РЕШЕНИЕ
№ 1228
гр. В., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110110884 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„В.и к. - В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, с която против ЕМ. Д. Д., ЕГН **********,
с адрес: *****************************, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК
и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №*/*
г. по ч.гр.д.№ * по описа на ВРС за 2021 г., а именно:
- 1335,60 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги, за периода от 11.07.2018 г. до 10.12.2020 г., отчитани по партида с
абонатен номер *********, за обект – имот с адрес:
*****************************, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането;
- 128,78 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 1335,60
лв., за периода от 16.09.2018 г. до 14.01.2021 г.;
- 1386,19 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги, за периода от 11.07.2018 г. до 10.12.2020 г., отчитани по партида с
абонатен номер *****************************, за обект – имот с адрес: гр.
В., ул. „Царевец“ бл.36, ап.36, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 20.01.2021 г. до изплащане на вземането;
- 146,41 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 1386,19
лева, за периода от 16.09.2018 г. до 14.01.2021 г.
1
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № */* г. по ч.гр.д.№ */2021 г. на ВРС,
като със същата, в полза на заявителя са присъдени претендираните в
настоящото производство суми, както и сторените в заповедното
производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си, в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на
заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
- абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с титуляр – ответникът по делото. За
процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител,
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция. Оспорва да има качеството потребител и да се намира в
облигационно правоотношение с ищеца. Посочването му като титуляр на
партидата в справка за недобора издадена от дружеството – доставчик на ВиК
услугите не може да обоснове извод за приемане на ответника като
потребител. Оспорва, през процесния период, ищецът да е доставил услугите,
чиято стойност претендира. Оспорва в имота да е бил извършен реален отчет,
като намира, че от изложеното в исковата молба, не може да бъде установен
видът на доставените ВиК услуги, както и начинът на тяхното отчитане –
реално или служебно, като в последния случай оспорва използвания метод на
изчисляване, като неправилен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове
и моли за уважаването им. Ответникът, чрез особен представител, оспорва основателността им и
настоява за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с
която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
2
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК */* г. по ч.гр.д.№ */2021 г. на ВРС, за заплащане на следните суми:
- 1335,60 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги, за периода от 11.07.2018 г. до 10.12.2020 г., отчитани по партида с
абонатен номер *********, за обект – имот с адрес:
*****************************, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането;
- 128,78 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 1335,60
лв., за периода от 16.09.2018 г. до 14.01.2021 г.;
- 1386,19 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги, за периода от 11.07.2018 г. до 10.12.2020 г., отчитани по партида с
абонатен номер *****************************, за обект – имот с адрес:
*****************************, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането;
- 146,41 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 1386,19
лева, за периода от 16.09.2018 г. до 14.01.2021 г., както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз
основа на искова молба от „В.и к. - В.” ООД, представена в
законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство
за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ * по описа на ВРС за 2021 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в
същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и
на посочената стойност, съответно вида на услугите за отчетния период;
период и размер на обезщетението за забава. При въведени възражения
против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между
страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР
/сегашно наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79,
3
ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия
(ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води,
а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено,
че предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и
сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по
който следва да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко
веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно
отношение; ответникът има качеството потребител на ВиК услуги,
претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на
ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г.,
също изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение /чл. 3, ал.1/. Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават
част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор
4
между потребител и оператор.
С оглед гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че същият не е потребител на ВиК услуги в процесния обект.
Видно от приложената по делото справка, на Агенция по вписванията, към
процесния период, ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради
което същият е страна по облигационното правоотношение и е длъжен да
заплаща стойността на доставените ВиК услуги до собствения му имот,
съобразно участието в съсобствеността.
Неоснователно се явява възражението на особения представител на
ответника, че до имота не са доставени услуги в обема, чиято стойност
претендира ищецът. Отчитането на потребените ВиК услуги е извършвано
редовно, като данните от монтирания водомер в имота на ищеца са отразени в
карнет – представено е доказателство за ежемесечно отчитане през процесния
период.
Представен е опис на отчети на абонат №
***************************** от таблет, модул, самоотчет, с титуляр ЕМ.
Д. Д., за адрес: гр. В., *****************************. От същия се
установява, че за доставените до обекта на ищеца ВиК услуги е бил
извършван ежемесечен отчет. От двадесет и два записа, извършени в периода
от 18.01.2019 г. до 16.11.2020 г., четиринадесет от тях са извършени след
самоотчет на потребителя, три от отчетите са извършени реално, а пет –
служебно, като три от последните обхващат периода 17.02.2020 г. –
16.04.2020 г, когато в страната е в сила обявено с решение на НС от
13.03.2020 г., извънредно положение. Последните три записвания за
отчетния период са извършени след самоотчет на потребителя.
Обстоятелството, че 17 от 22 записа в описа на отчети, през процесния
период, са извършени или след реално отчитане, или след подаване на данни
от потребителя, сочи, че същият е бил наясно с количеството на ВиК
услугите, които са били доставени и потребени в имота му.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че водоснабденият имот представлява мезонет, като на всеки от
двата етажа се намира санитарно помещение, в което е монтиран водомер – на
първия етаж – водомер № 32807, аб. №*********, а на втория етаж -
водомер № 7344, аб. №*****************************.
Вещото лице е установило, че общият сбор на начислените суми за
ползвани ВиК услуги по партида с аб. №*********, за периода от 16.08.2018
г. до 14.12.2020 г. е в размер на 1335,60 лева, а лихвата за забава, за периода
от 15.09.2018 г. до 14.01.2021 г. е в размер на 129,36 лева. Задължението по
аб. № ***************************** е в размер на 1386,19 лева, а лихвата
за забава, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 14.01.2021 г., е в общ
размер на 146,98 лева. Така, общото задължение за главница по двата
абонатни номера е в размер на 2721,79 лева, а за обезщетение за забава –
276,34 лева. Към датата на изготвяне на експертното заключение не е
5
установено плащане на дължимите суми.
Съдът намира, че ищецът успешно доказа основанието и размера на
главните искове, поради което същите следва да бъдат уважен изцяло. Между
страните по делото е налице облигационна обвързаност, като безспорно
ответникът е потребител на ВиК услуги по партида с № *********, абонатни
номера ********* и *****************************, с титуляр ЕМ. Д. Д., за
адрес: гр. В., *****************************. До собствения на ответника
обект, ищецът е доставил ВиК услуги, отчел е потребените количества, но не
е получил заплащане за същите. С оглед основателността на предявените
главни искове, доказани по своето основание се явяват и акцесорните искове
за обезщетение за забава. Със заключението по ССчЕ, вещото лице е
намерило, че дължимото обезщетение за забава върху всяко от главните
задължения е в по-висок размер, отколкото претендирания с исковата молба.
Така, върху сумата от 1335,60 лева, експертът изчислява дължима лихва за
забава в размер на 129,36 лева, при претендирани от ищеца 128,78 лева, а
върху главницата от 1386,19 лева – 146,98 лева, при претендирани от ищеца
146,41 лева. Именно до размерите претендирани с исковата молба, исковете
за заплащане на обезщетение за забава следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК,
ответникът дължи в полза на ищеца, сторените от последния разноски в общ
размер на 648,93 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
109,94 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка: *****************************.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК, в отношенията между страните по делото, че ЕМ. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, ДЪЛЖИ на „В.и к. -
В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК */* г. по ч.гр.д.№ */2021 г.
на ВРС, а именно:
- 1335,60 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги, за периода от 11.07.2018 г. до 10.12.2020 г., отчитани по партида с
абонатен номер *********, за обект – имот с адрес:
6
*****************************, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането;
- 128,78 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 1335,60
лв., за периода от 16.09.2018 г. до 14.01.2021 г.;
- 1386,19 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги, за периода от 11.07.2018 г. до 10.12.2020 г., отчитани по партида с
абонатен номер *****************************, за обект – имот с адрес:
*****************************, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2021 г. до изплащане на
вземането;
- 146,41 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата от 1386,19
лева, за периода от 16.09.2018 г. до 14.01.2021 г., както и сторените в
заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, да заплати на „В.и к. - В.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
*****************************, сумата от 648,93 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от
109,94 лева - разноски по ч. гр. дело № */2021 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7