№ 182
гр. П., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100228 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по сегашното дело е образувано след отмяна по чл. 240, ал.
1 ГПК на предходно неприсъствено решение, постановено от друг съдебен състав.
Предмет на разглеждане са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и 1 ЗЗД и по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от същия закон.
Ищцата – В. А. В., с адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди, че на
04.11.2020 г. между нея (като кредитополучател) и „К. К. М.“ ЕАД (като кредитодател)
е бил сключен Договор за кредит с № 10027555, с главница от 900 лв., с договорна
лихва от 27 лв. и със срок от 1 месец. Сочи, че на същата дата тя (като клиент) е
сключила с ответника (като поръчител) Договор за възлагане на поръчителство, по
силата на който последният се е задължил да предостави гаранция на кредитодателя за
изпълнението на нейните задължения по кредитната сделка, срещу възнаграждение от
129 лв. Смята, че договорът за поръчителството е нищожен, защото влиза в колизия с
добрите нрави и противоречи на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 22 ЗПК и на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Изтъква, че затова не дължи възнаграждението по него, но частично
го е заплатила на ответната страна – 123,96 лв. (съобр. изменението на размера на
осъдителния иск, направено по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК). Иска
нищожността на поръчителската сделка да бъде прогласена, а недължимо платената
сума да й бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.08.2023 г., до погасяването. Предлага в полза на адвоката, който й
1
е предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство, да бъде
определено съответно възнаграждение.
Ответникът – „К. Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„М.“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, ЕИК ***, оспорва исковите претенции, излагайки
бланкетни изводи.
Съдът приема следното:
1. По исковете за нищожност на оспорвания договор заради накърняване
на добрите нрави и противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, предл. 3 и 1 ЗЗД):
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, изд. „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те
да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС). В такава ситуация
кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако с уважаването на всеки от
тях ще се постигнат различни правни последици за страните (вж. Решение №
245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай, че подобен правен
интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на исковете за нищожност
ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях (т. е. на едно от
изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето по останалите
(вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС). Логиката е, че
така ще се постигне резултатът, преследван от ищцовата страна, и съответно няма да
съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за
нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е
еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
2
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), точно той разполага и с
правомощието да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду
си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж.
Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС ).
Копие на сочения от ищцата кредитен договор е приобщено към
доказателствения материал и от съдържанието му е видно, че:
- „К. К. М.“ ЕАД, действащо като кредитодател, се задължава да
предостави на ищцовата страна, в качеството й на кредитополучател, паричен кредит
от 900 лв.;
- уговорена е и възнаградителна лихва от 27 лв.;
- срокът за погасяването на кредита е 1 месец.
Част от доказателствената съвкупност е и копие от оспорваната сделка и от него
се изяснява, че:
- ответното дружество е гарантирало към „К. К. М.“ ЕАД изпълнението на
задълженията на ищцата, произтичащи от кредитния договор;
- за тази услуга ищцата следва да заплати на ответника възнаграждение от
129 лв., посредством 1 месечна вноска;
- плащането на възнаграждението на поръчителя трябва да се направи към
кредитодателя.
От съпоставката на двата договора се установява още, че поръчителят е одобрен
от самия кредитодател.
Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат
валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните,
когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014
г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този
смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на
насрещните престации.
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен кредит на сравнително
ниска стойност (900 лв.) и за много кратък период (1 месец). Кредитополучателят е
физическо лице, встъпващо в тази облигационна обвързаност, с цел задоволяване на
лични нужди от парични средства, докато кредитодателят е търговец, който сключва
такива договори по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност).
Възнаграждението (129 лв.), което кредитополучателят трябва да плати на поръчителя
3
за обезпечението на кредита, представлява 14,3 % от кредитната сума. Гаранцията за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя се предоставя от търговско
дружество, което е одобрено от кредитодателя, като дори той приема плащанията на
възнаграждението на поръчителя.
Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че
атакуваният договор е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект да
обезпечи покритие на риска от неплащане на задълженията на кредитополучателя,
срещу което последният да плати на поръчителя разумна цена. Цената, уговорена в
тази връзка, не е съизмерима с риска, който носи поръчителят, а създава реални
предпоставки за неоснователното му обогатяване, както и за такова на кредитодателя.
Ето защо се налага и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на
справедливостта, което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно
евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не подлежи
на разглеждане по същество втората такава, която е ориентирана към идентичен
процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същия договор по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, заради противоречието му със закона.
2. По иска за присъждане на недължимо платената сума (чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД):
Поначало уважаването на тази искова претенция е детерминирано от
кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от ищцата и съответно
получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на иска, и 2/ начална
липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС).
При условията на чл. 190 ГПК, ответното дружество е ангажирало справка за
плащанията на ищцата по процесната сделка, от която се потвърждава, че общият сбор
на заплатената сума е 123,96 лв.
Абсолютната недействителност на поръчителския договор, даващ регламентация
на обсъжданото вземане, показва, че то всъщност не се дължи.
Ето защо и осъдителният иск подлежи на уважаване.
3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцовата
страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Ищцата не е направила съдебно-деловодни разходи, но е получила безплатна
правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата
4
инстанция. На адвоката, който я предоставил – Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П.,
с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да бъде присъдено
съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 240 лв.
(с вкл. ДДС от 40 лв.). Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на
базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на
принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. на
СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от
държавите- членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от
националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения,
ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на
конкретното дело. А преценката на съда в една такава ситуация трябва да се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело,
неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството,
събраните доказателства, броя на преведените съдебни заседания, като също така не
следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице
с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си.
Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че
горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите,
които делото поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното
производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е ориентирана към
доводи за нищожност на процесния договор и свързаното с това недължимо плащане
на сумата по осъдителния иск. Проведено е само едно открито заседание, в което
процесуален представител на ищцата не е взел лично участие. Събрани са единствено
писмени доказателства и то в много малък обем. Спорният предмет е на доста ниска
материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на
сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната
правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на
удостоверение за регистрация, издадено от органите на Национална агенция по
приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г.
по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. №
1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II
т. о. на ВКС).
Предвид освобождаването на ищцата от задължението за внасяне на държавни
такси и разноски по производството, ответникът следва да заплати в полза на съда
дължимата такса (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), чийто размер е 100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд- гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожен Договор
за възлагане на поръчителство от 04.11.2020 г., сключен между В. А. В., с адрес в с.
Б., общ. П., ЕГН ********** (като клиент) и „К. Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, ЕИК *** (като поръчител),
поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „К. Г.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, ЕИК ***, да
заплати на В. А. В., с адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, сумата от 123,96 лв. –
недължимо платено възнаграждение по Договор за възлагане на поръчителство
от 04.11.2020 г., сключен между последната (като клиент) и първото (като
поръчител), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 11.08.2023 г., до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „К. Г.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, ЕИК ***, да заплати на
адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П.
ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 240 лв. – възнаграждение, с включен ДДС, за
безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „К. Г.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, ЕИК ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по бюджетната сметка на
Районен съд – гр. П., сумата от 100 лв. – държавна такса, дължима за
производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6