О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.01.2018 год. гр. Варна
Варненският районен съд, гражданска колегия,
на 19.01. две хиляди и осемнадесета година в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа докладваното
от съдия Стаматов гражданско дело № 7700 по описа на съда за 2017 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Образувано
е въз основа на
искова молба
подадена
от А.Р.П. ********** ***, с която претендира да бъде прието за
установено по отношение на А.С.Р.
ЕГН **********,***,
че съществува вземането присъдено с издадена по ч.гр.д.
№ 16225/2014г. на ВРС срещу наследодателя
на ответницата Стефан Недков Райков,
ЕГН ********** заповед по чл. 417 ГПК за
сумата от: от 14 990,00 /четиринадесет хиляди деветстотин и
деветдесет/ лева, дължима по издаден от Стефан Недков Райков на 20.01.2012г. и
предявен за плащане на 20.05.2012г. запис на заповед, вземането по който е
цедирано на ищеца от
Антон Р. Боев с Договор за цесия от 29.03.2013г., ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.12.2014г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба
са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
На 20.01.2012год Стефан Недков Райков
издал в полза на Антон Р. Боев запис на заповед с посочен в него падеж на предявяване,
което било извършено на 20.05.2012год., но изпълнение не последвало. Вземането по ценната книга било
цедирано на А.Р.П. от Антон Р. Боев с Договор за цесия от 29.03.2013г., за което
издателя й бил уведомен, като подписал нотариално заверено споразумение, че
признава задължението. За принудителното му събиране цесионерът подал заявление по чл. 417 ГПК, като съдът издал заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д. № 16225/2014г. на ВРС срещу Стефан Недков Райков. На 01.06.2016г. длъжникът по записа на заповед починал,
като оставил за единствен наследник ответницата. Ищецът бил уведомен, че срещу
заповедта за изпълнение е депозирано възражение, поради което, въпреки че го
счита за просрочено, в изпълнене на дадените му указания, предявил в
едномесечен срок настоящия установителен иск за вземането си срещу длъжника.
Моли исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените
по делото съдебно-деловодни разноски. Представени
са писмени доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска като недопустим и
евентуално неоснователен. Сочи, че по реда на чл. 52 ЗН е изразил отказ от
наследството на длъжника по записа на заповед, вписан в книгата водена при ВРС
на 09.08.2016г., поради което не е процесуално легитимирана страна. Счита, че с
извършения отказ е изгубила качеството си на наследник на поемателя по записа
на заповед и не отговаря за неговите задължения.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът като взе предвид
представените по делото доказателства и изложените от страните твърдения,
намира предявения иск за недопустим.
По делото е безспорно, а и от представените доказателства
по делото се установява, че ответницата Ана С.Р. е подала възражение по реда на
чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 16225/2014г. по
описа на ВРС на 13.04.2017г., след като се е отказала от наследството, с
вписване на отказа й в особената книга при ВРС, с определение от 09.08.2016г.
С вписване отказа от наследство по чл. 52 ЗН настъпват правни
последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. Това лице не
само престава да бъде наследник, но се счита, че не е било такова, тъй като отказът от наследство произвежда действие от
откриване на наследството (в този смисъл разрешенията, дадени с т. 1 от ТР №
148/1986 г. на ВС, ОСГК; Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
1018/2010 г., I т. о., ТК и др.).
Лицето което не е наследник на починалата страна, няма
основание за участие на нейно място в процеса, тъй като това лице е трето за процесуалното
и материалноправно правоотношение и съответно не е надлежна страна.
След като ответницата изначално не се е ползвала с
легитимация за подаването на възражение по чл. 414 ГПК, съдът намира, че
подаденото възражение не може да бъде зачетено,
нито може да бъде ползвано евентуално от следващ ред наследници. На
наследниците от следващ ред следва да се връчи на самостоятелно основание
заповедта по чл. 417 ГПК, като едва при валидно възражение, ще е допустим исков
процес срещу тях.
От изложеното следва, че понастоящем е налице неоспорена
заповед за изпълнение, поради което настоящото производство следва да се
прекрати, като образувано преждевременно - преди валидното оспорване на
издадената заповед за изпълнение от процесуално легитимирано лице. В този
смисъл е произнасянето на ВОС по ч.т.д.
№ 1711/2017г. по идентичен казус между
същите страни.
Предвид гореизложените доводи,
обосноваващи изначалната липса на правен интерес за ищеца от завеждане на
настоящия установителен иск, производството по него следва да бъде прекратено
като недопустимо, а исковата молба, с която е предявен – върната на осн. чл.
130 ГПК.
Предвид изхода на делото, нормата на
чл. 78 ал. 4 ГПК и направеното искане от ответника, следва ищецът да бъде
осъден да му заплати направените разноски в производството, които според
представените доказателства – договор за правна помощ са за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв.
Мотивиран
от горното, ВРС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130
от ГПК
искова молба с вх. № 32267/12.06.2017г. на ВРС подадена от А.Р.П., въз основа на която е образувано гр.д. № 7700 по описа на ВРС за 2017г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 4 ГПК А.Р.П.
********** *** да заплати на А.С.Р.
ЕГН ********** ***,
сумата от 1500 лв. -разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен
срок от съобщаването на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................