Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА
ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 4032/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422
и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 9707/2019 г. Варненският
районен съд със заповед № 4915 от 26.06.2019 г. е разпоредил О. О. А., ЕГН **********
с адрес *** и М.Г.М.-А., ЕГН ********** с адрес *** да Заплатят солидарно на „Първа Инвестиционна Банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от Н. В. Н.
и С. А. П.- Изпълнителни директори, сумата от 8 752,91 лева /осем хиляди седемстотин петдесет и два лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща просрочена главница по Договор за банков
кредит № 369-120/05.06.2012г. с настъпил падеж на задължението на 20.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
21.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, дължима просрочена договорна лихва съгласно Раздел I, т. 4 към Договора в размер на 4 883,04 лева /четири хиляди осемстотин осемдесет и три лева и четири стотинки/, начислена за периода от 20.08.2012г. до
20.05.2019г. вкл., дължими
просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т. 6 към Договора в размер на 6 147,59 лева /шест хиляди сто четиридесет и седем
лева и петдесет и девет стотинки/, начислени за периода от
20.09.2012г. до 20.06.2019г. вкл, съдебно-деловодни разноски в размер на 395,67 лева /триста деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/
- заплатена
държавна такса, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът М.Г.М. е възразила писмено срещу издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 28.08.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си срещу възразилия солидарен длъжник в едномесечен
срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне
на тази внесена по ч. гр. дело № 9707/2019 г./.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба, като е образувано гр. дело №
15824/2019 г. по описа на Варненския районен съд. С определение от 14.10.2019
г. ВРС е прекратил производството по делото пред себе си, като е изпратил
същото по компетентност на Добричкия районен съд /предмет на настоящото гр.
дело № 4032/2019 г./.
Ищецът е предявил искове за
установяване съществуване на вземането му относно част от посочените по-горе суми,
а именно:
7 123,78 лв. /седем хиляди сто двадесет и три лева
и седемдесет и осем стотинки/, представляваща просрочена главница по Договор за банков
кредит № 369-120/05.06.2012г. с настъпил падеж на задължението на 20.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 21.06.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането;
1 086,13 лв. /хиляда осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима просрочена договорна лихва съгласно Раздел I, т. 4 към Договора, начислена за периода от
21.06.2016 г. до 20.05.2019 г. вкл.;
1 603,94 лв. /хиляда шестстотин и три лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща дължими
просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т. 6 към Договора, начислени за
периода от 21.06.2016 г. до 20.06.2019 г.
Според изложените в исковата молба твърдения,
поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения юрисконсулт М.К., на 05.06.2012
г. между „МКБ Юнионбанк” АД (чийто правоприемник е „Първа инвестиционна банка”
ЕАД) и Огнян Огнянов Андонов е сключен Договор за потребителски кредит по
силата, на който ищецът е предоставил в заем сумата от 9 000 лв., като крайният
срок за погасяване на задълженията по договора е уговорен на 20.05.2019 г. В
качеството й на солидарен длъжник като страна по договора е встъпила и
ответницата М.Г.М. - Андонова.
Според ищеца уговореният между страните лихвен
процент, с които се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 13,95 % (т. 4.1 от Договора) за първата година от
договора, след което непогасената част от главницата се олихвява с плаващ
лихвен процент (чийто размер и начин на изчисляване е подробно описан в
Договора).
Поради настъпване на уговорения между страните падеж
цялото задължение по договора е станало изискуемо. Към датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК просрочени са били 81 броя погасителни вноски по
главница и договорна лихва.
След справка с книжата се
установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата, чрез
пълномощника си адвокат М.П. ***, е представила
отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и
недоказани. М.Г.М.
счита, че предявените искове са погасени по давност, тъй като автоматичната
предсрочна изискуемост на вземането на банката е настъпила на 17.02.2013 г. и
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК от кредитора вземането му,
предмет на процесния договор, е било вече погасено.
На следващо място се оспорва истинността на договора и съдържащото се в
него твърдение, че кредитът е изцяло усвоен в договорения размер и следва да
бъде върнат в посочения срок – 20.05.2019 г.
Ответницата изразява позиция, че акцесорните искове за договорна и
мораторна лихви са неоснователни, тъй като са погасени по давност. Навеждат се
твърдения, че договорните условия по сключения Договор за кредит, въз основа на
които са формирани тези вземания, са нищожни по смисъла на чл. 26 и сл. от ЗЗД,
поради нарушения на императивни изисквания на Закона за защита на потребителя,
респ. на правилата за добросъвестност, като действията на кредитора
представляват накърняване на добрите нрави.
М.Г. М. отрича своята солидарна отговорност, наред с тази на
главния длъжник, тъй като се касае до отговорност за един чужд дълг,
обективирана в „привидна солидарност”. Като аргумент в подкрепа на този извод
се сочи обстоятелството, че бракът между ответницата и кредитополучателя О. О.
А. е прекратен с развод по силата на решение от 31.03.2016 г. на Добричкия
районен съд по гр. дело № 597/2016 г. Сочи, че е налице новация на
облигационното задължение, като кредиторът не е спазил законоустановения шестмесечен
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която С.И. дава заключение, според което:
„МКБ Юнионбанк” АД, чийто
универсален правоприемник е „Първа инвестиционна банка” АД е предоставило на кредитополучателя
потребителски кредит № 369-120/05.06.2012г. в размер на 9 000 лв.
Вещото лице е категорично, че
сумата от 9 000 лв. е усвоена от кредитополучателя на 06.06.2012 г., като е
преведена по сметка №BG02CBUN91951000435183 с титуляр О. О. А., съгласно
извлечение от 06.06.2012 г.
На следващо
място г-жа И. сочи, че извършените плащания за погасяване на дълга са в общ
размер на 507,06 лв. в т.ч. главница -247,09 лв. и договорна лихва – 259,97 лв.
Крайният
падеж на кредита е настъпил на 20.05.2019 г., като към тази дата размерът на
дължимите и неизвършени просрочени плащания е общо 19 782,18 лв. в т.ч. главница – 8 752,91
лв.; договорна лихва – 4 881,68 лв.; наказателни лихви – 6 147,59 лв.
Размерът на
дължимите главници, лихви и такси от кредитополучателя и солидарная длъжник - ответници
в настоящото по Договор за потребителски кредит № 369-120/05.06.2012г., към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 21.06.2019 г. е общо 19 782,18
лв. в т.ч. главница – 8 752,91 лв. договорна лихва – 4 881,68 лв.; наказателни
лихви – 6 147,59 лв.
-
Размерът на
непогасената възнаградителна / договорна лихва за периода от 21.06.2016г. до
20.05.2019г. е 1 087,62 лв.;
-
Размерът на
непогасената наказателна лихва за периода от 21.06.2016г. до 20.06.2019г. е 1 635,57
лв.;
-
Размерът на
дължимите вноски по главница за периода от 21.06.2014 г. до 20.05.2019 г., съгласно
погасителен план към договора за кредит са 7 126,44 лв.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На
05.06.2012 г. между „МКБ Юнионбанк” АД, чийто
универсален правоприемник е „Първа инвестиционна банка” АД, от една страна като
кредитодател, и О. О. А., от друга като кредитополучател, и М.Г.М. - Андонова, като солидарен длъжник, е сключен
Договор за потребителски кредит. Предмет на договора е предоставения от Банката
в полза на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 9 000 лв.
Страните са уговорили крайният срок за издължаване на кредита: 20.05.2019 г.
За ползвания кредит се дължи на Банката за първата година
годишна фиксирана лихва в размер на 13,95 % съгласно т.4.1 от Договора. След
изтичане на срока по т.4.1. непогасената част от главницата се олихвява с
плаващ лихвен процент, определен в размер на действия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на
980 базисни точки, но не по-малко от 13,95%. Лихвата за просрочие по кредита е
в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1 000 б.т. /равняващи се на
10 пункта по смисъла на т.6.1/ съобразно уговореното между страните по т.6 от
Договора за банков кредит.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от с.з., във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за предмет вземания за които
има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени в срока по чл. 415 ал.
1 от ГПК от кредитор, снабдил се със заповед за изпълнение, който има интерес
от установяване на процесните вземания, доколкото ответникът е подал в срок
възражение по чл. 414 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да установи
по безспорен и категоричен начин съществуването на валидно облигационно
отношение между кредитора и кредитополучателя по Договор за кредит от 05.06.2012
г., както и дължимостта на процесните суми, оспорени от съдлъжника по договора.
В обсъжданата хипотеза безспорно е съществуването на
валидно заемно правоотношение по Договор за потребителски кредит, по силата на
което ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 9 000
лв., реално усвоен от последния. (в тази насока е заключението на в.л., което
не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е
кредитирано от съда). Установено е, че настъпилата изискуемост на вземането на
банката е считано от 20.05.2019 г., датата на която е крайният срок за
издължаването на кредита.
Договорът за потребителски кредит е съглашение, въз основа
на което кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, като същият се сключва в писмена
форма.
Според
неоспорено от страните и прието по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е изправна страна по
процесния договор, тъй като същият е изпълнил задължението си да предостави
заемните средства на ответника, съобразно уговореното между страните. Вещото
лице докладва, че непогасеното задължение към Банката е в съответствие с
претендираните в исковата молба суми, като потребителят не е изпълнил
задължението си да върне предадената парична сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва по начин и в срок, посочен по договора.
Съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да прецени съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
При
положение, че съществуването на вземането се
установява към момента, в конто се формира СПН следва ла се уважат изискуемите
вземания към същия момент. В случая на 20.05.2019 г. е изтекъл срокът на
договора, което налага извода, че е настъпила изискуемостта на заявените по
реда на чл. 417 от ГПК и в последствие с исковата молба суми в пълен размер.
По повод възражението на ответницата, че кредиторът е
следвало да упражни правото си да обяви вземането си по процесния договор за
предсрочно изискуемо към 17.02.2013 г.:
С т.18 на ТР от 18.06.2014 г. по тълк. Дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС се дава разрешение на въпроса за предсрочната изискуемост на
вземането на кредитора при договор за банков кредит. Съгл. т.2 от ТР №
1/19.02.2010 г. по тълк. Дело № 1/2009 г.на ВКС, ОСГТК, постановеното в ТР по
тълк. Дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК е със задължителен характер за съдилищата.
Съгласно т.18 на ТР по тълк. Дело № 4/2013 г., в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал. 1
от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Със задължителното за съдилищата ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, точка 18, е разяснено, че дори да има уговорка (както в случая) за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита с факта на неплащане на една
или повече вноски, а в случая, на забава
с посочената продължителност, тя не поражда правно действие. Това е така,
защото предсрочната изискуемост е право на кредитора за изменение на договора,
което се упражнява с волеизявление и тя ( предсрочната изискуемост ) настъпва с
получаването му от длъжника. (така решение № 169/19.10.2015 г. по вз. т. дело
№ 159/2015 г. и решение № 167/15.10.2015 г. по вз. т. дело № 189/2015 г.,
и двете по описа на Добричкия окръжен съд, Търговско отделение).
По отношение възражението на ответницата за липсата на
основание за ангажиране на солидарната й отговорност във връзка с обсъждания
договор за кредит:
В настоящия
случай, източник на солидарната отговорност е договора за банков кредит,
с който М.М. – А. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изплащането на всички дължими към банката суми и техните отношения се уреждат
по правилата на чл. 121- 127 ЗЗД, уреждащи солидарните задължения.
По своята същност солидарната отговорност
е вид лично обезпечение, тъй като позволява на кредитора да се обърне срещу
повече от един длъжник за една и съща престация, с което се гарантира интересът
му, че ще бъде удовлетворен.
Солидарният длъжник
безусловно и доброволно се задължава, на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД,
да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на задълженията на
заемополучателя по Договора за потребителски кредит (за главница, договорна
лихва, наказателна лихва, разноски,
такси, и пр.), включително за последиците от неизпълнението. Видно от
процесния договор ответницата е посочена като солидарен длъжник.
Според чл. 1.1 от договора
кредитът е отпуснат за покриване на потребителски нужди. Доколкото изричната
норма на чл. 36, ал. 2 от СК сочи на пораждане на солидарна отговорност на
съпрузите за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за
задоволяване нуждите на семейството. В случая по делото не се спори, че към
05.06.2012 г. О. О. А.и М.Г.М. – А. са били
съпрузи.
По възраженията на ответната
страна за нищожност на клаузите на процесния договор, въз основа на които са
формирани вземанията за договора и наказателна лихва:
Договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието му,
като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите
нрави. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК страните по
договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но
същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК,
забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора.
Длъжникът има качеството на
потребител и съдът е длъжен да провери служебно дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави и без наличие на възражение от длъжника. Съдът следва,
както в рамките на заповедното производство, така и при разглеждане на исковото
производство, да извърши преценка относно клаузи от договора, основание за
търсене на суми, които противоречат на закона и добрите нрави. Като такива
следва да се определят онези клаузи от сключения договор, с които се
установяват задължения за кредитополучателя за неустойка, за такса за оценка на
досие, такса за предоставяне на кредита у дома, такса за разходи за събиране,
такса разходи за дейност на служител и пр.
