РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330103633 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД против Община Пловдив осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответната община да заплати
сумата от 590, 32 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за вреди на л.а. „Ауди“ с *****, настъпили вследствие на
преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество твърди, че на 12.10.2021 г. при движение в гр.
Пловдив, по бул. „К.“, пред ** (с координати *****), лек автомобил „Ауди“ с
*****, собственост на Р. К., преминава през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно. Сочи, че от съприкосновението на автомобила с
необезопасената неравност на пътното платно се нанесени щети – повредено
предно дясно колело. Твърди, че щетата е в размер на сумата от 590, 32 лв., от
които сумата от 575, 32 лв. – подмяна на предна дясна гума и сумата от 15 лв.
– труд за ремонт.. Произшествието настъпило в срока на валидност на
1
застрахователна полица № ***** за сключена застраховка „Каско Стандарт“
в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на повредения лек автомобил,
със срок на застрахователно покритие от 28.09.2021 г. до 27.09.2022 г. Сочи,
че за застрахователното събитие била заведена щета № *****, по която е
определено обезщетение в размер на 590, 32 лв., която е заплатена по банков
път на 04.11.2021 г. на собственика на автомобила Р. Г К.. Твърди, че със
заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
увредения кредитор срещу Община Пловдив. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира заплащане на сторените в производството по
делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство уточнява, че координатите на
настъпване на произшествието са тези, посочени в заявлението за заплащане
на застрахователно обезщетение, като моли да се приеме, че произшествието
е настъпило на бул. „К.“ пред **.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Пловдив, в която се излагат доводи за нейната неоснователност.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество и застрахования. Твърди, че застрахователният
договор не е подписан от страна на застрахования, като към него не са
приложени и подписани от застрахования общи условия. Сочи, че не са
представени доказателства за заплащане на застрахователните вноски, което е
условие за действие на застрахователния договор. Твърди, че от
представените по делото не се доказва мястото на механизма на настъпване на
произшествието, скоростта на движение на водача, както и размерите на
дупката и нейното наличие на платното за движение. Твърди, че приложените
по делото доказателства са противоречиви по отношение на мястото на
дупката. Твърди, че произшествието не е реализирано по начина и при
твърдените в исковата молба обстоятелства, тъй като за настъпването му не
са сигнализирани органите на МВР, като не е съставен Протокол за ПТП.
Възразява в полза на застрахователя да е възникнало твърдяното регресно
право, доколкото не са представени надлежни доказателства, установяващи
заплащането на застрахователно обезщетение. Сочи, че по делото не са
представени доказателства за преминат технически преглед на автомобила
преди датата на произшествието. Въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, който се е движил с
2
несъобразена скорост, допуснал е нарушение на чл. 20 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1
ЗДвП. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира сторените в производството разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които собственикът на
процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност
общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
3
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3
КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна
воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се
установява, че увреденият лек автомобил „Ауди“ с ***** е собственост на Р.
Г К..
По делото е представена застрахователна полица № ***** за сключена
застраховка „Каско Стандарт“ при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД в полза на Р. Г К. по отношение на лек автомобил „Ауди“ с *****, със
срок на валидност от 28.09.2021 г. до 27.09.2022 г.
4
Следователно в производството по делото е безспорно установено, че
увреденият автомобил е застрахован по силата на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Каско Стандарт” с период на покритие от
28.09.2021 г. до 27.09.2022 г., в който е настъпило твърдяното
застрахователно събитие от 21.10.2021 г. Щетата пред застрахователното
дружество е образувана по заявление на водача на увредения автомобил Г. И.
А., в което са посочени координати за настъпване на местопроизшествието
*****, *****. Към заявлението за настъпване на застрахователното събитие е
представено извлечение, в което са посочени други координати - *****. В
хода на съдебното производство ищецът поддържа, че правилните координати
на настъпване на произшествието са тези, посочени в заявлението, в който
смисъл се уточнява исковата претенция.
От представената по делото справка, издадена от ищцовото
застрахователно дружество се установява, че застрахованото лице е заплатило
дължимата застрахователна премия.
При приложение на разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, съгласно която
освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след
заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея -
при разсрочено плащане на премията, застрахователното събитие от
21.10.2021 г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и
собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.
При застрахователното дружество е образувана щета № ***** по
заявление на водача на увредения автомобил – Г. И. А., в която са описани
увредените части на лекия автомобил. По делото е представен опис на
претенцията, в която е посочено, че е увредена гума предна дясна “Michelin
Pilotalpin 5” 265/33R20 с 90 % остатъчна стойност. От приложената по делото
фактура № ********** от 21.10.2021 г., издадена от „Еурокатена“ ЕООД с
получател Р. Г К. се установява, че собственика на автомобила е заплатил
сумата от 932, 87 лв. за осъществяване на ремонт на автомобила. От
образуваната застрахователна преписка се установява, че застрахователното
дружество е одобрило за заплащане застрахователно обезщетение от 590, 32
лв., което е заплатено в полза на Р. Г К. с платежно нареждане от 04.11.2021 г.
Между страните в производството е налице спор относно мястото на
настъпване на произшествието.
5
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Г.
И. А., който свидетелства пред съда, че миналата година управлявал лек
автомобил „Ауди“ с рег. № ** и участвал в пътно-транспортно
произшествие, което настъпило на булевард, чието име не си спомня, но се
намирал след извършен завой на ляво от бул. „П. ш“ към Г. б.
Произшествието настъпило точно срещу ***** като автомобилът попаднал в
неравност на платното за движение – дупка или шахта. Сочи, че тъй като
гумите са Рънфлат не разбрал веднага, че има проблем, а след около 40-50
мин. управление светнала индикация, като свидетелят установил, че е спукана
предна дясна гума. Свидетелства, че неравността на платното не е била
обозначена, че се движил с около 40-50 км./ч. и не е имал възможност да
избегне попадането на автомобила в дупката, тъй като имало други коли и
участници в движението. Сочи, че след като установил, че гумата е спукана се
върнал на местопроизшествието като забелязал, че има няколко дупки и
потънала шахта и не е сигурен къде точно е попаднала гумата, но мисли, че е
била шахтата, тъй като гумата е спукана в меката част. При предявяване на
заявлението за заплащане на застрахователно обезщетение разпознава
подписа си и посочва, че произшествието е настъпило така, както е посочено
в заявлението.
Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия
досежно случилото се.
От приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че посочените в исковата молба координати се намират в
източното платно за движение на бул. „К.“, а не в западното, което е снимано
на приложените по делото снимки към заявлението. Вещото лице е
установило, че на приложените снимки е налице неравност на платното за
движение, която се намира в западното платно за движение на бул. „К.“.
В съдебното заседание по изслушване на вещото лице последното е
посочило, че мястото, което е описано от свидетеля се намира върху
западното платно на бул. „К.“ и не съвпада с GPS координатите, посочени в
исковата молба.
6
От приетата по делото допълнителна съдебна авто-техническа
експертиза се установява, че съгласно данните в заявлението за заплащане на
застрахователно обезщетение местопроизшествието е настъпило в западното
платно за движение на бул. „К.“ при движение в посока от юг на север.
Съдът намира, че точното местоположение на дупката на платното за
движение, което попада в рамките на Община Пловдив, се установява чрез
посочените в заявлението за заплащане на застрахователно обезщетение.
Мястото на настъпване на произшествието е точно определено и се изяснява
от показанията на свидетеля А. и от заключението на вещото лице.
Следователно следва да се приеме, че произшествието е настъпило в
западното платно за движение на бул. „К.“ при движение в посока от юг на
север. Обстоятелството, че в исковата молба са посочени други координати не
опровергава извода, до който настоящият съдебен състав достигна, тъй като в
исковата молба е посочено наименованието на улицата, на която е настъпило
произшествието, като точното местонахождение се установява чрез
показанията на свидетеля и заключението на вещото лице.
Следва да се посочи, че осъществяването на застрахователното събитие
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК,
включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е
съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а
ЗДвП, не опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното
събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с
писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е
практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата
доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например
със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или
не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от
Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните
работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства е прието, че документите, които се съставят от органите на
7
полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В
разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са
посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални
щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му вреди. Следователно, при тълкуване на
посочената нормативна, уредба, в случая се установява, че съставянето на
протокол за ПТП не е било задължително, доколкото въпреки установените
увреди на автомобила, последният се е придвижил на собствен ход за
установяване на проблема.
Следователно от свидетелските показания се установява, че при
движение в гр. П. по западното платно на бул. „К.“ лек автомобил „Ауди“ с
***** преминава през необозначена неравност на платното за движение,
представляваща шахта.
От приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че при посочения механизъм на пътно-транспортното
произшествие от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени
посочените детайли – предна дясна гума на автомобила, в съответната степен,
ако дълбочината на неравността, в която е попаднал автомобила е около 11
см. Експертизата е установила, че пазарната стойност за отстраняване на
повредите на автомобила е от 841, 17 лв.
В съдебното заседание при изслушване на вещото лице М. последният е
уточнил увредената гума е Рънфалт, която е с по-дебели страници, може да
бъде използвана и без налягане, затова за увреда на тези гуми трябва по-
сериозен удар. Вещото лице е посочило, че дълбочината на неравността от 11
8
см. е гранична стойност, под която вероятността да се увреди гумата намалява
значително. Експертът е уточнил, че тези 11 см. съответстват на височината
на гумата и ако височината на неравността е по-малка от височината на
гумата вероятността да настъпи увреда започва да намалява и става 0. Вещото
лице посочва, че на снимките приложени по застрахователната преписка
върху едната страна на шахтата има листа и не може да се установи каква е
дълбочината на неравността и как изглежда ръба на тази шахта. Посочва, че е
открил снимки на посочената шахта от 2019 г., а произшествието е от 2021 г.
и не може да се установи какво е било състоянието на настилката към този
момент. Уточнило е, че от представените снимки не може да се установи
дълбочината на шахтата, като може да е възможно да настъпи увреда, но
може и да не е възможно.
Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на причинно-следствената връзка между наличието на
неравност на пътното платно и вредите, не установи при условията на
пълното и главно доказване, че вредите са необходима последица от попадане
на автомобила в необозначена неравност на пътното платно, която е с
дълбочина, необходима за причиняване на твърдените вреди. От
заключението на вещото лице се установява, че вредите биха настъпили при
попадане на автомобила в неравност на платното за движение, която е с
дълбочина от 11 см. В производството по делото не се установява по
несъмнен начин каква е била дълбочината на неравността и дали последната е
от 11 см. или повече, за да настъпи твърдяната вреда.
Само установените в процеса на доказване по несъмнен начин
правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес се считат за
осъществени в обективната действителност. Гражданският исков процес е
състезателно производство, в което по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение.
Едва след като безспорно, несъмнено установи в гражданския процес
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на
предявеното притезание. Крайният съдебен акт не може да се основава на
житейски предположения и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения.
9
В този смисъл в производството по делото не се доказа по несъмнен
начин наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
наличието на необезопасена неравност на платното за движение, т.е. че
вредите са закономерна, естествена и необходима последица от попадането на
лекия автомобил в необезопасена неравност на пътното платно.
Предвид изложеното фактическият състав за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника не е осъществен, респ. в полза на застрахователя не
е възникнало процесното регресно право, поради което исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
определи размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер от 150 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 6, против Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответната община да заплати
сумата от 590, 32 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за вреди на л.а. „Ауди“ с *****, настъпили вследствие на
преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, сумата от 150
лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
по гр.д. № 3633/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
11