Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември
две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Диана Йорданова
разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3746/2018 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 81-83, с която
против А.В.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***,
е предявен иск за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №683/23.03.2018 г. по ч.гр.д. №
1157 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: сумата от 1975,05 лева,
представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит №
ДК-495-6014-102/18.10.2016 г., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2018 г. до окончателното плащане; сумата от
227,58 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за
периода от 31.03.2017 г. до 30.09.2017 г., както и сумата от 11,52 лева,
представляваща текуща лихва за последния непълен месец за периода от 01.10.2017
г. до 21.03.2018 г. Претендират се
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между
страните по делото е налице облигационна обвързаност, възникнала въз основа на
сключени между тях Договор за потребителски кредит № ДК-495-6014-102/18.10.2016 г., по който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в
размер на 3000 лева, при срок на усвояване – 29.10.2016 г. и краен срок за
издължаване – 30.09.2017 г.
Съгласно представено от ищеца
извлечение от счетоводните му книги, от 21.03.2018 г., ответникът е
преустановил изпълнение на поетото договорно задължение към 28.02.2017 г. Към
датата на настъпване на крайния падеж – 30.09.2017 г., ответникът не е заплатил
8 бр. вноски по главница и 12 бр. вноски по лихви. Видно от същия документ, към
21.03.2018 г. общият размер на дължимата от ответника сума е 2214,15 лева, от
които 1975,05 лева – главница, 227,58 лева – обезщетение за забава, начислена за
периода от 31.03.2017 г. до 30.09.2017 г., както и 11,52 лева – лихва за
последния непълен месец.
Въз основа на депозирано от ищеца заявление е
образувано ч.гр.д. № 1157/2018 г., по описа на ДРС, като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№683/23.03.2018 г. В полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са
присъдени и сторените разноски в заповедното производство. Издаден е
изпълнителен лист.
В законоустановения двуседмичен срок длъжникът депозира
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради
което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба от „Интернешънъл Асет Банк“ АД е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на
сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, на когото, на 03.04.2019
г., лично е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, не
представя писмен отговор, не заема становище по допустимостта и основателността
на ищцовата претенция.
В хода на проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа заявената с исковата молба претенция, като прави искане за
постановяване на неприсъствено съдебно решение. Ответникът, редовно призован,
не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява, не взема становище
по предявения иск.
Налице са предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК и чл.239,
ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на
ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият
не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито
съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и
не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
С определението за насрочване на делото, на ответника
е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено
решение.
От съдържащите се материали в приложеното ч.гр.д.
№1157/2018 г. на ДРС е видно, че установителният иск по чл.422 ГПК
е процесуално допустим. Същевременно, от твърденията на ищеца и
представените от него писмени доказателства, може да се направи извод за
вероятната основателност на предявения иск.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице изискуемите
от закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Съгласно
чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство в размер общо на 498 лева, от които – държавна такса в
размер на 98 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство.
Доколкото ищцовата претенция е основателна по горните съображения, то
ответникът дължи сторените от ищеца разноски в заповедното производство в
размер общо на 224,28 лева за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.Т. с ЕГН **********, с адрес:
***, дължи на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК *********
със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров №
81-83, вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №683/23.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1157 по описа на ДРС за 2018 г., а именно: сумата от 1975,05 лева,
представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит №
ДК-495-6014-102/18.10.2016 г., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2018 г. до окончателното плащане; сумата от
227,58 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за
периода от 31.03.2017 г. до 30.09.2017 г., както и сумата от 11,52 лева,
представляваща текуща лихва за последен непълен месец за периода от 01.10.2017
г. до 21.03.2018 г.
ОСЪЖДА А.В.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Тодор Александров № 81-83, сумата от 224,28 лева, представляваща сторените
разноски по ч.гр.д. №1157/2018 г. по описа на ДРС и 498 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис да се връчи на страните.
СЪДИЯ: