Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10109 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Т.К.Р. против З. „А.Б. *** обективно съединени осъдителни искове за сумата
25 200лв. с
правно основание чл.463 КЗ вр.чл. 8 НЗЗРСРТЗ, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“ и за сумата 4380лв. с правно основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава
за периода 25.09.2017г. до подаване на
исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване
на исковата молба до изплащането.
Ищецът излага, че от 2014г.
работи по трудов договор при „Т.Г.“ ООД на длъжността продавач-консултант в
склад за продажба на строителни и метални стоки за строителни цели,
производство и бита. Работодателят „Т.Г.“ ООД сключил
с ответника договор за групова застраховка
„Трудова злополука“, покриваща риска от вреди поради
трудова злополука на застрахованите работници при уговорена застрахователна сума от 7-кретния размер на годишната брутна
заплата на съответния застрахован работник към момента на сключване на
застраховката. Ищецът има качеството на застрахован по този договор. Твърди в
периода на действие на застраховката на 13.06.2016г., по време на работа и на
работната площадка на мястото за продажби на дружеството-работодател, находящо се в гр.София, бул.********, при рязане на
разгъната на земята мрежа за уплътняване на огради, при ставане от клекнал
стоеж да е увредил левия си крак с получаване на остра болка в областта на
коляното. Полученото увреждане било признато за трудова злополука по чл.55,
ал.1 КСО с Разпореждане от 21.06.2016г. на ТП-София на НОИ, потвърдено след
подадена от работодателя жалба с Решение от 30.11.2016г. на директора на ТП на
НОИ-София. Твърди в резултат на злополуката да е претърпял две операции, търпял
интензивни и продължителни болки и страдания, бил подложен на множество
манипулации и провеждани рехабилитации. За продължителен период от време бил
отпуск по болест, а с експертно решение на ТЕЛК от 16.06.2017г. освидетелстван
с 30% трайно намалена трудоспособност поради хронична нестабилност на лявата колянна става от трудовата злополука. Счита, че като
ползващо се от застраховката лице има право на обезщетение в размер на исковата
сума 25 200лв., представляваща 30% от 7-кратния размер на годишната му
брутна заплата. Заявил претенцията си пред застрахователя, който отказал
плащане с аргумента, че съществува съмнение за неоповестена предишна травма в
същото коляно, изключващо характера на злополуката като трудова и не признал
разпореждането и потвърждаващото го решение на НОИ. В тази връзка твърди, че
при постъпване при работодателя през 2014г. е бил в отлично здраве, както и
предишна травма няма връзка с настъпилата трудова злополука.
Ответникът оспорва исковете с
възражения ищецът да е имал предходна травма в същото коляно през 1999г., което
оказало въздействие за настъпилата злополука на 13.06.2016г., но за нея не
уведомил нито работодателя, нито застрахователя. С позоваване на чл.363, ал.4 КЗ и т.26.3 от общите условия към застраховката счита, че е налице освобождаващо
отговорността му основание. Наред с това в допълнителния отговор навежда на съпричиняване поради допусната от ищеца груба небрежност,
допринесло за настъпване на вредните последици.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
От фактическа страна не е спорно
ищецът да работи по трудово правоотношение при „Т.Г.“ ООД въз основа сключен
трудов договор от 12.11.2014г. на длъжността продавач-консултант в склад за
строителни и метални стоки.
На 11.01.2016г. работодателят
сключил с ответника З. „А.Б. Ж.“ АД групова задължителна застраховка „Трудова
злополука“, с която за срока на действие 12.01.2016г.-11.01.2017г. се задължил
да покрие рисковете от настъпила смърт, трайно намалена работоспособност в
резултат на трудова злополука и временна неработоспособност в резултат на
трудова злополука на 42-ма работници, съгласно Приложение № 1 и № 2, измежду
които ищецът Т.Р..
Не се спори още, че на 13.06.2016г.
по време на работа и при изпълнение трудовите си задължения ищецът претърпял
злополука. При рязане на разгънато на земята покривало за уплътняване на ограда
бил в клекнало положение и при изправянето почувствал болка в областта на
лявото коляно. При първия преглед на 14.06.2016г. /амбулаторен лист/ му била
поставена диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени
елементи на коленната става“, а впоследствие на 04.07.2016г. при постъпване в
СБАЛТОСМ „Проф.д-р Димитър Шойлеков“ ЕАД гр.София
било установено, че полученото травматично увреждане е „лезия
/разкъсване/ на предна кръстна връзка и лезия на
вътрешния мениск на лявата колянна
става“, поради което провел болнично лечение и извършена операция по частично
изваждане на вътрешния мениск. По-късно през м.03.2017г.
претърпял и втора операция на коляното. Въпреки проведеното лечение и
рехабилитация не се възстановил, като за периода 14.06.2016г.-16.06.2017г. бил
в болнични, а с експертно решение на ТЕЛК № 1348 от 101/16.06.2017г.
освидетелстван на 30% трайна нетрудосопособност за
срок от три години поради „хронична нестабилност на колянната
става, операция по повод синовит и хондропатия на ляво коляно /м.03.2017г./-артроскопия. С друго решение на ТЕЛК № 0887 от
067/12.04.2017г. е освидетелстван за временна неработоспособност до
12.04.2017г. включително.
С разпореждане № 19471/21.06.2016г.
на ТД-София град на НАП, потвърдено с Решение № 1040-21339/30.11.2016г. на
директора на ТП на НОИ-София злополуката е призната за трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 КСО.
С решение № 38106/11.02.2020г.
постановено по гр.д.№ 55088/2017г. по описа на СРС, 144 състав, е уважен
предявения от ищеца против работодателя „Т.Г.“ ООД иск по чл.200 КТ за сумата
12 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпилата на 13.06.2016г. трудова злополука, изразяваща се в „увреждане на
кръстните връзки менискус на лява колянна
става с оперативна интервенция“, ведно с
лихви за забава, с отхвърляне на иска до пълния предявен размер 25 000лв.
и отхвърляне на съединения иск по чл.200 КТ за имуществени вреди от 2869.49лв.,
представляващи разходи за закупуване на медикаменти, операция и
физиотерапевтични процедури. Решението е постановено при участието на З. „А.Б. ***
в качеството на трето лице-помагач на страната на работодателя-ответник по
чл.219, ал.1 ГПК. В рамките на това производство съдът е разгледал възраженията
на работодателя и застрахователя, че злополуката не е трудова, тъй като ищецът
отпреди това имал увреждане на същото коляно, както и възражение за проявена от
него груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения, като ги е счел за
неоснователни и зачел разпореждането на НОИ. Страните не спорят, че това
съдебно решение е влязло в сила.
При тези безспорни обстоятелства
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане
на обезщетение по застраховката „Трудова злополука“.
Застрахователният договор между
работодателя и ответното дружество е сключен при условията и реда на Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“
/приета с ПМС № 24/06.02.2006г./. Срещу заплатената премия и за срока на
действие застрахователят поел задължението да покрие риска от настъпване на
смърт, трайно намалена работоспособност или временна неработоспособност вследствие
трудова злополука на работници и служители на работодателя и да им заплати обезщетение в уговорените размер и
условия. Ищецът е ползващо се от застраховката лице, който претърпял злополука в
рамките на срока на застрахователно покритие.
По въпроса относно характера на
злополуката като трудова е налице произнасяне от компетентния по КСО административен
орган, както и разрешен с влязлото в сила съдебно решение по иска на ищеца
срещу работодателя по чл.200 КТ. Застрахователят не е бил страна в
административното производство, но е участвал по делото като трето лице-помагач,
при наличието на правен интерес от привличането по чл.219, ал.1 ГПК, поради
което е обвързан от съдебното решение и на основание чл.223, ал.1 ГПК то има установително действие в отношенията му с ищеца. При
формирана сила на пресъдено нещо, че злополуката е
трудова съобразно чл.298, ал.1 ГПК и чл.297 ГПК настоящият съд е длъжен да я
зачете и не следва да се произнася по повторно наведените възражения свързани с
предходна травма и допусната от ищеца груба небрежност при изпълнение на
трудовите задължения, които са били предмет на обсъждане от съда в предходно
развилото се исково производство. Тук следва да се посочи, че възражение по
чл.201, ал.2 КТ за принос в настъпване на трудова злополука поради груба небрежност
на работника е от значение за обема само на имуществената отговорност на
работодателя, но не и на застрахователя по заплащането на обезщетение,
доколкото в общите условия към застраховката не се съдържат клаузи в тази
посока.
В Раздел VI, б.“Б“, т.24-29 от общите условия на застраховката са
възпроизведени текстовете на чл.362, чл.363 и чл.364 КЗ регламентиращи
задължението за обявяване на съществените обстоятелства от значение за риска,
както и правата на страните и последиците при съзнателно или несъзнателно
неточно обявяване, респ. премълчаване на такива обстоятелства. Съгласно т.26.3,
когато в случаите на съзнателно неточно обявяване или премълчаване на
обстоятелства от значение за риска по т.26 настъпи застрахователно събитие,
застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение или сума, само ако
неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за
настъпване на събитието. От това следва, че правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение обхваща наличието на съществено за увеличаване на риска
обстоятелство, намиращо се в причинна връзка с настъпването на събитието и незнанието
му от застрахователя, защото е било умишлено укрито.
Така твърдението на
ответника е, че отпреди сключването на застрахователния договор ищецът е
претърпял травма на същото коляно, оказала въздействие за настъпването на
злополуката, за което застрахователят не е знаел.
Според чл.362, ал.1 КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен
брокер е длъжен да обяви точно
и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни
и са от значение
за риска. Изречение първо се прилага и за
застрахования, когато при сключването на договора е била
поискана информация и от него. За
съществени за риска обстоятелства по ал. 1 се
смятат само тези, за които
застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не
може да откаже
плащане по претенция въз основа
на обстоятелства, които са били
налице преди датата на сключване
на застрахователния договор и за които
не е поставил писмено въпрос /ал.2/.
Адресат на
задължението за обявяване на съществените обстоятелства е както работодателят,
като страна по договора, така и застрахованият работник или служител-т.24 от
общите условия. В договора и общите условия не са посочени обстоятелствата,
които застрахователят приема за съществени, вместо което в същата т.24 е
предвидено, че за такива се смятат тези, за които застрахователят е поставил
писмено въпрос.
С оглед тази правна уредба ответникът не
твърди, а и не е представил доказателства към деня на сключване на договора да
е изискал информация или поставил писмено въпроси било към работодателя, било
към застрахованите работници или служители за съществуването на обстоятелства,
които биха имали значение и са съществени за риска. Това бездействие на
застрахователя изключва ищецът /застрахован/ да е бил недобросъвестен по арг. от чл.362, ал.1 КЗ в задължението да обяви точно и
изчерпателно съществените обстоятелства, още по-малко да е укрил съзнателно такива,
поради което не е налице основанието по т.26.3 от общите условия за отказ от
плащане на обезщетение.
По делото се
установи, че като последица от трудовата злополука ищецът е бил с трайно
намалена работоспособност, представляващо покрит риск по Раздел III, т.2 от застрахователния договор. В този случай
застрахователят следва да заплати процент от застрахователната сума, равен на
процента трайно намалена работоспобност, установен от
съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността
/ТЕЛК или НЕЛК/, съгласно Наредбата за медицинската експертиза на
работоспособността. А застрахователната сума за всяко застраховано лице е 7-кратния
размер на годишната му брутна работна заплата към момента на сключване на
застраховката /Приложение № 1/, която за ищеца е в размер на 82 017.18лв.
/Приложение № 2/. Определеният с решението на ТЕЛК трайно намалена
работоспособност е 30%, поради което дължимото обезщетение възлиза на сумата
24 605.45лв., до който размер иска за главницата следва да се уважи.
Ищецът е подал
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение на 12.07.2017г. с
приложени документи /стр.39/, по което ответникът образувал щета и се
произнесъл с отказ на 25.09.2017г. /стр.83/. Съгласно чл.108, ал.1 КЗ застрахователят
е длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, а съгласно т.44 от общите
условия застрахователят следва да заплати обезщетение в срок до 15 дни след
пълното окомплектоване на преписката по щетата с необходимите документи. Видно
от данните по делото при получаване на заявлението ответникът не е изискал
представянето на други документи, освен тези приложени от ищеца, поради което
следва да се приеме, че е изпаднал в забава от деня следващ изтичането на 15
дневния срок, т.е. на 28.07.2017г. Ищецът претендира мораторна
лихва по чл.86 ЗЗД, считано от по-късна дата 25.09.2017г., която до деня на
подаване на исковата молба върху дължимото обезщетение възлиза на сумата 4285.45лв.,
до който размер акцесорния иск по чл.86 ЗЗД следва да
се уважи.
Следва да се
присъди законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
изплащането.
По разноските:
С определение по
делото на основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски.
Представляван е от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.М.Н.-Т.-САК
адвокатско възнаграждение от 2136.17лв. с ДДС /представени доказателства за
регистрация на адвоката по ЗДДС/, изчислено в съответствие с чл.7, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е
направил разноски от 300лв. за възнаграждение за вещо лице и е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. по Наредбата за
заплащането на правната помощ или общо разноски от 400лв., от които ищецът на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му заплати 9.32лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 1155.64лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б. Ж.“, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Т.К.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.********и
съдебен адрес ***, сумата от 24 605.45лв. на основание чл.463 КЗ вр.чл. 8 НЗЗРСРТЗ, представляваща застрахователно
обезщетение за покрит риск за трудова злополука на 13.06.2016г. по застраховка
„Трудова злополука“ от 11.01.2016г., сключена с работодателя „Т.Г.“ ООД, и
сумата 4285.45лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна
лихва за периода 25.09.2017г.-13.06.2019г., видно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба-13.06.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.463 КЗ вр.чл.
8 НЗЗРСРТЗ за разликата до пълния предявен размер 25 200лв. и иска за
лихва по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 4380лв.
ОСЪЖДА З. „А.Б. Ж.“, ЕИК********, гр.София, да заплати на адв. М.Н.-Т.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
ЗА от 2136.17лв.
ОСЪЖДА Т.К.Р., ЕГН **********,***, да заплати на З. „А.Б. Ж.“,
ЕИК********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 9.32лв.
ОСЪЖДА З. „А.Б. Ж.“, ЕИК********, гр.София, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1155.64лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: