Решение по дело №568/2014 на Районен съд - Несебър

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№  29                                            25.03.2015 г.                                  град Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                

Несебърският районен съд                                                  граждански състав

на шести февруари                                     две хиляди и петнадесета година  

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                      Районен съдия: Евгени У.

 

при секретаря К.Л.

като разгледа докладваното от съдията Е.У.

гражданско дело № 568 по описа за 2014 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Р.И.У., ЕГН **********,***  срещу  К.С.Т., с ЕГН **********,***

           В исковата молба се иска да бъде осъден К.С.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на ищеца Р.У. общо СУМАТА от 3 500 лева /три хиляди и петстотин лева/-представляваща предоставен му, но невърнат паричен заем, от която сума: 1500 лева /хиляда и петстотин лева/- предадени на Ответника на 05.06.2009 година, 1000 лева / хиляда лева/-предадени му на 10.06.2009 година, 1000 лева /хиляда лева/-предадени му на 07.07.2009 година, ведно със законната лихва върху сумите както следва: за първата сума законна лихва в размер на 785.13 лева, считано от 05.07.2009 г. до 21.07.2014, за втората сума законна лихва в размер на 521.96 лева, считано от 10.07.2009 г. до 21.07.2014 и за третата сума законна лихва в размер на 512.76 лева, считано от 07.08.2009 г. до 21.07.2014, година, ведно със законната лихва върху всяка от посочените по-горе суми, от предявяване на иска до окончателното й изплащане и заедно с извършените от съдебно деловодни разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

Иска се да бъде осъден К.С.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, дължима поради отпадналото основание за нейното плащане, ведно със законната лихва върху сумата, от предявяване на иска до окончателното й изплащане и заедно с извършените  съдебно деловодни разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

При условията на евентуалност се твърди, че ответникът се е обогатил без основание, за сметка на ищеца , като на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД се претендира да бъде осъден ответника да заплати сумите, така както са описани по-горе, ведно със следващата се законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане и заедно с извършените съдебно деловодни разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдържанието на исковата молба се твърди, че на 05.06.2009 г. У. предал на Т. сума в размер на 1 500 лева, на 10.06.2009 г. - сума в размер на 1 000 лева и на 07.07.2009 г.- сума в размер на 1 000 лева. За получаването и на трите суми, ответникът е издал лично изготвена и подписана от него разписка.

Съгласно договореното между тях, сумите следвало да бъдат върнати в срок до определени падежни дати,а и именно: сумата от 1500 лева в срок до 05.07.2009 г., сума от 1000 лева - в срок до 10.07.2009 г. и втора сума от 1000 лева-в срок до 07.08.2009 г..

Твърди се, че , през април 2010 година ответникът предложил на ищеца да изработи 40 врати броя за строителен обект,Условието на сделката било да бъдат предплатени всички врати, на обща стойност от 8000 лева, а той да ги достави до края на годината.Тъй като това не било изпълнено, поради загубения от ищеца интерес от изпълнението, с Исковата молба заявява, че разваля сключения между тях договор за изработка и е отправена покана ответникът да върне на ищеца заплатената сума от 8 000 лева.

Представят се писмени доказателства.

           В месечния срок   е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната страна с който исковете са оспорени както по основание, така и по размер. Твърди се,че представените частни документи не изхождат, не са съставени и написани собственоръчно от сочения за техен издател.

Отправя се доказателствено искане на основание чл.193 ГПК,съдът да открие производство по проверка истинността на представените документи, а именно:разписка от 05.06.2009 г.,разписка от 10.06.2009 г.,разписка от 07.07.2009 г. и разписка от 17.04.2010 г.

     Моли се за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски. 

Искането на особения представител се прие за допустимо и основателно,вследствие на което по делото се извърши графическа експертиза, видно от заключението на която всички оспорени писмени доказателства са с издател-ответника.Предвид горното, настоящият състав на съда приема,че оспорването не е доказано.

В хода на делото са събрани и гласни доказателства.Видно от разпита на св.И.Т., същият е присъствал на разговори между ищеца и ответника по повод договора за изработка на врати, като лично,визуално е възприел фактическото предаване от страна на ищеца на претендираните суми.  

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил по делото четири броя разписки с посочени дати на издаване - 05.06.2009 г.от които са налага извод, че  У. предал на Т. сума в размер на 1 500 лева, на 10.06.2009 г. -предал сума в размер на 1 000 лева и на 07.07.2009 г.- предал сума в размер на 1 000 лева. Съгласно договореното между тях, сумите следвало да бъдат върнати в срок до определени падежни дати, посочени в разписките а и именно: сумата от 1500 лева в срок до 05.07.2009 г., сума от 1000 лева - в срок до 10.07.2009 г. и втора сума от 1000 лева-в срок до 07.08.2009 г. От съдържанието на четвъртата разписка се установява, че през април 2010 година ответникът предложил на ищеца да изработи 40 врати броя за строителен обект,Условието на сделката било да бъдат предплатени всички врати, на обща стойност от 8000 лева, а той да ги достави до 31.12.2010г..Тъй като това не било изпълнено, поради загубения от ищеца интерес от изпълнението, е развален сключения между тях договор за изработка, едностранно от страна ищеца, като с исковата молба ответникът е поканен да върне на ищеца заплатената сума от 8 000 лева.

Действително между двете страни няма сключен писмен договор за заем, както и такъв за изработка.

         По делото е разпитана като свидетел И.Т.. От показанията на същия се установява, че е присъствал при предаване на сумите.

Относно автентичността на положения подпис на позиция „получил сумата” е проведено съдебно производство, което спрямо настоящето има характер на инцидентен установителен иск. Това производство е приключило като по същото е установено, че подписите  в разписките на позиция „получил подписите” е положен от ответника Т..

         Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, ценени както в тяхната съвкупност, така и поотделно. Съдът кредитира показанията на свид. Т., по отношение обстоятелствата – наличността на парите и броенето им на ответника.

         На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         По предявения главен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и акцесорния по чл.86 ЗЗД :

Искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.

         От събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сума в размер на 1 500 лева, на 10.06.2009 г. - сума в размер на 1 000 лева и на 07.07.2009 г.- сума в размер на 1 000 лева. Договорът за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД е реален, неформален договор и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета на договора. В хода на делото се събраха достатъчно писмени доказателства, установяващи сключването на договора за заем между ищеца и  ответника. На първо място това са приложените разписки, от който се установява факта на реалното получаване на сумата от страна на ответника, както и основанието на което същата е получена, тъй като в тях е посочено, че същите се получават “в заем”.  На второ място, в подкрепа на това са свидетелските показания.

         Установи се също така, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания размер 1500 лева /хиляда и петстотин лева/- предадени на Ответника на 05.06.2009 година, 1000 лева / хиляда лева/-предадени му на 10.06.2009 година, 1000 лева /хиляда лева/-предадени му на 07.07.2009 година, ведно със законната лихва върху сумите както следва: за първата сума законна лихва в размер на 785.13 лева, считано от 05.07.2009 г. до 21.07.2014, за втората сума законна лихва в размер на 521.96 лева, считано от 10.07.2009 г. до 21.07.2014 и за третата сума законна лихва в размер на 512.76 лева, считано от 07.08.2009 г. до 21.07.2014, година, ведно със законната лихва върху всяка от посочените по-горе суми, от предявяване на иска до окончателното й изплащане

ІІ.По  иска по чл. 258 и сл. ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8000 лева, представляваща връщане на даденото на отпаднало основание по развален договор за изработка, съдът намира, че същият е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

         ІІІ. По предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД:

Тъй като е уважен главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за неговото разглеждане.       

Предвид изхода на делото и на осн. чл. 78 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски доказани до общ размер на 830 лева, от които 460лева – държавна такса, 200 лева-възнаграждение за особен представител и 170 лева – възнаграждение на вещо лице.

Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен състав при Несебърския районен съд 

Р     Е     Ш     И   : 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3 във връзка ал.2 ГПК, по заявеното от ответника  К.С.Т., с ЕГН **********,*** оспорване на истинността на разписка от 05.06.2009 г.,разписка от 10.06.2009 г.,разписка от 07.07.2009 г. и разписка от 17.04.2010 г.в частта графа подпис на позиция „получил сумата” че оспорването не е доказано и ги приема като доказателства по делото.

ОСЪЖДА К.С.Т., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на Р.И.У., ЕГН **********,***  общо СУМАТА от 3 500 лева /три хиляди и петстотин лева/-представляваща предоставен му, но невърнат паричен заем, от която сума: 1500 лева /хиляда и петстотин лева/- предадени на Ответника на 05.06.2009 година, 1000 лева / хиляда лева/-предадени му на 10.06.2009 година, 1000 лева /хиляда лева/-предадени му на 07.07.2009 година, ведно със законната лихва върху сумите както следва: за първата сума законна лихва в размер на 785.13 лева, считано от 05.07.2009 г. до 21.07.2014, за втората сума законна лихва в размер на 521.96 лева, считано от 10.07.2009 г. до 21.07.2014 и за третата сума законна лихва в размер на 512.76 лева, считано от 07.08.2009 г. до 21.07.2014, година, ведно със законната лихва върху всяка от посочените по-горе суми, от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 8 000 лева, дължима поради отпадналото основание за нейното плащане, ведно със законната лихва върху сумата, от предявяване на иска до окончателното й изплащане както и сумата 830 лева - деловодни разноски.

          ОСЪЖДА К.С.Т., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на адв.Д.К.-БАК, сума в размер на 100 /сто/ лева-доплащане на възнаграждение за особен представител по настоящото дело.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Бургас. 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :