№ 428
гр. Пазарджик, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500603 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д. №568 по
описа на съда за 2024 година е отхвърлен предявеният от Б. Г. С., ЕГН:
**********, с адрес *********************************, против А. И. С.,
ЕГН: **********, с адрес гр. *******************, иск за признаване на
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 16 000 лв., изискуемото
парично вземане, произтичащо от устен договор за заем ,предоставен с
парични банкови преводи на 12.08.2020г.; 18.08.2020г. и на 26.08.2020г., ведно
със законна лихва от датата на предявяване на иска, до заплащане на сумата,
за която сума е издадена Заповед № 182 от 17.04.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 292/2024г. на Районен съд-
Панагюрище.
Осъден е Б. Г. С., ЕГН: **********, с адрес
*********************************, да заплати на А. И. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. *******************, разноски в размер на 1840 лв.
/хиляда осемстотин и четиридесет лева/.
1
В сок решението е обжалвано от Б. С..
Излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност , като моли
обжалваното решение да бъде отменено и предявения от него иск – уважен.
Излагат се обстоятелствата ,на които въззивния жалбоподател основава
иска си , които са изложени и в исковата молба.
Първоинстанционният съд неправилно преценил, че преведените от Б. Г.
С., ЕГН ********** по банкова сметка на ответницата А. И. С., ЕГН
**********, парични средства:
- на 12.08.2020г. сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/;
- на 18.08.2020г. сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/;
- на 26.08.2020г. сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева, не са дадени
в заем, а са преведени на друго основание, а именно уреждане на финансови
взаимоотношение между ищеца и друго лице.
Неправилно първоинстанционния съд не кредитирал показанията на
свидетелката С.П.Т. и дал кредит на доверие на показанията на разпитания по
делото свидетел К.Н.К..
Между показанията на двамата свидетели имало противоречие.
Междувременно жалбоподателят дал на ответницата по делото за
ползване и лек автомобил. След отказа на С. да му върне автомобила той
подал в Районна прокуратура гр. Панагюрище жалба за присвояване против
нея. Автомобилът бил издирен от полицията и е върнат на Б. С..
В обясненията си, ответницата по настоящото дело - А. С., заявявала, че
е ходила до офиса в гр. Х., където е заплатила въпросния автомобил.
Тези твърдения не кореспондирали със заявеното в показанията на
свидетеля К., и потвърждавали показанията на свидетелката Т..
Съдът отказал събиране на доказателства относно данните в
прокурорската преписка , поради настъпила преклузия, с което допуснал
процесуално нарушение.
По делото били представени снимки , приети като разпечатки от
електронни носители.
Тези разпечатки според ответника давали информация за
2
кореспонденция между страните.
Жалбоподателят счита ,че тези доказателства не следва да бъдат ценени.
Оспорени били от жалбоподателя ,поради това , че по делото не е
проверено чрез изследване на електронните носители между които се твърди,
че е проведена кореспонденцията, дали съдържат информация за такава
кореспонденция.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че преведената на
ответницата парична сума, не е дадена в заем, а е сума която се е дължала на
свидетеля К..
Претендират се разноски.
Направено е доказателствено искане относно наличието на прокурорска
преписка и обясненията на ответницата дадени по нея.
В срок е постъпил писмен отговор от А.К. , чрез процесуалния и
представител.
Счита ,че жалбата е неоснователна.
В нея бил направен нелогичен прочит на доказателствения материал.
Първоинстанционният съд правилно установил фактическата
обстановка и направил съответни правни изводи.
Не било установено твърдяното заемно правоотношение между
страните в производството.
Нямало основание за изключване от делото на комуникацията по
„Вайбър“, тъй като това са електронни документи, неоспорени от ищцовата
страна. По делото по безспорен начин било установено, че ищецът е имал
търговски отношения с К. К., във връзка с които е извършил въпросните три
превода по сметката на ответницата. Това не били средства предоставени в
заем. Недопустими били свидетелски показания за установяване на заемни
правоотношения за суми над 5000 лева. От разпита на св. С. Т. не се
установило основанието за предаването на процесната сума по трите превода
и правилно съдът не ги кредитирал.
Противопоставя се на направеното доказателствено искане , тъй като
счита че не са налице основания за допускането му по смисъла на чл.266 ал.3
от ГПК.
3
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по същество , взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК ,предявен е иск с правно основание
чл.240 ал.1 във връзка с чл.79 ЗЗД.
В исковата си молба против А. С. ищецът Б. С. твърди , че лятото на
2020 г. ответницата му казала , че е изпаднала във временни финансови
затруднения и го моли да и заеме сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди
лева/, като му обещава, че ще му върне заема до три - четири месеца. Ищецът,
воден от добри намерения се съгласява да и даде парите на няколко пъти, като
и ги преведе с банкови преводи по нейна сметка. Банковата сметка била
дадена от ответницата.
Извършени били три банкови превода:
- на 12.08.2020г. извършен банков паричен превод на сумата от 5000
лв. /пет хиляди лева/;
- на 18.08.2020г. извършен банков паричен превод на сумата от 5000
лв. /пет хиляди лева/;
- на 26.08.2020г. за извършен банков паричен превод на сумата от
6000 лв. /шест хиляди лева.
След изтичане на уговорения срок за връщането на заема ответницата А.
И. С. многократно обещавала, че ще върне дадената и на заем сума,но не
сторила това и до момента на предявяване на иска.
На 17.04.2024г., ищецът подал до Районен съд гр. Панагюрище,
заявление за издаване на Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.
Образувано било ч.гр.д. №292/2024г. по описа на Районен съд гр.
Панагюрище. и издадена Заповед за изпълнение №182 от 19.04.2024г..
Заявителя бил уведомен от съда , че на 04.06.2024г., на основание чл.414
от ГПК е постъпило възражение от А. И. С..
В указания срок ищецът предявява иска за установяване на вземането
си.
Моли да бъде прието за установено съществуването на изискуемото
парично вземане, произтичащо от устен договор за заем предоставен с
парични банкови преводи извършени на 12.08.2020г.; 18.08.2020г. и на
4
26.08.2020г., на Б. Г. С., ЕГН **********, живущ в гр. Х., ул. *******, срещу
А. И. С., ЕГН **********, живуща в гр. ***************************, и за
сума 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/, с която сума неоснователно се е
обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Претендира разноски.
Констатирайки противоречието между обстоятелства и искане ,съдът е
оставил исковата молба без движение и е направено уточнението ,че
вземането ,което ищецът цели да установи произтича от заемно
правоотношение.
С молбата е направено и уточнение ,че срока на заема е бил до 24.
12.2020 година.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответницата оспорва иска и твърди,че никога не е искала и получавала
от ищеца пари на заем. Дори във вносните бележки като основание не било
посочено „заем”.
Причината за получаването на тези пари била друга. Ищецът и зет й-
К.Н.К. имали неформално търговско съдружие. Двамата внасяли автомобили
от И. и ги продавали в България, като зет и ги купувал в чужбина, а ищецът ги
продавал в страната. Тази им дейност продължила доста години, като
ползвали два автовоза.
През 2020г. решили да прекратят съвместната си дейност. Ищецът
продал единия автовоз, като от продажната сума останали 32 000 лв., да си ги
разделят. Уточнили се ищецът да преведе на К.К. половината пари- 16 000лв.
Тъй като К. живеел в И. и не притежавал банкова сметка в страната , а ищецът
изрично настоявал да преведе парите по банков път , ответницата била
помолена от К. парите да бъдат преведени по сметката и.
Парите били преведени на три пъти , тя ги изтеглила и предала на зет си.
В определението си по реда на чл.140 от ГПК , съдът е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че : 1./ ответницата
А. И. С. е получила сумата от общо 16 000 лв.; и 2./ сумата е преведена по
банков път от ищеца на три вноски.
5
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Предявеният установителен иск е допустим. По заявление на ищеца
била издадена Заповед№ 182 от 19.04.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 292/2024г. на Районен съд-
Панагюрище, с което е разпоредено ответницата да заплати процесната
сума.В срока по чл.414 от ГПК постъпило възражение и в указания срок
ищецът е предявил иска за установяване съществуването на вземането
си.Претенцията почива на основанието , изложени и в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Приети като доказателства са три вносни бележки от 12,18 и 26.08.2020
година , съответно за сумите 5000,5000 и 6000 лева.Няма спор ,че сумите са
преведени по сметка на ответницата.В документите като основание за превода
е посочено „захранване на сметка“.
В първото по делото заседание ответницата е отговорила на поставените
в исковата молба въпроси по реда на чл.176 ал.1 от ГПК , като е потвърдила
изложеното в писмения отговор, а именно ,че между нея и ответника не е
имало търговски отношения и ,че нейната сметка е била използвана само за
уреждане на отношенията между зет и и ищеца.Въпроси относно твърденията
в исковата молба ,че е поискала сумата в заем не са поставяни.
По делото са събрани гласни доказателства ,които съдът е счел за
допустими ,до колкото с тях няма да се установява сключването на договор , а
основанието ,на което са преведени парите.
Установената практика на ВКС е в смисъл , че ограничението по чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на
договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът
не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености. Когато страните спорят за значението на
отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.
При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
6
Депозирани са показания от св. Т. ,бивша съпруга на ищеца.
Твърди, че ответницата дошла лично на работното и място и тя от нея
разбрала ,че иска да говори с ищеца ,да и даде сума от 16 000 лева в заем.
Твърди ,че ищецът се занимавал с търговия на автомобили и нямал
съдружници. Ищцата помолила зет и К. , който бил братовчед на ищеца да не
научава за молбата и. Твърди, че присъствала само когато ответницата
поискала пари ,като впоследствие излезли извън фургона , в който тя се
намирала да говорят. Знае ,че ищецът се съгласил да даде искания заем.
Чувала е разговори между ищеца и дъщерята на ответницата , която имала
намерение да се развежда със съпруга си – св. К.. Свидетелката сочи ,че
„…..К. К. може да е купувал нещо- коли…..“ Тя придружила съпруга си към
онзи момент до банката да преведе пари три пъти ,тъй като нямал възможност
наведнъж. Това станало през м. август 2020 година ,като тогава видяла
ответницата единствен път бегло за двадесетина минути и не помни как
изглежда.
Показанията на тази свидетелка са колебливи и противоречиви и
относно отношенията между бившия и съпруг и св. К.. Неясни са показанията
и и относно други обстоятелства – един път твърди, че чула само искането на
парите ,след което ответницата и ищеца излезли навън. В следващите си
показания твърди, че тъй като на нея и станало неудобно излезнала навън.
Първоначално твърди,че придружила съпруга си до банката за преводи на
парите три пъти ,впоследствие уточнява ,че само един път е била с него и
парите са внесени в ЦКБ клон Х.. Твърди, че след телефонно обаждане
ответницата е дошла лично в автокъщата на ищеца. Свидетелката твърди ,че
пристигали автомобили в автокъщата от К. ,но и от други места в И..
Проведен е разпит и на св. К. – зет на ответницата.
Този свидетел сочи, че живее в И., К. от 1991 г. Ищецът е негов
племенник. През 2007 г. започнали съвместна работа ,като свидетелят имал
пълномощно да закупува от негово име коли за сметка на „***“ . Имали
уговорка за съдружие при 60% за свидетеля и 40% за него, после променили
на 50% на 50% . От 2007 г. до 2020 г. продължила тази дейност. През 2016 г.,
ищецът се развел , като след това се променил много. Плащанията ставали на
ръка или чрез познати.
Напоследък, без да го информира, започнал да купува автомобили и от
7
други места. Двамата водели кореспонденция и обсъждали коя кола и на каква
цена да се закупи в И.. След като приключили съдружието си , уреждали
отношенията си. Имало автовоз, купен 2016 г. на стойност 30 хиляди евро,
продаден за 60 000 лева. От цената на този автовоз след приспадане на
разходите останали да разделят 32 хил. лв.Половината трябвало да получи
свидетеля по настояване на ищеца по банкова сметка. По негова молба ищцата
се съгласила парите да бъдат преведени по сметката и. Ищецът обяснил ,че
при превод на сума 5 хил. лв. са по-ниски банковите разходи и превел парите
на три пъти през м .август 2020 година.Ищцата изтеглила парите от сметката
си и му ги предала. На свидетеля не му е известно ищцата да е имала
финансови затруднения .Работела като счетоводител в „Асарел- Медет“ АД ,
имала имоти ,като дори отдавала апартамент под наем.
При този разпит свидетелят е посочил ,че между него и ищеца име
кореспонденция по Вайбър именно във връзка с извършените преводи.
По искане на ответника е приета тази кореспонденция и пълномощно, с
което ищецът упълномощава свидетеля за посочени в него дейности. Както
съдът правилно е приел , възможността за представяне на тези доказателства
не е преклудирана.
Представителят на ответника е оспорил представените доказателства , с
твърдението ,че не е ясно кои са страните по тази кореспонденция.
Свидетелят сочи още ,че с ищеца са имали и обща фирма с дейност в
И.. Известно му е ,че е имало проблеми между ищеца и ответницата , която
купила автомобил от него и го платила ,но той твърдял ,че има обсебване и
търсел намеса на прокуратурата.
От кореспонденцията по Вайбър, обсъдена с другите доказателства по
делото , може да се направят извод, че тя е именно между свидетеля К. и
ищеца и изцяло се потвърждават твърденията на ответницата и показанията
на св. К.. Представено и прието като доказателство по делото е пълномощно ,с
което ищецът е упълномощил св. К.,което пълномощно не е оспорено и от
него е видно ,че показанията на св. К. са достоверни за отношенията между
страните, а показанията на св. Т. се дискредитират.
Известно е, че информационната система, ползвана чрез приложението
„Вайбър“ се използва за електронна кореспонденция, като всеки неин
8
потребител регистрира свой профил, чрез посочване на телефонен номер.
Изпратеният по нея в електронен вид документ има характера на електронен
документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, и макар и да не носи електронен подпис –
неподписаният документ също представлява документ, а подписът само служи
за доказателство за неговото авторство. В конкретния случай изрично
оспорване на авторството не е направено. За представилата документа страна
не възниква задължение да ангажира други доказателства. Представеното и
прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/
електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което
не е подписано с квалифициран електронен подпис, но чието авторство не е
било спорно, има доказателствена стойност.
Видно е от тази кореспонденция ,че като получател на сумите ,за които
разговарящите се уговарят е посочена именно ответницата и са посочени
изрично нейни банкови сметки. Сумите са постъпили точно по тези сметки и
дори в кореспонденцията е показано и копие на един от документите.
При така установеното ,съдът намира ,че иска е недоказан и като такъв
– неоснователен.
Не се установява от събраните по делото доказателства преведените на
ответницата от ищеца суми да са в изпълнение именно на уговорка за даване
на заем на тези средства.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат
доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва
да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича
изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда
насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи
9
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.
В конкретния случай няма спор ,че сумите са постъпили по сметка на
ищцата , но нито от писмените доказателства , нито от показанията на св. Т.
може да се направи извод ,че се касае за заемни правоотношения.
Нещо повече , ответницата чрез ангажираните от нея доказателства
,без да отрича постъпването на сумите по нейни сметки , е установила
твърденията си ,че сумите са постъпили като изпълнение на уговорки между
ищеца и трето лице – св.рК. , както и ,че те са предадени на св. К..
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение ,което следва да бъде потвърдено ,като
при условията на чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща и към
мотивите му.
С оглед изхода на спора на ответницата се дължат сторените по делото
разноски в размер на 1840 лева за един адвокат , представлявал е пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Панагюрище , постановено
по гр.д. №568 по описа на съда за 2024 година, с което е отхвърлен
предявеният от Б. Г. С., ЕГН: **********, с адрес
*********************************, против А. И. С., ЕГН: **********, с
адрес гр. *******************, иск за признаване на установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 16 000 лв., изискуемото парично
вземане, произтичащо от устен договор за заем ,предоставен с парични
банкови преводи на 12.08.2020г.; 18.08.2020г. и на 26.08.2020г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска, до заплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед № 182 от 17.04.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 292/2024г. на Районен съд-
Панагюрище.
Осъжда Б. Г. С., ЕГН: **********, с адрес
********************************* да заплати на А. И. С., ЕГН:
10
**********, с адрес гр. ******************* сумата 1840 лева – сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11