вещта и да си служи с нея като добър стопанин. Това
включва и изискването да използва вещта с оглед на онова предназначение, за
което е сключен договора за наем.
В
настоящия случай имотите имат специфично предназначение – за складова дейност,
която предполага интензивно движение на стоки, хора, подемни машини, а
следователно и по-засилена грижа за запазването на имота с оглед нормалната му
употреба. Не са оспорени показанията на ищцовите свидетели, че към момента на
получаване на имотите през 2007г. и 2008г. складовите помещения не са били нови
и неползвани. Потвърждава се изнесената от тях информация, че подът изначално
не е бетонов, а е циментов, видно от посоченото в протоколите от същия период.
Не са оспорени показанията на ищцовите свидетели за методично извършвана
поддръжка на складовете, при това със съгласието и под контрола на техния
собственик. Налице са доказателства за извършени разходи за покупка на
строителни материали.
Представените
от ответника приемо-предавателни протоколи от 14.10.2016г. в ръкописен вариант
не са оспорени от ищцовото дружество. Ищецът не е оспорил, че същите са
разписани от негов представител – св.Р.Т.. За съда, обаче, същите не са годно
доказателствено средство, защото са напълно нечетливи, неясни, съдържат
съкращения и символи, поради което и не следва да бъдат кредитирани.
Представеният печатан текст, за който ответното дружество твърди, че е
разшифровка на ръкописния документ, не е подписан от наемателя. Доказателства
за установяване адекватността на двата вида документа не са ангажирани, поради
което и твърдението на ответника в насока идентичност на ръкописен и печатен
текст остава недоказано. Доказателствената сила на печатните документи,
представени по делото, в качеството им на неподписани частни документи следва
да се преценят от съда с оглед на целия събран по делото доказателствен
материал. В този смисъл ангажираните от страните гласни доказателства не са
приети в противоречие с изискването на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, защото с тях
не се оспорва съдържанието на ръкописните документи /същите, както се посочи не
се кредитират по делото/, а се събират данни за състоянието на обекта към
определен момент. В показанията си св.Н.
споделя, че при връщането на имотите се констатирало изкъртване на стени в
офисната част и нащърбена подова настилка. Следва, обаче, да се има предвид, че
свидетелката не е присъствала на първоначалното предаване на складовата и
офисната част, поради което показанията й не могат да се приемат за меродавни,
тъй като не е установено дали тези особености не са съществували и към
предишния момент. Същевременно налице са и насрещните показания на свидетелите
на ищеца относно грубата циментова настилка, които се подкрепят от протокола,
разписан през 2007г., сочещ, че пода на склада е от цимент, а не от бетон,
както се настоява от ответника.
Заключението
на вещото лице е изготвено основно на база данните от печатния текст на
протоколите, при посещение на място и замерване. При положение, че не се
доказва по безспорен и категоричен начин наличието на увреди по вина на
наемателя в хода на ползване на обектите, то отчетените от вещото лице след
повече от 9 месеца недостатъци в помещенията не могат да се приемат за
причинени от ищцовото дружество. Следва да се отчете и обстоятелството, че в
отговора на исковата молба, ответникът не е посочил конкретно вида и характера
на вредите, като на практика същите са оценени от вещото лице въз основа на
едностранно разписаните протоколи при оглед в отдалечен от датата на връщането
им момент. В обобщение, като се установи, че наемателят е изпълнявал
задълженията си да понася дребните поправки за поддържането и запазването на
вещта, нещо повече инвестирал е в подова настилка, дограма, фаянс, се налага
извода, че е изправна страна в наемното правоотношение, полагайки необходимата
грижа за запазване имуществото на наемодателя и следва да получи обратно
предадените при сключването на договорите с последния гаранционни депозити.
Въведеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за прихващане остава
недоказано. В изявлението си ответното дружество твърди, че непосредствено след
връщането на имотите са били извършени ремонтни работи на стойност, значително
надхвърляща стойността на претендираните депозити, като СМР-тата са посочени по
пера и размер. Доказателства в тази насока не са ангажирани, напротив
установява се по делото, че наемателят е този, който е поддържал имота както по
отношение на дребните поправки, така и на ремонтни и инвестиционни дейности.
Като
основателни и доказани исковете следва да бъдат уважени.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции
решението на ВРС следва бъде потвърдено.
С оглед резултата
по спора, направеното искане и представените доказателства на въззиваемата
страна се следват сторените от нея разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3222 от 03.08.2017г. по гр.д.№
3747/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ТЪРГОВСКА БАЗА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. Академик Курчатов” № 1 да заплати на „ЕП КОМЕРС” ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ниш” №
5, представлявано от управителя И.А.С., сторените
разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.