Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260162
гр. ВРАЦА, 06.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание
на 19.05.2021г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 512
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Д.И.А. ***, чрез упълномощения си адвокат П.С. ***, е подал въззивна жалба
против решение №817/08.11.2018г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.д.№
2324/18 г., с което е уважен процедения против жалбоподателя иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
В жалбата се навеждат доводи, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено. Твърди се, че вместо
да разгледа въпроса за поправяне на причинените вреди, районният съд е уважил
искани подобрения по имота на ищеца. Сочи се, че изчислените във воденото и
прекратено досъдебно производство щети от 61 лв. не са съизмерими с размера на
щетите, възприет от районния съд с обжалваното решение. Според жалбоподателя,
обжалвоното решение е основано на експертно заключение, в което неправилно са
включени разходи за разрушаване и повторно изграждане на бетоновата настилка,
ведно с подпорна стена, каквато не е съществувала преди увреждането.
Експертизата пред районния съд била оспорена, но съдът бил приел заключението и
постановил решението си изцяло върху него и неговите изводи, пренебрегвайки показанията на
техническото лице и изпълнител на извършените действия по дерето, както и
показанията на разпитания полицай И.. Жалбоподателят счита също, че не било
доказано, че именно Д.А. е поръчал на
лицето В. Д. да копае, а не било и доказано оголения бетонен кол да е в имота
на ищеца А.И., тъй като по- скоро бил
върху общинска земя.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. В условията на
евентуалност се прави искане за намаляване размера на вредите.
В срока за отговор на въззивната жалба адв. Е. М. ***, в качеството на пълномощник на А.И.
поддържа, че жалбата макар и процесуално допустима, е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли с всички законни последици. В отговора се посочва, че по делото е
изслушано заключение на СТЕ , от което е установено слягане на бетоновата площадка,
поради отнемане на земна маса под оградата, както и
подкопаване на бетона от слягане
на земната основа следствие отнемане земни маси. За укрепването на бетоновата площадка според в.л. К.
трябвало да се извърши укрепване на откоса на границата от северозапад на
имот 12259.1025.550 и то възлизало на
стойност 6 7473,64 лв.
Иска се въззивната жалба да се остави без уважение и се потвърди решението
на РС-Враца.
Въз основа на така подадените въззивна жалба и отговор първоначално е било
образувано в.гр.дело №689/2018г.по описа на Окръжен съд-Враца, което е
приключило с решение от 22.03.2019г. С това решение решението на РС-Враца е
било частично отменено и предявеният от А.Х.И. против Д.И.А. иск по чл.49 вр.с
чл.45 от ЗЗД е бил отхвърлен за разликата между 629,18 лв. до 6000 лв., като е
отменено и първоинстанционното решение в частта за разноските, за разликата
между 71,28 лв.до 680 лв.
Постановеното от ОС-Враца решение обаче е било отменено в посочените му
части от ВКС с решение №110/02.11.2020г.по гр.дело №2152/2019г. и в същите
части делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Враца. В
мотивите на касационното решение е прието, че връзката между дейностите,
предизвикали свличане на земни маси и нарушаване целостта на цялата ограда,
съответно бетоновата настилка, е останала неизяснена вследствие на
противоречиви констатации на единичните експертизи по еднакви въпроси. Прието е
също, че с оглед противоречието в експертизите съдът е следвало да изясни коя е
вярната констатации, вкл.като разшири единичната експертиза в тройна.
Съобразно отменителното решение №110/02.11.2020г.по гр.дело №2152/2019г.,
при новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция са събрани
доказателства-назначена е и е изслушана тройна техническа и оценителна
експертиза, чието първоначално и допълнително заключения са приети от въззивния
съд.
При извършена проверка за редовност на въззивната жалба на Д.И.А. ***,
въззивният съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Доколкото решението на Окръжен съд-Враца от 22.03.2019г., постановено по в.гр.дело
№689/2018г., в частта му, с която първоинстанционното решение на РС-Враца е
потвърдено до размер на сумата от 629,18 лв., не е било обжалвано пред ВКС и в
тази част е влязло в законна сила, то предмет
на настоящето производство е решение №817/08.11.2018г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.д.№ 2324/18 г., в частта му, с която предявеният от А.Х.И.
против Д.И.А. иск по чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД е бил уважен за сумата над 629,18
лв. до пълния предявен размер от 6000 лв.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от А.Х.И. против Д.И.А. иск за
сумата от 6000 лв./увеличение на иска допуснато в с.з.на 10.10.2018г./,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени
виновно от лица, на които е възложено извършването на работа от ответника.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот с
идентификатор 12259.1025.550, представляващ урегулиран поземлен имот УПИ І, кв.
27, ж.к. „***” по действащия регулационен план на Враца, ведно с построената в
имота сграда на „Първа частна болница – Втора база. Било му издадено разрешение
за строеж № 113/29.06.2015г. , издадено от Главния архитект на Община Враца,
влязло в сила, като въз основа на него изградил прозирна ограда на имота, като
върху бетонирани метални колове е поставена телена мрежа. Оградата била
разположена изцяло в границите на собствения му имот, като била отдръпната на
0,50 м. навътре в имота, тъй като граничела с отводнителен канал „***” и ако
бъде изградена на границата на имота, ще попадне в откоса на канала. Около
сградата била изпълнена вертикална планировка, представляваща подложен бетон за
преминаване на леки автомобили и линейки.
Сочи, че през второто полугодие на 2016г. от Община Враца била изпълнена
реконструкция на отводнителния канал, като били укрепени бреговете и изградена
предпазна ограда от мрежа върху горната част на отводнителния канал. Между
двете огради се оформило пространство с широчина около 1 метър, от който 0,50
м. попадали в имота на ищеца. Дължината му била по протежението на оградата с
денивелация между двете огради от около 1,90 м. В това пространство било
изпълнено укрепване на бреговете на ***. Излага, че на 18.03.2017г. около 9ч. В.
Х. А. видял две лица, които подкопавали оградата на имота, като са свличали
земни маси към отводнителния канал върху предпазната мрежа. Той подал сигнал на
телефон 112, който бил регистриран в 9,13ч. Патрулна кола се отзовала на
сигнала, като след намесата на служителите на МВР А. Г. И. и Х. Ч. П.,
посочените по-горе две лица са напуснали мястото. В. А. разпознал лицата, които
подкопавали оградата като В. Т. Д. и Д.И.А.. Действията им били заснети и от
камерите за видеонаблюдение, монтирани върху жилищната сграда на ищеца,
находяща се в близост. След като огледал мястото ищецът установил, че по
протежение на изградената от него ограда около имота и предпазната ограда на
отводнителното съоръжение, земният откос между вертикалната планировка и брега
на дерето е разкопан, като земните маси са свлечени и подравнени, оформяйки по
този начин място за преминаване. Сочи, че съгласно Подробния устройствен план
на град Враца между неговия имот и дерето не е предвиден път, алея или пътека
за преминаване. Излага, че металните колове на оградата са подкопани и
изкъртени, подкопана и компрометирана е и вертикалната планировка / бетонова
площадка между сградата и болницата и оградата/, като от подкопаването се е
получило слягане на бетоновата площадка. Сезирал за случая Районна прокуратура
– Враца, като било образувана преписка №1310/2017г. В хода на досъдебното
производство се установило, че Д.И.А. възложил на В. Д. срещу заплащане да му
направи пътека за преминаване, като изравни пространството между неговия имот и
оградата на *** като му предоставил кирка и лопата. В резултат на действията на
В. Д. и Д.А. били нанесени съществени вреди на неговото недвижимо имущество,
представляващо законно изградена ограда и бетонова площадка, находящи се в УПИ
І, кв. 27, ж.к. „***” по действащия план на град Враца. Вследствие на
подкопаването на имота пропаднала бетоновата настилка и се създала реална
опасност за пълното й разрушение. Бетоновата настилка била неизползваема, тъй
като поради свличането на земните маси от откоса на отводнителния канал,
направено от В. Д. по възлагане на Д.А., липсва основата на бетоновата настилка
и съществува опасност тя да се отчупи и да се свлече дерето. Това обстоятелство
възпрепятства и преминаването на линейки и други автомобили, които обслужват
лечебното заведение и е затруднен достъпа до паркинга. Ищецът сочи, че оценява
вредите на стойност от 3000 лева. Твърди, че вредите са му нанесени вследствие
от работата, възложена на ответника В. Д., като част от тях – подкопаване на
оградата, разрушаване на бетоновата основа на коловете, разрушаване на земния
насип /откоса/ към отводнителния канал, са причинени чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, а друга част – компрометиране на
бетоновата настилка и пропадането й – чрез действия, които са по повод
възложената работа и са пряко свързани с нея, т.е. по повод изпълнението на
възложената работа. Твърди, че е налице пряка връзка между изпълнението на
работата и вредоносните действия, вследствие на които са му причинени
имуществени вреди. Сочи и че свлечените земни маси са от неговия имот.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Д.А. е ангажирал писмен
отговор, че оспорва иска. Твърди, че
не познава лицето В. Т. Д., като не му е възлагал да извърши описаните в
исковата молба действия. Възразява, че видеозаписите от охранителните камери не
са допустимо доказателствено средство. Твърди, че след негова жалба до Комисия
за защита на личните данни на ищеца било наредено да демонтира част от
камерите. Твърди, че след извършена от общинската администрация през 2016г.
реконструкция на отводнителния канал и в резултат на естествени природни
явления – валежи и други, по протежение на отводнителния канал се наблюдавало
свличане на земни маси. Твърди, че
изградената от ищеца ограда не е по границите на неговия имот, а излиза извън
тях, поради което твърди, че същата е незаконна.
При така подадените искова молба и отговор в производството пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза д, въз основа на които районният съд
е уважил иска в пълния му предявен размер от 6000 лв.
Въз основа на събраните в производството пред районния и пред въззивния съд
доказателства, настоящият съдебен състав приема следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а това се установява по категоричен начин и от
представените по делото копия от договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 09.06.2015г. и скица №15-146682/29.03.2016г., че ищецът А.И. е собственик на
недвижим имот с идентификатор 12259.1025.550, представляващ урегулиран поземлен
имот УПИ І, кв. 27, ж.к. „***” по действащия регулационен план на Враца, ведно
с построената в имота сграда на „Първа частна болница – Втора база“. Видно от
представеното копие от разрешение за строеж №113/29.06.2015г., изд.от Община
Враца, на ищеца било разрешено построяването на ограда от стоманени колони и
оградна мрежа в собствения му имот, с височина до 2,20 метра. Съгласно
разрешението оградата следвало да се построи по вътрешните регулационни линии
на имота. Построяването на оградата не се оспорва от ответника, който поддържа
единствено, че тя се явява незаконна, тъй като не е поставена по имотната
граница, а излиза извън нея.
От приетото от Районен съд-Враца заключение на вещото лице инж.Ц. К. по
назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, се установява, че по
цялата дължина на оградата има видимо отнемане на земна маса от ската на насипа
под оградата, като в резултат на отнемането последните три бетонови фундамента
под металните колони са във въздуха. Вещото лице констатира също така, че е
нарушен ъгъла на откоса на земния насип и това предизвиква продължаване на
свличането на земните маси. Установява се също, че на едно място вертикалната
планировка има видимо слягане от около 2 см., без пукнатини по бетона, но при
същевременно подкопаване на вертикалната планировка вследствие от отнемането на
земни маси от земния откос между двете огради. Според вещото лице К. оградата е
била изградена по вътрешните регулационни линии на имота на ищеца, което се
установява от трасировачен карнет, изготвен от геодезист.
Обстоятелството, че процесната ограда е компрометирана вследствие на
изкопни работи-отнемане на земни маси и че в резултат на това основите на два
от металните тръбни колове са оголени и висят във въздуха, а бетона на третия е
частично открит, се потвърждава и от заключенията на вещото лице И. Й., прието
при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция, както и от
заключенията на назначената по настоящето дело тройна техническа експертиза.
За установяване извършването на изкопните работи и причината за
компрометирането на оградата, по делото са събрани гласни доказателства.
Разпитаните по делото свидетели А. И., В. А. Х. и В. Д. безпротиворечиво
установяват, че през 2017г. св.В. Д. извършвал изкопни работи между отрадата и
намиращия се до нея канал, като отнемал пръст под оградата и я хвърлял в
дерето, за на направи пътека. Св.В. Д. потвърждава, че сам е извършил изкопните
работи и по описания начин е направил пътека дълга около 25 метра и широка
около 80 см. Свидетелят Д. установява също така, че за извършване на работата
бил нает от ответника Д.А., като това обстоятелство се потвърждава и от разпита
на св.ВА. Х., който установява, че той е установил извършването на изкопните
работи, извикал е полиция и лично е видял кат ответника А. нарежда на св.Д. да
копае, както и разговора, проведен между ответника и служителите на полицията,
които се отзовали на подадения сигнал на тел.112.
По делото е разпитан и св.П. Г., който установява, че през 2016г. е
извършвано укрепване на намиращия се до оградата канал, при което били редени
габиони и откъм реката била отлята бетонна стена, за да ги запечатан. При
извършването на тези дейности оградата нямала белези за слягане или други
проблеми. Свидетелят сочи, че е участвал в укрепителните работи, като при
завършването им имало проверка на комисия, която подписала акт 16. Към момента
на завършване на укрепването свлечени земни маси между поликлиниката /има се
предвид оградата, а т.нар.поликлиника е построената в имота сграда/ и канала
нямало. Свидетелят Г. установява също така, че през 2018г. минавал покрай
процесния имот и забелязал, че в края на оградата има натрупана земна маса
върху мрежата. Според свидетеля земната маса не е свлечена, а е натрупана.
За установяване на връзката между извършените изкопни работи и нарушаването
целостта на оградата, както и за установяване на преките и непосредствени вреди
от увреждането, при настоящето разглеждане на делото е назначена и тройна
съдебно-техническа и оценителна експертиза. Изследвайки състоянието на
оградата-оголена долна част на последните три колове, липса на един кол, отместване
на оградата от бетоновата настилка, липсващи болтове на захващащи планки на
коловете, вещите лица установяват, че върху оградата действително е осъществено
физическо въздействие, което в по-голямата си част е в резултат от свличането
на земни маси. Вещите лица установяват също, че свличането на земните маси е
променило релефа на терена на откоса между оградата и съседната такава,
изградена от Община Враца и който откос е бил направен под определен ъгъл
именно, за да предотвратява свличане. Според вещите лица този откос е завършека
на дерето и по същество е част от изграденото от Община Враца хидросъоръжение в
съседство-отводнителен канал /л.73 от делото/. Вещите лица сочат, че свличането
на земни маси и последвалото от това компрометиране на оградата може да е
резултат от физическото въздействие върху терена, описано в исковата молба.
Тези констатации и изводи на вещите лица по назначената тройна експертиза
съвпадат с констатациите и изводите на вещите лице, изготвили предходните
експертизи.
Вещите лица по тройната техническа експертиза установяват също така, че при
изграждането на процесната ограда не е съществувала необходимост от подпорна
стена по протежение на оградата, като такава необходимост не е възникнала и при
строителните дейности през 2017г., извършвани от Община Враца по проекта,
касаещ намиращото се в съседство ***. Доколкото е извършено свличане на земни
маси, към настоящия момент е налице необходимост от укрепване на оградата с
дължина на укрепването 9,40 м., включващо изпълнение на подпорна стена с
дължина 5,80 м. и изпълнение на ивична основа частично изграждане на подпорна
стена. В основното си заключение вещите лица са посочили, че съгласно
конструктивното становище и разрешението за строеж на оградата, тя е следвало
да бъде изградена с ивична основа, но такава не е била изпълнена. При
изслушването им в съдебно заседание на 31.03.2021г. обаче вещите лица поясняват
/л.2 от протокола от с.з./, че самата ивична основа не служи за предпазване от
свличане на земни маси, поради което дори такава основа да е била изградена,
свличането на земни маси в резултат на извършените изкопни работи, отново е
щяло да се получи, но не в такива размери. Вещите лица допълват /л.6 от
протокола от с.з./, че ако оградата е била изпълнена по проект и ивична основа
е била поставена, то изместване на оградата и увреждането й от т.0 до т.6,
показани на схемата на стр.5 от първоначалното заключение на тройната
експертиза, не би се получило.
Въпросният участък от оградата /от т.0 до т.6 на схемата/ е бил предмет на
изследване от вещите лица и в допълнителното заключение на тройната експертиза.
По отношение на този участък вещите лица са установили, че макар той да е
изместен частично извън имотната граница на ищеца, изместването е минимално и е
в резултат на цялостното компрометиране на оградата, която иначе е била в
имотната граница. Вещите лица са посочили, че за да бъде укрепена оградата в
този участък е необходимо изграждането на ивична основа, която също ще е в
имота на ищеца. В допълнителното заключение вещите лица са посочили конкретните
необходими за този участък СМР и тяхната стойност, докато в първоначалното
заключение са посочени необходимите СМР и стойността им за възстановяването и
укрепването на оградата в останалата й част от т.0 до т.4.
При така установеното от фактическа страна, при настоящето разглеждане на
делото въззивният съдебен състав достигна до следните правни изводи:
В трайната съдебна практика, основаваща се на ППВС №7/58 от 29.12.1958г.,
ППВС №7/59г., ППВС №4/1961 г. и ППВС
№17/1963г., е прието, че отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата другиму: когато вредите са причинени виновно от лицето, на
което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата
и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата,
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по повод
изпълнението на възложената работа. Приема се, че отговорност по чл.49 ЗЗД
съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания
или надлежните правила за извършване на възложената работа. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия и има обезпечително-гаранционна функция.
Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност,
ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило
никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
При горните разяснения, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя
по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение
по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние,
вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че по възлагане
от ответника Д.А., през пролетта на 2017г. св.В. Д. направил пътека дълга около
25 метра и широка около 80 см.до оградата на ищеца, като за целта отнемал земни
маси около и под оградата, като по този начин разрушил съществуващия земен
откос между оградата и съседната такава, предназначена за ограждане на дерето,
и който откос представлява завършек на съседния отводнителен канал. От всички
назначени по делото експертизи, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели по категоричен начин се установява също така, че в резултат на тези
фактически действия на св.В. Д. е нанесена повреда на оградата на ищеца,
изразяваща се в оголване долната част на последните три колове, липса на един
кол, отместване на оградата от бетоновата настилка, липсващи болтове на
захващащи планки на коловете, напукване и слягане на бетоновата настилка до
оградата. Извършените от св.В. Д. действия, възлагането на работата му от
ответника Д.А. и извършването на
действията именно в изпълнение на възложената работа, се установява както от показанията на прекия
извършител-св.Д., така и от показанията на св. А. И. и св. В. А. Х., последният от които е пряк очевидец на действията.
Въззивният съдебен състав намира също, че ищецът е доказал и връзката между
дейностите, предизвикали свличане на земни маси и нарушаване целостта на оградата,
съответно бетоновата настилка. Както бе посочено, вещите лица по назначената
тройна техническа експертиза и вещите лица по предходно назначените експертизи
нямат противоречия по въпроса, че извършените от св.В. Д. изкопни работи,
свързани с обособяването на пътека между оградата на ищеца и оградата на
съседното дере /канал/са причина за нарушаването целостта на процесната ограда.
Вещите лица подробно поясняват, че тези работи са свързани с разрушаване на
съществуващия откос, функцията на който е била именно да предотвратява
свличането на земна маса в посока от имота на ищеца към канала. Както това са
подчертали и вещите лица от тройната експертиза М.Ц. и А.В., откосът е завършек
на корекцията на дерето и подкопаването му води до свличане на земните маси, а
от там и до повреждане на оградата, всеки кол от която е самостоятелен. По
същество, изводите на вещите лица от състава на тройната експертиза, отнасящи
се до връзката между дейностите, предизвикали свличане на земни маси и
нарушаване целостта на оградата, съответно бетоновата настилка, не се
различават от изводите на вещото лице К., назначено и изслушано от районния
съд, както и от изводите на вещото лице Иво И., назначено при предходното
разглеждане на делото от въззивната инстанция. Това обстоятелство се
потвърждава и от разпита на св.Г., св.В. А. Х. и св.Х. Х., които установяват,
че до оградата е имало откос, след разрушаването на който се получило свличане
на земни маси.
Най-спорният останал между страните въпрос е за обема на подлежащите на
обезпечаване вреди, като пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение на тези и стойността им,
настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира заключенията на вещите
лица по назначената и изслушана тройна техническа и оценителна експертиза и то
по следните съображения:
На първо място заключенията на тройната експертиза и на експертизите,
изготвени от вещото лице К. са единодушни по въпроса, че за да се спре
свличането на земни маси и за да се предотврати бъдещото напукване и слягане на
бетоновата настилка, теренът следва да бъде стабилизиран като се изпълни
подпорна стена по част от протежението на оградата, а в друга част да се
изпълни ивична основа. За разлика от заключенията на в.л.К. обаче, заключенията
на тройната експертиза са изключително подробни и мотивирани по отношение
размерите на подпорната стена и ивичната основа, като е съобразено, че в
югозападна посока след т.4 от схемата, оградата е извън имотната граница на
ищеца, при което общата й дължина в рамките на имотната граница е общо 18,90
м., в т.ч. 9,40 м. от т.4 до т.0 от схемата и 9,50 м.от т.0 до т.6. Съобразено
от тройната експертиза е също така, че участък от 0,9 м. в северозападния край
не е засегнат от свличането. По тези причини и тъй като заключенията на
тройната експертиза се явяват и по-актуални и дават отговор на всички въпроси,
поставени от страните, съдът счита, че именно те следва да се вземат предвид
при определяне обема на вредите и тяхната стойност.
На следващо място, заключенията на вещите лица по назначената тройна
експертиза изясняват и възникналия спор в чия имотна граница е била построена
оградата, като изясняват, че тя е била разположена в имотната граница на ищеца,
но е била изместена частично от т.0 в северозападна посока в резултат на
свличането.
Макар даденото от вещото лице И. Й. заключение при предходното разглеждане
на делото от въззивната инстанция, да съдържа идентични констатации за
състоянието на оградата с констатациите от другите експертизи, това заключение
съществено се различава от тях по въпроса кои са необходимите дейности и
разноски за укрепване и възстановяване на оградата. Съдът намира, че не може да
кредитира заключението на в.л.И. Й. в тази му част, тъй като от една страна то
е в противоречие със заключенията на вещите лица по тройната експертизи и със
заключенията на в.л.К., а от друга страна е в противоречие и със самите
фактически констатации за състоянието на оградата. В тази връзка следва да се
отбележи, че установено по делото е компрометиране на оградата по цялата й
дължина, вкл. от т.0 в посока северозапад, където се наблюдава изместването й и
подкопаването на част от коловете. Именно по тази причина останалите вещи лица
са приели, че в тази част следва да се изпълни ивична основа, докато в
останалата част от оградата, където подкопаването е съществено, да се изпълни
подпорна стена. В противоречие с фактическите констатации, вкл. и с показанията
на св.В. Д., който твърди, че изкопаната от него пътека е с дължина 25 м., в.л.Й.
в с.з. на 13.09.2019г. посочва, че укрепването следва да бъде извършено
частично, там където е отнета земя. По тази причини и поради липсата на
достатъчна обосновка на заключението на в.л.Й., досежно възприетия подход на
укрепване, в тази му час заключението не следва да бъде кредитирано.
При тези съображения и изхождайки от експертните заключения на тройната
техническа експертиза, настоящият съдебен състав намира, че причинените на
ищеца имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от извършените
по възлагане от ответника изкопни работи, възлизат на стойност от 4933,18 лв. В тази стойност е включена и сумата от 512,90
лв., необходима за изграждането на ивична основа от т.0 в северозападна посока.
Действително, по делото е установено, че при изграждането на оградата от ищеца
такава ивична основа е не била изпълнена и че при наличието й този участък от
оградата вероятно не би бил повреден. Възражение за съпричиняване обаче
ответникът не е направил с подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор, поради
което в обема на подлежащите на обезщетяване вреди следва да бъде включено и
укрепването на тази част от оградата, тъй като състоянието й е резултат именно
от действията на ответника.
При тези съображения решението на Районен съд-Враца ще следва да бъде
отменено в частта му, в която предявеният иск по чл.49 от ЗЗД е бил уважен за сумата над 4933,18 лв. до
пълния предявен размер от 6000 лв. и потвърдено в останалата му обжалвана част,
с която за сумата от 629,18 лв. до сумата от 4933,18 лв.искът е бил уважен. За
сумата до 629,18 лв.решението на РС-Враца е било потвърдено с решението на
Окръжен съд-Враца от 22.03.2019г. по в.гр.дело №689/2018г., което в тази му
част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението на РС-Враца ще следва
да бъде отменено и в частта му, с която в полза на ищеца А.И. са присъдени
деловодни разноски за производството пред районния съд над сумата от 559 лв. За
производството пред районния съд и съобразно отхвърлената част от иска ищецът А.И.
следва да бъде осъден да заплати на ответника Д.А. поисканите от него деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 78,23 лв.
При този изход на делото за производствата пред въззивната инстанция
ответникът Д.А. ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца А.И. деловодни
разноски в размер на 1759,50 лв., съобразно отхвърлената част от жалбата, включващи
заплатени разноски за експертизи и адвокатска защита.
Съобразно уважената част от жалбата за въззивните производства ищецът А.И.
следва да бъде осъден да заплати на ответника Д.А. деловодни разноски в размер
на 355,60 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №817 от 08.11.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №2324/2018г., в частта му, с
която Д.И.А. ***, с ЕГН ********** е осъден да заплати на А.Х.И. ***, с ЕГН **********
сумата над 4933,18 лв. до сумата от
6000 лв.обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в подкопаване на
оградата в имот 12259.1025.550 по кадастралната карта на гр. Враца, разрушаване
на бетоновата основа на коловете, слягане на бетоновата площадка в имота, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2018г. до окончателното й
изплащане, като вместо него в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.Х.И. ***, с ЕГН **********
против Д.И.А. ***, с ЕГН ********** иск за обезщетение за имуществени вреди за
сумата над 4933,18 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв.
ОТМЕНЯ решение №817 от 08.11.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №2324/2018г. и в частта му,
с която Д.И.А. ***, с ЕГН **********
е осъден да заплати на А.Х.И. ***, с ЕГН ********** деловодни разноски над
сумата от 559 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №817 от 08.11.2018г.на Районен съд-Враца, постановено
по гр.дело №2324/2018г. в частта му, с която Д.И.А. ***, с ЕГН ********** е
осъден да заплати на А.Х.И. ***, с ЕГН ********** сумата от 629,18 лв. до 4933,18 лв. обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в подкопаване на оградата в имот 12259.1025.550 по кадастралната
карта на гр. Враца, разрушаване на бетоновата основа на коловете, слягане на
бетоновата площадка в имота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.И.А. ***, с ЕГН ********** да заплати на А.Х.И. ***, с ЕГН **********,
сумата от 1759,50 лв.деловодни разноски за производствата пред въззивната
съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА А.Х.И. ***, с ЕГН ********** да заплати на Д.И.А. ***, с ЕГН ********** деловодни разноски за производството пред
районния съд, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 78,23 лв., както
и сумата от 355,60 лв.деловодни разноски за производствата пред въззивната
инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........