РЕШЕНИЕ
гр.Пазарджик 26.09.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря И.П., като разгледа докладваното
от районния съдия Цветкова гр. д. № 2672 по описа за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.Н.Д., ЕГН **********, лично и
със съгласието на майка си Е.И. Б., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***
с пълномощник адв. Н.Б. със съдебен адрес:*** против Н.Д.Д., ЕГН ********** ***
твърди, че е роден на ***г.Родителите му нямали сключен граждански брак и към
момента не живеели заедно.Ищецът живеел с майка си в гр. Пазарджик, ул.
„Климент Охридски“ № 8, ет. 4, която изцяло поемала грижите за отглеждането и
възпитанието му и всички разходи за храна, облекло, отопление, транспорт, за
обучение и развлекателни и спортни дейности.Ищецът бил ученик в девети клас,
което налагало допълнителни разходи за храна в училище, закупуване на учебници,
тетрадки и други учебни пособия.Той посещавал и спортни занятия в спортен клуб
„Тео“ и езикови курсове в Център за образование и предприемачество „Пътеки“,
като последните били на стойност общо 1 032 лева.Тъй като ищеца бил вече
на 16 години имал нужда от нови дрехи и обувки.Твърди, че баща му заплащал
рядко издръжка като за периода 01.10.2014г. до 31.03.2015г. му заплатил общо
1 260 лева. През следващата една година от м. 07.2014г. до м. 07.2015г.
вкл. баща му изплатил издръжка в размер
на общо 860 лева.Издръжката била изплащана нередовно през дълги периоди от
време и в различни размери между 30 лева и 300 лева.Това не позволявало на
ищеца да планира месечния си бюджет и го лишавало от сигурност.Майката на ищеца
работела на трудов договор в „Радио – СОТ“ ООД и за последната година получила
доходи в размер общо на 5 078, 31 лева със средномесечен доход от 423, 19
лева.Тези финансови средства били крайно недостатъчни за собствената й издръжка
и издръжката на детето.Твърди се, че ответникът получава месечно възнаграждение
в размер на 1 500 лева, от която сума можел да отделя месечно по 200 лева
за издръжка на сина си.Тъй като издръжката не била заплащана редовно до момента,
претенцията е за заплащане на сумата от 1 540 лева за минал период – 12
месеца назад от датата на подаване на исковата молба, намалена с вече
заплатената от ответника сума в размер на 860 лева общо за периода м. юли
2014г. – м. юли 2015г. вкл.Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева и сумата от 1540
лева за минал период – 12 месеца преди датата на подаване на исковата молба по
200 лева месечно, намалена с вече заплатена от ответника сума в размер общо от
860 лева.Претендират се направените по делото разноски.
На ответника по делото е назначен особен представител на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК.Не е подаден писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК в
законоустановения срок.В съдебно заседание особения представител оспорва иска
по размер.Оспорва се и твърдението, че ответника получава 1500 лева месечно
възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства съдът прие за установено следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 1069 от 26.07.1999г., ответникът по делото е баща на
непълнолетния Д.Н.Д., роден на ***г.
Приложено е като писмено доказателство по делото удостоверение изх. № 0099 от 16.04.2015г., издадено от
Радио СОТ ООД Пазарджик, от което е видно, че за периода м. април 2014г. – м.
март 2015г. майката Е.И. Б. е получила общ доход от 5078, 31 лева.
Приложена е като писмено доказателство от ищцовата страна справка изх. №
30/21.04.2015г., от която е видно, че през периода 18.03.2014г. – 04.02.2015г.
ищцата е получила общо девет пощенски записа със суми в общ размер от 1060
лева.Приложена е и покана -
потвърдително за паричен превод за сумата от 200 лева от 15.12.2014г. и четири
броя квитанции с №№ 1825/22.10.2014г., 1925/18.11.2014г., 2025/17.12.2014г. и
18/30.03.2015г. за заплатени суми от ищеца в общ размер от 1032 лева.
Приложен е по делото социален доклад, в който се съдържат данни, че
основно грижи за детето полага майката.Между двамата имало изградена силна
емоционална и доверителна връзка.Д. е ученик в 11 клас на ЕГ „Бертолт
Брехт“.Завършил е 10 клас с отличен успех.Майката работи в Радио СОТ като Джи
Пи Ес контрол.По нейна информация месечното й възнаграждение било в размер на
560 лева.Социалните работници не разполагат с информация за трудовата дейност и
доходите на бащата, тъй като същият не живеел на територията на Община
Пазарджик.Детето било в добри отношения с него, гостувало му по празниците и
през ваканциите.Д. бил в много добри отношения с баба си по майчина линия – Тодорка
и бил много привързан към нея.Поддържал контакт и с баба си и дядо си по бащина
линия.
При тези фактически данни от правна страна Районният съд приема
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 143 във вр. с чл. 142 СК – издръжка на
ненавършило пълнолетие дете от родител и по чл. 149 от СК – издръжка за минало
време.
Безспорно се установи, че ответника по
делото е баща на непълнолетния Д.Н.Д., като родителите му не живеят
заедно.Детето живее при майката, която полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му.
Иска чл. 143 във вр.с чл. 142 и чл. 139 от СК –
издръжка за бъдеще време на непълнолетно дете, съдът намира за частично
основателен и доказан, тъй като по делото не бяха ангажирани доказателства за
доходите на ответника и имущественото му положение.Същевременно ответника е в
работоспособна възраст и няма данни по делото да е с влошено здравословно
състояние, което да не му дава възможност да реализира доходи, от които да
отделя за издръжка на сина си.Липсват и данни бащата да има друго семейство,
респ. да дава издръжка за други лица.Не е установено също по делото и наличието
на някакви други обективни или субективни причини, поради които той да не може
да плаща издръжка в полза на сина си Д..Няма ангажирани доказателства например
ответникът да е регистриран като безработен, респ. че не притежава каквато и да
било квалификация за работа.
По исковете за издръжка е формирана
задължителна съдебна практика, установена с ППВС № 5/1970г. и ППВС № 5/1981г.,
която съдебна практика приема, че възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието
и другите обстоятелства, които са от значение за случая.Когато искът е доказан
по основание – установени са нуждите на детето, както и че родителят не е
възпрепятстван да реализира доходи, то съдът определя размера по своя преценка,
изхождайки от всички данни за възможностите на родителите.В съответствие с така
установената практика и при липса на доказателства за доходите на бащата, който
е в работоспособна възраст и няма данни да е препятстван да реализира доходи
поради заболяване или други причини, не се установява пасив на имущественото му
състояние, предвид произтичащото от закона изискване, съдът се ръководи главно
от интересите на детето.Тук следва да се отбележи и тълкуването, дадено в т. 11
от ППВС № 5/1970г., според което не се освобождават от задължението за издръжка,
лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни.Такива данни
в случая за ответника не са налице, а същият е освободен и от полагането на
лична грижа за непълнолетния си син, ангажимента за което е поет изцяло от
майката на детето.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че
детето е вече на 17 години и породените от тази възраст нараснали нужди за
храна, облекло, учебни пособия и извънкласни дейности, съдът намира, че за
месечната му издръжка са необходими общо 280 лв., от които ответникът следва да
заплаща за издръжка сумата от 150 лв., а останалата сума от 130 лв. до пълния
размер на издръжката следва да се поеме от майката.Съдът намира, че във
възможностите на ответника ще е да заплаща издръжка в този размер, предвид
трудоспособната му възраст и лисата на задължение за издръжка към други
лица.Този размер съдът намира за съобразен и със социално-икономическите
условия в страната и жизнения стандарт, диктуващ средствата, които са
необходими, за да се покрият ежедневните нужди от социално-битов характер.Приоритентната
част от задължението за издръжка съдът възлага на ответника, определяйки
по-голям размер на издръжка в сравнение с тази, дължима от другия родител и
изхождайки от обстоятелството че другият родител - ищцата по делото, е поела и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето Д..
Ето защо
следва да бъде осъден ответника да заплаща на непълнолетното си дете, лично и
със съгласието неговата майка, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба.За разликата до претендирания размер от
200 лева съдът намира иска за неоснователен и недоказан, тъй като не са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че ответника реализира
месечен доход в размер на 1500 лева и не са установени изключителни нужди на
непълнолетния, обуславящи по-висок размер на месечната му издръжка.
Предявеният
иск с правно основание чл. 149 във вр.с чл. 139 от СК съдът намира също за
частично основателен.
Издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на
иска, който в случая е предявен на 31.08.2015г.Не е спорно по делото, че детето
от раждането си живее при майката и тя единствено полага грижи за него.За
периода от една година преди датата на подаване на исковата молба, детето също
е имало нужда от издръжка в приетия от съда размер, като ищцовата страна
признава, че за релевантния минал период ответникът е изплатил за издръжка на
детето общо сумата от 860 лева.При дължима месечна издръжка в размер на 150
лева /общо 1800 лева за период от 12 месеца/ и след приспадане на заплатената
сума в размер на 860 лева, съдът намира, че иска за минал период се явява
основателен за общия размер от 940 лева.За разликата до претендирания размер от
1540 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид
изхода на делото следва да се осъди ответника да заплати в полза на държавата
сумата от 253, 60 лв. държавна такса и по двата иска за издръжка.
По делото
не са представени доказателства за направени разноски от ищцовата страна по
делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
По
изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** *** да
заплаща на непълнолетното си дете Д.Н.Д.,
ЕГН **********, лично и със съгласието на майка си Е.И. Б., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: *** с пълномощник адв. Н.Б. със съдебен адрес:***, месечна
издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, считано от 01.08.2015г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяване на задължението за
издръжка, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 143 от СК за заплащане на месечна издръжка
за разликата от 150 лева до 200 лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати
на непълнолетното си дете Д.Н.Д.,
ЕГН **********, лично и със съгласието на майка си Е.И. Б., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: *** с пълномощник адв. Н.Б. със съдебен адрес:***, месечна
издръжка в общ размер от 940 лв. /девестотин и четиридесет лева/ за периода от
31.08.2014г до 31.08.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 от СК за разликата
от общия размер от 940 лева издръжка за минал период до претендирания размер
от общо 1540 лева, като неснователен.
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** ***
да заплати ДТ в размер на 253, 60 лв.
На основание чл. 242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 26.09.2016
год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: