Решение по дело №3746/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1101
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова Савова
Дело: 20183230103746
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Добрич, 23.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в следния  състав:

                                                                                 

                                       Председател: Татяна Лефтерова-Савова

Секретар: Диана Йорданова

 

разгледа докладваното от  съдията  гр. дело № 3746/2018 г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Интернешънъл Асет Банк АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров № 81-83, с която против А.В.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №683/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1157 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: сумата от 1975,05 лева, представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № ДК-495-6014-102/18.10.2016 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2018 г. до окончателното плащане; сумата от 227,58 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от 31.03.2017 г. до 30.09.2017 г., както и сумата от 11,52 лева, представляваща текуща лихва за последния непълен месец за периода от 01.10.2017 г. до 21.03.2018 г. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните по делото е налице облигационна обвързаност, възникнала въз основа на сключени между тях Договор за потребителски кредит № ДК-495-6014-102/18.10.2016 г., по който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 3000 лева, при срок на усвояване – 29.10.2016 г. и краен срок за издължаване – 30.09.2017 г.

Съгласно представено от ищеца извлечение от счетоводните му книги, от 21.03.2018 г., ответникът е преустановил изпълнение на поетото договорно задължение към 28.02.2017 г. Към датата на настъпване на крайния падеж – 30.09.2017 г., ответникът не е заплатил 8 бр. вноски по главница и 12 бр. вноски по лихви. Видно от същия документ, към 21.03.2018 г. общият размер на дължимата от ответника сума е 2214,15 лева, от които 1975,05 лева – главница, 227,58 лева – обезщетение за забава, начислена за периода от 31.03.2017 г. до 30.09.2017 г., както и 11,52 лева – лихва за последния непълен месец.

Въз основа на депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 1157/2018 г., по описа на ДРС, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №683/23.03.2018 г. В полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените разноски в заповедното производство. Издаден е изпълнителен лист.

В законоустановения двуседмичен срок длъжникът депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба от Интернешънъл Асет Банк АД е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, на когото, на 03.04.2019 г., лично е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, не представя писмен отговор, не заема становище по допустимостта и основателността на ищцовата претенция.

В хода на проведеното съдебно заседание ищецът поддържа заявената с исковата молба претенция, като прави искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява, не взема становище по предявения иск.

Налице са предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК и чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

От съдържащите се материали в приложеното ч.гр.д. №1157/2018 г. на ДРС е видно, че установителният иск по чл.422 ГПК е процесуално допустим. Същевременно, от твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства, може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице изискуемите от закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото производство в размер общо на 498 лева, от които – държавна такса в размер на 98 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. Доколкото ищцовата претенция е основателна по горните съображения, то ответникът дължи сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер общо на 224,28 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на  Интернешънъл Асет Банк АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров № 81-83, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №683/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1157 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: сумата от 1975,05 лева, представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № ДК-495-6014-102/18.10.2016 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2018 г. до окончателното плащане; сумата от 227,58 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от 31.03.2017 г. до 30.09.2017 г., както и сумата от 11,52 лева, представляваща текуща лихва за последен непълен месец за периода от 01.10.2017 г. до 21.03.2018 г.

ОСЪЖДА А.В.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Интернешънъл Асет Банк АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров № 81-83, сумата от 224,28 лева, представляваща сторените разноски по ч.гр.д. №1157/2018 г. по описа на ДРС и 498 лева – разноски в настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

 

            Препис да се връчи на страните.

 

                                                                                                        

                                                                                              СЪДИЯ: