Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 19.07.2021.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 1334/2019
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК във връзка с чл.439 ГПК.
Ищцата М.П.Ж. ЕГН ********** моли съда да признае за
установено, че не дължи на „Ф.И." ЕАД сумите 538,18лв. - главница, ведно
със законната лихва считано от 14.12.2015 г. до изплащане на вземането;
55,88лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008 г. до
30.07.2008 г.; 566,60 лв. - лихва за забава за периода от 29.03.2008 г. до
20.11.2015 г., както и 25,00 лв. - внесена д.т., 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение по образувано изп. дело № 20168410408184 на Ч.Н.М. с рег. №841 при
СГС въз основа на издаден изп. лист на 23.02.2016 г. по гр.д. № 3193/2015г. по
описа на РС – Казанлък, за които е образувано изп. дело №20168410408184 на Ч.Н.М.
с рег. №841 при СГС поради това, че е изтекла погасителна давност в нейна полза
веднъж - преди образуване на изп. дело и втори път - по силата на закона или
т.нар. „перемпция". Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност за вземането започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Изпратената до нея призовка
за принудително изпълнение е по изп. дело, което към момента следва да е
прекратено (перемпция).
Моли съда да й присъди направените в настоящото
производство разноски.
Твърди, че на 25.10.2017 г. й е връчена покана за
доброволно изпълнение с изх. №213848/17.10.2017 г. от Ч.Н.М. от което разбира,
че срещу нея е образувано изпълнително дело №20168410408184, на основание
издаден изп. лист от 23.02.2016 г. по ч.гр.дело №3193/2015 г. на РС-К.в полза
на „Ф.И."ЕАД ЕИК ***** за сумата от 538,18лв. - главница, ведно със
законната лихва считано от 14.12.2015г. до изплащане на вземането, сумата от
55,88 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008 г. до
30.07.2008 г.; сумата от 566,60лв. - лихва за забава за периода от 29.03.2008
г. до 20.11.2015 г., 25,00лв. – държавна такса и 300,00лв. - юрисконсултско
възнаграждение. По образуваното изп. дело от нея се претендират и разноски към
съдебен изпълнител, в т.ч. по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 199,17 лв.,
юрисконсултско/адв.възнаграждение – 300 лв., както и други такси в общ размер
на 66,00 лв.
Твърди, че до 25.10.2017 г. по никакъв начин не е била
информирана, че дължи суми на „Ф.И."ЕАД ЕИК ***** .
След направена справка по ч.гр.дело №3193/2015 г. на
РС-К.узнала, че сумите се претендират на основание Договор с номер
PLUS-01010921 от 07/2006 г., сключен между нея и „Б.П.П.Ф.“
ЕАД ЕИК ***** с предишно наименование Д.Ф.И./ и цесия от 08.07.2014 г. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК ***** и „Ф.И." ЕАД ЕИК ***** .
В продължителен период от време не е получавала писма,
покани от ЧСИ и т.н. до момента когато с призовка за принудително изпълнение с
изх. №056468/08.04.2019 г. й е съобщено, че ще бъде извършен опис на движимото
й имущество без да й е посочен размера на задължението и от къде произтича то.
Ответникът „Ф.И."ЕАД ЕИК ***** моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди разноските по
производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
лева. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски
хонорар.
Твърди, че искът по чл. 439 ГПК може да се основава
единствено и само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, вземането по която ищцата твърди, че не дължи. Неподаването на
възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК от ищцата има за последица създаване на стабилитет
на заповедта за изпълнение, оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането е преклудирано. (Р№ 781/25.05.2011
г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о. ВКС).
Оспорва като неоснователно твърдението на ищцата за
изтекла погасителна давност. Твърди, че
издадената по ч.г.д.3193/2015 г. на РС-К.Заповед за изпълнение е била надлежно
връчена на ищеца. Тя не е подала възражение в срока по чл. 414 ГПК, нито се е
възползвал евентулно от правата си по чл. 423 ГПК и заповедта за изпълнение е
влязла в сила, а въз основа на нея в полза на ответника е издаден изпълнителен
лист от 23.02.2016 г. Неподаването на възражение е приравнено на признание,
поради което по отношение на вземането по влязлата в сила заповед от момента на
влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нов давностен срок -
5 години за главница и 3 години за лихви. Срокът може да бъде прекъсван с
образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия по принудително
събиране на вземането в рамките на изпълнителното производство. Срокът на
погасителната давност за вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение не
е изтекъл към 30.08.2016 г., на която дата е образувано изп. дело № 8184/2016 г.
по описа на Ч.Н.М. В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано
извършването на изпълнителни действия и са възложени на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ. Образуването на изпълнителното дело е прекъснало давностния срок, като е
започнал да тече нов давностен срок, който е бил прекъсван многократно - на
17.10.2017 г. с наложен запор на банкови сметки на длъжника, на 08.04.2019 г. с
насрочен опис на движими вещи на длъжника и др. С оглед регулярното извършване
на изпълнителни действия
по горепосоченото изпълнително дело не е настъпила твърдяната от ищцата
перемция на същото. Всички извършени по него действия по принудително
изпълнение са валидни и са породили предвиденото от закона действие по
прекъсване на давностния срок. От 08.04.2019 г. (датата на последното изпълнително
действие) до 14.05.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) не е изтекъл
нито дългия петгодишен давностен срок за главница, нито краткия тригодишен
давностен срок за лихви.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 14.12.2015 год. заявление е
образувано ч.гр.д. №3139/2015 год. по описа на РС-Казанлък. Издадена е Заповед
№2158/15.12.2015 год. за изпълнение на парично задължение, с която РС-К.е
разпоредил М.П.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „ Ф.И.” ЕАД, ***,
ЕИК: ***** , със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор А.В.Г.,
сумата: 538,18 лв.(петстотин
тридесет и осем лева и 18 стотинки) главница;55,88 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008 г. до 30.07.2008 г.;566,60 лв.
лихва за забава за периода от 29.03.2008 г. до 20.11.2015 г.; законната
лихва върху главницата от 14.12.2015 г. до изплащане на вземането както и сумата 325,00 лв. разноски по делото, от които 25,00
лв. държ. такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание договор за
паричен заем с номер PLUS-01010921 от 07/2006, сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД (с предишно наименование „Д.Ф.И.“) и М.П.Ж.,
прехвърлено с договор за цесия от 08.07.2014 г. на „Ф.И.” ЕАД, ***.
Заповед №2158/15.12.2015 год. е връчена на М.П.Ж. на 05.02.2016
год. (разпореждане на съдията докладчик върху съобщението от 19.01.2016 г. –
л.14) и Определение №86/24.01.2018 год. постановено по ч.гр.д. № 1003/2018 г.
по описа на ОС – Стара Загора.
Срещу заповедта не е подадено възражение и същата е
влязла в сила на 19.02.2016 год. Въз основа на влязлата в сила заповед на 23.02.2016
год. е издаден изпълнителен лист.
По молба на „Ф.И.” ЕАД с вх.№120384/30.08.2016 год. с
разпореждане от 30.08.2016 г. на ЧСИ Н.Л.М. е образувано ИД 20168410408184/2016
г. срещу М.П.Ж.. С молбата взискателят е поискал налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжницата, налагане на за пор на банковите й сметки и е възложил на ЧСИ
действията по чл.18 от ЗЧСИ.
ЧСИ Н.Л.М. е търсил многократно длъжницата за връчване
на покана за доброволно изпълнение. Едва след получаване на информация за
местоработата й, покана за доброволно изпълнение е връчена на М.П.Ж. на 19.10.2017 г. й е връчена покана за
доброволно изпълнение с изх. №213848/17.10.2017 г. от Ч.Н.М.
С Разпореждане от 17.10.2017 год. ЧСИ Н.Л.М. е наложил
запор на вземането на длъжницата за трудово възнаграждение дължимо от
работодателя й „С.“ АД . С уведомление по чл.508 ГПК по повод полученото
запорно съобщение на 20.10.2017 год. „С.“ АД уведомява ЧСИ Н.Л.М., че ще прави
ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на М.П.Ж..
С молба от 15.11.2017 год. ищцата е посочила на ЧСИ
банкова сметка, *** запора, поискала е от ЧСИ да уведоми работодателя й да
прави удръжки само до размера на секвестируемата част от възнаграждението й, предоставяла
на ЧСИ информация за месечните си трудови възнаграждения.
С Разпореждане от 08.04.2019 год. ЧСИ Н.Л.М. е насрочил опис на движимите вещи
на М.П.Ж. на 31.05.2019 г. от 11.00 часа на домашния й
адрес и връчил на длъжницата призовка за принудително изпълнение на 09.05.2019
год.
На електронната
поща на ЧСИ на 30.05.2019 год. е получена молба от името на длъжницата М.П.Ж.
да бъде отложен насрочения за 31.05.2019 год. опис на движими вещи в дома й,
поради това, че е в ход съдебно производство – гр.д. № 1334/2019 г. по описа на
РС-К.
Исковата молба
е подадена на 14.05.2019 год.
От така
приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният иск съдът да признае за установено, че
ищцата не дължи на „Ф.И." ЕАД сумите 538,18лв. - главница, ведно със
законната лихва считано от 14.12.2015 г. до изплащане на вземането; 55,88лв. -
договорна възнаградителна лихва за периода от 28.03.2008 г. до 30.07.2008 г.;
566,60 лв. - лихва за забава за периода от 29.03.2008 г. до 20.11.2015 г.,
както и 25,00 лв. - внесена д.т., 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по
образувано изп. дело № 20168410408184 на Ч.Н.М. с рег. №841 при СГС въз основа
на издаден изп. лист на 23.02.2016 г. по гр.д. № 3193/2015 г. по описа на РС –
К., за които е образувано изп. дело №20168410408184 на Ч.Н.М. с рег. №841 при
СГС поради това, че е изтекла погасителна давност в нейна полза веднъж - преди
образуване на изп. дело и втори път - по силата на закона или т.нар.
„перемпция" е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В този смисъл твърденията на ищцата, че не дължи на
ответника посочените във
Вярно е, че на осн. чл.110 ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок, а на осн. чл. 111. ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви и за други периодични плащания, но предвид нормата на
чл.117 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по своите правни последици е приравнена на влязло в сила съдебно
решение. Характерно за влезлите в сила
решения е тяхното установително действие в отношенията между страните - след
влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното
положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с
решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до
приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива
факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло
в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти,
даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при
влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила
заповед има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения,
така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на
съществуването или дължимостта на вземането само на строго регламентирани
основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК),
чл. 424 или чл. 439 ГПК. Редът по чл. 439 ГПК е приложим само при
нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устните състезания и
съответно не се преклудират. Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на
основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с
особеност, че се релевират по исков ред. Следователно законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
На осн. чл.114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, т.е. от влизане в сила на акта, с който е
установено – от 19.02.2016 год.
Петгодишната погасителна давност за вземанията предмет
на влязлата в сила на 19.02.2016 год. Заповед №2158/15.12.2015 год. изтича на
19.02.2021
год., в случай че същата не бъде прекъсвана.
Давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Твърдението на ищцата, че вземанията
предмет на издадената по ч.гр.д. № 3193/2015 год. по описа на РС-К.Заповед
№2158/2015 г. са погасени по давност са неоснователни. Започналата да тече на 19.02.2021
год. 5 годишна погасителна давност е многократно прекъсвана с предприеманите по
изп. дело № 8184/2016 г. действия по принудително изпълнение като налагане на
запор върху трудово възнаграждение на 19.10.2017 год. с разпореждане от
17.10.2017 г., насрочването на опис на движими вещи на длъжника на 31.05.2019
г. с разпореждането от 08.04.2019 г.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не
тече. Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова
давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В съответствие с тълкуването дадено в т. 10 от ТР № 2/2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС искане
за извършване на изпълнителни действия са исканията за налагане на запор
/направено на 30.08.2016 г./, възлагането на вземане за събиране, извършването
на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан, постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
На основание чл. 18 от ЗЧСИ Частният съдебен
изпълнител може да извършва в изпълнителното производство конкретни действия.
Общото възлагане извършено в молбата на ответника за образуване на ИД 8184/2016
г. упълномощава ЧСИ да действа от името на взискателя в зависимост от
възникналата в конкретен момент необходимост / в рамките на изброените в
правната норма действия/.
По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител
може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да
определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
Представените по делото писмени доказателства сочат на
наличие на условия за настъпване на перемпция, респ. прекратяване на
изпълнителното производство по право съгл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, което е настъпило в периода от образуваното на изп.
дело 20168410408184/2016 г. до датата на подаване на настоящата искова молба.
Срокът по чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 започва да тече на 30.08.2016
г. – с първото направено искане от взискателя за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на ищцата. Двугодишният срок изтича на 30.08.2018 год. В този
срок е наложен поисканият запор и са събрани парични суми от третото лице, без
по изпълнителното дело да има данни кога, как, в какъв размер е станало това. За
всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител е задължен
по закон да съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването
му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените
разноски по изпълнението. Протоколи за извършени подобни действия по делото не
се съдържат.
Ответникът - взискател не представи доказателства, че
в периода 30.08.2016 г . – 30.08.2018 год. лично или чрез упълномощено лице е
направил искане за извършване на определено изпълнително действие. Липсват
доказателства в същия този период ЧСИ да е предприел конкретни изпълнителни
действия от кръга на тези, за които е овластен от взискателя чрез извършеното с
молбата за образуване на изпълнителното дело възлагане.
Налице е бездействие на взискателя да поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /Решение №
145 от 17.06.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 234/2019 г./, което е основание
изпълнителното производство да бъде прекратено. Правната последица от този вид
бездействието е прекратяване на изпълнителното дело.
Длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. (чл.435,
чл.436 ГПК). На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи и всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. /Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК/.
Ищцата е разполагала с дадени и от закона възможности
да възрази, че не дължи разноски за определени действия както и да поиска
прекратяване на образуваното от Ч.Н.М. изпълнително дело, но не е сторила това.
Бездействието на ЧСИ по отношение на служебното
прилагане на последиците по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не се отразява на
дължимостта на паричните суми предмет на издадения въз основа на Заповед
№2158/15.12.2015 год. изпълнителен лист.
Дали изпълнителното производство по изп. дело №
20168410408184 образувано при Ч.Н.М. е висящо или е прекратено по силата на
настъпила перемция е без значение за съществуването на задължението, което е
предмет на Заповед №2158/15.12.2015 год. издадена
по гр.д. № 3193/2015г. по описа на РС –
Казанлък.
Разноските на ищцата по делото възлизат на 150лв. за
държавни такса. Макар да е представила договор за упълномощаване на адв. В.Д.,
ищцата не представя документ за договорени и направени разноски във връзка с
упълномощаването.
Ответникът претендира да му бъдат присъдени 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода от правния спор и на осн. чл.78, ал.3 и
ал. 8 ГПК претенцията на ответника следва да бъде уважена, ищецът следва да му заплати разноски в размер
на 200 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М.П.Ж. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В.Д. против „Ф.И."
ЕАД ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление:*** иск съдът да признае за
установено, че М.П.Ж. ЕГН ********** не дължи на „Ф.И." ЕАД сумите
538,18лв. - главница, ведно със законната лихва считано от 14.12.2015 г. до
изплащане на вземането; 55,88лв. - договорна възнаградителна лихва за периода
от 28.03.2008 г. до 30.07.2008 г.; 566,60 лв. - лихва за забава за периода от
29.03.2008 г. до 20.11.2015 г., както и 25,00 лв. - внесена д.т., 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение по образувано изп. дело № 20168410408184 на Ч.Н.М.
с рег. №841 при СГС въз основа на издаден изп. лист на 23.02.2016 г. по гр.д. №
3193/2015 г. по описа на РС – К., за които е образувано изп. дело
№20168410408184 на Ч.Н.М. с рег. №841 при СГС поради това, че е изтекла погасителна
давност в нейна полза веднъж - преди образуване на изпълнителното дело и втори
път - по силата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Ж. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ф.И."ЕАД ЕИК ***** ,
със седалище и адрес на управление:*** 200 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: