№ 22127
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110107036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е. Б. Р.
дължи на "Т.С." ЕАД сумата 527,99 лева - главница за цена на доставена
топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. "Младост- 4", бл. 432, вх. 4, ет. 3, ап.
94, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
07.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 75,95 лева - мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г.; сумата 33,47 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.08.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 6,91 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
01.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №44372/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове
от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1
от ЗЕ (собственик/титуляр на вещно право на ползване). Ответникът не изпълнил
и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл.
219 от ГПК.
Ответникът, получил препис на искова молба и приложенията на
24.07.2024г., в законоустановения срок е подал отговор на искова молба, с който
не оспорва изложените фактически твърдения и признава исковете. Твърди, че е
сключил извънсъдебно споразумение с ищеца за разсрочено плащане на
паричните вземания, предмет на делото. Моли разноската по чл. 78, ал. 8 от ГПК
да се пресъди в минимален размер.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на страна на ищеца не взима
становище.
1
В съдебното заседание ищецът не оспорва изложеното от ответника и
признава, че е получил в изпълнение на сключеното споразумение плащане, при
което непогасена е останала главница от 266,38 лв. за цена на доставка на
топлинна енергия. Претендира разноска за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти за възникване
правото на парично вземане за ищеца; размер на исковете; както и че след
плащане в хода на процеса е останало непогасена сумата 266,38 лв. главница за
цена на доставена топлинна енергия за имота в **********, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото към момента на приключване на
устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите факти, които са от
значение за спорното право. Видно от писмените доказателства, а и ищецът
признава неизгодният за него факт, че е извършено частично плащане и остава
непогасено задължението за главница от 266,38 лв., в който размер претенцията
подлежи на уважение, а за останалата част до пълния предявен размер и за
сумата 75,95 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г.;
сумата 33,47 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 07.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 6,91 лева - мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г., и вземането за законна лихва
върху главниците от дата на подаване на иска до дата на плащането (вж.
фискален бон от 30.07.2024 г.) предвид правопогасяващият ефект на плащането –
отхвърли.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
на съдебни разноски за заповедно и исково производство за сумата 150,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, последното определено от Съда в
минималните размери по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. По арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК,
ответникът е дал повод за водене на делото- не оспорва изпадането си в забава
спрямо ищеца, а неизпълнението на изискуеми задължения на техния падеж е
повод за завеждане на дело. Видно от споразумението ответникът е платил
сумата 50,00 лв. за съдебни разноски, представляващи платените държавни такси
по делото. Ето защо съдът приема, че претенцията на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение е основателна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Б. Р., с ЕГН:**********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*******, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, сумата 266,38 - главница за цена на доставена топлинна
енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр. дело №44372/2023 г. по описа на СРС; като исковете по чл. 318,
ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
над уважения размер от 266,38 лева до пълния предявен размер от 527,99 лева,
ведно със законна лихва от 07.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
2
75,95 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г.; сумата
33,47 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.08.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата 6,91 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 01.08.2023 г., поради извършено от Е. Б. Р. в хода на процеса
плащане – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. Б. Р., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 150,00 лева – съдебни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3