Определение по дело №5470/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 3866
Дата: 12 септември 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20194430105470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Плевен,  12.09.2019г.

 

 

           ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри граждански състав в закрито заседание на 12.09.през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                         

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Дилова гр.дело №  5470  по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Ц.С.И. против В.Ц.И. чрез нейната майка и законен представител И.Г.. В исковата молба се твърди, че с решение постановено по гр.д. № 6695/2012г. е определена месечна издръжка на малолетното дете В.И. в размер на 120 лв месечно.Твърди се, че в РС Плевен е подадена искова молба и е образувано гр. д. 8884/2018г., с което е изменен размера на издръжката от 120 на 180 лв., считано от 10.12.2018г. Твърди се, че решението е влязло в сила на 30.05.2019г. Твърди се, че  ищецът е заплащал определения от съда размер, а след влизане в сила на решението по гр. 8884/18г. е започнал да заплаща по-големия размер. Твърди се, че е образувано изпълнително дело № 20189060401422 по описа на ЧСИ ***, като отново се претендират платените суми от 120 лв за периода м. декември-април 2019г. и по 180 лв за м. май и юни 2019г. Ищецът излага твърдения , че внесената за м. февруари издръжка е дължима за м. януари и т.н.  Твърди, че и начислените лихви не са в посочения размер.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите 120 лв месечно представляваща издръжка за периода м. декември 2018г.- м.април 2018г., съответните законни лихви, както и  сумите 180 лв представляваща издръжка за м. май и м. юни 2019г. като погасени чрез плащане.Направено е искане за спиране на производството по делото. Представени са и копия от платежни нареждания. Съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяването на иска. В постъпила по делото молба ищецът е посочил, че  взискателят е поискал събиране на всички суми, включително и платените и дори да се представят към изпълнителното дело платежните документи отново ще се изиска становището на взискателя. 

          Съдът като съобрази представените по делото доказателства и закона намира за установено следното.

         

 

 

 

 

          Видно от представеното решение постановено по гр.д. 6695/2012г. е , че   ищецът се е съгласил да заплаща на детето си В. месечна издръжка в размер на 120 лв.  По делото е представено решение постановено

по гр.д.8884/2019г. е, че размерът на дължимата издръжка е изменен, като ищецът е осъден, считано от 10.12.2018г. да заплаща сумата 180 лв. месечно. 

          Според текста на чл. 439 ал. 2 от ГПК иска на длъжника може да се основава  само на факти ,настъпили след приключване на  съдебното дирене  в производството, по което е издадено изпълнителното основание.  В конкретния случай не се твърди длъжникът да е платил след влизане на съдебното решение. Напротив, в исковата молба се съдържат твърдения, че  ищецът е заплащал сумите преди влизане в сила на съдебното решение.  Ето защо съдът намира, че така предявения иск е недопустим. Ищецът следва да представи доказателства пред съдебния изпълнител  за извършените плащания и след като се вземе становището на взискателя, в случай че взискателят  не възрази че е получил сумите, съдебния изпълнител следва да преизчисли както размера на задължението, така и размера на лихвата за забава. Ето защо съдът намира, че предявения иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. В исковата молба се иска спиране на изпълнението по изпълнителното дело. С оглед извода на съда за недопустимост на предявения иск, съдът намира че не е налице първата предпоставка за  допускане на обезпечение, а именно –допустимост на предявения иск и молбата за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнение следва да бъде оставена без ,уважение.

 

          С оглед на гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 5470/2019г. по описа на ПлРС поради недопустимост на предявения иск.

          ОСТАВЯ без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявения иск като неоснователна.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

         

 

 

         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: