№ 23383
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110110582 по описа за 2023 година
„**************“ ЕАД е предявило срещу В. К. П. с ЕГН **********, Л.
Е. Д. с ЕГН **********, М. М. П. с ЕГН ********** и К. М. П. с ЕГН
********** кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от
410,10 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., 80,51 лева, представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.02.2023 г., 20,06 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., както и 4,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 05.05.2020 г. до 15.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба до
окончателно изплащане на вземанията , при квоти, както следва: за Л. Е. Д. , за
М. М. П., , за К. М. П. – по 1/6 идеална част , и за В. К. П. – 3/6 идеални части
от горепосочените цени на предявените искове.
Сумите се претендират при посочените квоти от ответниците при
твърдението на ищеца , че същите имат качеството на наследници на М. С. П.
с ЕГН ********** и на К. П. Д. с ЕГН ********** по отношение на
процесния топлоснабден имот, представляващ ап.54, находящ се в гр.
1
************, с аб. № ****** , до който е доставяна и не е заплатена
топлинна енергия .
В проведено на 26.11.2024г. открито съдебно заседание ищецът е изменил
размера на предявените искове спрямо ответниците В. К. П. и Л. Е. П. , като е
оттеглил исковете спрямо другите двама ответници М. М. П. и К. М. П. / по
отношение на които производството по делото е било прекратено предвид
направеното оттегляне/ , доколкото последните са направили откази от
наследството на двамата наследодатели.
Ищецът е изменил размера на исковите претенции спрямо ответниците
В. К. П. и Л. Е. Д., като е заявил чрез процесуалния си представител в
откритото съдебно заседание, че предявените искове следва да се считат
предявени спрямо посочените двама ответници до размер на по ½ от
претендираните общо суми спрямо всеки един от тях.
Ищецът „**************“ ЕАД поддържа, че облигационното
правоотношение, възникнало между него и ответниците е въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия до горепосочения
топлоснабден имот, като те не са изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което
претендира от всеки съответна част от горепосочените суми , съобразно
наследствените им дялове след смъртта на Георги Димитров Димитров.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Л. Е. Д. е постъпил отговор на
исковата молба, с който предявените искове са оспорени при твърдението, че
ответницата Л. Д. не е наследница нито на М. П., нито на К. Д. , поради това,
2
че сънът им М. К. П. е починал през 1980г., т.е. преди тях , поради което тя
няма качеството на техен наследник.
От страна на ответника В. К. П., чрез назначения му в производството
особен представител, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове
не се оспорват.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, респ.
наследодателите им, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за тях е възникнало насрещно задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираните вземания в случаи, че твърдят това.
От приложените от ищеца по делото писмени доказателства , неспорени
от страна на ответника В. К. П., е видно , че единствено той има качеството на
наследник по отношение на наследствения топлоснабден имот след смъртта
на наследодателите М. П. и К. Д. , и след направените откази от наследството
на починалите от страна на М. М. П. и К. М. П. .
По отношение на ответницата Л. Е. Д. не се доказва същата да има
качеството на наследник на починалите , съответно – на „битов клиент“ на
топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот, доколкото
видно от представените удостоверения за наследници на М. С. П. и К. П. Д. /
л. 86-89 от делото / , същата не фигурира като техен наследник , поради което
и следва да се приеме, че спрямо нея не се доказва възникнало валидно
облигационно правоотношение с ищеца по доставка на топлинна енергия
спрамо процесния недвижим имот. Не се установява от приобщените по
делото доказателства същата да има и качеството на ползвател по отношение
на имота, поради което исковете за заплащане на топлинна енергия и дялово
разпределение спрямо посочената ответница ще следва да се отхвърлят ,
3
доколкото същата не е обвързана от валидно облигационно отношение с
ищеца .
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. В мотивите по т. 1 от същото обаче, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а от § 1 ДР на ЗЕ/ и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие, като договорът между това ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното право-отношение с топлопреносното
предприятие, не е изчерпателно.
В конкретния случай от приложените към исковата молба писмени
доказателства и предвид признанието на факти от страна на ответника В. К.
П. , следва да се приеме, че същият е страна по валидно облигационно
отношение с ищеца по доставка на топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот, в качеството му на собственик на същия / след
направените откази от наследство от останалите наследници и доколкото
ответницата Л. Е. не се явява съсобственик на имота предвид изложеното по-
4
тгоре и наличните за това доказателства по делото/. От ответника В. П. след
направено изменение размера на исковете се претендират ½ от горепосочените
суми , поради което исковите претенции следва да бъдат уважени спрямо него
до размер на ½ , предвид диспозитивното начало в гражданския процес / а не
до 3/6 според първоначално заявените претенции от ищеца/. Следва да бъде
отбелязано за пълнота на изложението, че след направеното изменение на
размера на претенциите спрямо ответника В. П. , то цифровото изражение на
претендираните от него вземания остава непроменено .
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани
(чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот
се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
По делото не се спори предоставянето на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена. Предвид изложеното, съдът приема, че
по делото е доказана продажбата (доставката) от страна на ищцовото
дружество на топлинна енергия до топлоснабдения имот на стойност 410,10
5
лв. или ответникът В. К. П. ще следва да запалти 205,05лева ,
представляващи 1/2 част от претендираното общо вземане от страна на ищеца
.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „**************“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на
договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор
между ищцовото дружество и „************“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение. Или ответникът В. К. П. ще следва да заплати
½ от претендираната сума или 10,03лева .
Всяка една от посочените по-горе суми за главници следва да се присъди
ведно със законната лихва от 28.02.2023г. / датата на исковата молба/ до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Ответникът В. П., чиято е доказателствената тежест, не твърди и не
установява да е погасил паричните задължения на падежа, поради което
същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна
лихва, или сумата от 40,25лева, равняваща се на ½ .
Искът по отношение на Л. Е. Д. следва да бъде отхвърлен, доколкото за
същата се установи неоснователност на претенцията за главница.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
6
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху
задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер общо на
4,55 лв. за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г. се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполагат и двете страни.
Ответниците не са поискали присъждане на разноски, поради което
такива ще следва да се присъдят единствено на ищеца , съразмерно на
уважените искове.
Доколкото на уважаване подлежат само исковете спрямо ответника В. К.
П., съразмерно на уважените спрямо него искове, същият ще следва да
заплати разноски на ищеца в размер на 466,34лева за заплатени държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и разноски за
особен представител на ответника, заплатени от ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. К. П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА от „**************” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление гр. ***********, сумата от 205,05 лева, представляваща
цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., доставена
до имот с аб. № ******, представляващ ап.54, находящ се в гр.
**************, 40,26 лева, представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.02.2023 г., 10,03 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
7
лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 28.02.2023г. до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 4,76 лв. за
периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „**************” ЕАД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, срещу Л.
Е. Д. , ЕГН: ********** , за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 68,35 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., доставена до имот с аб. № ******,
представляващ ап.54, находящ се в гр. **************, 13,42 лева,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., 3,34 лева, представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2023г. до окончателното им
заплащане, както и иска за мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение в размер на 0,76 лв. за периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023 г.
ОСЪЖДА В. К. П. с ЕГН ********** да заплати на
„**************” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
466,34лева -разноски по делото , съразмерно на уважените спрямо него
искове.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „***********“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8