От изложеното в обсъжданото
Договор се установява, че е изпълнено изискването - видът, размерът и
действието, за което се събира отделните суми по договора; същите са ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Клаузите на договора не са
в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество не се цели
заобикаляне на закона и добрите нрави, а именно: да не се оскъпява кредита,
което води до неоснователно обогатяване.
По повод възражението на
ответника за изтекла погасителна давност:
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или
юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
По отношение вземането за
главницата, същото се погасява в петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания. В обсъжданата
хипотеза след като се касае за вземане на Банка приложение следва да намира
именно цитираните по-горе правила за пет, съответно тригодишен давностен срок.
В тази връзка са и указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г., ОСГК.
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 9707/2019 г. по описа на ВРС заявлението, по
което е образувано това дело, е входирано в канцеларията на съда на 21.06.2019
г.
Предвид обстоятелството, че
ищецът претендира неизпълнено задължение от страна на ответника по договор за
потребителски кредит, по който крайният срок за издължаване на кредита е
20.05.2019 г., от който момент започва да тече давността (това е момента, в
който вземането е станало изискуемо) то към датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК – 21.06.2019 г., предвиденият от закона давностен срок не е
изтекъл.
При подаване на исковата молба
ищецът е съобразил наличието на евентуално възражение за погасяване на вземането
му по давност, ето защо е редуцирало своите акцесорни претенции като същите са
начислени за период не по-дълъг от три години назад, считано от датата на
подаване на заявлението по ч. 417 от ГПК.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения
нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на
вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е
нарушил задължението си по по договора са неоснователни. Предявените установителни
искове, са основателни и доказани до размера, посочен в исковата молба.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумите от: 7 123,78 лв. /седем хиляди сто
двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща просрочена
главница по Договор за банков кредит № 369-120/05.06.2012г. с настъпил падеж на
задължението на 20.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 21.06.2019г. до окончателното
изплащане на вземането; 1 086,13 лв. /хиляда осемдесет и шест лева и
тринадесет стотинки/, представляваща дължима просрочена договорна лихва съгласно Раздел I, т. 4 към Договора, начислена за периода от
21.06.2016 г. до 20.05.2019 г. вкл.; 1 603,94 лв. /хиляда шестстотин и три
лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща дължими просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т. 6 към
Договора, начислени за периода от 21.06.2016 г. до 20.06.2019 г.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Първа Инвестиционна Банка” АД трябва да бъдат присъдени и сторените от
него по настоящото дело съдебно-деловодни разноски в размер на 586,27 лв. /петстотин
осемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, включваща платена държавна
такса, депозит за вещото лице и възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.
По отношение на дължимите
разноски в заповедното производство, същите следва да се изчислят съобразно
размера на заявената претенция по чл. 417 от ГПК и цената на предявените по
настоящото дело установителни искове. При това положение в полза на ищеца се
следва сумата от 221,07 лв. /двеста двадесет и един лева и седем стотинки/,
представляваща сторените в рамките на заповедното производство съдебни
разноски, изчислени съразмерно с уважените установителни искове и размера на
заявеното вземане в рамките на заповедното производство.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М.Г.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството й на съдлъжник
и солидарно отговорно лице по Договор за потребителски кредит № 369-120/05.06.2012 г., ДЪЛЖИ
по издадената от Варненския районен съд заповед № 4915 от 26.06.2019 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 9707/2019 г., в полза на
кредитора „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Драган
Цанков” № 37, представлявана от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П.,
следните суми: 1) 7 123,78
лв. /седем хиляди
сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща просрочена
главница по Договор за банков кредит № 369-120/05.06.2012г. с настъпил падеж на
задължението на 20.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 21.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2) 1 086,13
лв. /хиляда осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима просрочена договорна лихва съгласно Раздел I, т. 4 към Договора, начислена за периода от
21.06.2016 г. до 20.05.2019 г. вкл.; 3)1 603,94
лв. /хиляда шестстотин и три лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща дължими
просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т. 6 към Договора, начислени за
периода от 21.06.2016 г. до 20.06.2019 г.
ОСЪЖДА М.Г.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37,
представлявана от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П., сумата от 586,27 лв. /петстотин осемдесет и шест
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело
съдебни разноски, както и сумата от 221,07
лв. /двеста двадесет и един лева и седем стотинки/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 9707/2019 г. по описа на Варненския районен съд
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: