О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца, 04.07.2019 г.
ВРАЧАНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
като
разгледа докладваното от мл. съдия И.Никифорски ВГД № 370 /2019г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2
във вр. с чл.129, ал. 3, изр 1 - во ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Панайот Волов" № 29, етаж 3, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д.А., против Определение № 269 / 04.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1381/ 2018 г. по описа на РС – гр. Козлодуй.
С
атакуваното определение иницииралата първоинстанционното дело искова молба е
върната на основание 129, ал. 3 ГПК, а
образуваното производство по делото е прекратено.
В
частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, с оглед на които се иска неговата отмяна.
Врачанският окръжен съд, въз основа на доказателствата по делото, като прецени
становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по 275, ал.1 ГПК от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за
която определението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване по аргумент
от чл.129, ал. 3, изр. 2 - ро ГПК първоинстанционен съдебен акт –
определение, с което исковата молба е върната, а делото е прекратено.
Освен това, жалбата отговаря и на
изискванията по чл.275, ал.2 вр. с чл.260
и чл.261 ГПК.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:
Производството
по първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, с която са предявени искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и 2 и чл.86, вр. чл. 79 ЗЗД от Агенция за контрол на просрочени
вземания, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Панайот Волов" № 29, етаж 3, против Р.П.С., ЕГН **********, с която
съдът да приеме за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество по
договор за паричен заем № 2762207, следните суми: гавница в размер на 493.03
лева,34.8 лева - договорна лихва за периода 14.03.2017г. до 01.08.2017 г., 239.41
лева -неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 45 лева - разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 19.92 лева лихва за забава / мораторна лихва/ за периода от 02.08.2017 г. до 30.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявелнието по чл. 410 ГПК.
Първостепенният
съд със свое определение № 138 /
22.02.2019 г., е назначил особен представител на ответника Р.С. - на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК.Указал е на ищеца "Агенция за контрол на просрочени
вземания", ЕИК ********* да внесе депозит за назначения особен
представител на ответника в размер на 300 лева.
Определението
е връчено на процесуалния представител на ищцовото дружество на 13.03.2019 г.
С определение № 269 от 04.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ № 1381/ 2018 г. по описа на РС – гр. Козлодуй, първоинстанционният съд е
приел, че в указания от съда срок и до момента на постановяване на своето
определение, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради
което същата следва да се върне на основание чл.129, ал. 3 ГПК, а производството по делото да се прекрати.
Постановеното
определението е незаконосъобразно.
С Тълкувателно
решение № 6 / 2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 6 /
2017 г. ОСГТК, ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на
въззивния съд, предвидени в чл.
269, изр. второ
ГПК, не се
прилагат в производството по частна жалба.Следователно, при подадена
частна жалба,въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакуваното
определение или разпореждане, без да е ограничен от наведените от жалбоподателя
основания за неправилност.
При постановяване на атакуваното определение
първоинстанционния съд е процедирал в разрез с последователно поддържаното в
практиката на ВКС становище, че връщането на исковата молба на основание чл.129,
ал. 3 ГПК, е допустимо и възможно само и единствено при условие, че съдът е дал
на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни
нередовности. Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и
правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл.129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване
нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В
този смисъл са напр. определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на
ВКС, І Г. О. и определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на
ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. По – конкретно изложеното означава, че за да се
приложи санкцията на чл.129, ал. 3 ГПК, то следва да са налице следните
предпоставки: 1) депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за
редовност по чл. 127, ал. 1 и/или
чл.128 ГПК; 2) страната да бъде уведомена за: 2.
1.) това какво трябва да изпълни; 2. 2.) в какъв срок; 2. 3.) от кога започва
да тече същият; 2. 4.) какви ще са последиците при неизпълнение и 3) да не са
отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения
срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не
оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи.
В конкретния случая, въззивния съд констатира,
че дадените на ищеца указания не отговарят на горепосочените изисквания, поради
което неизпълнението им не води до предвидената в чл.129, ал. 3, изречение
първо последица – връщане на исковата молба и прекратяване на делото.
Видно е
от дадените с определение № 138 / 22.02.2019 г. указания, че на ищцовото
дружество е указано да внесе депозит за назначения особен представител на
ответника в размер на 300 лева. Установява се, че в своето определение, обаче,
първостепенният съд не е изпълнил изискването за уведомяване на ищеца какви ще
са правните последици от неизпълнението на дадените от съда указания в
посочения срок, а именно, че исковата молба ще бъде върната, поради което на
това основание атакуваното определение е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Само за
прецизност и за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че не са
налице основанията за отмяна на определението, посочени от жалбоподателя.Само
по себе си представянето на заверено копие от обратна разписка не може да
установи, че дадените от съда указания са изпълнени.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се
върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 269 от 04.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1381/ 2018 г. по описа на РС – гр. Козлодуй.
ВРЪЩА
делото на РС – гр. Козлодуй, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.