Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 21.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Т. Тотева,
с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева Адм.
дело № 275/2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Административното
дело е образувано по Жалба вх. № 2780/05.08.2022г., подадена от С.В.К. с адрес:
***, чрез адвокат В.Н. ***, против Заповед № 352/08.07.2022г. на Кмета на
Община Тетевен.
С
оспореният акт на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1,
т. 8 от ЗУТ и Констативен акт № 005/13.06.2022г. е наредено да се премахне
незаконен строеж „Стоманобетонна плоча на кота 2.60 над входната врата на
жилищната сграда с идентификатор 72343.500.1798.2“, намиращ се в УПИ II-1798, кв. 65 по ПУП на гр.
Тетевен, съответствал на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 72343.500.1798 по
КККР. Със заповедта е определен едномесечен срок за доброволно премахване от
влизане в сила на заповедта, както и е разпоредено строителните отпадъци от
премахването да се третират, съгласно изискванията на Закона за управление на
отпадъците. Отразено е в заповедта, че при неспазването на срока за доброволно
изпълнение, ще бъде извършено принудително премахване на незаконния строеж от
Община Тетевен за сметка на извършителя му, по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ,
както и че при констатирано неизпълнение на заповедта, ще бъде образувано
административно-наказателно производство и ще бъде наложена глоба от 1000 до
5000 лева съгласно чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. Като извършител на строежа в
заповедта и като лице, на което се нарежда да извърши премахването на
незаконния строеж е посочен С.В.К..
В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и се представлява
от адв. В.Н., който поддържа жалбата. В хода на делото по същество, адвокат Н.
излага подробни аргументи за отмяна на оспорената заповед както в съдебно
заседание, така и в представена писмена защита. Ангажирани са доказателства. Иска
се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и се претендира възстановяване на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – Кмета на Община Тетевен, представляван от юрисконсулт С.Н.,
оспорва жалбата. Претендира сторените разноски. Излага подробни аргументи за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваната заповед както в
съдебно заседание, така и в представена писмена защита по съществото на спора.
Жалбата
е подадена по реда и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Заповед №
352/08.07.2022г. на Кмета на Община Тетевен е връчена на С.В.К. на 18.07.2022г.
/л. 7 гръб/, а жалбата е подадена чрез Кмета на Община Тетевен и входирана на
01.08.2022 година. Жалбоподателят С.В.К. е лице, което е адресат на оспореният акт,
има правен интерес от обжалване на заповедта и за него е налице активна
процесуална легитимация. Предвид изложеното съдът счита, че жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Обжалваната
Заповед № 352/08.07.2022г. на Кмета на Община Тетевен е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по
съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания
индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр.
с чл. 146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
До Кмета на Община Тетевен е била подадена на 07.04.2022г.
Жалба от И.С.В. против С.В.К., в която е отразено, че В. е чичо на К., като
двамата са съсобственици на имот с идентификатор 72343.500.1798 по КККР на гр.
Тетевен, както и че И.С.В. ползва втория етаж и таванско помещение, а С.В.К. –
първия етаж и мазанските помещения на двуетажна полумасивна жилищна сграда,
изградена в посочения имот през 1958 година, отразена в кадастъра с
идентификатор 72343.500.1798.1. В жалбата е изложено, че през 2008г. С.В.К. е
извършил строителство на нова масивна жилищна сграда, като върху постройка с
жилищно предназначение, непосредствено до прозореца му се поставят люлка и
градински мебели, които пречат на осветляването на кухнята му. И.С.В. е отразил
в жалбата, че новоизградената масивна жилищна сграда с идентификатор
72343.500.1798.2 е изградена в отклонение на сключеното между тях споразумение
и заверения архитектурен проект и другите строителни книжа и представлява
незаконен строеж, като моли да бъде издадена заповед за премахването му.
На 27.04.2022г. работна група в състав: И.П. – мл. експерт
„КС“ и инж. Л.Н. – ст. специалист „ТСУ“ , и двамата в отдел УТИД към Община
Тетевен, е извършила проверка в ПИ с идентификатор 72343.500.1798 по КККР, с
административен адрес: гр. Тетевен, ул. „Стефан Павлов“ № 27, при която е
установено, че имотът е съсобствен на И.С.В. и С.В.К., като над входната врата
на жилищната сграда с идентификатор 72343.500.1798.2 е реализирана
стоманобетонна плоча между колони № 1, 4 и 8 от Инвестиционен проект №
87/2004г. с цел разширяване на терасата над гаража на посочената сграда, чрез
свързването й със североизточния ъгъл на сграда с идентификатор
72343.500.1798.1. Отразено е, че стоманобетонната плоча е с размери 3,6/1,5
метра, като в хода на проверката са констатирани нарушения на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За извършената проверка е съставен Констативен протокол от 27.04.2022
година /л. 24 от делото/.
С Писмо от 10.05.2022г. Кмета на Община Тетевен е уведомила
С.В.К. за извършената проверка на 27.04.2022г. и констатациите от същата, както
и е определила срок от 45 дни от получаване на писмото, за премахване на
стоманобетонната плоча на кота 2,60 в частта й между гаража и жилищната сграда,
в дълбочина – до входната врата. Посоченото писмо е връчено на С.В.К. на
12.05.2022 година.
С.В.К. *** 32/8/ от 01.06.2022г., в което е отразил, че не
разбира какво точно незаконно строителство се твърди да е налично в имот с
идентификатор 72343.500.1798, както и какво точно следва да премахне като
незаконен строеж. Отразил е, че счита, че не е изпълнена законовата процедура
при констатиране на незаконно строителство.
До С.В.К. ***, Покана, връчена му на 09.06.2022г., за
явяване на 10.06.2022г. в 10:30 часа на местоположение на строежа, за съставяне
на Констативен акт на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
На 13.06.2022г. е съставен Констативен акт № 005 от работна
група в състав: инж. М.К. – началник отдел УТИД и И.П. – мл. експерт „Контрол
на строителството“ в отдел УТИД при Община Тетевен, в който са отразени
резултатите от проверка на строеж: „Стоманобетонна плоча на кота 2,60 над
входната врата на жилищна сграда с идентификатор 72343.500.1798.2“, намиращ се
в УПИ II-1798,
кв. 65 по ПУП на гр. Тетевен, съответстващ на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
72343.500.1798 по КККР на гр. Тетевен, с административен адрес: гр. Тетевен,
ул. „Стефан Павлов“ № 27. В този констативен акт е отразено, че поземлен имот с
идентификатор 72343.500.1798 е собственост на С.В.К. и И.С.К., а жилищна сграда
с идентификатор 72343.500.1798.2 е собственост на С.В.К., съгласно Нотариален
акт № 192, том 2, дело 1045 от 18.08.1997г. на РС гр. Тетевен. Отразено е също,
че строежът е собственост на С.В.К., като за същият няма одобрен инвестиционен
проект, няма съгласуване с контролни органи, няма разрешение за строеж, няма
протокол за откриване на строителна площадка, няма протокол за определяне на
строителна линия и ниво, както и няма заповедна книга. Отразено е, че строеж: „Стоманобетонна
плоча на кота 2.60 над входната врата на жилищната сграда с идентификатор
72343.500.1798.2“ е реализиран между колони № 1, 4 и 8 от Инвестиционен проект
№ 87/2004г. с цел разширяване на терасата над гаража на посочената сграда, чрез
свързването й със североизточния ъгъл на сграда с идентификатор
72343.500.1798.1, размерите на строежът са 3,6/1,5 метра, строителството е
извършено след 2004г. и строежът попада в пета категория, съгласно чл. 137, ал.
1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ. Посочено е в констативния акт, че строеж:
„Стоманобетонна плоча на кота 2.60 над входната врата на жилищната сграда с
идентификатор 72343.500.1798.2“ е изпълнен без разрешение за строеж съгласно
ЗУТ, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният
акт е връчен на С.В.К. на 29.06.2022г., видно от приложената на л. 11 от делото
разписка.
Подадено е Възражение вх. № Възр. 10/06.07.2022г. от С.В. ***
срещу Констативен акт № 005/13.06.2022г. /л. 10/, в което са оспорени
констатациите, отразени в акта и е направено искане да не бъде издавана заповед
за премахване на строежа, тъй като няма основания за това.
Със Заповед № 352/08.07.2022г. на Кмета на Община Тетевен
на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и
Констативен акт № 005/13.06.2022г. е наредено да се премахне незаконен строеж
„Стоманобетонна плоча на кота 2.60 над входната врата на жилищната сграда с
идентификатор 72343.500.1798.2“, намиращ се в УПИ II-1798, кв. 65 по ПУП на гр.
Тетевен, съответствал на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 72343.500.1798 по
КККР, определен е едномесечен срок за доброволно премахване от влизане в сила
на заповедта, както и е разпоредено строителните отпадъци от премахването да се
третират, съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците. Отразено
е в заповедта, че при неспазването на срока за доброволно изпълнение, ще бъде
извършено принудително премахване на незаконния строеж от Община Тетевен за
сметка на извършителя му, по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ, както и че при
констатирано неизпълнение на заповедта, ще бъде образувано
административно-наказателно производство и ще бъде наложена глоба от 1000 до
5000 лева съгласно чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. Като извършител на строежа в
заповедта и като лице, на което се нарежда да извърши премахването на
незаконния строеж е посочен С.В.К..
В
хода на съдебното следствие е допусната и реализирана съдебно-техническа
експертиза с вещо лице арх. Ц.К.. От изготвеното и поддържано в съдебно
заседание от вещото лице заключение се установява, че в Община Тетевен са
налични всички строителни книжа, посочени в §5, т. 36 от ДР на ЗУТ за сграда с
идентификатор 72343.500.1798.2, а именно: Одобрен инвестиционен проект №
87/08.07.2004г., Разрешение за строеж № 39/08.07.2004г., Протокол за определяне
на строителна линия и ниво от 28.07.2004 година. Вещото лице е отразило в
заключението, че Констативният акт за установяване годността за приемане на
строежа /акт образец 15/ е съставен на 20.01.2008г., от което следва извода, че
сградата с идентификатор 72343.500.1798.2 е построена в периода юли 2004г. –
януари 2008г., но няма данни кога е извършен процесният строеж, предмет на
оспорената заповед. Видно от заключението, процесният строеж е пета категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ и за същият не са издавани
строителни книжа, както и не е предвиден в Одобрения инвестиционен проект №
87/2004г., по който е построена сградата. Вещото лице е установило, че за
процесният строеж „Стоманобетонна плоча на кота 2.60 над входната врата на
жилищната сграда с идентификатор 72343.500.1798.2“ няма одобрен архитектурен
проект и няма документи, от които да е видно, че строителството на сградата с
идентификатор 72343.500.1798.2 е спирано поради отклонения от одобрения проект.
Арх. К. е отразила в заключението, че ако процесният строеж е извършен
едновременно със строителството на сградата с идентификатор 72343.500.1798.2,
тогава одобреният инвестиционен проект не е спазен и е нарушен чл. 148, ал. 8
от ЗУТ, според който неразделна част от разрешението за строеж е одобрения
проект, както и че ако строежът е извършен след като сградата е въведена в
експлоатация, т.е. след издаване на Удостоверение № 2/17.03.2008г., строителните
правила и нормативи са нарушени, защото строежът е изграден без строителни
книжа.
По
искане на страните в съдебно заседание са разпитани трима свидетели – Ц.И.Х., Р.Н.К.
и Т.В.К.. Свидетелката Ц.Х. е дъщеря на И.С.В., свидетелката Р.К. е съпруга на
жалбоподателя С.В.К., а свидетелката Т.К. е сестра на жалбоподателя. От
показанията на свидетелката Х. се установи, че през май 2003г. е било сключено
споразумение за разпределяне правото на ползване на
дворното място, в което са били включени клаузи по отношение на изграждане на
бъдещата сграда и съставяне на инвестиционен проект. Свидетелката Х. заяви, че
в една от клаузите на това споразумение изрично е било посочено, че от
северната страна на вече съществуващата жилищна сграда отстоянието следва да
бъде 1.50 м., с цел да не се затъмяват прозорците от север. Имало е също клаузи
по отношение и на височина на бъдещия строеж, както и отстоянието от гаража,
който също се е предвиждало да се построи от лицевата страна на съществуващата
сграда. Заяви също, че строежът на сградата е започнал през 2004г. - 2005г.,
като първоначално същият е бил съобразен с инвестиционния проект, т.е. изграден
е бил гаража на отстоянието, на което би следвало да бъде, а разстоянието между
старата жилищна постройка и гаража е било покрито с битомни керемиди.
Свидетелката Х. заяви, че след което с родителите й са били на вилата за
няколко дни и връщайки се са видяли, че покривът от битомни керемиди е
премахнат и е бил удължен покрива, който по инвестиционен проект е бил
предназначен да се ползва като тераса, като е бил удължен до съществуващата
вече жилищна постройка. Заяви също, че след
влошаването на отношенията между двете семейства, семейството на
жалбоподателя са поставили пред прозореца, който е от север, върху терасата люлка
и други вещи, с които почти на 90% е спрян притока на светлина за тази стая. Именно
това е довело до подаването на жалбата от нейния баща, за да се констатира
незаконното строителство, което е създало проблеми и пречки за ползване на
жилищната сграда. Свидетелката Р.К. заяви, че когато са започнали да строят
къщата, са направили терасата както е по план, но на следващата година -
2007г., чичото на съпруга й - И.С.
казал, че му влиза вода и тече в етажа и той е поискал да се удължи терасата. Свидетелката Р.К.
заяви: „Ние удължихме и направихме плочата над входа, за да не тече и на нас,
но не я узаконихме. И това ни беше проблемът. С течение на годините така стана,
че каза, че иска да съборим това, което сме направили над входа“. Тази
свидетелка заяви също, че това удължаване на терасата е станало през
лятото-есента на 2007г., като посочи датата 22.09.2007г. когато са направили
плочата. Заяви, че не са внасяли инвестиционен проект или предложение за
промяна на инвестиционния проект на терасата, като първо са я направили както е
трябвало и после са я удължили. Свидетелката Р. К. заяви, че това удължение на
терасата е захванато за старата постройка, между двата етажа на нивото на
етажите. Свидетелката Т. К. също заяви, че удължаването на терасата е било по
инициатива на чичо й - И.С.В.
и е станало през 2007 година.
Предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, пети административен състав намира подадената жалба
от С.В.К.
срещу Заповед № 352/08.07.2022г. на Кмета на Община Тетевен
за неоснователна поради следните съображения: Съобразно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебният и цялостен съдебен
контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. При преценката си
съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт. Видно от Заповед № 352/08.07.2022г., същата е
издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж, като се нарежда премахването
му. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По
делото не е спорно, че в случая е налице строеж от пета категория, съгласно
класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, а и това се
установява от характеристиките му и изложеното от вещото лице арх. Ц.К. в
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Определената
категория на строежа, местонахождението на имота и разпоредбата на чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ обосновават компетентността на Кмета на Община Тетевен за издаване
на оспорения акт - материална и териториална, представляващ индивидуален
административен акт по определението в чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Заповедта е
издадена от материално компетентен орган и с възможен предмет. Обжалваната
заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и въз основа на изискуем по закон документ, с
който се поставя началото на административната процедура - констативен акт.
Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи
волята на административния орган и в същото време позволява на съда да
осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. За пълнота следва да
се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на
административния акт могат да се съдържат и отделно в административната
преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната
преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Извършената от съда проверка не
установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаването на заповедта, представляващо отменително основание по
чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът не констатира допуснато от административния орган
съществено нарушение на административно-производствените правила.
Прави
се възражение от адвокат Н., че издаденият административен акт е немотивиран по
същество и издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че не
съдържа съображения от правна и фактическа страна. Съдът намира това възражение
за неоснователно и счита, че в оспорената заповед е описана както цялата
процедура по нейното издаване, така и е отразено, че строежът е реализиран след
2004г., което изключва възможността същият, или част от него, да бъде определен
за търпим съгласно ЗУТ. Посочено е, че отклоненията от строителното разрешение
се отнасят до промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните
елементи и съгласно чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ не може да бъдат възприети като
несъществени. Отразено е в заповедта, че е установен незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, осъществен без издадено разрешение за
строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съдът споделя изложените аргументи
от юрисконсулт Н. в представената от нея писмена защита, че Инвестиционен
проект № 87/2004г. и Разрешение за строеж № 39/08.07.2004г. касаят обект
„Пристройка на два етажа към жилищна сграда. Процесната „Стоманобетонна
плоча на кота 2.60 над входната врата на жилищната сграда с идентификатор
72343.500.1798.2“ не е предмет на този инвестиционен проект и на разрешението
за строеж, в които е предвидено терасата да не покрива пространството над
входната врата. В заповедта е отразено, че строежът е изграден в пространството
между колони 1, 4 и 8 от ИП № 87/2004г. само с цел посочване на точното място
на реализирания незаконен строеж. Както от заключението на вещото лице арх. Ц.К.
по реализираната съдебно-техническа експертиза, така и от показанията на
разпитаните три свидетелки, се установи, че покриването на пространството над
входната врата е извършено впоследствие след изграждането на гаража.
Първоначално покривът на гаража, използван за тераса, е бил на отстояние 1,5
метра от фасадата на сграда с идентификатор 72343.500.1798.1, така както е било
по споразумението, сключено между жалбоподателя С.В.К. и неговият чичо И.С.В..
Тогава частта над входа на сградата не е била покрита, както е и предвидено в
инвестиционния проект. Дори да посочват 2007г. като година на изграждане на
частта от терасата, покриваща пространството над входната врата на сграда с
идентификатор 72343.500.1798.1, свидетелките Р. К. и Т. К. заявиха, че това
продължение на терасата е станало след изграждането на самия гараж, като е
имало покритие от дървена конструкция с битомни керемиди, които са премахнати и
е изградена стоманобетонната плоча, покриваща пространството над входната
врата, която е вкопана в самата сграда на нивото между двата етажа. След като Констативният
акт за установяване годността за приемане на строежа /акт образец 15 – л. 81-82/
за сградата с идентификатор 72343.500.1798.2 е съставен на
20.01.2008г. и не е установено някакво несъответствие с инвестиционния проект и
разрешението за строеж, несъмнено се налага извода, че това извършено
строителство по удължаване на терасата над входната врата е извършено след 20.01.2008
година. В противен случай би се констатирало несъответствието. Безспорно е
обстоятелството, че по одобреният инвестиционен проект за сграда с
идентификатор 72343.500.1798.2 не е предвидено входът на сграда с идентификатор
72343.500.1798.1 да бъде покрит. Това ясно се вижда на самият Инвестиционен
проект № 87/2004г. и на скицата за разпределение на помещенията на втория
жилищен етаж на сграда с идентификатор 72343.500.1798.2 /л. 93/ и е
констатирано от вещото лице арх. Ц.К.. Това обстоятелство не е спорно между
страните. Свидетелката Р. К., която е съпруга на жалбоподателя, в съдебно
заседание заяви следното: „Ние
удължихме и направихме плочата над входа, за да не тече и на нас, но не я
узаконихме. И това ни беше проблемът“. Вещото лице е отразило
в заключението си, че с процесният строеж плочата/терасата над гаража,
фактически е продължена до фасадата на съществуващата сграда. Арх. К. заяви в
съдебно заседание, че на чертежа с разпределението на втория етаж се вижда, че
покривът на гаража, който ще бъде ползван за открита тераса е на отстояние 1.5
м. от фасадата на сграда с идентификатор 72343.500.1798.1, така както е по
споразумението, като тази част над входа не е покрита. Заяви също, че в
споразумението от 2003г. е записано колко трябва да бъде застроената площ на
новата сграда, както и че в случаят, когато входът се покрива съгласно §5, т.
15 от ДР на ЗУТ, това пространство става един покрит проход, който влиза в
застроената площ. Т.е. с направеното удължаване на терасата се увеличава
застроената площ на втория етаж на сграда с идентификатор 72343.500.1798.2.
Съгласно §5, т. 15, изр. 2 от ДР на ЗУТ в застроената площ не се включват
тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с
височина до 1.2 м от средното ниво на прилежащия терен. В конкретният
случай височината на тази удължена плоча
на гаража, ползвана за тераса над входа е на височина над 1.2 метра. Според
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени
съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на
общината, а според легалното определение на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи” са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства с и без промяна на предназначението. В конкретният случай съдът
счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 8 от ЗУТ,
каквито доводи се навеждат както в жалбата, така и в съдебно заседание и в
писмената защита, представена от адвокат Н.. От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин, че процесният
строеж е извършен след като сградата с идентификатор
72343.500.1798.2 е изградена и въведена в експлоатация с Удостоверение №
2/17.03.2008г., а не едновременно с нейното строителство, за което изложи
аргументи по-горе в решението. При това положение не може да се приеме, че не е
спазен одобрения инвестиционен проект, който е неразделна част от разрешението
за строеж. В конкретният случай процесният строеж „Стоманобетонна плоча на кота
2.60 над входната врата на жилищната сграда с идентификатор 72343.500.1798.2“ е
изграден без строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, както е
посочено в оспорената заповед.
Основателно
е и изложеното от юрисконсулт С.Н. в писмената защита, че дори да се приеме, че
процесният строеж е съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект,
той пак се явява незаконен, тъй като съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ след
издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения инвестиционен проект
в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по
искане на възложителя, придружено с нотариално заверено съгласие на
заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на одобрен
инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Допуснатите изменения
се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и то
преди реализирането им. В настоящият случай не е налице искане от страна на С.В.К.
за допускане на изменения в одобрения инвестиционен проект, нито е налице
нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица, нито е издавана заповед
за допълване на издаденото разрешение за строеж.
Съдът
след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че
оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби. При издаването на оспорената в настоящото производство заповед
административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни
по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За преценката дали
процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение
е установяването именно на тези необорени факти. Безспорно установено с
доказателствата по делото е, че процесният строеж е бил изпълнен без
необходимите строителни книжа. Като
такъв същият подлежи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Административният
орган е извършил проверка дали са налице предпоставките, установени в нормите
на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като правилно е приел,
че строежът не е търпим.
В обжалваната Заповед №
352/08.07.2022г. на Кмета на Община Тетевен изрично е посочено, че същата се
издава във връзка с Констативен акт № 005/13.06.2022г., съставен от длъжностни
лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, с което констатациите по него са приобщени
като фактически мотиви на заповедта.
При така установеното по делото, настоящият
съдебен състав намира извода на административния орган, че процесният обект е
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и че същият
не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и подлежи на премахване, за правилен и законосъобразен. Административният
орган правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към
приложимата за целта правна норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В рамките на
административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства,
сочещи на наличието на строителни книжа, изискуеми по ЗУТ както към момента на
извършване на строежа, така и при произнасянето на съда. Липсата на строителни
книжа е достатъчно основание за премахването му като незаконен, поради което
съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и е съобразена с целта на закона – премахване на
незаконните строежи.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с
материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което
не са налице основания за нейната отмяна, а оспорването срещу нея следва да
бъде отхвърлено като неоснователно.
С
оглед изхода на спора и претенцията на ответника за присъждане на сторените
деловодни разноски е основателна и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника,
направените и доказани по делото разноски по представения списък, в размер общо
270.00 лева, включващи юрисконсултско възнаграждение в размер 240.00 лева и
депозит за призоваване на един свидетел в размер 30.00 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 1 и ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 213
от ЗУТ, Ловешки административен съд, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по Жалба вх. № 2780/05.08.2022г. по регистъра на Административен
съд гр. Ловеч, вх. № Жалба 73/01.08.2022г. по регистъра на Община Тетевен,
подадена от С.В.К., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез адвокат В.Н. ***, против
Заповед № 352/08.07.2022г. на Кмета на Община Тетевен.
ОСЪЖДА
С.В.К., ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на Община Тетевен, гр. Тетевен,
пл. „Сава Младенов“ № 9, представлявана от д-р М.Б. - Кмет на Община Тетевен,
сума в размер 270.00 – двеста и
седемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд гр.
Ловеч пред Върховния административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: