О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
12.08. 2019
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1375 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от А.П.А., с ЕГН **********, адрес: *** срещу: „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Слатина, ул. „Слатинска“ № 92а, ет. 5, ап. 13, с ЕИК *********, представлявано от Н.Б.К. — Управител.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор, сключен на 30.05.2016 г. работила в ответното дружество на длъжност „технически сътрудник” с място на работа цех за производство на мебели „Лидер“, с адрес гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски“ № 351. С допълнително споразумение към цитирания трудов договор, сключено на 01.01.2017г. основното й месечно трудовото възнаграждение било увеличено от 440 лева на 460 лева. Твърди, че считано от 30.09.2018г. трудовият й договор бил прекратен, а на 01.10.2018 г. сключила друг трудов договор № 016/01.10.2018г. с „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД по силата, на който изпълнявала длъжността „социален работник” с място на работа Социално предприятие за производство на мебели „Лидер“, с адрес: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски“ № 351. Със Заповед № 028/12.06.2019г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 12.06.2019г. При прекратяване на трудовия договор на посоченото правно основание работодателят – ответник следвало да й изплати следните обезщетения: 1. по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16 дни неползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 310 лв.; 2. по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16 дни неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 340 лв., общо 650, 00 лева. Сочи, че с Експертно решение на ТЕЛК № 2209 от 03.11.2016г. и Експертно решение на ТЕЛК № 0001 от 03.11.2017г. й е определена трайно намалена работоспособност 71% с начална дата на инвалидността ***г., поради което по силата на чл. 319 от КТ правото й на платен годишен отпуск е за 26 работни дни. Съгласно ПМС № 141/13.07.2017г., считано от 01.01.2017г. минималната работна заплата за страната е в размер на 460 лева месечно, а съгласно ПМС № 316/20.12.2017г., считано от 01.01.2018г. минималната работна заплата за страната е в размер на 510 лева месечно, поради което счита, че обезщетенията за неползван платен годишен следва да бъдат изчислявани по тях. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че са имали сключен трудов договор от 30.05.2016г., по силата на който тя е изпълнявала длъжността „технически сътрудник”; не оспорва твърдението на ищеца, че имат подписано допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2017г., по силата на което трудовото й възнаграждение е увеличено от 440 лв. на 460 лв., но оспорва твърдението, че трудовият договор с ищцата е бил прекратен на 30.09.2018г., а твърди, че със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с А.П.А. на основание чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 28.11.2017г. същото е прекратено и за периода от 29.11.2017г. до 30.09.2018г. ищцата не се е намирала в трудови правоотношения с ответника. Не оспорва и твърдението на ищцата, че на 01.10.2018г. имало сключен друг трудов договор № 016/01.10.2018г., по силата на който тя е изпълнявала длъжността „социален работник”, който е прекратен със Заповед № 028/12.06.2019г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 12.06.2019г., като твърди, че по силата на този трудов договор, уговореното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 510 лв., т.е. съобразено е с ПМС № 316/20.12.2017г., че считано от 01.01.2018г. минималната работна заплата за страната е в размер на 510 лева. Оспорва искането на ищцата за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 310 лв. по основание и размер, като твърди, че през 2017г. и по конкретно за периода от 01.01.2017г. до 28.11.2017г. когато ищцата се е намирала в трудовоправни отношения с ответника е получила обезщетение по чл. 224 от КТ през месец ноември 2017г. в размер на 534, 94 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни, които са й изплатени. Оспорва искането на ищцата за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 340 лв. по основание и размер, като твърди, че през 2018г. и по конкретно за периода от 01.10.2018г. (датата на сключения между страните трудов договор (когато ищцата се е намирала в трудовоправни отношения с ответника) до 31.12.2018г. има право на платен годишен отпуск изчислен съобразно времето през, което е била в трудови правоотношения с дружеството, който й е начислен през месец май 2019г. и тя е ползвала 21 дни. Претендира разноски.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 224, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и
обстоятелства, които се признават: ответникът не оспорва наличие на
трудови отношения с ищеца за периода 30.05.2016г. – 28.11.2017г. и от 01.10.2018г. до 12.06.2019г.
4.
Общоизвестни и служебно известни на съда факти,
свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се
доказват: не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и неоспорване от страна на ответника на посочените в т. 2 обстоятелства, ищецът следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение между страните за периода 29.11.2017г. – 30.09.2018г., да докаже, че е престирал своята работна сила, както и останалите предпоставки за дължимост на обезщетението и неговия размер. Ищецът следва да установи възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че между страните е било налично валидно трудово правоотношение за периода 29.11.2017г. – 30.09.2018г.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се назначи съдебно – счетоводна експертиза по искане на ищеца с поставени в исковата молба задачи.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2019г. от 11, 40 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора по нея документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, което след запознаване с материалите по делото и извършване на нужните й справки да отговори на поставените в исковата молба задачи, при първоначално определен депозит в размер на 130, 00 лева, платими от ДБ.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение,
насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им
разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси
се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят
лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: