№ 61
гр. Благоевград, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Емилия Дончева
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500843 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „А.“, ЕАД
срещу решение № 8049/21.7.2022 г., постановено по гр.д. № 299 по описа за
2021 г. на РС-Петрич, с която исковете са отхвърлени.
Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, за да отхвърли
исковете, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение,
тъй като договорът и приложенията не са подписани от представляващия
дружеството Петър Кърлев. Неправилно съдът е открил производство по чл.
193 от ГПК по отношение на оспорените документи за авторството им, тъй
като самият ответник поддържа в отговора на исковата молба, че документите
са подписани от предишния управител без представителна власт. Затова
според жалбоподателя на изследване подлежи въпроса дали подписаните от
заличения като управител договори и приложения са обвързали търговското
дружество съгл. чл. 301 от ТЗ. Сочи, че в такива случаи според съдебната
практика е налице висяща недействителност, като ако търговецът потвърди
сделката, то тя се счита за валидно сключена.
1
Затова изтъква, че от неоспореното заключение на съдебно
счетоводната експертиза се установява по безпорен начин, че за предходен
период май 2018 г. декември 2018 г. ответникът е осчетоводил 6 бр. фактури и
е ползвал право на приспадане на данъчен кредит; като експертизата е
установила, че предходно издадените фактури, които са платени,
осчетоводени и е ползвано право на приспадане на данъчен кредит са
фактурирани услуги за номера ******; *****, ****, **********, ****, **** и
**********. Видно от констатациите на вещото лице номерата са същите, за
които е сключен договора и приложенията към него и за които се
претендират задължения по двете партиди създадени за длъжника
Сочи, че вещото лице от СТЕ е констатирало, че партида ****, ID на
договор **** е създадена на 19.10.2009 г., а партида ***** ID на договор
**** е създадена на 4.1.2019 г.
Според жалбоподателя от цялостния анализ на заключението по двете
експертизи се установява, че преди януари 2019 г., използваните мобилни
услуги по двете партиди са били единствено по партида ****, ID на договор
**** и че плащанията и осчетоводяванията при ответника за периода май-
декември, 2018 г. касаят услугите, за които е сключен процесния договор и
Приложенията към него.
Затова и с факта на осчетоводяване на фактурите за периода май-
декември, 2018 г. и ползването на данъчен кредит ответникът е потвърдил
сключването на договара за процесните мобилни услуги от предходния
управител Св. Ангелов и е приел действието по отношения на дружеството
Разп. на чл. 301 ТЗ санирала действителността на сключения договор и
Приложенията към него от лице без представителна власт.
Сочи, че от СТЕ с установява, че мобилният оператор е изпълнил
задълженията си по договора като е предоставил процесните услуги през
процесния период.
Ето защо моли решението да се отмени и исковете за съответните суми
уважат. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
2
Въззиваемият оспорва доводите в жалбата като несъстоятелни. Счита
за правилен и законосъобразен извода в атакувания акт, че дружеството не е
страна по твърдяното правотношение с ищеца. Доказва се, че в изследваните
документи, представени от мобилния оператор подписите за „М.С.“, ЕООД
не са на управителя Петър Кърлев.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице, с правен
интерес срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.
За преценка на доводите в жалбата, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, БлОС счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
По подадено заявление от „А.“, ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. 1202 по описа за 2020 г. на
РС-Петрич, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Длъжникът по заповедта - „М.С.“, ЕООД е подал възражение в
срок, след което по указания на заповедният съд е образувано от заявителя
настоящото исково производство по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А.“, ЕАД в исковата молба твърди, че с ответника „М.С.“,
ЕООД са сключили два договора по две партиди - партида ****, ID на
договор **** и партида ***** ID на договор ****- като по съответните
партиди са използвани мобилни услуги на също конкретно посочени в ИМ
номера, а именно: По договор **** по партида ****, ID мобилните услуги са
използвани от номера ******; ***** и ****, а по договор **** по партида
***** ID от номера **********, ****, **** и ********** .
Сочи ищецът, че по първия договор не са му платени месечните такси и
потребление за използвани услуги за процесния период 28.1.2019 -27.3.2019 г.
в размер на 54.72 лв., за което са издадени 2 фактури.А по втория договор не
са платени месечните такси и потребление за използвани услуги за периода
28.12.2018 -27.6.2019 г. в размер на 315,37 лв., за което също са издадени
3
конкретни фактури.
По договора **** ищецът претендира и неустойка. Обосновава я с
прекратяване на договора, считано от 17.7.2019 г. на основание т. 54.12 от
Общите условия, според която договорът се счита за едностранно прекратен
от страна на А1 в случай, че забавата за плащане на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. При прекратяване на
договора по вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка
отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е
изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси за мобилни планове без отстъпки дължими от абоната за
съответните сим карти, считано от датата на прекратяване на договора до
изтичане на посочения в договор срок за всеки мобилен номер. Начислена е и
неустойка във фиксиран размер за предоставено за срока на договора
оборудване /рутер, модем ТВ приемник/, което абонатът не е върнал на
мобилния оператор след прекратяване на договора. Така неустойките
възлизат на обща стойност 376, 85 лв., за които са издадени фактури.
С оглед на тези твърдения в исковата молба, които са визирани за
обстоятелства и пред заповедния съд, според БлОС недопустимо е да се
твърди във въззивната жалба - с което се аргументира възражението срещу
обосноваността на извода на РС за липса на облигационна обвързаност между
страните - че договорите не били два, а бил един, което жалбоподателят счита
за подкрепено от констатациите на СТЕ, въз основа на които заявява, че
използваните мобилни услуги по двете партиди са били единствено по
партида ****, ID на договор **** и че плащанията и осчетоводяванията при
ответника за периода май-декември, 2018 г. касаят услугите, за които е
сключен „процесния договор и Приложенията към него“.
От посочената аргументация в жалбата, според която процесния
договор е един и това е договор **** по партида ****, ID, по който
експерта от ССЕ е констатирал, че са издавани съотв. плащани от ответника
фактури по всички посочени в ИМ телефонни номера ******; *****, ****,
**********, ****, **** и **********, логично следва, че „А.“, ЕАД не
4
отрича липсата на облигационна обвързаност с „М.С.“, ЕООД по договор
****, за който извод БлОС съобрази, че в ИМ се твърди сключването на два
отделни договори всеки, от който има за предмет различни телефонни номера
като за договора **** по партида **** /по която има плащане на фактури за
предходен период/ ищецът не твърди, че има отношение към телефонните
номера **********, ****, **** и **********, тъй като за тях твърди, че е
сключен отделен договор **** с друга партида, въз основа на който договор
претендира неизпълнение на задължения срещу предоставени мобилни
услуги на тези номера съотв. на неизпълнени задължения след
прекратяването му.
Следователно не се доказва и няма допустимо въведени обстоятелства
за довода срещу извода на РС за липса на облигационно обвързаност по
договор ****, въз основа на който се претендира сумата общо от 315,37 лв. и
неустойките след прекратяването му в размер на 376,85 лв. Недопустимо е да
се претендират сумите на незаявено по съответния ред основание, в случая на
основание друг договор, по който макар и в същото производство се
претендират други суми.
Затова тезата в жалбата обоснована с наличието на един договор за
всички претендирани суми, БлОС не споделя.
В жалбата се оспорва законосъобразността на откритото производство
от РС по чл. 193 от ГПК спрямо оспорените от ответника документи по
отношение на авторството им. След като ответникът поддържал, че
документите са подписани от предишния управител без представителна
власт, то според жалбоподателя на изследване подлежи въпроса дали
подписаните от заличения като управител договори и приложения обвързват
търговското дружество съгл. чл. 301 от ТЗ. Сочи, че в такива случаи според
съдебната практика е налице висяща недействителност, като ако търговецът
потвърди сделката, то тя се счита за валидно сключена.
За да прецени основателността на довода, който също е от значение за
облигационната обвързаност на страните, БлОС съобрази следното:
5
Видно е, че приложените договори към исковата молба, които са
предмет на производството по чл. 193 от ГПК имат за номера, които не
съвпадат с номерата на договорите визирани в исковата молба от ищеца.
Приложени към ИМ документи са: договор без дата, № ****, Приложение №
1 към договор № **** без дата, активиране и условия за ползване на мобилни
телефонни услуги; Приложение № 1 към договор № **** без дата, цени и
условия за ползване на услугата, фиксиран интернет през мобилна мрежа NET
BOX; Приложение № 1 към договор № **** без дата, цени и условия за
ползване на фиксирана телефонна услуга МТел фиксиран телефон; Анекс към
договор № **** без дата; приложение № 1 към договор № **** без дата;
заявление за смяна на абонат.
Твърдението на ищеца, с което разяснява в нарочна молба пред РС, че
номерата на договорите визирани в исковата молба - **** и **** - са
клиентските номера на потребителя, се опровергава от заключението на
съдебно техническата експертиза, в което именно на такъв въпрос за това под
какъв номер са отразени договорите между страните - е отговорено, че в
софтуерната система на мобилния оператор отразените за сключени договори
с ответника са с номерата, визирани от ищеца в ИМ за процесните периоди.
Следователно от приложените от ищеца писмени доказателства не се
установява, че с ответника е сключил твърдяните в исковата молба два
договора за мобилни услуги - договор **** и договор ****.
Ето защо няма и значение за съществото на спора и по конкретно за
наличието на облигационна обвързаност между страните, доводите в жалбата
срещу законосъобразното откриване на производството по чл. 194 от ГПК
досежно договорите, приложени към исковата молба.
Видно е, че РС с решението си е признал за неистински в производство
по чл. 194 от ГПК на следните докумети - договор без дата, № ****,
Приложение № 1 към договор № **** без дата, активиране и условия за
ползване на мобилни телефонни услуги; Приложение № 1 към договор №
**** без дата, цени и условия за ползване на услугата, фиксиран интернет
през мобилна мрежа NET BOX; Приложение № 1 към договор № **** без
дата, цени и условия за ползване на фиксирана телефонна услуга МТел
6
фиксиран телефон; Анекс към договор № **** без дата; пприложение № 1
към договор № **** без дата; заявление за смяна на абонат.
Производството по оспорване на документите обаче е недопустимо
открито, защото ответникът въпреки дадената му дори двукратна възможност
от РС да заяви дали ще се полза от документите, не е направил това нито до
датата на първото насрочено с.з., за което му е указано с определението
9075/21.5.21 г. за насрочването на делото в открито с.з., нито впоследствие в
указания му 7 дневен срок с писмо връчено му на 19.7.21 г., нито когато в
изпълнение указанията на съда е представил оригиналите на приложените
към исковата молба писмени доказателства. След като според изискването на
чл. 193, ал. 2 от ГПК ответникът не е заявил, че ще се ползва от тях съдът е
следвало да ги изключи от доказателствения материал. Ето защо като е
разгледал производството по оспорване автентичността на частните
документи РС се е произнесъл по недопустимо производство и затова е
постановил недопустимо решение, поради което в тази част решението следва
да се обезсили.
Неизключването им обаче не е се отразило върху изводите на
първоинстанционния съд по съществото на делото, тъй като същата
последица е обявена от РС вследствие на признаването им на документите за
неистински. Отделен е въпроса, че с тях не се доказва облигационната
обвързаност с договорите, които се твърдят в исковата молба, поради
различието им с тези които са приложени към нея.
Довода в жалбата, срещу възможността за откриване производството
по оспорване на документи, в случай, че ответникът признава, че те са
подписани от предишния управител без представителна власт, БлОС не
споделя.
Според чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях са направени от тези лица.
Защитата срещу така определената от закона формална доказателствена
7
сила е оспорването.
След като е извършено оспорване на авторството на подписите на
представени с ИМ документи, че не са изявления на управителя на „М.С.“,
ЕООД, то производството по реда на чл. 194 и сл. от ГПК, БлОС счита за
допустимо, стига да бяха спазени и останалите предпоставки на закона за
неговото откриване.
Визиранатата последица в чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК за изключване
от доказателствения материал, когато се установи, че документът не е
подписан от лицето, което се сочи за негов автор, не е основание за друг
извод, тъй като законодателят има предвид изключване от доказателствения
материал по отношение на доказателствената им сила прокламирана в чл. 180
от ГПК. Производството по оспорване е предвидено именно да даде защита
от тази доказателствена сила. Установяването на липсата на такава, обаче не
е равнозначна на въобще на никаква доказателствена сила на оспорените
документи. Затова съда не е възпрепятстван да разгледа документа в
контекста на довода за приложение на чл. 301 от ТЗ. Затова БлОС счита за
възможно да се оспорват документи и в хипотеза като настоящата.
Дори да се приеме, че са сключени не посочените договори в ИМ, а
приложените към нея, исковете пак биха били неоснователни поради
недоказаност на неплатените размери, които се претендират, защото вещите
лица от ССЕ и от СТЕ са отговорили на въпросите на базата на договорите
според индивидуализацията им с номерата в ИМ, каквата е и
индивидулизацията им в софтуерната програма на мобилния оператор, а не с
приложените договори към ИМ. Съществуването обаче на писмени договори
с индивидуализацията с номерата в ИМ - няма. Тезата в жалбата, че
фактурите са доказателство за възникнало договорно правоотношение е
основание, което също не е въведено в предмета на делото по надлежния
визиран в ГПК ред. Отделен е въпроса, как след като процесните не са
осчетоводени от ответника той е изразил съгласие по посочените в тях –
услуга и цена. Вещото лице от ССЕ не е констатирало наличието на
осчетоводена фактура от „М.С.“, ЕООД, която да не е платена. Процесните не
са платени, но те не са и осчетоводени от „М.С.“, ЕООД.
8
Очевидно е, че ищецът не ангажира доказателства за поети права и
задължения по договори **** и ****, които да са материализирани писмено,
поради което не може да се ангажира търговеца-ответник с последиците на
чл. 301 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ въвежда оборима презумпция за
потвърждаване на извършени от търговец действия по търговски сделки, при
сключването на които той не е бил надлежно представляван. Ищецът не
доказва действия по сключване на договори **** и **** да са извършени от
името на „М.С.“, ЕООД от лице без представителна власт. Твърденията
за подписване на договори без представителна власт, се отнасят до
приложените с ИМ, но те не са основанията, на които се претендират сумите,
за което по-горе в настоящи акт се изложиха съображения. Не се установи
договори **** и **** да са сключвани, поради което и няма действия, които
да бъдат потвърдени, поради което чл. 301 от ТЗ е неприложим.
Поради изложеното за недоказаност на облигационна връзка между
страните по договор **** и договор ****, наличието на която е
предпоставка за уважаване на предявените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 92
ЗЗД и поради несъстоятелност на доводите в жалбата първоинстанционното
решение в частта, с която исковете са отхвърлени, следва да се потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл. 270, ал. 3 и 271, ал. 1 ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Обезсилва решение № 8049/21.7.2022 г., постановено по гр.д. № 299 по
описа за 2021 г. на РС-Петрич, в частта с която е признато на основание чл.
194, ал. 3 във вр. ал. 2 от ГПК, че договор без дата, № ****, Приложение № 1
към договор № **** без дата, активиране и условия за ползване на мобилни
телефонни услуги; Приложение № 1 към договор № **** без дата, цени и
условия за ползване на услугата, фиксиран интернет през мобилна мрежа NET
BOX; Приложение № 1 към договор № **** без дата, цени и условия за
ползване на фиксирана телефонна услуга МТел фиксиран телефон; Анекс към
договор № **** без дата; приложение № 1 към договор № **** без дата;
9
заявление за смяна на абонат, са неистински документи и ги изключва от
доказателствата по делото като в обезсилената част прекратява откритото
производство по чл. 193 и сл. ГПК.
Потвърждава решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10