Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 7433 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 53486 от 27.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 36951/2019 г. на СРС, ГО, 128 състав, е признато за установено по
отношение на Х.Г.Х., че дължи на Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „********“
– кв. „Б.“, ул. „********, представлявана от С.И.К., сумата от 340 лв.,
представляваща дължими вноски за управление и поддръжка на етажната собственост
за периода м.01.2018 г. – м.01.2019 г. за апартамент № 24-25, собственост на
ответницата, съобразно взето решение на Общото събрание на етажната собственост
от 12.01.2010 г., ведно със законната лихва от заявлението по чл.410 ГПК –
15.03.2019 г. до изплащане на вземането. Ответницата е осъдена да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 881, 70 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от страна на ответницата Х.Г.Х.. Счита, че решението е недопустимо,
евентуално – неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и
необосновано. Излага съображения, че от страна на първоинстанционния съд не са
били обсъдени доводите му за недопустимост на предявения иск поради липса на представителна
власт на „Входове БГ“ ООД. Навежда оплаквания във връзка със
законосъобразността на ОС, на което дружеството е било избрано за управител на
ЕС, като твърди, че не е упражнила правото си на иск по чл.40 ЗУЕС по отношение
на взетото решение, но счита, че същото е взето при липса на кворум, като
поддържа и че правото на съдебна защита не е изключено по отношение на решения,
които изначално не са породили правно действие: такива, за които ЗУЕС не се
прилага или макар да се прилага, ОС е надхвърлило компетентността си, или
решение в действителност няма, не е налице воля на ЕС, въпреки че протоколът по
чл.16, ал.7 ЗУЕС невярно го отразява. Излага доводи за нищожност решението на
ОС на ВС от 12.10.2010 г. по съображения, че не е била налице точка от дневния
ред относно размера на такса поддръжка; не е налице надлежно взето решение
относно размера на такса поддръжка за процесния период 2018 г. - 2019 г., както
и относно законосъобразността на ОС на ЕС от 12.10.2010 г. Позовава се на
нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „********“
– кв. „Б.“, ул. „********. Счита наведените с въззивната жалба оплаквания за
неоснователни. По отношение на доводите за недопустимост на решението излага
съображения, че искът е предявен от управителя на „Входове БГ“ ЕООД, избрано за
управител на ЕС с решение на ОС на ЕС, неоспорено по реда на чл.40 ЗУЕС, въз
основа на сключен между „Входове БГ“ ЕООД и ЕС договор за управление и
поддръжка от 05.02.2017 г. По отношение доводите за неправилност на решението поддържа,
че на проведеното на 12.01.2010 г. ОС е взето решение по т.3 от дневния ред
относно размера на месечната такса за поддръжка на входа – 700 лв., платима до
10-то число на месеца, а за собствениците на необитаеми апартаменти – по 20 лв.
на месец. Взето е и решение за заплащане на тринадесета вноска от всеки
апартамент, дължима всяка година и платима до края на м.01 на следващата година.
Твърди, че между страните не е спорно, а и се установява, че ответницата е
собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС, както и че апартаментът не
се обитава. Твърди, че решението от ОС не е било атакувано по реда на чл.40 ЗУЕС. Счита за неоснователни доводите за нищожност на решението на ОС. Моли
съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира от следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 51, ал.1 ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че ответницата е
собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна
собственост, а именно – апартамент № 24-25. Ищецът се позовава на решение на ОС
на ЕС от 12.01.2010 г., с което е определено таксите по ЗУЕС да се разпределят
съобразно ид.ч. на всеки един самостоятелен обект в сградата и да се заплащат
до 10-то число на текущия месец, като собствениците на необитаваните жилища да заплащат
месечна такса от 20 лв. Твърди, че апартаментът на ответницата е необитаем, с
оглед на което за исковия период тя дължи по 20 лв. месечно, както и 13-та
вноска всяка година, съобразно приетото решение от ОС на ЕС. Твърди, че се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания срещу ответницата
в общ размер на 340 лв., като претендира установяването им със сила на
пресъдено нещо по отношение на ответницата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответницата Х.Г.Х., с който оспорва предявения иск по
съображения, че ищецът не е бил надлежно представляван, във връзка с което
излага доводи за нищожност, респ. незаконосъобразност на решението на ОС на ЕС
за избор на управител на ЕС, и като неоснователен – по съображения за
нищожност, респ. незаконосъобразност на решенията, взети на проведеното на
12.01.2010 г. ОС на ЕС. Твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, но
оспорва да дължи процесната сума, тъй като не обитава жилището си и не ползва
електричество, портиер, нито пък замърсява ЕС. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
Със заявление от 15.03.2019 г. Етажната собственост, с
адрес: гр. София, ж.к. „********“ – кв. „Б.“, ул. „********, представлявана от Т.А.,
управител на избраното за професионален домоуправител „Входове БГ“ ЕООД, е
отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника Х.Г.Х. за сумата от 340 лв. – неизплатени задължения за месечни такси за
периода м.01.2018 г. – м.03.2019 г., както и две допълнителни тринадесети
вноски, дължими до края на м.01.2018 г., съответно – на м.01.2019 г., съгласно
решение на ОС на ЕС от 12.01.2010 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата.
С разпореждане на съда от 21.03.2019 г. е издадена
исканата заповед за изпълнение за посочената сума, както и 325 лв. разноски по
делото.
В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от
страна на длъжника Х.Г.Х..
В срока по чл.415 ГПК е предявен иск от страна на
заявителя за установяване съществуването на вземанията му по исков ред.
Между страните не се спори, че ответницата е
собственик на ап.24-25 с адрес: гр. София, кв. „Б.“, ул. „********, находящ се
в процесната сграда в режима на етажна собственост.
По делото са представени протокол от проведено на
23.01.2017 г. ОС на процесната ЕС, в който е обективирано решение за избор на
домоуправител на ЕС - „Входове БГ“ ЕООД, както и договор от 05.02.2017 г.,
сключен между ЕС, представлявана от УС в състав Я.К., П.Р.и Л.И., и „Входове
БГ“ ЕООД, по силата на който ЕС възлага на „Входове БГ“ ЕООД управлението и
поддръжката на общите части, като последното се задължава в т.ч. да
представлява ЕС пред държавната администрация, съдебните институции и арбитраж
/чл.6.3/.
Представен е протокол от проведено на 12.01.2010 г. ОС
на ЕС, в който по т.3 от дневния ред е обективирано решение месечната такса,
необходима за поддръжка на входа, да се разпределя според ид.ч. на всеки
собственик при предложен бюджет от 700 лв., като вноските се заплащат до 10-то
число на всеки месец; вноските за апартаментите да се разпределят съгласно
процента ид.ч. за всеки имот; собствениците на необитаемите апартаменти да
заплащат по 20 лв. месечна такса, но да участват съгласни чл.48, т.4 ЗУЕС при
разпределението на разходи за основни и текущи ремонти и подобрения. Взето е
решение за заплащане на допълнителна тринадесета вноска от всеки апартамент,
която ще се дължи всяка година и ще следва да бъде платена до края на м.01 на
следващата година.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице Силвия Свиленова, се установява, че не са налице данни
за извършени от страна на ответницата плащания на процесните задължения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на
жалбоподателката, че искът срещу нея е предявен при липса на представителна власт.
Съгласно чл.23, ал.4, изр.1 ЗУЕС председателят на
управителния съвет (управителят, а при съобразяване на чл.19, ал.8 ЗУЕС –
лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да
представлява етажните собственици в съда) представлява пред съда собствениците
в етажната собственост по исковете: 1) предявени срещу тях във връзка с общите
части, както и 2) предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно
чл.23, ал.4, изр.2 ЗУЕС по искове срещу трети лица, във връзка с общите части,
председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците,
ако бъде упълномощен от общото събрание. С чл.23, ал.5 ЗУЕС е предвидено, че
всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява
собствениците. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава Пета на ГПК
налага извод, че чл.23, ал.4 ЗУЕС се явява специален закон досежно
регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във
връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или
задължения на етажните собственици, чл.23, ал.4, изр.1 ЗУЕС регламентира
представителство по закон, като представителната власт на председателя на
управителния съвет (управителя) или лицето по чл.19, ал.8 ЗУЕС произтича от
избора по чл.19, ал.2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен с лицето по чл.19,
ал.8 ЗУЕС, какъвто в случая е представен по делото.
По делото няма данни за отмяна по реда на чл.40 ЗУЕС
на решението за избор на професионалния домоуправител. ЗУЕС урежда специална
процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок
възможността да се иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като
е неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно. Извън
срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите
решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не
може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на нарочния иск
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира етажният
собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а
от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено
засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен
собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на последния,
респективно на ответницата, отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е
дали ответницата е била надлежно уведомено за взетите решения, тъй като този
факт е относим единство към преценката за спазването на едномесечния
преклузивен срок за предявяването на иска за оспорване взетите решение на ОС на
ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено
в което производство съдът е компетентен да прецени тяхната законосъобразност,
взетите решения на ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е
недопустимо последващ съдебен контрол, какъвто ответницата цели да бъде осъществен
в настоящото производство /в подкрепа на изложеното - решение № 39 от
19.02.2013 г., по гр. д. № 657/2012 г., I ГО/.
С оглед изложеното, не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателката за недопустимост на обжалваното решение. При така
формираните изводи следва да бъдат обсъдени доводите относно неговата
правилност.
В
предмета на делото e включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото е представен протокол от проведено на
12.01.2010 г. ОС на ЕС. В процесния протокол е обективирано решение, според
което за необитаем апартамент, какъвто не се спори, че е собственият на
ответницата, се дължи сумата от 20 лв. месечно за поддръжка на общите части,
при предвидена допълнителна тринадесета вноска за всяка година. Не
систематичното място, на което взетите решения са обективирани в протокола от
проведеното ОС, а текстовият им смисъл са водещи за съда при тълкуване волята
на ОС, като в процесния случай съмнения относно последната не възникват от
начина на формулиране на взетите решения. Правилно от страна на първоинстанционния съд е
прието, че не се установява да е било поставено времево ограничение на
решението за дължимия месечен размер на такса поддръжка за необитаемите
апартаменти в размер на 20 лв. и на допълнителната тринадесета вноска за всеки
апартамент, по отношение на която е налице и изрично решение същата да е
дължима ежегодно, а и при липса на данни за последващи решения на ОС на ЕС в
различен смисъл, поради което възраженията на жалбоподателката в обратен смисъл
се явяват неоснователни.
Предвид вече изложените съображения относно
последиците от неупражняване на правото за атакуване на взетите решения по реда
на чл.40 ЗУЕС, не подлежат на изследване в настоящото производство възраженията
на жалбоподателката относно тяхната валидност, респ. законосъобразност, в т.ч.
– за евентуално противоречие с нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС.
С оглед изложеното, в полза на ищцовата страна е
възникнало вземане за стойността на петнадесет месечни вноски за исковия период
м.01.2018 г. – м.03.2019 г., както и на две допълнителни „тринадесети“ вноски –
една за 2018 г. и една за 2019 г., т.е. общо седемнадесет вноски, всяка от
които на стойност 20 лв., или общо дължимите вноски за периода, чиято
изискуемост е настъпила съгласно решението на ОС на ЕС, са в размер на 340 лв.
Не се твърди и установява oт страна на ответницата да е погасила процесните задължения, поради което
предявеният иск се явява основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателката не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция по договор за правна
защита от 13.07.2020 г., определено по реда на чл.78, ал.5 ГПК с оглед
своевременно заявеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и предвид: фактическата и правна сложност на спора;
обстоятелството, че в настоящото производство не са ангажирани доказателства;
вида и обема на предоставената правна защита, изразяваща се в депозиране на
отговор на въззивна жалба и процесуално представителство в проведеното пред
въззивната инстанция едно открито съдебно заседание – на 09.04.2021 г., както и
нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
53486 от 27.02.2020 г., постановено по гр.д. № 36951/2019 г. на СРС, ГО, 128
състав.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН
********** да заплати на Етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. „********“
– кв. „Б.“, ул. „********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.