Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр. Перник, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито заседание на 15.03.2018 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при
секретаря Златка Стоянова, като разгледа гр. д. № 00392 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от И.Т. срещу
община Перник за заплащане: 1) на осн. чл. 49 ЗЗД сумата 55 000 лв. /увеличен
по реда на чл. 214 ГПК/ – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени
болки, страдания, неудобства и затруднения от телесни увреждания – счупване на
левия крак в областта на коляното, вследствие от настъпило на 29.12.2016 г. в
гр. Перник на ул. Брезник подхлъзване и падане на непочистена, заледена
настилка на тротоар, ведно с компенсаторна лихва за забава по чл. 84, ал. 3 ЗЗД
върху главницата, считано от увреждането - 29.12.2016г. до
окончателното изплащане.
Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва иска по размер по подробно
изложени съображения. Възразява, че ищецът е допринесъл за вредите, поради
което се касае за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по вина
на ищеца,
като се твърди и несъответствие /многократно завишаване/ на претърпените вреди
с размера на претендираното обезщетение.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна
страна следното:
В конкретния случай се
претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и
присъщи качества на една вещ – тротоар – чл. 50 ЗЗД, а за вреди, които са в
резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на
нейния собственик е по чл. 45, съответно 49 ЗЗД - за виновно бездействие за
отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.
От показанията на св. А.Т.
- очевидец на случая, се установяват безпротиворечиво изложените в искова молба
обстоятелства относно претърпените от ищеца телесни увреждания – счупване на ляв
крак в областта на коляното, вследствие от настъпило на 29.12.2016 г. на 20
метра пред болницата „Рахила Ангелова“, гр. Перник подхлъзване и падане при
използването на непочистен от сняг и заледен тротоар на територията на град Перник.
Показанията се подкрепят от представената медицинска документация на ищеца (Епикриза
от 12.10.2017 г. издадена от МБАЛ „Люлин” ЕАД, болничен лист № *** от
21.06.2017 г., болничен лист № *** от 11.09.2017 г., болничен лист № *** от
13.09.2017 г. болничен лист № *** от 12.10.2017 г., болничен лист № *** от
16.11.2017 г., болничен лист № *** от 07.12.2017 г., болничен лист № *** от
11.01.2018 г., експертно решение № 2289 от 07.09.2017 г., експертно решение №
3457 от 09.11.2017 г., експертно решение № 0098 от 09.01.2018 г., както и
измерване обема на движение на гръбначния стълб и ставите на долните крайници с
амбулаторен № 53 от 24.01.2018 г.). Твърденият от ищеца механизъм на злополуката
и настъпилите увреждания категорично се потвърждават и от изслушаната по делото съдебно –
медицинска експертиза (СМЕ).
От СМЕ се установява, че
твърдяният от ищцата механизъм на злополуката отговаря и е могло да бъде
причина за получените травми и увреждания. Получил е счупване на долния полюс
на капачката на коляното с раздалечаване на костните фрагменти. Вследствие на
счупването се е появил оток и излив на кръв в колянната става, като при самата
травма пострадалият е изпитал силни болки и страдания с невъзможност за активно
изправяне на подбедрицата и практически с невъзможност за ходене и движение. Проведено
е оперативно лечение по спешност като фрагментите са били наместени и фиксирани
с 2 бр. Киршнерови игли и тел, като след операцията пострадалият е търпял
по-силни болки, които с времето са намалели. Наложило се е обездвижване с
гипсова имобилизация от 29.12.2016г. до 06.01.2017 г. и при изписването на
07.01.2017г. е заменена с имобилизираща ортеза, която е носена 70 дни, през
което време е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. Възстановителният
срок след първата операция е около два-три месеца. Обездвижването на колянната
става е довело ограничаване над движенията на ставата и намален обем на
мускулната маса и мускулната сила. Провеждана е рехабилитация, която е била
продължителна и отначало е била по-силно болезнена, като пострадалият е търпял
болки и страдания при раздвижването на колянната става. Проведено е второ
оперативно лечение за отстраняване металната остеосинтеза, която операция е в
причинна връзка с инцидента от 29.12.2016г., като след операцията пострадалият
отново е търпял по-силни болки и страдания особено в първите една-две седмици,
след което е продължил рехабилитационния процес. Пострадалият е бил вр.
нетрудоспособен за 400 дни като обичайният и приблизителен срок за
възстановяване е от 6 до 8 месеца, в който срок не се включва срокът за възстановяване след първата
операция, който е два-три месеца. Към настоящия момент счупването е зарастнало,
но има ограничение във свиването на коляното от около 20 градуса, което пречи
при клякане като походката е самостоятелна с леко накуцване, което състояние
според вещото лице в бъдеще ще се подобри при системно и продължително балнео-и
физолечение.
Според така установените
факти следва, че са налице всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - деликтът
е резултат от наличието на необезопасен и неподдържан тротоар като елемент от
пътната инфраструктура на община Перник и нейна собственост /чл. 8, ал.3 ЗП ,
вр. чл. 3, ал.2,
т.1 ЗОС/, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране,
обезопасяване и поддържане на тротоара е в тежест на общината /чл. 31, ал.1 ЗП,
вр. чл. 5, ал.1
и 2 ЗП,
вр. §1, т.2 от ДР
на ЗП/, без означение за извършван ремонт или забрана за ползване,
което да позволи на ищеца да възприеме и избегне опасността, с оглед на което и
на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за община Перник. За
осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е
извършено поради бездействие на служител на община Перник и без да е установено
кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за вредите, които са
причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители
конкретно са причинени същите вреди. Вината на съответното длъжностно лице,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по
настоящето дело, такова обратно доказване не е проведено.
По размера на обезщетението:
Справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин
и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет на болките и страданията, продължителността на възстановителния
период, възраст на увредения. От събраните доказателства- медицинска
документация и СМЕ, се установи, че получената травма е тежка такава и същата е
наложила провеждане на двукратно оперативно лечение, а след това и
рехабилитация – раздвижване. Вещото лице е посочило, че при такава травма и
последвалите операции и раздвижване болките са със значителен интензитет и
продължителност, като през целия период на възстановяване е търпял
допълнително и неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. Или следва да се
приеме за доказано, че ищецът е търпял физически болки вследствие получената
травма над една година, като болките са били най-силни по интензитет след двете
оперативни лечения /една –две седмици/ и през продължителния във времето период
на рехабилитация след първата операция. В постоперативния период след първата операция
/след поставянето на имобилизираща
ортеза, която е носена 70 дни/, ищецът е търпял допълнително и неудобства и
страдания в битово и хигиенно отношение, тъй като е бил зависим от чужда помощ, което
безспорно го е поставило в положение на притеснение и стрес. Същевременно, като
неимуществени вреди се отчитат и преживеният от ищеца стрес от самата злополука
без съмнение е бил значителен, което е потвърдено и от гласните доказателства и
СМЕ. Тези болки и емоционални смущения са естествена последица от претърпените
от ищеца увреждания, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма,
изразяваща се в счупване на долния полюс на капачката на коляното с
раздалечаване на костните фрагменти, изживява негативни емоции, включително и
твърдяните и доказани от ищеца болки и страдания. Нещо повече, самото негативно
изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера,
степента и продължителността им, се формира като обективна последица от
претърпяната телесна повреда, поради което уврежданията и трудностите, които е
имал ищецът, са дали негативно отражение на общото му физическо и душевно
състояние. При определяне размера на обезщетението също така следва да се отчетат обстоятелствата,
че увреждането има
последици
/счупването е зараснало, но има ограничение във свиването на коляното от около
20 градуса, което пречи при клякане като походката е самостоятелна с леко
накуцване, което състояние според вещото лице в бъдеще ще се подобри при
системно и продължително балнео-и физолечение, т, е, оздравителният процес не е
приключил. Взе се предвид и възрастта на пострадалия /51 г. към момента на
инцидента/, която предопределя по-уязвимия му физически статус и по-трудното
възстановяване от увредата, преценено и с оглед на обществено-икономическите
условия към момента на увреждането.
При съвкупната преценка
на всичко гореизложено, съдът приема, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД
и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е в размер на 23000 лв. То ще компенсира изцяло
действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства, които
пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва като последица от процесната
злополука, като за разликата до пълния претендиран размер от 55 000 лв. искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
От събраните
доказателства не може да се направи извод, че ищецът с поведението си е
съпричинил вредите, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е
неоснователно. От гласните доказателства и от СМЕ не може да се направи извод,
че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна връзка с поведението на
последния. Не е доказано по делото, че настъпилите увреждания е нямало да
настъпят или щяха да бъдат по- малки, ако ищецът е избрал алтернативен маршрут
или до каква степен е могло безпрепятствено да премине, за да се приеме
съпричиняване. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване
на правната сфера на увреденото лице и до автоматичен принос на всички
пешеходци ползващи тротоар, който не е обезопасен, която хипотеза е извън
законово регламентираните. Напротив, ако община Перник е била изпълнила
задълженията си за поддръжка и обезопасяване на тротоара, ищецът е щял да
премине безпрепятствено по него и е нямало да се стигне до увреждането му. поради което не съществува основание размерът на
дължимото обезщетение да бъде намалено.
На основание чл. 84, ал.
3, вр чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на сумата се дължи и
компенсаторна законна лихва от момента на увреждането до изплащане на
обезщетението, така както е поискано от ищеца.
По разноските:
Ищецът не претендира и не
доказва направени разноски (ищецът е освободен от внасянето на ДТ и разноски на
осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за правна защита е посочено,
че е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА), поради което
такива не му се дължат.
При направено искане, на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на възнаграждение, което
съдът определя на 2180 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1/2004 г.,
което му се дължи от ответника съобразно уважената част от исковете /23000/ и
пълния претендиран размер /55 000/, т.е. има право на 911,64 лв.
Ответникът община Перник
претендира разноски общо 1790 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно
представения договор за правна защита, в който е отбелязано, че
възнаграждението е платено в брой и списък по чл. 80 ГПК). Възражението на ищеца
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адв.
възнаграждение от 1790 лв., при минимален размер от 2180 лв., съгл. чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., т.е. в случая минималният размер е даже
над заплатеното от ответника, се явява неоснователно. На първо място поради
това, че е бланкетно и на второ – възнаграждението за правна помощ се определя
по свободно договаряне, като Наредбата само определя минималния размер за
съответния вид помощ, като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност, каквато не е
налице в случая, преценявайки съотношението между заплатеното адв.
възнаграждение и предвидения минимален размер. Разноските на ответника му се
дължат от ищеца съобразно отхвърлената част от иска - 32000 и пълния
претендиран размер - 55 000, т.е. дължимата на ответника сума възлиза на 1041,45
лева.
Ответникът община Перник
трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите
държавни такси в размер общо на 920 лв. (4% върху уважения размер на иска),
както и възстановяването на разноските, платени от бюджета на съда в размер на 150
лв. – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, гр. Перник, пл.Св.Иван
Рилски 1А, да заплати на И.А.Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** – чрез
адв. А.Г.: 1/ на осн. чл. 49 ЗЗД сумата 23 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, неудобства и затруднения от счупване на левия крак в областта на
коляното, вследствие от настъпило на 29.12.2016 г. в гр. Перник на ул. Брезник
подхлъзване и падане на непочистена, заледена настилка на тротоар, ведно със
законна лихва за забава върху сумата, считано от увреждането - 29.12.2016г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 23
000 лв. до пълния претендиран размер от 55 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на Община
Перник, ЕИК *********, гр. Перник, пл.Св.Иван Рилски 1А, сумата 1041,45 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, гр. Перник,
пл.Св.Иван Рилски 1А, да заплати на адв. А.Х.Г., сл. адрес: ***, сумата 911,64 лева – адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, гр. Перник,
пл.Св.Иван Рилски 1А, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен
съд – Перник сумата 920 лв. – държавна
такса върху уважената част на иска, както и сумата 150 лв. – разноски за
съдебното производство, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: