Решение по дело №369/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260269
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20213110200369
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                                      РЕШЕНИЕ

                                                                 

                                                     №……/……  2021г.

 

                                   Година 2021                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет седми състав

На двадесет и трети февруари                        Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 369 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Н.И.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0819-005194/08.01.2021г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Варна, Сектор ПП-Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.186, ал.7 от ЗДвП.

     С жалбата  се иска отмяна на  НП, като се сочи, че глобата е заплатена.

        В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,  поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

    Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща  представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 22.12.2020 г. св.Г.Г. и негов колега –С.С., работещи на длъжност автокотрольори в Сектор „ПП“-Варна, били на работа като изпълнявали задълженията си по контрол над пътното движение. Около 13.28 часа на бул.“Република“ в гр.Варна те спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген пасат“ с рег.№В5173НХ, управляван от възз.Ж.. На мястото на проверката посредством справка в системите на МВР, органите на полицията установили, че водачът управлява МПС без да е заплатил наложеното му наказание глоба с фиш серия Н, бл.№536454 в срока за доброволно заплащане.    

При така установеното Ст.С. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 21.01.2021г.

 От приобщената по АНП справки от сектор ПП-Варна е видно, че наложената глоба по фиш серия Н, бл.№536454 е заплатена на 23.12.2021г., като няма данни за неговото връчване

   Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, заповеди, справки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

  Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля Г..

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 25.01.2021г. видно от входящия номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група в сектор „ПП“ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор , оправомощен съгласно същата заповед.

    АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

   При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

      Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП, според която издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Посочената за нарушена разпоредба не съдържа белезите на административно нарушение, тъй като не съдържа правило за поведение към водачите на моторни превозни средства, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Цитираната за нарушена разпоредба на  чл. 186, ал. 7 от ЗДвП само уточнява, че глобата следва да се заплати в 7-дневен срок от датата на издаване на фиша, като законът приравнява фиша на влязло в сила НП, който се изпраща за събиране на публичния изпълнител след изтичане на посочения 7-дневен срок.

     С наказателното постановление, предмет на обжалване Ж. е наказан на основание чл. 185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа конкретен  състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената за нарушена разпоредба, а именно чл.186, ал.7 от ЗДвП не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение. За да бъде санкционирано определено поведение, то със същото трябва да бъде нарушена конкретна забрана или неизпълнено задължение, а в случая цитираната за нарушена разпоредба сочи на указание за доброволно заплащане на глоба в 7-дневен срок, което неизпълнение в никакъв случай не може да доведе до конкретно нарушение, а до различни установени в закона последици. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на срока по  чл.186, ал.7 от ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП в срока за доброволно плащане, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. Горното е видно и от систематическото място на разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП. Тя е поместена в края на Глава седма
Административнонаказателна отговорност“ на ЗДвП, дори след цитираната като санкционна норма на чл.185 от ЗДвП.

        С оглед гореизложеното, съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно и наказателното постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

       Относно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.

       На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

  От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда. 

 

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

     ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-005194/08.01.2021г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Варна, Сектор ПП-Варна, с което на Н.И.Ж., ЕГН **********, адрес: ***  е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.186, ал.7 от ЗДвП.

      Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                СЪДИЯ при РС- Варна: