РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Бургас, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500524 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на Н. М. С. от ***, против решение № 119/20.01.2025 г. по
гр.д.4747/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е
изменен размерът на присъдената с решение № 2419/04.12.2023 г. по
гр.д.3735/2023 г. по описа на БРС, месечна издръжка на непълнолетния Ю. Н.
М., като същата е увеличена от 200 лв на 370 лв, и с което решение
въззивникът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Ю. Н. М.,
действащ със съгласието на майка си З. Ю. С., месечна издръжка в размер на
370 лв, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2024 г. до
настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; както и в частта, с
която на основание чл.242, ал.1 ГПК съдът е допуснал предварително
изпълнение на решението.
Твърди се, че в обжалваната част, първоинстанционното решение е
неправилно. По-конкретно се твърди, че не са налице основания за изменение
на размера на издръжката. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд се е
позовал на разпоредбата на чл.150 СК и правилно е приел, че изменение на
предходно определена издръжка се допуска само при изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена, но не е съобразил, че от
предходното определяне на размера на издръжката - от 04.12.2023 г., до
завеждането на исковата молба са изминали само 7 месеца, в който период не
са настъпили трайни промени в нуждите на детето, както и в във
материалното положение на бащата, доколкото възнаграждението на
1
последния от м.юни 2023 г. до м.юни 2024 г. е останало непроменено. Твърди
се, че единствената промяна след датата на постановяване на съдебното
решение е увеличението на минималната работна заплата, довело до
увеличението на минималната за страната издръжка, която до края на 2024 г. е
в размер на 233,25 лв, а от 01.01.2025 г. е в размер на 269,25 лв.
На второ място се твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил
условията на живот и нуждите на детето, но не е взел предвид доходите и
имотното състояние на въззивника. Излагат се твърдения, че след
прекратяване на брака през 2023 г., въззивникът живее в къщата на родителите
си, не плаща наем за жилището, което обитава, но се налага да полага грижи
за възрастния си баща и да заплаща разноски както за издръжка на баща си,
така и за самото жилище.
На последно място се твърди, че определяйки размера на издръжката
на непълнолетното дете, съдът е взел за база размера на минималната работна
заплата, която е предвидено да влезе в сила от 01.01.2025 г., но не е отчел, че
този размер на MP3, макар и предвиден от 01.01.2025 г. все още не е получен
от никого.
Претендира се въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и вместо него да постанови отхвърляне на иска.
Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение. Изложени са съображения, че при така
установеното към момента материално положение на въззивника, предвид
обстоятелството, че възнаграждението му е непроменено; продължава да
ремонтира семейното жилище, придобито по време на брака, за да имат
децата му удобства; поддържа финансово и двете си деца, както и възрастния
си родител, с допускане на предварително изпълнение на решението от датата
на подаване на исковата молба, въззивникът ще бъде изключително затруднен
да плаща за минало време издръжка в двоен размер, още повече, че размерът
на минималната работна заплата, която е съобразил съдът, е в сила едва от
месец януари 2025 г.
Претендират се съдебно-деловодни разноски. Няма искания по
доказателствата.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор
от въззиваемия Ю. Н. М., със съгласието на неговата майка З. Ю. С., с който
въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Твърди се, че по делото безспорно е установено, че са налице
изменения на обстоятелствата за увеличаване на издръжката - трайни
съществени промени в нуждите на детето, при което заплащаната от
въззивника издръжка от 200 лв е крайно недостатъчна за дете на тази възраст.
Посочено е, че детето Ю. е ученик в десети клас в ***, при което само
месечните му разходи за пътни до гр.Бургас са в размер на 150 лв. Твърди се,
че св.М. е заявила, че бащата заплаща само дължимата издръжка от 200 лв, и
по-никакъв друг начин не подпомага детето си.
Твърди се, че въззиваемият е на 16-годишна възраст и има нужда от
допълнителни финансови средства не само за дрехи и социален живот, но и с
оглед обстоятелството, че е ангажиран през целия ден с учебни занятия в
гр.Бургас, има нужда и от средства за закуска и обяд.
На следващо място се сочи, че наличието на промяна в
2
икономическите условия на страната е безспорно, а тенденцията на
увеличаване на цените на стоките от първа необходимост е общоизвестен
факт.
Претендира се съдът да потвърди решението на БРС в обжалваната
част и да присъдите на въззиваемия направените разноски по делото.
Също няма искания по доказателствата.
ДСП – Бургас не е изразила становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира
за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на въззиваемия Ю. Н. М., действащ като непълнолетен със
съгласието на своята майка З. Ю. С., двамата от ***, срещу въззивника Н. М.
С., от с.с., за увеличение на размера на присъдената на ищеца с решение по
гр.д.3735/2023 г. на БРС месечна издръжка от 200 лв на 500 лв. Твърди се, че
от момента на определяне на размера на издръжката при прекратяването на
брака на родителите на ищеца е настъпило изменение в обстоятелствата,
съобразени при определяне на издръжката – ищецът е редовен ученик в 9-ти
клас и посещава ***, което налага да пътува ежедневно от ***, което било
свързано с допълнителни разходи за месечните такси за пътни (месечната
карта за пътуване струвала около 140 лв), за закупуване на учебни помагала и
материали, както и за необходими по-високи дневни пари (около 20 лв
дневно), тъй като детето престоява в гр.Бургас почти през целия ден. Твърди
се, че междувременно са се увеличили цените на стоките и услугите. Сочи се,
че майката изпитва затруднение в издръжката на детето, а от друга страна
ответникът е работоспособен и работи в туристическия бранш, където
получава добри доходи и има възможност да изплаща по-висок размер
месечна издръжка за детето.
Предявеният иск е с правно основание чл.150 СК.
Ответникът е оспорил иска. В представения писмен отговор на
исковата молба са изложени твърдения, че липсват изменени обстоятелства,
обуславящи увеличение размера на издръжката освен променената МРЗ за
страната. Възразява се, че за изминалите 8 месеца от определянето на размера
на издръжката, потребностите на детето не били увеличени. Твърди, че при
всяка среща с детето му дава по 20-50 лв. Сочи, че уредил ищеца си да
започне работа в хотел в ***, където детето би получавало по 1100 лв месечно,
но майка му го накарала да напусне работа. Твърди, че самият той е затруднен
да дава на детето издръжка в по-висок размер, тъй като получава 1 400 лв
месечно, също пътува всеки ден от *** до ***, за което плаща по 140 лв за
карта; довършвал къщата в ***, за да можело да остави дом за децата си;
полага грижи и за баща си, който бил възрастен, както и за другото си дете,
което било пълнолетно. Твърди, че не може да си позволи да плаща издръжка
над 270 лв на месец.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
частично предявения иск, като е изменил размера на месечната издръжка на
непълнолетния ищец от 200 лв на 370 лв и е осъдил ответника да заплаща на
3
непълнолетното си дете Ю. Н. М., действащ със съгласието на майка си З. Ю.
С., месечна издръжка в размер на по 370 лв, считано от датата на подаване на
исковата молба - 10.07.2024 г. до настъпването на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Над уважения до предявения размер от 500 лв искът е
отхвърлен. На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът е допуснал предварително
изпълнение на решението. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
в размер на 370 лв, както и да заплати държавна такса в размер на 163.20 лв
върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Решението е обжалвано само от ответника – в осъдителната му част,
поради което спорът е висящ само тази си част, а в частта, с която искът е
отхвърлен над уважения до предявения размер, решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на
проверка за допустимост, решението е и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е
установил правилно и в пълнота фактическата обстановка, като изводите му
по фактите са обосновани.
По делото не е спорно, че с решение № 2419/04.12.2023 г. по
гр.д.3735/2023 г. по описа на БРС, при прекратяването на брака между
ответника и З. Ю. С. – родители на ищеца, е утвърдено споразумение,
съгласно което ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето
Ю. в размер на 200 лв. Не е спорно, а е видно и от представения препис от
решението по гр.д.3735/2023 г., че то е влязло в сила на 04.12.2023 г.
Настоящият иск за изменение на издръжката е заведен на 10.07.2024
г. – 7 месеца след влизане в сила на решението, с което е определен размерът
на дължимата на ищеца издръжка.
Установява се от приетите писмени и гласни доказателства и от
изслушването на детето по реда на чл.15 ЗЗДт, детето, че през учебната
2023/2024 г. ищецът е ученик в 10 клас на ***, което налага ежедневното му
пътуване от ***, където живее с майка си и с пълнолетния си брат в дома на
своите баба и дядо по майчина линия, до гр.Бургас, където учи. Според св.М.
цената на месечната карта за пътуване е 150 лв, а всяка сутрин майката му
дава по 20 лв, които обаче не стигат, тъй като се налага детето да прекара
почти целия ден в гр.Бургас.
Междувременно, макар че от определяне на издръжката до
предявяването на настоящия иск за изменението й е изминал сравнително
кратък период от време, обстоятелствата са се изменили - цените на стоките и
услугите поради инфлационните процеси са се повишили, което е намерило
отражение в изменение на определената минимална работна заплата за
страната чрез повишаването й от 933 лв за 2024 г. на 1 077 лв от 2025 г. (с
ПМС № 359/2024 г.).
При изменението на МРЗ, е изменен и минималният размер на
дължимата съгласно чл.142, ал.2 СК от 233,25 лв на 269,25 лв.
На следващо място, установява се от показанията на св.М. - баба по
4
майчина линия на детето, че майката на детето е заминала за Холандия, за да
си търси работа, но все още не е намерила такава, т.е.вече не реализира
доходите си (в размер на МРЗ за страната), които е реализирала преди това.
Изложените съображения налагат извода, че от момента на
определяне на издръжката на детето – 200 лв, е настъпило изискуемото по
чл.150 СК изменение в обстоятелствата, които са били съобразени при
определянето на размера й, което прави иска за изменението й основателен.
Съдът намира, че това изменение на обстоятелствата е трайно и съществено,
както по отношение на промените в нуждите на детето, така и по отношение
на възможностите на родителите, доколкото майката на детето към момента не
реализира никакви доходи.
По отношение на размера на издръжката, съдът съобрази
разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК, съгласно които размерът се определя в
зависимост от потребностите на детето и материалните възможности на
родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
С оглед нуждите на детето, фактът, че то е на 17 години, ученик в
горните класове (10 клас), вкл.обстоятелството, че то учи в друго населено
място, което налага ежедневното му пътуване, водещо както до заплащане на
пъти разходи, така и до необходимостта от предоставяне на детето на суми за
закупуване на храна през деня, съдът приема, че за месечната издръжка на
детето са необходими поне 500 лв месечно, от които бащата следва да заплаща
по-голямата част, тъй като майката е тази, която полага непосредствените
грижи за детето и заплаща за повечето от ежедневните му потребности.
На следващо място съдът отчита, че към момента бащата реализира
месечен доход в размера на 1400 лв, докато майката, която в началото на
производството е получавала минимална работна заплата, в момента е
безработна и в процес на търсене на работа, според св.М..
На последно място съдът съобразява твърденията на въззивника-
ответник, че същият има задължения към своя баща, при когото живее, както
и, че също заплаща пътни в размер на по 140 лв месечно за пътуване до
работното си място в слънчев бряг, но намира, че задълженията на ответника
за издръжка на ненавършилото пълнолетие негово дете са с приоритет пред
задълженията му за издръжка на неговия баща.
Ето защо настоящият състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, че от общия размер на необходимите средства за
издръжка на ищеца, бащата следва да поеме сумата от 370 лв.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите
на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на
основание чл.272 ГПК.
Предвид изхода на делото, въззивникът следва да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемия-ищец сумата от 500 лв разноски по
делотоза заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/20.01.2025 г. по гр.д.4747/2024 г. по
описа на Бургаски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН ********** от *** да заплати на
непълнолетното си дете Ю. Н. М., ЕГН **********, действащ със съгласието
на майка си З. Ю. С., ЕГН **********, двамата от *** съдебно - деловодни
разноски в размер на 500 лева (петстотин лева).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6