№ 3776
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯВНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело №
20221110215363 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „********“ ЕООД с ЕИК: *****, срещу
Наказателно постановление (НП) № 20-00-24/24.10.2022 г., издадено от
министъра на културата, с което за нарушение на чл. 179, ал. 2 от Закона за
културното наследство (ЗКН), вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-00-0005 от
08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в
копия, реплики и предмети с търговско предназначение, на „****“ ЕООД,
ЕИК ***** е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева на основание чл.226а от ЗКН
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП e незаконосъобразно.
Изложени са съображения, че наказателното постановление е издадено след
като е имало образувано досъдебно производство, което е било прекратено.
Посоченото обосновало нарушение на принцип non bis in idem. На това
основание иска от съда да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Комбалов., който поддържа подадената жалба. Иска
от съда отмяна на обжалваното НП и за присъждане на сторените разноски в
хода на производството.
Въззиваемата страна – Председателят на Патентно ведомство на
Република България, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде
1
оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение на прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се иска да бъде присъдено от другата
страна.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства, намира за несъмнено установена фактическата
обстановка, описана в обжалваното НП, която не е спорна и между
страните, а именно:
На 12.04.2022 г. служители на ГД ИОКН в МК извършват проверка ла
място по сигнал е вх. № 20-00-24/05.04.2022 г. в МК, за нерегламентирано
използване и разпространяване на изображение на движима културна ценност
- картина „Луцифер“ на художника Франц фон Щук, с търговска цел. За
извършената проверка е съставен Констативен протокол с рeг. № 20-00-
24/20.04.2022 г. на МК.
Проверката е извършена по документи и на място на адрес в гр. София,
ул. ****** – ателие на търговска марка cush.be, собственост управлявана от
„****“ ЕООД, е ЕИК: *****, представлявана от З Днoв – управител. При нея е
установено, че търговска марка cush.be, и интернет страница cush.be
собственост, управлявана от „****“ ЕООД, предлагат 15 (петнадесет)
продукта, е търговска цел, с изображения на картината „Луцифер“ на Франц
фон Щук за продажба. По своите характеристики изработените продукти е
изображение на картината „Луцифер“ от Франц фон Щук, представлява
създаване, разпространяване и използване на изображение на културна
ценност, за производство на стоки и дизайнерски решения, с търговска цел.
Така осъществените дейности изпълняват състава на чл. 179, ал. 2 от ЗКИ.
При огледа на място оглед в ателието на ул. ****** е установено, че има
налични, произведени продукти - чанта е изображение на картината
„Луцифер“ на Франц фон Щук.
Картината „Луцифер“ от Франц фон Щук е държавна собственост, с
предоставени права за стопанисване и управление на Национална галерия. В
Националната галерия картината е вписана в основен фонд, с инвентарен №
II-Iж-93. Картината има статут: „национално богатство“.
При разговор с служителите на „****“ ЕООД се установи, че същите са
използвали изображение на картината на Франц фон Щук, изтеглено от
интернет платформа, която предлага изображения, които са освободени от
авторски права. Установи се, че за продажба се предлагат редица артикули с
изображения на известни произведения на изкуството. Като продуктите с
изображения на картината „Луцифер“ са част от колекция „История на
изкуството“. В описанията на предлаганите продукти, както и от профилите в
социалните мрежи на cush.be става ясно, че служителите на фирма „****“
ЕООД са запознати, както с авторството на използваната от тях картина
„Луцифер“, така и с принадлежността й към фонда на Националната
художествена галерия.
2
Видно от подадения, от Националната галерия, сигнал с вх. № 20 00-
24/05.04.2022 г. в Министерство на културата е, че между „****“ ЕООД и
директора на Националната галерия не е сключен договор за използване на
изображението на картината „Луцифер“ на Франц фон Щук, съгласно
изискванията на чл. 179. ал. 2 от ЗКН и чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-00-0005
от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности
в копия, реплики и предмети с търговско предназначение (по-нататък
Наредба № Н-00- 0005/08.06.2010 г.).
Предвид изложените констатации св. Р. Р. съставил на основание чл.
192, ал. 1, т. 3 от ЗКН и три условията на чл. 40, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), Акт за установяване на
административно нарушение срещу „********“ ЕООД, с ЕИК: *****.
Нарушителят е поканен да се яви лично или чрез изрично упълномощен
представител, за съставяне и връчване на акта за установяване на
административно нарушение с писмо № 20-00-24/26.04.2022 г. на МК което е
получено от „****“ ЕООД на 28.04.2022 г.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично
доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № НП 20-00-24/ 24.10.2022г., с което за нарушение на чл.179,
ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН), вр. чл.21, ал.2 от Наредба №
Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на
културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение,
на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 21 000 лева на основание чл.226а от ЗКН.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите Р. Р. и ПГ, както и от приложените по
делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по
делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира
напълно. Свидетелите подробно разказват как на процесната дата са посетили
магазина на дружеството в гр. София и последвалата проверка. В случая, за
установяване на обстоятелството, дали върху артикулите, предлагани от
дружеството-жалбоподател е била изобразена движима културна ценност, а
именно картината „Луцифер“ на Франц фон Щук, не са необходими
специални знания на вещо лице, а е достатъчно единствено визуална
съпоставка между изображенията на артикулите, които са представени по
делото и изображението на самата картина, чиято снимка също е приложена
по делото. Съдът трябва да извърши единствено визуална съпоставка, която
може да направи сам и без специфични знания и умения, т.е. не се касае за
изследване на някаква археологическа находка или реплика на оригинала,
която да бъде щателно проучвана и разглеждана обстойно от вещо лице със
специфични знания и умения. При посочената съпоставка съдът констатира
наличие на такова съответствие, което изцяло подкрепя думите на
свидетелите очевидци – Р. и Г, които са констатирали артикулите в
3
търговския обект и в интернет страницата на търговеца. Следователно
показанията на свидетелите не само, че не се оборват, а напротив, намират
пълна подкрепа в останалия доказателствен материал.
Установи се посредством разпита на св. ИД, че между дружеството
жалбоподател и директора на Националната художествена галерия, където се
съхранявана картината и под чието управление е същата не е сключен
договор за използване на изображението и, съгласно изискванията на чл.179,
ал.2 от ЗКН и чл.21, ал.2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за
условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики
и предмети с търговско предназначение. Установява се също, че
представители на жалбоподателя са извършили проверка относно авторските
права върху посочената картина (установявайки, че същите са изтекли), но не
са довършили същата по отношение на нейния собственик и правата му.
Изложеното се потвърждава и от събраните по делото писмени
доказателства - сигнал с вх. № 20-00-24/05.04.2022 г. в МК, справки в
интернет страница: cush.be от 11.04.2022 г. и от 19.04.2022 г.: справка в
Търговски регистър за „****“ ЕООД; справка в социални мрежи за търговска
марда cush.be от 12.04.2022 г.; досие за художествена творба с инв. № II-Iж-93
в Националната галерия, заедно с Оценителен протокол от 26.04.021г. и
констативен протокол № 20-00-24/20.04.2022г. Същите, приобщени от съда по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в
представената административно наказателна преписка, са еднопосочни и
непротиворечиви. Възприетата въз основа на тях фактическа обстановка не се
оспорва и от жалбоподателя.
При така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗКН, а
именно от длъжностно лице – инспектор, каквото се явява свидетелят Р. Р..
Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото,
начинът на извършването му и нарушената законова разпоредба. Актът е
подписан от двама свидетели и е бил връчен на представляващ дружеството.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗКН –
Министъра на културата като в съдържанието му нарушението отново е
описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е
нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в
едногодишен срок от извършване на нарушението, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При
проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по
4
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че „****“ ЕООД е осъществило състава на
административното нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗКН, вр. чл. 21, ал. 2 от
Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане
на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско
предназначение. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗКН: „Създаването,
разпространението и използването на изображение на културна ценност или
на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго
изображение с търговска цел, включително използването на изображението
или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски
решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с
наредбата по чл. 178 въз основа на договор, сключен със собственика на
културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на
съответния музей“. Посочената Наредба е Наредба № Н-00-0005 от
08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в
копия, реплики и предмети с търговско предназначение, като чл. 21, ал. 2 от
същата гласи, че „За създаване, разпространяване и използване на
изображението по ал. 1 (фотографско, компютърно, видео- и друго
изображение на културна ценност или на елементи от нея) се сключва
договор със собственика на културната ценност или с директора на
съответния музей, в чиито фондове е инвентирана културната ценност“. По
делото категорично се доказа, че жалбоподател „****“ ЕООД е създало,
разпространявало и използвало изображения на картината „Луцифер“ от
Франц фон Щук, в рамките на предмета на осъществяваната от него дейност,
с търговска цел, а именно за производство и предлагане на стоки и за
дизайнерски решения, без да е сключило договор с Националната
художествена галерия, поради което от обективна страна е налице нарушение
чл. 179, ал. 2 от ЗКН, вр. чл. 21, ал. 2 от Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г.
за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия,
реплики и предмети с търговско предназначение. Осъществени са и трите
форми на изпълнителното деяние, както е посочено от наказващия орган и в
тази връзка са неоснователни възраженията за неясно описание на
нарушението, тъй като дружеството първо е създало изображенията, след
това ги е разпространявало и използвало чрез продажбата на стоките във
физическия си магазин в град София и на интернет страницата на
дружеството.
Видно от цитираното, ЗКН урежда специален ред за създаване,
използване и разпространение на изображение на културна ценност във
фотографски и видео формат с търговска цел. Според ЗКН това може да стане
по силата на специален договор между собственика на културната ценност и
лицето, желаещо да създаде, използва и разпространи такива изображения.
Условията и редът за сключването на такъв договор и неговото съдържание са
5
уредени в Наредбата. Следва да се отбележи, че на „****“ ЕООД е било
запознати със собствеността на картината „Луцифер“ от Франц фон Щук.
Видно е от представените разпечатки, че служители на дружеството са били
запознати, че картината е част от фонда на Националната галерия.
Информацията за картината, нейния статут и собственост е леснодостъпна и в
интернет. Доколкото представители на дружеството са могли да се
поинтересуват от авторските права върху произведението, следваща стъпка е
била да се интересуват и от неговия собственик и претенциите му спрямо
произведението. Нещо, което не е сторено, не е направен и опит за това.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не е необхоД. да се изследва субективната страна на нарушението, към
която освен наличието на вина, спадат причините и мотивите, довели до
неговото извършване. В тази връзка са без значение мотивите и причините,
поради които не е бил сключен договор с Националната художествена
галерия, тоест без значение е дали това е станало поради незнание на закона,
което не е извинително или се касае за незнание, че процесната картина
представлява движима културна ценност със статут на национално богатство.
Посочените обстоятелства нямат отношение, доколкото достатъчно е, да е
налице нарушение единствено от обективна страна, за да се ангажира
отговорността на дружеството.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
отнесено към санкционната разпоредба на чл. 226а от ЗКН, гласяща, че:
„Който с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на
културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно,
видео- и други изображения или използва изображението като търговска
марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за марките и географските
означения при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за
реклама без сключен договор със собственика на културната ценност или на
директора на съответния музей, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лева, а на
едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция
в размер от 20 000 до 50 000 лева. При определяне размера на наказанието
обаче, административнонаказващият орган е съобразил в пълнота критериите
за индивидуализация на санкцията, предвидени в чл. 27 от ЗАНН. Касае се за
първо по ред административно нарушение от този вид. Обществената
опасност на конкретното нарушение не се отличава от обичайната такава за
нарушения от този вид, самото деяние е формално и не се твърди
настъпването на допълнителни неблагоприятни последици. При тези факти
съдът намира, че дружеството правилно е било санкционирано с имуществена
санкция в размер, близък до минималния, установен в закона, а именно 21
000 лева.
Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,
ал. 1 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид, тоест то се явява типично,
обичайно. Целта на закона е да се защитят от нерегламентирано използване
6
изображения на културни ценности, като не се изисква да са настъпили
някакви вредни последици. Следователно се касае за формално нарушение и
липсата на вредоносен резултат не може да води сама по себе си до
маловажност на деянието.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемата страна има право на разноски.
Такива за своевременно поискани и следва да бъдат присъдени в размер на
100,00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 20-00-
24/24.10.2022 г., издадено от Министъра на културата, с което за нарушение
на чл. 179, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), вр. чл. 21, ал. 2 от
Наредба № Н-00-0005 от 08.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане
на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско
предназначение, на „****“ ЕООД, ЕИК ***** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 21 000 /двадесет и една хиляди/
лева на основание чл.226а от ЗКН
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство
на културата сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7