РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Бургас, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120200387 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по повод на подадена жалба от В. В. П., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 42-0008294/26.10.2023 г., издадено от и.д. директор на РД
„Автомобилна администрация“, София, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „г“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява
представител.
Жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 05.01.2024 г., а жалбата е входирана на
19.01.2024 г.) от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
На 28.09.2023 г., в гр. София, св. С. И. К. - инспектор в РД „АА“ София, съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 337714 за това, че на
02.08.2023 г., около 13:40 ч., в района на гр.Бургас при КРЗ Порт Бургас АД, като водач на
влекач "Волво" от кат.№3 с per. № ....., обурудван с дигитален тахограф "Continental
Automotive", собственост на ".....и прикачено към него полуремарке "Шварцмюлер" от кат.
04 с рег.№ ....., собственост на описаната по-горе фирма превозвач, е извършил превоз на
товари /ечемик/, от с.Червен брег, общ.Дупница, за гр.Бургас, видно от пътен лист с
1
№189377/31.07.2023 г. и товарителница с №092275, като е осъществил описания превоз, със
съчленено ППС влекач с две оси и полуремаке с три оси, като масата на натовареното ППС
е 45030 кг, установена чрез измерване с електронна везна "Esitelectronik", монтирана на
Порт Бургас.
АУАН бил съставен изцяло въз основа на изпратени от ОДМВР-Бургас писмени
данни, като св. К. не бил командирован към датата на нарушението в гр. Бургас.
АНО счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира, че в случая нито актосъставителят, нито АНО, са разполагали с
компетентност да съставят актове за установяване на административни нарушения, респ.
наказателни постановления за извършени на територията на друго населено място
нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, актове могат да съставят
длъжностните лица: посочени изрично в съответните нормативни актове, както и
определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението
на съответните нормативни актове. Поначало и актосъставителят, и АНО са по принцип
компетентни съглсно чл. 92 от Закона за автомобилните превози.
Законът обаче не определя изрично някаква териториална компетентност на
съответните длъжностни лица. Поради това, за преценката за наличие на такава следва да
послужи Устройственият правилник на Изпълнителна агенция ‚Автомобилна
администрация“. Съгласно действащата към датата на нарушението и датата на съставяне на
АУАН и НП редакция на чл. 17 (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2020 г., в сила от 1.02.2020 г.), ал. 1
специализираната администрация е организирана в дирекция "Автомобилни превози и
международна дейност", дирекция "Пътни превозни средства", дирекция "Водачи на
моторни превозни средства", дирекция "Автомобилна инспекция" и осем регионални
дирекции "Автомобилна администрация". Сългасно ал. 2 „регионалните дирекции
"Автомобилна администрация" са:…т. 7. регионална дирекция "Автомобилна
администрация – София" с териториална компетентност областите София-град, Софийска,
Перник, Кюстендил, Благоевград и със седалище в гр. София“. От съдържанието на тези
разпоредби е видно, че дейността на всяка дирекция е ограничена до определени
администативни области, т.е. тяхната териториална компетентност е ограничена, а не се
разпростира на територията на цялата страна.
В конкретния случай актосъставителят С. И. К. е инспектор в РД „АА“- София и е
имал материална компетентност, но не и териториална такава, тъй като не е бил овластен с
нарочен акт да съставя АУАН за деяния, извършени на територията на гр. Бургас. Неговата
компетентност се е разпростирала единствено за нарушения, извършени на територията на
областите областите София-град, Софийска, Перник, Кюстендил, Благоевград. Деянието, за
което е санкциониран жалбоподателя, е осъществено на 02.08.2023г. в гр. Бургас.
Погрешната преценка на служители на ОДМВР-Бургас да изпратят материалите по
седалището на дружеството собственик на управлявания от жалбоподателя автомобил не е
обвързваща и материалите е следвало да се препратят на РД „АА“-Бургас. Оттам насетне,
същите съображения изложени по отношение на териториалната компетентност на
2
актосъставителя, важат и за АНО.
С оглед на обстоятелството, че АУАН и НП са съставени от органи, които са нямали
териториални правомощия да издават съответните актове, то същите се явяват по същество
съставени от неправоимащи /некомпетентни/ лица, а като правна последица процесното НП
се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя е
ангажирана незаконосъобразно, поради което и НП следва да се отмени само на това
основание.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0008294/26.10.2023 г., издадено от и.д.
директор на РД „Автомобилна администрация“, София, с което за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „г“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на В. В. П.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3